Решение по дело №117/2024 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: 204
Дата: 29 април 2024 г.
Съдия: Боян Христов Косев
Дело: 20244210100117
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 204
гр. Габрово, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на осемнадесети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Елисавета Б. Илиева
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20244210100117 по описа за 2024 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е искова молба предявена „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, с
адрес: гр. София, ул. „Кукуш” № 1 срещу от А. С. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр.
Габрово, бул. ********** № 66, вх. Д, ет. 3, ап. 7.
Ищецът в искова молба твърди, че депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника за сумата 1720.78 лева, представляваща
стойност на предоставени електронни съобщителни услуги по договор с № *********
със системен партиден номер М5329852 за използване на мобилни услуги, съгласно
издадени в периода от 11.03.2022 г. до 11.11.2022 г. фактури, сумата 2596.62 лева –
неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане, сумата 1651.96
лева – неустойки за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, сумата
201.46 лева, представляваща стойност на предоставени електронни съобщителни
услуги по договор с № ********* със системен партиден номер М6685299 за
използване на мобилни услуги, съгласно издадени в периода от 11.04.2022 г. до
09.09.2022 г. фактури, сумата 43.78 лева – неплатени суми за устройство по договор за
продажба на изплащане, сумата 231.35 лева – неустойки за предсрочно прекратяване
на договора по вина на абоната, ведно със законната лихва върху всяка една от сумите,
считано от 11.10.2023 г. до погасяването им, сумата 728.66 лева – обезщетение за
забава за периода от датата следваща падежа на всяка от фактурите до 10.10.2023 г. По
предявеното заявление било образувано частно гр. дело № 1691/2023 год. по описа на
ГРС и била издадена заповед за изпълнение. В срока по чл. 414 ГПК длъжникът
депозирал възражение срещу заповедта в частта касаеща претенциите за неустойки за
1
предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, поради което и в
законоустановения едномесечен срок ищецът предявява искова молба за установяване
със сила на пресъдено нещо, че е носител на правата на вземания за посочените суми.
Ищецът излага, че между него и ответника А. С. Ц. е съществувал и валидно е
действал рамков договор № ********* от 18.03.2021 г. и приложения към него, въз
основа на който на ответника са предоставяни електронни съобщителни услуги и са му
продадени устройства на изплащане, чиито цени са начислявани по два броя партиди -
№ М5329852 и № М6685299. Твърди, че ответникът не е изплатил в срок задълженията
за предоставени електронни съобщителни услуги и суми за устройство по договор за
продажба на изплащане, което обусловило правото на мобилния оператор предсрочно
да прекрати договора с ответника и да начисли неустойки за предсрочно прекратяване
на договора по вина на абоната.
Ответникът, А. С. Ц., в срока на чл.131 ГПК не депозира отговор на исковата
молба.
С молба вх. № 3132/2024 г. същата признава предявения иск.
В съдебно заседание ищецът обективира искане за постановяване на решение при
признание на иска. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
В хода на производството ответникът А. С. Ц. изрично признава иска, като
ищецът е направил изявление за постановяване на решение при признание на иска,
съгласно чл.237 ГПК. .
Съдът, като взе предвид, че по аргумент от чл. 237, ал. 3 ГПК признатото
субективно материално право на вземане не противоречи на закона и добрите нрави,
респ. признатото правоотношение е в разпоредителна власт на ответника, намира, че са
налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска.
Ето защо, установителните искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 92 ЗЗД, за установяване съществуването на вземане на ищеца от ответника А. С. Ц.
за сумата 1651.96 лева – неустойки за предсрочно прекратяване по вина на абоната на
договор с № ********* със системен партиден номер М5329852 за използване на
мобилни услуги и за сумата 231.35 лева – неустойки за предсрочно прекратяване по
вина на абоната на договор с № ********* със системен партиден номер М6685299 за
използване на мобилни услуги, ведно със законната лихва върху всяка една от сумите,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на вземането, за които суми в производството по ч. гр. д. №
117/2024 година по описа на РС-Габрово е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, следва да бъдат уважени изцяло.
2
Съгласно указанията, дадени в т.12 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство.
Предвид уважаването на установителните искове, в полза на ищеца следва да
бъде присъдена сумата 137.66 лева – разноски за исковото производство,
представляващи заплатената държавна такса в размер на 37.66 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева. В заповедното производство доказаните
разноски представляват внесена държавна такса в размер от 37.67 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 13.12 лева, които следва да се присъдят
на ищеца, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК. По отношение на останалите суми по издадената
заповед за изпълнение (стойност на предоставени електронни съобщителни услуги,
неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане и обезщетение за
забава) длъжникът не е депозирал възражение, поради което и заповедта за изпълнение
в тази част е влязла в сила на 12.12.2023 г. и въз основа на нея е издаден изпълнителен
лист, включително и за съответната част на присъдените в заповедното производство
разноски.
Така мотивиран и на основание чл.237 ГПК, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявените от „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, с адрес: гр. София, ул. „Кукуш” № 1, обективно, кумулативно съединени
искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД,
че А. С. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, бул. ********** № 66, вх. Д, ет. 3,
ап. 7 дължи на ищеца сумата 1651.96 лева – неустойки за предсрочно прекратяване по
вина на абоната на договор с № ********* със системен партиден номер М5329852 за
използване на мобилни услуги, сумата 231.35 лева – неустойки за предсрочно
прекратяване по вина на абоната на договор с № ********* със системен партиден
номер М6685299 на мобилни услуги, ведно със законната лихва върху всяка една от
сумите, считано от 11.10.2023 г. до погасяването им, за които суми в производството
по ч. гр. д. № 1691/2023 година по описа на РС-Габрово е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА А. С. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, бул. ********** №
66, вх. Д, ет. 3, ап. 7, да заплати на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр.
София, ул. „Кукуш” № 1, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 137.66 лева (сто
тридесет и седем лева и шестдесет и шест стотинки) – разноски за исковото
3
производство и сумата 50.79 лева (петдесет лева и седемдесет и девет стотинки) –
оставаща част на разноските за производство по частно гр. д. № 1691/2023 г. на РС
Габрово, представляващи внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
4