Р Е Ш Е Н И Е
№ 82 06.07.2023 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-
гр.Търговище,
на шести юни две
хиляди и деветнадесета година,
в публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател -
Албена Стефанова
Секретар – Ивалина Станкова,
като разгледа докладваното от председателят административно дело № 41 по описа за 2023 г. на съда,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава десета, раздел І от АПК, във връзка с чл.197, ал.2 от ДОПК.
Образувано
е по жалба на В.А.Ю., ЕГН-********** *** против Решение № 28/ 16.02.2023 г. на
Директора на ТД на НАП – Варна, с което е потвърдено Постановление за наложени
обезпечителни мерки / ПНОМ/ с изх. №С220025-022-0094971/30.12.2022г. на
публичен изпълнител, с което на В.А.Ю. е наложен запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори,
включително и съдържанието на касети, както и суми, предоставени за доверително
управление, находящи се в ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК АД в размер на 44394.21 лв. В ЧАСТТА за постъпилите и постъпващи суми от
Държавен фонд „Земеделие“-РА, отпуснати на Ю. от държавния бюджет и от
европейски програми в качеството и на физическо лице-земеделски производител.
От доводите
изложени в жалбата като основание се извежда
противоречие с материалния закон. Излага се твърдение, че запорираните средства са парични средства от Държавен фонд
„Земеделие“ /ДФЗ/, които съставляват финансиране от държавния бюджет или по
СЕПП и са с произход от Европейския фонд за гарантиране на земеделието /ЕФГЗ/.
Навежда се, че се касае за публично целево финансиране по смисъла на пар.1,т.50 от ДР на ЗПЗП и че единственият овластен да получи средствата в пълния им размер е бенефициерът - земеделски производител. Излагат се подробни
доводи, обосноваващи, че тези средства са несеквестируеми
и не могат да се използват за принудително погасяване на публични и частни
държавни вземания, както и за обект на обезпечение. Моли се Решение № 28/
16.02.2023 г. на Директора на ТД на НАП – Варна и потвърденото с него ПНОМ с
изх. №С220025-022-0094971/30.12.2022г. на публичен изпълнител, в оспорената им
част да бъдат отменени като незаконосъобразни.
В съдебно
заседание оспорващата се явява лично и с адвокат А.Д.от АК-Търговище
и поддържа жалбата на изложените в нея основания. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски. Представя писмени бележки, в които се излагат
същите доводи, наведени в жалбата. Излага се становище за неспазване на чл.100
от ЗДБ на Р.България, доколкото земеделските производители съставляват
нефинансово предприятие по смисъла на пар.2 от ДР на ЗБКД. Излагат се подробни доводи
обосноваващи, че запорираните средства са с несеквистируем характер и не могат да бъдат обект на
обезпечение.
Ответникът
по оспорването – Директора на ТД на НАП-Варна в съдебно заседание не се явява. Представлява се от гл.юрисконсулт М.Д.,
която счита жалбата за неоснователна. Излага доводи обосноваващи, че оспореното
Решение и потвърденото с него ПНОМ с
изх. №С220025-022-0094971/30.12.2022г. на публичен изпълнител са издадени
при доказаност
на всички материални предпоставки и при правилно приложение на материалния закон. Навежда, че
земеделските производители не разполагат с нарочни сметки. Излага твърдение, че
запорът върху банковата сметка на оспорващата е наложен върху всички постъпващи
суми по сметката, като банката-платец прави преценката за несеквестируемост.
Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на оспорващата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя се писмена защита,
в която се излагат доводи обосноваващи издаване на оспореното Решение и
потвърденото с него ПНОМ от компетентен орган, при спазване на процесуалните
правила и при правилно приложение на материалния закон. Моли се жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът констатира следното:
С Постановление за налагане на
обезпечителни мерки /ПНОМ/ с изх.№ №С220025-022-0094971/30.12.2022г.
на публичен изпълнител на ТД на НАП-Варна- В.Т.на оспорващата В.А.Ю. е наложен запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори,
включително и съдържанието на касети, както и суми, предоставени за доверително
управление, находящи се в ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ
БАНК АД в размер на 44394.21 лв. Посочената обезпечителна мярка е
наложена за обезпечение на установено и изискуемо публично вземане на НАП по
отношение на В.А.Ю. по изпълнително дело
/ИД/ № *********/2016г. в общ размер на 44394.21 лв., от които 26226.10
лева главница и 18168.11 лихви.
Постановлението е връчено на Ю. на 19.01.2023г.
Същото е обжалвано по административен ред с жалба с вх.№ 1374/07.02.2023г. пред
Директора на ТД на НАП-Варна.
С Решение № 28/ 16.02.2023 г. Директорът на ТД на НАП-Варна е потвърдил ПНОМ с изх. №С220025-022-0094971/30.12.2022г. на
публичен изпълнител на ТД на НАП-Варна- В.Т.. Решението е съобщено на
оспорващия на 10.03.2023г., съгласно приложеното по делото известие за доставяне.
Жалбата на В.А.Ю. срещу Решение № 28/ 16.02.2023 г. на Директора на ТД на НАП-Варна е подадена до
Административен съд-Търговище на 08.03.2023г., чрез органа издал оспорения акт
с вх.№3099-4/08.03.2023г. Обжалването на Решението и потвърденото с него
Постановление е само в частта на наложената обезпечителна мярка по отношение на
наличните и постъпващи суми по банковата сметка на оспорващата от Държавен фонд „Земеделие“-РА по схемите и мерките за директни плащания.
От приложената по делото справка за
общите задължения към НАП на В.А.Ю. към
10.02.2023г. по делото се установява, че към посочената дата същите са в размер
на 43 986.33 лева. От приложената по делото ГДД по
чл.50 от ЗДФЛ е видно че Ю. е
декларирала като доходи от стопанска дейност за 2022г. сумата от 10819.88 лева.
Съгласно приложената по делото
регистрационна карта/стр.63/ по делото се установява, че от 21.11.2011г. В.А.Ю. е регистрирана като земеделски производител
в ОД“Земеделие“.
От приложените по делото запорно съобщение с изх.№С22025-003-0079673/30.12.2022г. и
Писмо с изх.№13791#1/13.01.2023г. на ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК по делото се установява, че въз основа на
посоченото запорното съобщение, запорът е наложен
върху налични и постъпващи суми по банкова сметка *** *** АСЕТ БАНК
АД с титуляр В.А.Ю..
От приложеното по
делото Удостоверение с изх.№02-250-6500/2399#1 от 22.02.2023г. на ДФЗ ОД-Търговище по делото се
доказва, че В.А.Ю. като земеделски стопанин
е подала заявление за подпомагане за кампания 2022г. с УИН 25/100622/25491.
Видно от съдържанието на Удостоверението посочената в заявлението за
подпомагане сметка, по която да се превеждат субсидиите е IBAN ***.
От приложеното по
делото кредитно извлечение от банкова сметка *** *** АСЕТ БАНК АД от
26.05.2023г по делото се доказва, че в периода от 19.12.2022г. до 26.05.2023г.
по посочената сметка с титуляр В.А.Ю. са приведени суми от Държавен фонд
„Земеделие“ представляващи субсидии за финансово подпомагане по схемите и
мерките както следва: по СЕПП 2022- 6519.66 лв., по СПП – 4224.30 лв.; по СПК-986.03
лв., по Мярка 10- 459.69 лв и
1379.07 лв.; по мярка Зелени 2022- 4601.65 лв; по мярка Подкрепа ликвидност 2023г. -1884.25
лв., всичко в общ размер на 20 054.65 лева.
От приложеното по
делото дебитно извлечение от банкова сметка *** *** АСЕТ БАНК АД от
26.05.2023г по делото се доказва, че в периода от 19.12.2022г. до 26.05.2023г.
от посочената сметка на В.А.Ю. са
преведени на НАП-Варна за погасяване на задължения на Ю. по ИД № *********/2016г.
парични суми както следва: на 08.03.2023гг.-3184.92 лв.; на 10.03.2023г.-2100 лв; на 31.032023г.-946.48 лв.; на 12.04.2023г.-504.25 лв.;
на 13.04.2023г.-2342.28 лв; на 28.04.2023г.-967.18
лв., всичко в общ размер на
10 045.10 лева.
Така установената фактическа обстановка
се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства.
При така установеното, съдът
намира жалбата за допустима като подадена
в законния срока, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и при
спазване на изискването за проведено административно обжалване, като
задължителна положителна процесуална предпоставка.
По основателността на жалбата съдът
намира следното:
Оспореното Решение и
потвърденото с него Постановление са издадени от компетентни органи, при липса
на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при спазване на
законовите изисквания за форма и съдържание на акта.
По отношение на съответствието
на актовете с материалния закон в оспорената им част, съдът приема следното.
По силата на чл. 1 от ЗПЗП,
държавата подпомага земеделските стопани, включително земеделските
производители; включително чрез “… прилагането на схемите за директни плащания в
съответствие с Общата селскостопанска политика на Европейския съюз; прилагането
на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013
г., както и на мерките и подмерките от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. по чл. 21, параграф 1,
букви "а" и "б", чл. 28, 29, 30, 31, ЗЗ и 34 от Регламент
(ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г.
относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски
фонд за развитие на селските райони и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005
на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.). Подпомагането се извършва
пряко от Разплащателната агенция, акредитирана по силата на чл. 2б от ЗПЗП с
компетентност да извършва всички плащания на територията на страната от
Европейския фонд за гарантиране на земеделието, от Европейския земеделски фонд
за развитие на селските райони и от Европейския фонд за морско дело и
рибарство.
Разпоредбата на чл. 213, ал. 1
от ДОПК установява принципа за пълна секвестируемост
на имуществото на длъжника, но съставлява обща норма, от която по силата на специален
закон може да бъде въведено изрично изключение. Такива са изключенията, посочени в чл.213
ал.1, т.1-5, ал.2 от ДОПК, но такова изключение се регламентира и със специалните
норми на чл. 100, ал. 1 и ал. 2 от Закона за държавния бюджет на Република
България за 2022г. Съгласно последните две разпоредби на чл.100 от ЗДБ на
Р.България за 2022г. целево предоставяните средства от държавния бюджет на
нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за
възложени от държавата дейности и услуги не могат да се използват за
обезпечения, като съобразно ал. 2, средствата по ал. 1 не могат да се използват
и за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на
вземания на трети лица.
Съгласно чл. 17а от ЗПЗП, средствата,
отпуснати от европейските фондове, са публични финансови средства. Идентична
регламентация по повод характера на средствата от еврофондовете
като публични е въведена и с § 1, т. 50 от ДР на ЗПЗП, в която е дадена легална
дефиниция на понятието "публично финансиране", а именно: средства,
предоставени от държавния бюджет и/или от бюджета на Европейския съюз,
независимо от органа, който ги предоставя. Съобразно Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., бенефициери на тези плащания - в пълния им размер са
регистрираните земеделски производители, а целта – влагането на средствата от
ЕС в осъществяваната от тях дейност по схемите и мерките в рамките на общата
селскостопанска политика. Регламентът предвижда, че плащанията следва да се
извършват навреме, за да могат да се използват от бенефициерите
ефективно по предназначение. Същността на така посочената правна уредба е
субсидиите да достигнат персонално до бенефициерите и
да се употребят за целта, за която са отпуснати, откъдето следват като правни
изводи, че финансирането е и целево, а земеделските производители са единствено
овластените да получат субсидията. Следователно,
предоставяните чрез държавни институции
средства от държавния бюджет и/или от бюджета на Европейския съюз за
субсидиране на дейности в земеделието са не само публични средства, но и целеви
такива.
На основание гореизложените
съображения съдът приема, че средствата, предоставяни чрез Държавен фонд
„Земеделие“ – Разплащателна агенция като публични по своя характер и целеви –
субсидиране на дейност на нефинансово предприятие -земеделски производител, по
аргумент на пар.2
от ДР ЗБКД и пар.1,т.1 от ЗПЗП, попадат в обхвата на средствата,
регламентирани в чл. 100, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на РБългария за 2022 г. Същите, по силата на ал. 2 са несеквестируеми и не могат да служат за принудително
погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети
лица, както и да бъдат обект на обезпечение.
От събраните по делото
доказателства безспорно по делото се доказа, че оспорващата Ю. е регистрирана
като земеделски производител в ДФ „Земеделие“, че е земеделски стопанин по
смисъла на чл.7 от ЗПЗП, както и че в това си качество е заявила подпомагане по
схеми и мерки за директни плащания с наредител ДФ
"Земеделие" като акредитирана разплащателна агенция по чл. 11, ал. 2,
т. 4 от ЗПЗП. От събраните по делото писмени доказателства, включително и от представеното
по делото кредитно банково извлечение, по делото се доказа, че постъпилите в периода
от 19.12.2022г. до 26.05.2023г. по банковата сметка на Ю. в ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК, а именно IBAN ***, парични суми в общ размер на
20 054.65 лева са с наредител ДФЗ – РА и с
основания: СЕПП, СПП,СПК, Мярка 10, мярка Зелени 2022, мярка Подкрепа
ликвидност 2023г. Предвид това съдът приема за доказано, че по своята същност посочените парични суми
съставляват субсидии по
схеми и мерки за подпомагане на земеделски производител със средства на
Европейския съюз по Регламент (ЕС) № 1306/2013. Безспорно се установи по делото
също така, че наложената с ПНОМ с изх. №С220025-022-0094971/30.12.2022г. на
публичен изпълнител на ТД на НАП-Варна
обезпечителна мярка-запор, касае именно
банковата сметка на Ю. в ИНТЕРНЕШЪНЪЛ
АСЕТ БАНК, с IBAN ***, като и че от последната през
същият период от 19.12.2022г. до 26.05.2023г въз основа на запора са преведени
суми на НАП за погасяване на задължения по ИД № *********/2016г в общ размер на
10 045.10 лева.
По изложените съображения съдът
приема за доказано по делото, че по
посочената банкова сметка *** Ю. са постъпили и са били налични несеквестируеми парични суми, върху които е бил наложен
запор с ПНОМ с изх. №С220025-022-0094971/30.12.2022г и са правени преводи към НАП за погасяване на
задължение по ИД № *********/2016г. в противоречие на чл. 100, ал. 1 и ал.2 от Закона за държавния бюджет на РБългария за 2022 г.
Предвид на това, че обезпечителната
мярка е наложен върху всички налични и постъпващи суми по тази банкова сметка ***
Ю., то наложения запор в частта му върху паричните суми, преведени от Държавен
фонд „Земеделие“-РА по схеми и мерки за директни плащания се явява постановен в
нарушение на материалния закон и като такъв и незаконосъобразен.
На основание
всичко гореизложено съдът приема, че оспореното Решение и потвърденото с него
ПНОМ с изх. №С220025-022-0094971/30.12.2022г. на публичен изпълнител в тази част
на наложната обезпечителна мярка- запор, се явяват постановени при неправилно
приложение на материалния закон и следва като такива да бъдат отменени като
незаконосъобразни. В тази връзка незаконосъобразни се явяват и изпълнителните
действия, които са несъвместими и нарушават
несеквистируемостта, а в конкретният случай -извършените
преводи към НАП от постъпилите и наличните парични суми от ДФЗ – РА по същата
банкова сметка *** № *********/2016г. Съгласно т. 13 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.
по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, несеквестируеми са
вземанията на длъжника по сметка в банка, когато по сметката постъпват само
плащания по напълно несквестируеми вземания, или
вземания по които не се допуска принудително изпълнение. Когато по сметката на
длъжника наред с постъпленията от несеквестируеми
вземания и вземания, по които не се допуска принудително изпълнение постъпват и
плащания по други секвестируеми вземания,
изпълнението върху наличността по такава сметка е недопустимо над общия размер
на другите секвестируеми постъпления.
Предвид на това че Решение № 28/
16.02.2023 г. на Директора на ТД на НАП – Варна, с което е потвърдено ПНОМ с
изх. №С220025-022-0094971/30.12.2022г. е обжалвано само в частта на наложената
обезпечителна мярка върху постъпилите и постъпващи суми от Държавен фонд
„Земеделие“-РА и с оглед постановения по делото правен резултат следва искането
на оспорващата за присъждане на разноски да бъде изцяло уважено. Следва на основание на чл.
161, ал. 1 предл. първо от ДОПК на оспорващата Ю.
да бъдат присъдени разноски в общ размер на 310 лева, съставляващи 10 лева
платена д.т. и 300 платено възнаграждение за един адвокат. С оглед претендирания размер на адвокатското възнаграждение от 300
и разпоредбите на чл.8, ал.1,чл.7,ал.2,т.3 и чл.8, ал.3 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът
намира за неоснователно направеното възражение от ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
оспорващата.
Воден от горното,
на основание на чл.197, ал.3 от ДОПК, чл.160, ал.1 от ДОПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразни Решение №
28/ 16.02.2023 г. на Директора на ТД на НАП – Варна и потвърденото с него
Постановление за наложени обезпечителни мерки / ПНОМ/ с изх. №С220025-022-0094971/30.12.2022г. на
публичен изпълнител на ТД на НАП-Варна- В.Т., с което на В.А.Ю., ЕГН-********** *** е наложен запор върху
налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в
трезори, включително и съдържанието на касети, както и суми, предоставени за
доверително управление, находящи се в ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ
БАНК АД в размер на 44394.21 лв.
В ЧАСТТА, с която е наложен запор
върху несеквестируеми
вземания на длъжника - постъпилите в
периода от 19.12.2022г. до 26.05.2023г. парични суми в общ размер на
20 054.65 лева, налични суми и постъпващи суми от Държавен фонд
„Земеделие“-РА, като субсидии по схеми и
мерки за директни плащания по сметка в банката на земеделския
производител В.А.Ю., ЕГН-**********,
в т.ч по сметка с IBAN ***.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите
-София да заплати на В.А.Ю., ЕГН-**********
*** сумата от 310 /триста и десет/ лева,
разноски за настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване,
съгласно чл.197, ал.4 от ДОПК.
Препис от решението да се изпрати на
страните.
Председател: