РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе,
22.03.2024 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VI-ти състав, в публично заседание на двадесет
и седми февруари през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като
разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА адм.
дело № 793 по описа за 2023
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 118 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО) във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Постъпила е жалба от П.Г.Т. от
гр. Мартен против Решение № 2153-17-117/04.12.2023 г. на Директора на ТП на НОИ –
Русе, с което е отхвърлена жалбата му и е потвърдено Разпореждане № 2140-17-367/28.06.2023 г. на Ръководителя по пенсионно
осигуряване, с което му е откзано отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО. Сочи се незаконосъобразност
на оспорения акт и потвърденото с него разпореждане поради нарушение на материалния
закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като
основният спор е свързан относно обстоятелството как е зачетен осигурителният
стаж за периодите: 01.01.2000 г.- 02.09.2008
г. на жалбоподателя. В тази връзка възразява, че неправилно органът е зачел
стажът като трета, а не като втора категория.
Иска се отмяна на акта и връщане на
преписката на административния орган за ново произнасяне с указания да се
зачете осигурителният стаж за периодите като втора категория труд, тъй като видно
от събраните в пенсионното му досие доказателства в посочените периоди е
полагал труд като шофьор на камион над 12 тона. Претендират се разноски по
представен списък
Ответникът, действащ в процеса чрез
процесуален представител – юрисконсулт, поддържа становище за неоснователност
на жалбата. Възразява на искането за допускането на гласни доказателства, като
не възразява относно искането за назначаване на съдебно-икономическа
експертиза. Претендира присъждане на разноски за процесуално представителство от
юрисконсулт.
След като съобрази събраните по
делото доказателства, становищата на страните и релевираните от тях доводи и
след като извърши служебна проверка по чл. 168, ал. 1 АПК вр. с чл. 146 АПК,
административният съд приема за установено от фактическа страна следното:
Административното
производство е образувано пред пенсионния орган по повод подадено от
жалбоподателя заявление вх. № 2113-17-1877/ 21.10.2022 г., с което
е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на
основание чл.69б, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
С разпореждане №
2140-17-367/28.06.2023 г. на основание чл. 696, ал. 2 от КСО е отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като лицето няма
придобит 15 години осигурителен стаж, положен в условията на втора категория
труд и придобит сбор от осигурителен стаж и възраст - 100.
По данни от представено удостоверение Обр.
УП-3 № 092022-01/ 05.09.2022 г. жалбоподателят е работил в ЕТ „Р.Т.-Нептун"
на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона" за периода
01.01.2000 - 01.11.2002 г. и на длъжност „водач на товарни и специализирани
автомобили" за периода 01.11.2002 - 02.09.2008 г. За посочените периоди е
изрично вписано в посоченото удостоверение, че стажът е положен в условията на
втора категория труд съгласно чл. 2, т. 25 от Наредбата за категоризиране на
труда при пенсиониране (НКТП). Въз основа на подаваните данни от работодателя
съгласно чл. 5, ал. 4 от КСО е установено, че за периода 01.01.2000 г.-
31.10.2002 г. вкл. е подавана информация за осигуряване в условията на трета
категория труд, а не на втора категория труд, както е отразено в удостоверение
Обр. УП-3 № 092022-01/ 05.09.2022 г. Предвид установената неточност от
административния орган е изискано от отдел „Краткосрочни плащания и
контрол" към ТП НОИ-Русе да бъде извършена проверка на разплащателните
ведомости на ЕТ „Р.Т.-Нептун" за пбриода 01.01.2000 - 02.09.2008 г. по
отношение на категорията труд, в условията на която лицето е работило и
товароподемността на управлявания автомобил. В
отговор на изисканата проверка от отдел КПК към ТП на НОИ Русе са получени
констативен протокол с № КП-5-17-01280098/09.01.2023 г. и констативен протокол
№ КП-5- 17-01338967/18.04.2023 г., чиито констатации след извършената проверка
на разплащателните и други документи на осигурителя, са че за периода
01.01.2000 - 31.05.2000 г. П.Г.Т. е работил по условията на трета категория
труд, тъй като е упражнявал дейност като „самоосигуряващо се лице''; за периода
01.06.2000г.-31.10.2002 г. не са представени достатъчно доказателства, от които
категорично да се определи, че същият е работил в условията на втора категория
труд. По отношение периода на стаж
01.11.2002 г.- 02.09.2008 г., положен като „водач на товарни и специализирани
автомобили" при проверката също не са представени достатъчно доказателства
за да може да се отнесе стажа към втора категория труд, макар, че са подадени
такива данни в POЛ на НАП. В
резултат на извършените проверки с разпореждане № 2140-17-367/28.06.2023 г. на лицето е отказано отпускането на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.2 от КСО, тъй като няма
положени 15 години стаж от втора категория труд и няма общ сбор от осигурителен
стаж и възраст 100 г.
След постъпилата на 27.07.2023 г. жалба от лицето
срещу разпореждането на пенсионния орган, за да се произнесе директорът на ТП на НОИ - Русе е изискал от отдел „КПК" към ТП
НОИ-Русе нова проверка на
разплащателните ведомости и други първични документи
на осигурителя ЕТ „Р.Т.-Нептун" за периодите 01.01.2000 г.- 02.09.2008 г.
по отношение на категорията труд, в условията на която лицето е работило и
товароподемността на управлявания автомобил. В
хода на проверката г-жа Р.Т. в качеството си на собственик на ЕТ "Р.Т.-НЕПТУН"
с писмо вх. №1012-17-300#01.11.2023 г. представя - копие
на свидетелство за регистрация МПС/Камаз; копие на договор за отдаване под наем на
МПС/Камаз; пътни листове и товарителници.
От
представените при предходна проверка /приключила с констативен протокол
№КП-5-17- 01338967/18.04.2023 г./ разчетно - платежни ведомости за заплати на
ЕТ "Р.Т.-НЕПТУН" е установено, че за периода от 01.01.2000 г. -
31.05.2000 г. П.Г.Т. фигурира като самоосигуряващо се лице /съпруг/ и са
начислени осигурителни вноски в качеството му на такъв, което противоречи на
разпоредбите на чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на
самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските
лица в сила от 01.01.2000 г. относно кръга на осигурените лица. За
горепосочения период следва да се счита, че П.Т. е работил в условията на трета
категория труд, тъй като лицата, които упражняват дейност в качеството си на
самоосигуряващо се лице полагат трета категория труд. За периода от 01.06.2000
г. до 31.10.2002 г. П.Г.Т. фигурира без длъжност, има положени подписи,
удостоверяващи изплатени трудови възнаграждения. За периода от 01.11.2002 г. до
02.09.2008 г. П.Г.Т. фигурира без длъжност в разчетно-платежните ведомости.
Получавал е трудовите си възнаграждения по касов път, за което се е разписал.
При
проверката, документирана с констативен протокол с №
КП-5-17-01448840/07.11.2023 г., е представено копие на свидетелство за
регистрация /талон/, издаден на 03.08.1992 г. на товарния автомобил КАМАЗ 55111
с peг. №16-77
/товарен самосвал/ с вписани собственици Венелин Г.Т. и П.Г.Т.. С договор за отдаване под наем от 28.12.2000 г. сключен
между ЕТ "Р.Т.-Нептун" /наемател/ и П.Г.Т. /наемодател/, наемодателя
отдава на наемателя да ползва и стопанисва под наем товарен автомобил с per. № Р 1677 Ч, марка КАМАЗ 55111, модел
самосвал. При предходната проверката са били представени товарителници и пътни
листове за 2000 г. за товарен автомобил Камаз с per.
№16-77. В пътните листове за периода 01.02.2000 г. -
18.02.2000 г., 01.03.2000 г. - 14.03.2000 г. и от 01.12.2000 г. - 31.12.2000 г.
като водач на автомобила е вписан П.Т..
Съгласно
представени пътни листове и товарителници за 16.06.2004, 23.06.2004 г., П.Т. е
вписан като водач на товарно МПС, марка BOЛBO
с peг. № РВ 76 33. В
товарителниците за посочените дати като основен товар са вписани пясък насипен
с тегло над 20 т. Не е представено свидетелство за регистрация /талон/, за този
автомобил.
От
извършената проверка в Регистъра на осигурените лица (РОЛ) за подадена
информация с основни данни за П.Г.Т. от осигурителя ЕТ "Р.Т.- НЕПТУН"
е установено, че за периода от 01.01.2000 г. - 31.10.2002 г. вкл. са подадени
данни за работещ в условията на трета категория труд, а за периода от
01.11.2002 г. - 01.09.2008 г. вкл. за работещ в условията на втора категория
труд.
В мотивите на решението е изложен подробно зачетения на жалбподателя
осигурителен стаж, съответно от втора и от трета категория по периоди и
осигурители. Описани са процесуалните действия, извършени от пенсионния орган,
във връзка с уточняване на осигурителния стаж на жалбоподателя и вчастност на
категорията труд и събраните по този въпрос писмени доказателства. Относно
спорния осигурителен стаж на жалбподателя ответникът потвърдил извода на
пенсионния орган, че стажът не може да бъде зачетен от втора категория,
макар че едноличният търговец е представил товарителници и пътни листи за 2000
г. (01.02.2000 г.-18.02.2000 г., 01.03.2000 г.-14.03.2000 г., 01.12.2000
г.-31.12.2000 г.) за товарен автомобил Камаз с peг. №
16-77 с водач П.Т., както и пътни листи и товарителници за 16.06.2004 г.,
26.06.2004 г. на товарно МПС Волво с peг. № РВ 7633, като водач, на което, отново е вписан П.Т.,
то не са представени свидетелства за регистрация /талон/ за тези автомобили, които
да удостоверяват тяхната товароподемност. В
заключение контролният орган на НОИ, като е взел в предвид липсата на пълна
документация (свидетелства за регистрация/талон), които да удостоверяват
товароподемността на процесните два товарни автомобила „Камаз“ и „Волво“, на
управляваните от жалбоподателя товарни автомобили, е
счел, че не е във възможност да удостовери в условията на коя категория труд е
работило лицето за периодите от 01.01.2000 г. до 02.09.2008 г. След разглеждане
на пенсионната преписка органът издава оспореното решение, с което
потвърждава оспореното пред него разпореждане № 2140-17-367/28.06.2023 г., с което към 21.10.2022 г. – датата на заявлението
лицето има навършени 58 г. 11 м. 06 дни и зачетен осигурителен стаж от втора
категория 11 години, 02 месеца и
04 дни; 25 години, 02 месеца и 27 дни от трета
категория труд или общ стаж превърнат към трета категория по реда на чл. 104 от КСО – 39 години 02 месеца и 17 дни. Общ сбор от осигурителен стаж и възраст
98г.01м.23д. Приема, че в резултат на така зачетения стаж лицето не
придобива право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на
чл. 696, ал. 2 от КСО.
В настоящото производство се оспорва
решението на директора на ТП на НОИ – Русе с доводи, касаещи единствено осигурителния
стаж на длъжност „шофьор на тежкотоварен
автомобил – 12 и повече тона" -
полаган при ЕТ „Р.Т. – Нептун“ за периода 01.01.2000 г.-02.09.2008 г., за който
жалбоподателят твърди, че всъщност административния орган въпреки процесуалната
си активност не е установил релевантните за спора факти. Счита, че в пенсионното му досие се съдържат
доказателства, от които е видно, че в посочените периоди 01.01.2000г.-02.09.2008г същият е
полагал труд с посочените два тежкотоварни автомобила „Камаз“ и „Волво“, който
труд следва да бъде приравнен на втора категория.
В хода на съдебното производство към
делото са приобщени като доказателства съдържащите се в административната
преписка, изпратена с писмо изх. № 2153-17-117#2/20.12.2023 година по описа на
ТП на НОИ – Русе. Приети като доказателства по делото са и изпратените
документи с молба вх. № 841/07.02.2024 г. по реда на чл. 192 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК от трето неучастващо лице – сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР – Русе (л.27-34), както и от трети неучастващи лица –
Община Русе, Дирекция „Местни данъци и такси“ вх. № 902/09.02.2024 г.(л. 40-43).
Приобщено по делото е и писмо с информация от Община Пловдив, Дирекция „Местни
данъци и такси“ вх. № 941/12.02.2024 г. (л.45).,с които се установява вида на
ППС, а именно тежкотоварно над12,5 тона
По искане на процесуалния
представител на жалбоподателя е допусната и назначена съдебно – икономическа
експертиза, която да отговори на поставените въпроси по отношение на жалбоподателя П.Г.Т. - За периода
01.01.2000 г. – 02.09.2008 г. има ли налични трудови
договори, споразумения към тях; ведомости; изготвени доклади за извършена
работа и всякакви други документи, в които жалбоподателят фигурира и като
какъв, т.е. с каква трудова функция, респ. дейност е осъществявал и
по-конкретно налични ли са данни за дейност на жалбоподателя Т. като „шофьор на товарен автомобил с товароподемност над
12 т“.
Заключението
на вещото лице, ведно с представените към него справка и приложения не е
оспорено от страните и е прието от съда (л.47-л.76 от делото/.
След извършена проверка на намиращите
се в делото документи, проверка на място при ТП на НОИ Русе и осигурителя ЕТ
"Р.Т. - Нептун" гр. Мартен, вещото лице е описало подробно
проверените от него ведомости, явяващи се писмени доказателства по адм.д. №
600/2023 г. по описа на АС – Русе, за периода м. 01/2000 г. до м. 09/2008 г.,
като е приложило и копия на документи от трудовото досие на жалбоподателя
(Приложение № 2 до № 20). Експертът е извършил проверка на пенсионното и трудовото
досие на жалбоподателя П.Т., взел е предвид и представените от жалбоподателя и
третите лица писмени доказателства, като е описал в подробен вид констатациите
си. Според експертното заключение при анализ на предоставените ведомости за
работни заплати на ЕТ „Р.Т.- Нептун“ вещото лице констатира, че за периода 01.01.2000 год до 31.05.2000 г.
за лицето П.Г.Т. са заплатени от ЕТ“ Нептун“ като осигуровки в проценти за лица
работещи при условията на трета /3/
категория труд, като при самоосигуряване на лицето; за периода 01.06.2000 г. до 31.01.2001 г. за лицето са заплатени от
ЕТ“ Нептун“ осигуровки в проценти за лица работещи по трудов договор, при
условията на трета /3/ категория труд и за
периода от 01.02.2001 г. до 31.09.2008 г. за лицето са заплатени от
дружеството осигуровки в проценти за лица работещи по трудов договор при
условията на втора /2/ категория труд.
В съдебно заседание вещото лице
поддържа представеното писмено заключение, като заявява, че счетоводството на
дружеството е водено изрядно, като от документацията – товарителници, оформени
фактури и стопанските операции се виждало, че става въпрос за дейност
извършвана с тежкотоварни автомобили над 12 тона, независимо,че работодателят
не е съхранявал всички пътни листи и
товарителници, създадени през отчетните периоди 2003-2008 г., както и доклади
за извършена работа от П.Т. в качеството му на „шофьор“.
За установяване на релевантни за делото
факти, в качеството на свидетели са разпитани лицата Г.С.Г. и И.Й.И., работили
заедно с П.Т. през процесния период, от чиито показания да се съберат сведения
за мястото, естеството и условията, при които е полаган труда. В процесния
случай е налице хипотезата на изключението по чл. 104, ал. 10,
изр. второ от КСО,
която допуска свидетелски показания за установяване на условията на труд и на
заеманата длъжност при наличие на представени писмени доказателства, които са
издадени от работодателя/осигурителя.
В своите показания свидетеля Г.Г. посочва,
че ЕТ „Р.Т.“ през периода 2000-2008 г. е притежавала тежкотоварни превозни
средства над 12 тона, с които са извършвани превози на насипни товари – камък,
въглища и пясък и е нямало автомобили с по-малък тонаж или по-ниска категория.
С жалбоподателя се познавали от много годин, като той бил карал само камиони.
Свидетелят си спомня, че във фирмата е имало товарен автомобил камион „Камаз“ с
ремарке и т.а. „Волво“ с пловдивска регистрация също с ремарке, като
жалбоподателят Т. е запълвал работния си ден управлявайки тези автомобили всеки
ден. За извършваната дейност се издавали пътни листи за всеки един ден, като
превозът бил на насипни товари – камък, въглища, пясък. Показанията на другия
свидетел И.И. се препокриват с тези на свидетеля Г., като той подробно описва,
че фирмата е имала товарни автомобили МАН, Мерцедес, Скания влекач с
полуремарке над 12 тона, Камаз и Волво, като си спомня, че цветовете на
товарните автомобили „Камаз“ и „Волво“ бил оранжев,чийто водач бил
жалбоподателят Т. .Заявява, че шофьорите са ненонормиран ден, но се спазват почивки.
Така събраните по делото
доказателства, в т. ч. СИЕ и свидетелските показания съдът ще обсъди в мотивите
на настоящото решение.
Въз основа на изложените фактически
констатации съдът достигна до следните правни
изводи:
По делото липсват данни кога е
връчено решението на директора на ТП на НОИ – Русе на жалбоподателя П.Т., с
оглед обаче че същото е издадено на 04.12.2023 г., а жалбата от лицето е
депозирана пред органа на 14.12.2023г. с вх. № 2153-17-117#1, съдът намира, че
е спазен предвидения в чл. 118 КСО 14- дневен срок, поради което жалбата е процесуално
допустима и подадена от надлежна
страна – неблагоприятно засегнат адресат на акта.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО на обжалване пред
административния съд подлежи решението на ръководителя на териториалното
поделение на Националния осигурителен институт по чл. 117, ал. 3 от КСО.
Видно от чл. 145, ал. 1 от АПК от компетентността на
съда е да се произнесе единствено по законосъобразността на оспорения
административен акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и
спазена ли е установената форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съответства ли на целта на
закона.
Съобразно изричната
разпоредба на чл. 117, ал. 3 от КСО, по жалбите срещу
разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2а от КСО се произнася Ръководителят
на съответното ТП на НОИ, поради което съдът приема, че административният акт е
издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия
и в рамките на неговата териториална компетентност.
В изпълнение на
специалната норма на чл. 117, ал. 5 КСО, препращаща към общия
ред по АПК, за издаване на административен акт, административният орган се е
произнесъл с решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от
вида на чл. 117, ал. 1, т. 2а от КСО.
Решение № 2153-17-117/04.12.2023
г., предмет на
оспорване в настоящото производство, е издадено при спазване изискванията за
писмена форма, съдържа всички реквизити, съгласно чл. 117, ал. 5 КСО, вр. чл. 59, ал. 2 от АПК, включително и фактически
и правни основания за издаването му.
От данните по делото се
установява, че в хода на административното производство са събрани
доказателства, релевантни за преценка на правото на жалбоподателя на исканата
от него пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила.
Въпреки това съдът
намира, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, тъй като
неправилно е приложен материалния закон, поради това че административният орган
необосновано стеснително и ограничително е възприел наличната по преписката
релевантна информация.
В мотивите на
решението е изложен подробно зачетения на жалбоподателя осигурителен стаж,
съответно от втора и от трета категория по периоди и осигурители. Описани са и
процесуалните действия, извършени от пенсионния орган, във връзка с уточняване
на осигурителния стаж на жалбоподателя и в частност на категорията труд и
събраните по този въпрос писмени доказателства. Относно спорния осигурителен
стаж на жалбоподателя ответникът потвърдил извода на пенсионния орган, че
стажът не може да бъде зачетен от втора категория. За периода от 01.01.2000 г.
– 31.10.2002 г. вкл. е установено, че от осигурителя ЕТ „Р.Т.- Нептун“ от
извършената проверка в Регистъра на осигурените лица (РОЛ) са подадени данни за
жалбоподателя П. Т. работещ в условията на трета категория труд, а за периода
01.11.2002 г. -01.09.2008 г. вкл. за работещ в условията на втора категория
труд. От органа са цитирани разпоредбите на чл. 2, т. 25
от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране и във връзка с чл. 9,
ал. 34 от Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на Наредбата за
категоризиране на труда при пенсиониране, относно втора
категория труд на работещите на длъжност „шофьори на тежкотоварни автомобилите
с товароподемност 12 и повече тона", като е посочено, че товароподемността
на товарния автомобил може да се определи по данните от свидетелството за
регистрация на същия. При тези данни, ответникът приема, че при
извършване на двете проверки, относно положения стаж, макар че едноличният
търговец е представил товарителници и пътни листи за 2000 г. (01.02.2000
г.-18.02.2000 г., 01.03.2000 г.-14.03.2000 г.,
01.12.2000 г.-31.12.2000 г.) за товарен автомобил Камаз с peг. №
16-77 с водач П.Т., както и пътни листи и товарителници за 16.06.2004 г.,
26.06.2004 г. на товарно МПС Волво с peг. № РВ 7633, като водач, на което, отново е
вписан П.Т., но не са представени свидетелства за регистрация /талон/
за тези автомобили, които да удостоверяват тяхната товароподемност и
не е във възможност да удостовери в условията на коя категория труд е работило
лицето за периодите от 01.01.2000 г. до 02.09.2008 г., поради което и е извел извод за неоснователност на жалбата срещу
разпореждането за отказ да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст.
Единственият спорен въпрос пред съдебната инстанция също е свързан със
зачитането на стажа на жалбоподателя в ЕТ „Р.Т.- Нептун“ гр. Мартен в цялост от
втора категория по данни от представеното удостоверение Обр. УП-3 №
092022-01/5.09.2022 г. т.е. чрез зачитане на периодите от 01.01.2000 г. до
01.11.2002 г. на длъжност „шофьор на
тежкотоварен автомобил 12 и повече тона и за периода 11.11.2002 до 02.09.2008
г. на длъжност водач на „товарни и специализирани автомобили“.
Зачитането на определен труд от съответна категория се
основава на характеристиките на този труд с оглед на неговата вредност и
тежест. Именно на този принцип като с ПКТП (отм), така и в последствие с НКТП,
нормативно е установено, че определени длъжности, респективно дейности, са с
такава вредност и тежест, че положения на тях труд следва да бъде зачетен от
по-висока категория. В други случаи обаче не заеманата длъжност е определяща за
зачитането на труда от по-висока категория, а конкретните условия, при които се
полага труда. Такъв е случая с длъжността „шофьор“. За спорния период (след 01.01.2000
г.) досежно посочения стаж приложение намира Наредбата за категоризиране на
труда при пенсиониране като спорния по делото въпрос е налице ли са
предпоставките за зачитане на стажа като втора категория на основание чл. 2, т.
25 от тази наредба. Съгласно чл. 2, т. 25 от НКТП от втора
категория при пенсиониране е трудът на шофьори на товарни автомобили с
товароподемност 12 и повече тона. Съществено значение за определяне на
категорията на труда има неговия характер т.е. съдържанието на изпълняваните
трудови функции, както и особените условия, при които е полаган, съгласно чл.
104, ал. 1 от КСО. В разпоредбата на чл. 40, ал.1 от НПОС е предвидено, че
осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с
документ по утвърден образец, издаден от осигурителя. Съгласно ал. 3 на чл. 40
издаденият документ за установяване на осигурителен стаж трябва да се основава
на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за
възлагане на труд. Следва да се има предвид, че категорията труд се преценява
по документи за осигурителен стаж, издадени на база разплащателни ведомости или
друга счетоводна документация, като заповеди за възлагане на изпълнение на
съответнотолице на определени дейности; длъжностни характеристики,
регламентиращи задълженията и изискванията към съответния вид работа, дейност
или професия; първична докуменатция доказваща плащания, свързани с реализиране
на определен обем работа; разплащателни ведомости, партидни книги, наряди за
работа, пътни листове и др. При несъответствие между записванията в
изплащателните ведомости от една страна, а от друга трудовата, служебната и
осигурителната книжка на лицето за един и същ период, меродавно е записваното в
изплащателните ведомости като първичен документ.
Това са допълнителни обстоятелства, които пенсионният
орган следва за всеки конкретен случай да изследва, установи и анализира, преди
да се произнесе зачита или не определен стаж като шофьор за втора категория.
За установяване на основния спорен по
делото въпрос, в хода на съдебното производство от жалбоподателя е поискано да
бъдат допуснати до разпит в качеството им на свидетели лицата - Г.С.Г. и И.Й.И., работили заедно с него
през процесния период. По принцип разпоредбата на чл. 104, ал. 10 от КСО не
допуска свидетелски показания за установяване на условията на труд и на заеманата
длъжност, когато не са представени такива писмени доказателства, но в случая е
налице изключението от правилото, предвид обема на представените писмени доказателства
относно спорния осигурителен период и липсата на част от документацията, което
не се дължи на действие на жалбоподателя (В подобен смисъл са Решение №
12136/20 г. по АД № 6250/20 г., Решение № 14945/19 г. по АД № 14478/18 г. на
ВАС, решение № 15166 от
11.11.2019 г. по
адм. д. № 1391/2019 г., VІ Отд. на ВАС, решение № 918 от 22.01.2019 г. по адм. д. № 6095/2018 г., VІ отд.
На ВАС и др.). Показанията на
разпитаните по делото свидетели, които са били колеги и са работили заедно с
жалбподателя при осигурителя, са еднопосочни, непротиворечиви, в резултат на
преки наблюдения върху работата на жалбоподателя и са в смисъл, че през
спорните периоди Т. е работел като „шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и
повече тона“. Сами по себе си свидетелските показания не водят до извода, дали
спорният трудов стаж е от втора категория, но съпоставени с останалите
доказателства – СИЕ и представените писмени такива водят до комплексния извод,
че спорният трудов стаж е от тази категория. Вещото лице е извършило проверка
на трудовото досие на жалбоподателя и на счетоводните документи, предоставени
от осигурителя. За процесния период е установил наличие на копие на трудов
договор № 7/01.01.2000 г., копие на длъжностна характеристика на длъжност
„шофьор на товарен автомобил“ подписана от жалбоподателя, допълнителни
споразумения към трудовия договор, както и счетоводни документи – ведомости,
пътни листи и товарителници доказващи извършени стопански опенрации на товарен
автомобил „Камаз“ с рег. № 1677Ч, товарен автомобил „Роман“ с рег. № 1277Ч и
товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № Р4044 ВА, за периоди 2000,2001 и 2002 г. От
експерта е констатирано, че едноличният търговец не съхранява всички пътни
листи и товарителници създадени през отчетните периоди 2003-2008г., както и
доклади за извършена работа от жалбподателя Т. в качеството му на „шофьор“, като е уточнил че
периода е 20-годишен и първичните документи се унищожават съгласно чл. 12 от Закона
за счетоводството. Според заключението на вещото лице за времето през което
жалбподателят е работил в дружеството са налице пътни листи и товарителници
доказващи извършени стопански операции на товарен автомобил „Камаз“ с Рег. №
Р1677Ч с водач жалбоподателя П.Т.. Вещото лице посочва, че от товарителниците се
виждало, че става въпрос за тежкотоварни автомобили над 12 тона. Работното
време било сумирано, за да могат да се отразят от часов работен ден и има пълен
месец. Виждало се, че понякога е имало двусменен режим по 4 часа с друг колега,
като пътните листи са оформяни така, за да бъде съобразено изискването за
спазване на почивката. Експертът е посочило, че при анализ на предоставените
ведомости за работни заплати от осигурителя са
видни периодите, в които лицето е осигурявано при условията на трета и втора
категория труд. По делото са събрани от трети
неучастващи страни писмени доказателства – относно товароподемността на
процесните тежкотоварните автомобили „Камаз“ и „Волво“, от които е видно, че технически
допустимата максимална маса на т.а. „Камаз“ е 22 тона и 200 кг, а за т.а.
„Волво“ е 26 тона, което води до извод, че същите са тежкотоварни автомобили
над 12 тона. В оспореното решение от ответника е прието, че за
периода 01.11.2002 -01.09.2008 г. вкл. за лицето са подавани данни от
осигурителите в Регистъра на осигурените лица на НАП за работещ в условията на
втора категория труд, като няма данни, приетата документация да не е пълна.
Въпреки, че административния орган в
решението си коментира, че „товароподемността“ на товарния автомобил, може да
се определи по данните от свидетелството за регистрация на същия, то при
представено такова от жалбоподателя в административното производство за товарен
автомобил камион „Камаз 5511“ с рег. № 16-77 на негово име, извежда извод, че
по делото липсва пълна документация, от която да се установи товароподемността
на управляваните от жалбподателя товарни автомобили и не може да се удостовери
в условията на която категория труд е работило лицето за периодите от 01.01.
2000 г. до 02.09.2008 г. В настоящето производство са представени писмени
доказателства от сектор Пътна полиция към ОДМВР – Русе съгласно извършена
справка на 02.02.2004 г. в АИС – КАТ – регистрация на ППС и собствениците им,
както и на хартиените регистри, относно товарен автомобил марка и модел „Волво
ФХ 12 420 с рег. № Р5969РС и товарен автомобил марка и модел „Камаз 35111
с Рег. Р№ 1677Ч, представляващи официален свидетелстващ документ, разполагащ с
обвързваща съда материална доказателствена сила, видно от които товарните
автомобили са над 12 тона. Освен това ответникът е приел, че липсвала и
информация за заеманата от жалбоподателя длъжност за периода 01.11.2002
г. - 01.09.2008 г. Действително,
в РОЛ няма данни за заеманата от лицето длъжност, но такова изискване за представяне
на данни за заеманата от лицето длъжност в Инструкция № 1 от 09.12.1996 г. за
събиране на данни от осигурителите за осигурените при тях лица и от самоосигуряващите
се лица за провеждане на държавно обществено осигуряване (обн. ДВ,бр. 107 от
17.12.1996 г. в сила от 01.01.1997 г.) липсва. Вместо това обаче в РОЛ надлежно
са отразени данни за осигуряване при втора категория труд за осигурителните
периоди за периода от 01.11.2002 г.
- 01.09.2008 г. вкл. за жалбоподателя като работещ в
условията на втора категория труд.
Допълнително
косвена индиция за характера на труда и длъжността на жалбоподателя са
представените доказателства за зачетения осигурителен стаж от експерта по
назначената СИЕ. На
последно място следва да се посочи, че
за жалбоподателя са внасяни осигурителни вноски за втора категория труд за периода 01.11.2002 г. - 01.09.2008
г. вкл. Съдебната практика по този въпрос е константна и е основана на логиката
на закона, която определя зависимостта между условията (категорията) на труд и
осигурителните вноски в обратна посока, а именно – условията на труд определят
размера на осигурителните вноски, а не се определя категорията на труда според
размера на внесените осигурителни вноски. В
обобщение на казаното до тук съдът намира, че оспореното в настоящето
производство Решение
№ 2153-17-117/04.12.2023
г. на Директора на ТП на НОИ – Русе, както и потвърденото с
него
Разпореждане № 2140-17-367/28.06.2023
г. на ръководителя по пенсионно осигуряване са постановени в противоречие с установените поделото факти, поради което
следва да бъдат отменени. Доколкото при зачитане на спорния стаж от втора
категория, жалбоподателят придобива право на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст, то следва да се отмени оспорваното решение и потвърденото с него
разпореждане, а преписката да бъде върната на ръководителя по пенсионно
осигуряване за ново произнасяне по заявлението на П.Г.Т. за отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст, съобразно мотивите на настоящето решение. При
този изход на спора на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Националният осигурителен институт като лице по §
1, т. 6 от ДР на АПК, дължи заплащането на жалбоподателя на сумата от 500 лв.,
представляващи заплатен в брой адвокатски хонорар, както и сумата в размер на 200 лв.
възнаграждение за вещото лице.
Водим от горното и на основание чл. 118, ал. 2 от КСО, във вр. с
чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалбата на П.Г.Т. *** Решение № 2153-17-117/04.12.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Русе, с
което е отхвърлена жалбата му и е потвърдено Разпореждане № 2140-17-367/28.06.2023 г. на Ръководителя по пенсионно
осигуряване, с което му е откзано отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО.
ВРЪЩА преписката на Ръководителя по пенсионно осигуряване за ново
произнасяне по заявление вх. № 2113-17-1877/ 21.10.2022 г. на П.Г.Т.
съобразно указанията по прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт гр. София да заплати на П.Г.Т. ***,
ЕГН **********, сумата от 500,00 (петстотин) лева, представляващи заплатен в брой адвокатски хонорар,
както и сумата в размер на 200 лв. (двеста) лева възнаграждение за вещото лице.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България
гр. София в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: