РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. Пловдив, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Катя Р. Боева
при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева
като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело №
20225330101121 по описа за 2022 година
Производството е образувано по депозирана искова молба от
„Електроразпределение ЮГ“ ЕАД срещу Й. В. Ч., за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът дължи на ответника
сумата в размер на 13 049,29 лева, представляваща стойността на
допълнително начислена електрическа енергия, вследствие на установено
пълно или частично неизмерване, неправилно или неточно измерване на
количеството електроенергия за периода 10.12.2020 г. – 08.06.2021 г. за обект,
находящ се в гр. **, общ. **, обл. **, ул. **, кл. № **, за която сума е
издадена фактура № ** г., и сумата в размер на 152,44 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода 28.09.2021 г. – 08.11.2021
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.
410 ГПК до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
9634/15.11.2021 г. по ч. гр. д. № 17598/2021 г. по описа на Районен съд
Пловдив, III бр. с-в.
В исковата молба се излагат съображения, че ищецът, в качеството си
на оператор на електроразпределителна мрежа, съгласно чл. 88 ЗЕ
1
осъществява разпределение на електрическа енергия по
електроразпределителната мрежа и отговаря за функционирането на
електроразпределителната мрежа, за нейната поддръжка, както и за
развитието на дадена територия като собственик на тази мрежа. Излагат се
съображения, че от КЕВР са приети ПИКЕЕ, обн. ДВ бр. 35/30.04.2019 г., по
силата на които са регламентирани обществените отношения, свързани с реда
и начините на преизчисляване на количествата електрическа енергия, когато
СТИ не измерва точно или изобщо не измерва доставените количества
електрическа енергия. Съгласно същите, както преизчисляването на
количеството електрическа енергия, така и неговото фактуриране, се
извършва от оператора на електрическа мрежа – в случая ищецът. Навеждат
се твърдения, че служители на ищеца са извършели проверка на обект,
находящ се в гр. **, ул.** с титуляр на партидата кл. № ** – ответника. При
извършената проверка се констатирало че временна постройка е
присъединена към мрежата чрез двужилен алуминиев кабел 25 кв.мм, който
захранвал посочения обект, без консумираната електрическа енергия по този
кабел да се отчита от електромер. Кабелът бил прекъснат и правилната схема
била възстановена. Вследствие на това, използваната електрическа енергия по
този кабел не се отчитала и заплащала. Посочените констатации били
обективирани в констативен протокол за техническа проверка и подмяна на
средствата за търговско измерване № ** г. Предвид изложеното, от правна
страна се обосновава, че са налице предпоставките на чл. 51, ал.1 ПИКЕЕ за
преизчисляване на консумираното количество електрическа енергия. По тази
причина и на база съставения констативен протокол били начислени 67068
kWh, като стойността за 180 дни възлизала на сумата в размер на 13049,29
лева, за която била издадена фактура ** г. за периода 10.12.2020 г. –
08.06.2021 г. Последната била изпратена на ищеца с писмо от ** г.
Предвид изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от Й. В. Ч.,
с който се излагат съображения за неоснователност на предявения иск.
Посочва се, че не е установен размерът на вземането, доколкото
констатираният при проверката кабел не е използван. Възразява се, че
претенцията на ищеца се основава на догадки и констатиране на загуби, които
могат да бъдат от различен произход.
2
Предвид изложеното моли предявения иск да бъде отхвърлен, като в
полза на ответника бъдат присъдени разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от констативен протокол № ** от ** г. / л.5/, служители на
„Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, в присъствие на ответника, са извършили
техническа проверка в обект, представляващ временна постройка, находяща
се в гр. **, ул. „**“. Проверяващите са установили неправомерно
присъединен кабел 2х25 кв.мм към временната постройка и
електроразпределителната мрежа.
Ответното дружество е осъществило корекция на сметката за
електрическа енергия на абоната за минал период - 180 дни назад за периода
08.06.2021 г.- 10.12.2020 г. Била издадена и фактура № ** г. на стойност
13049,29 лева с вкл. ДДС.
От приетото заключение по изготвената СТЕ / л. 50- 53 / се изяснява, че
констативен протокол № ** от **г. отразява неправомерно и директно
присъединяване на имота на ответника към електроразпределителната мрежа.
Същият се е захранвал директно от електроразпределителната мрежа, без да
преминава през електромера. Консумираната електроенергия не е отчитана
изцяло. Методиката за изчисляване на неотчетеното количество електрическа
енергия, заложена в чл. 51, ал.1 ПИКЕЕ е приложена правилно. Неизмерното
количество е остойностено правилно, съгласно чл. 56, ал.3 ПИКЕЕ. Няма
данни, по които може да се установи началния момент на неизмерване на
електрическа енергия.
Съдът кредитира в цялост заключението на вещото лице, като счита
същото за обективно, обосновано и изчерпателно. Същото не се оспорва и от
страните в производството.
По делото са разпитани двама свидетели – Д. Р. и Г. Ч.
Свидетелят Р., заемащ длъжност “**” към ищцовото дружество, си
спомня, че през лятото на миналата година негов колега му се е обадил и му е
съобщил, че на обект, находящ се в гр. **, е забелязал кабел, който е
3
присъединен неправомерно към електроразпределителната мрежа, без да има
монтиран електромер. Свидетелят посетил обекта, като същият посочва, че се
е намирал в края на гр. ** към изход на **. На място свидетелят установил, че
има неправомерно присъединен кабел към електроразпределителна мрежа.
Същият видял, че кабелът влиза в таблото, но не преминава през
електрическата мрежа, а бил присъединен към друг кабел, който влизал в
таблото. Неправомерно присъединеният кабел идвал от имота, собственост на
абоната. С оглед извършените констатации, свидетелят съставил констативен
протокол в присъствието на двама полицейски служители. В момента на
извършване на проверката, кабелът се използвал. В присъствието на
полицейските служители, свидетелят влязъл в имота на абоната. Била
извършена проверка на кабела и било установено напрежение. Проверката
била извършена с тестер, който се използвал от служителите при измерване
на напрежението.
Свидетелят Ч., ** на ответника, посочва, че последният притежава
недвижим имот, находящ се в гр. **. Същият представлява земеделска земя,
но е ползван за съхранение на движими вещи. По отношение на посочения
обект, ответникът подал молба до “Електроснабдяване” за присъединяване
към електроразпределителната мрежа преди две - три години, но липсвало
произнасяне по същата. Свидетелят си спомня, че ответникът е поставил
кабел, който обаче не се използвал. Свидетелят си спомня, че в имота има
поставен навес, без преградни стени. Същият не знае дали има разположени
електроуреди вътре, като посочва, че може да има компресор в имота. Според
свидетеля, освен навеса, в имота липсват други сгради.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, доколкото
същите са преки, непосредствени и съответстват на събрания по делото
доказателствен материал. В тази насока следва да се посочи, че показанията и
на двамата свидетели бяха преценяни през призмата на нормата на чл. 172
ГПК, доколкото свидетелят Р. е служител на ищцовото дружество, а
свидетелят Ч. - ** на ответника. Въпреки посоченото, настоящият съдебен
състав възприема показанията на свидетелите като достоверни с оглед
обстоятелството, че същите не си противоречат. И двамата свидетели
посочват наличие на кабел, който свързва електроразпределителната мрежа и
имота на ответника. Обстоятелството дали същият е използван или не касае
правните аспекти на спора, поради което и в тази част разминаването в
4
показанията на свидетелите, съдът намира за несъществено. С оглед
изложеното от страна на съда се дава вяра на събраните в хода на съдебното
дирене гласни доказателства.
По правните аспекти на спора:
За основателността на заявената главна искова претенция с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ,
във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК, че
процесната сума е начислена по предвидения в ЗЕ и ПИКЕЕ ред, както и
наличието на всички предпоставки за валидно упражняване на правото да
осъществи едностранна корекция на сметката на потребителя на електрическа
енергия за минал период.
Приложимата в случая нормативна уредба, с оглед датата на
извършване на проверката на електромера - ** г., са ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 25
от 30.04.2019 г.). В раздел IX от същите се урежда редът и начинът за
преизчисляване на количеството електрическа енергия, като те доразвиват
законовата постановка по Закона за енергетика, въведена с измененията на
ДВ, бр. 54 от 2012 г., относно възможността за извършване на едностранна
корекция на сметките за предоставена електрическа енергия. С новите
ПИКЕЕ, титуляр на вземането по корекционната фактура е операторът на
електроразпределителната мрежа, като това негово право се извежда от
изричните норми на чл. 56 ал. 1 и ал. 2, съгласно които в случаите на
преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на този раздел,
операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на
мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа
енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги (с
изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа,
формирана на база на предоставена мощност) и за „задължения към
обществото“, а ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната
мрежа дължимата сума, опредЕ. от оператора на съответната мрежа по реда
на ал. 1. Предвид изложеното, то титуляр на вземането по корекционната
фактура е електроразпределителното дружество, в случая
„Електроразпределение Юг“ ЕАД (ищецът), а задължено лице е „ползвателят
на мрежата“ (легална дефиниция в § 1, т. 41а от ДР към Закон за
5
енергетиката). Предвид това, ползвател на мрежата е и крайният потребител,
в случая- ответникът, доколкото потребява електрическа енергия и
притежаваният от него имот е снабдяван именно чрез
електроразпределителната мрежа на ответното дружество. Както вече бе
посочено, основанието за начисляване на допълнителната електрическа
енергия в случая не е наличието на облигационна връзка по доставка на ел.
енергия, а самият подзаконов нормативен акт - ПИКЕЕ, чиито норми дават
право за извършване на корекция на сметка на клиент при установено
нерегламентирано ползване на електрическа енергия. В тази насока е
формираната практика на ВКС /напр. Решение № 77 от 30.05.2022 г. по гр. д.
№ 2708/2021 г. на ВКС, Решение № 50178 от 07.10.2022 г. по гр. д. №
3603/2021 г. на ВКС и др./, съобразно която материалноправните разпоредби
на ПИКЕЕ, легитимиращи оператора на електроразпределителната мрежа
като лице, което има право да начислява корекции на сметки на
потребителите за минал период, респ. да начислява суми за реално потребена
електрическа енергия, са в рамките на законовата делегация и не
противоречат на нормативен акт от по- висока степен. Предвид горното в
случая ищцовото дружество има право да претендира от ответника заплащане
на суми поради извършена корекция на сметката му за електрическа енергия
за минал период в резултат на неизмерването й и това негово право не
противоречи на чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. А от Закона за енергетиката.
За да упражни правото си на едностранна корекция,
електроразпределителното дружество следва да е спазило реда, разписан в
ПИКЕЕ. Установява се от доказателствата по делото, че в случая е била
извършена проверка на имота на ответника, резултатите от която са
обективирани в констативен протокол, подписан от служители на ищцовото
дружество и от ответника, съобразно изискванията на чл. 49, ал.2 от ПИКЕЕ.
Видно от констативния протокол и показанията на свидетеля Р., в
процесния случай се касае за неправомерно присъединяване на обект към
електрическите мрежи ( чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ). Схемата, по която е бил
свързан кабела от обекта на ответника, изобщо не позволява преминаващата
през него електрическа енергия да бъде отчитана от електромера. Същият е
бил свързан към друг кабел, който е бил включен към
електроразпределителната мрежа. Поради изложеното не се касае за
измерване с грешка, а за пълно неотчитане на електрическа енергия. Именно
6
и предвид това, то съвсем правилно ищцовото дружество е преценило, че е
налице нерегламентирано присъединяване и при изчисляване на дължимата
сума по корекционната сметка е приложило методиката, разписана в чл. 51,
ал. 1 ПИКЕЕ.
От показанията на свидетеля Р. се установява, че при извършване на
проверката са присъствали служители на органите на МВР, като с това е
изпълнено изискването и на чл. 58 от ПИКЕЕ.
Манипулацията на процесния електромер се установява и от приетата
по делото СТЕ, която съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвена. Експертът установява, че е налице неправомерно и директно
присъединяване на имота на ответника към електроразпределителната мрежа
на ищеца, доколкото същият се е захранвал от мрежата без да преминава през
електромера. По този начин консумираната електроенергия по кабела не е
отчитана изцяло.
Доколкото е налице неправомерно присъединяване към електрическата
мрежа, следва да се приеме, че съгласно чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ за ищцовото
дружество, в качеството му на оператор на електроразпределителната мрежа е
възникнало правото да начисли и претендира от потребителя заплащане на
електрическа енергия за период не по-дълъг от 180 дни от датата на
констатиране на присъединяването. Съгласно приетата СТЕ същата е била
правилно опредЕ. и остойностена от ответника с издадените съгласно чл. 56,
ал. 1 от ПИКЕЕ фактура и справка. Предвид горното следва да се приеме, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 13 049,29 лева - цена на
електрическа енергия за минал период: от 10.12.2020 г. до 08.06.2021 г. по
фактура №** г.
От приложените по делото писмени доказателства е видно, че с писмо,
връчено на ответника на ** г., ищцовото дружество му е изпратило фактурата
и справката и го е поканило да заплати дължимата сума в посочения във
фактурата срок до падежа на приложената фактура - ** г. С оглед допуснатата
забава в плащането на задължението, ответникът дължи и обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 28.09.2021 г. - 08.11.2021 г.,
което, изчислено служебно от съда съгласно чл. 162 от ГПК, възлиза на
претендираната сума от 152,44 лева.
Без значение за изхода на делото са доводите на ответника, че в
7
настоящия случай не е установено реално потребление на количество
електроенергия. При неправомерно присъединяване към
електроразпределителната мрежа е невъзможно реалното установяване на
доставена електрическа енергия, поради което в чл. 51, ал.1 ПИКЕЕ е посочен
методът за изчисляване на презумптивно количество доставена
електроенергия, не и реалното такова. Посочената норма е в защита на
принципа на неоснователното обогатяване, доколкото в резултат на
извършеното неправомерно присъединяване от страна на ответника са били
създадени условия той да ползва електрическа енергия, която не се отчита и
заплаща.
С оглед изложеното, така предявените искове се явяват основателни и
като такива следва да бъдат уважени.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, право на
разноски има ищецът. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт,
поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно
посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на
чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 лева до 300 лева. Съдът намира, че с оглед
фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи
възнаграждение в размер на 100 лева. Затова в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски пред първата инстанция в общ размер от 607,94 лева
съгласно представен списък на разноските, от които за исковото
производство: 307,94 лева – заплатена държавна такса, 200 лева – заплатен
депозит за съдебно-техническа експертиза и 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
В общата сума на дължимите разноски следва да се включат и
разноските в заповедното производство в размер на 314,03 лева, тъй като на
основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи
изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, съдът
8
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Й.
В. Ч., ЕГН: **********, дължи на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК:
*********, сумата в размер на 13 049,29 лева, представляваща стойността на
допълнително начислена електрическа енергия, вследствие на установено
пълно или частично неизмерване, неправилно или неточно измерване на
количеството електроенергия за периода 10.12.2020 г. – 08.06.2021 г. за обект,
находящ се в гр. **, общ. **, обл. **, ул. **, кл. № **, за която сума е
издадена фактура № ** г., и сумата в размер на 152,44 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода 28.09.2021 г. – 08.11.2021
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.
410 ГПК - 08.11.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК № 9634/15.11.2021 г. по ч. гр. д. № 17598/2021 г. по описа на Районен
съд Пловдив, III бр. с-в.
ОСЪЖДА Й. В. Ч., ЕГН: **********, да заплати на основание чл.78,
ал.1 ГПК на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК: *********, сумата от
общо 921,97 лева (деветстотин двадесет и един лева и деветдесет и седем
стотинки), представляващи съдебно деловодни разноски, от които: 607,94
лева - съдебноделоводни разноски пред първата инстанция, и 307,94 лева –
разноски в заповедното производство, сторени по ч. гр. д. № 17598/2021 г. по
описа на Районен съд Пловдив, III бр. с-в.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
9