РЕШЕНИЕ
№ 292
гр. Монтана, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на тридесет и
първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря Петранка Ал. Петрова
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20221600500296 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на А.
И. против решение на Районен съд – Берковица от 2 юни 2022 г. по гр. д. № 130/2021 г.
Жалбоподателката А.И. твърди, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, затова моли да бъде отменено и вместо него МОС да постанови
ново, с което да уважи иска й за отмяна на зповеда за налагане на дисциплинарно
наказание „забележка“ и й се присъдят деловодни разноски за двете съдебни
инстанции. Подчертава, че заповедта не съдържа индивидуализация на нарушението –
не се посочва време на извършването му, кои технологични правила са нарушени, кои
законни нареждания на работодателя не са били изпълнени. В писмото, с което
работодателят е изискал обяснения от въззивницата, също не е посочено времето на
осъществяване на нарушението. Изтъква, че непосочването на времето на нарушението
пречи да се провери дали наказанието е наложено в срока по чл. 194 от КТ. Липсата на
задължителен реквизит в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание я прави
незаконосъобразна, защото нормата на чл. 195, ал. 1 от КТ е императивна.
Първоинстанционният съд не е обсъдил доводите, наведени с исковата молба, за
неспазване на срока по чл. 194 от КТ, като неправилно е посочил, че такова
възражение не е било въведено с исковата молба. Обръща внимание, че решението е
обосновано с показанията на свидетели, които са йерархично зависими от
работодателя.
1
Въззиваемата страна ДПЛД, представляван от директора И.И., оспорва
въззивната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Посочва, че извършването на
нарушението е установено с категорични доказателства, наложеното наказание
съответства на тежестта на нарушението, а заповедта съответства на изискванията на
чл. 195 от КТ. Прeтендира присъждане на разноски.
При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства. МОС
провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните в производството
доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Въззивницата А. И. е предявила пред БРС иск по чл. 357 във вр. с чл. 188 от КТ
за отмяна на Заповед № 19/10.02.2021 г. на Д. на ДПЛД – с. *, с която й е наложено
дисциплинарно наказание „забележка“.
В първоинстанционното производство е установено, че И. работела като * в
ответния Дом. Правоотношението има характера на трудово, възникнало след
сключване на трудов договор. На 10 февруари 2021 г. работодателят издал процесната
Заповед № 19, с която наложил на възизвницата дисциплинарно наказание
„Забележка“ за извършени нарушения по чл. 188, ал.1, т. 3, 4, 7 и 10 от КТ. Преди
налагане на наказанието тя е била поканена да даде писмени обяснения относно
оформяне на рецептурните книжки на настанените в дома лица и относно приемането
на медикаменти от домуващите и е представила такива. Първоинстанционният съд е
приел, че заповедта съдържа изискуемите задължителни реквизити по чл. 195 от КТ и е
спазен редът за издаването й. БРС е изследвал въпроса дали отразените в заповедта
факти съставляват дисциплинарно нарушение, обсъдил е приложената длъжностна
характеристика и показанията на разпитаните свидетели и е стигнал до извод, че И. е
извършила дисциплинарно нарушение. То се състои в неупражнен контрол дали
настанените в Дома лица приемат предписаните им медикаменти.
Въззивният съд намира решението за незаконосъобразно.
Между страните е безспорно, че А. И. е работела по трудов договор в ДПЛД
като *, както и че е била издадена и връчена процесната заповед №19/10.02.2021 г. за
налагане на дисциплинарно наказание „забележка“. В заповедта нарушението е
описано като „липса на контрол при раздаване на лекарствата на потребителите и
техния пълноценен прием“, а като правно основание са посочени чл. 187, ал. 1, т. 3, 4,
7 и 10 от КТ.
Като * И. имала задължението да „изпълнява назначенията на лекар и да раздава
лекарства“ (т. 1.16 от Длъжностната характеристика) и „да раздава медикаментите“ (т.
1.24 от Длъжностната характеристика). Със Заповед № 6/20.01.2021 г. работодателят е
разпоредил да се следи дали потребителите приемат медикаментите, да се помага на
2
лежащите и тежките случаи при приема до поглъщане на лекарството. Въззивницата е
била запозната с тази заповед, удостоверено с нейния подпис. От свидетелските
показания се установява, че относно потребители, отказващи прием, в Дома била
въведена практика хапчетата да се стриват на прах, да се смесват с храна и така да им
се дават за прием.
От показанията на свидетелите В.Г. – *в Дома, В. Ц. – медицинска сестра и Т.
П.– *, е установено, че при почистване са откривани разпилени по пода хапчета.
Санитарката събирала тези хапчета и ги предавала на директора на Дома.
Работодателят е изискал от въззивницата обяснения за това, че потребителите не
поемат дадените лекарства, не се следи дали ги поглъщат или ги изхвърлят.
Основните доводи на въззивницата са, че заповедта не съдържа задължителен
реквизит по чл. 195, ал. 1 от КТ: време на извършване на нарушението. Такъв аргумент
е бил въведен още с исковата молба, където е посочено изискването заповедта да
съдържа задължителните реквизити по чл. 195, ал.1 от КТ, един от които е време на
извършване на нарушението.
Въззивният съд намира, че Заповед № 19/2021 г. на Директора на ДПЛД е
незаконосъобразна поради несъответствието й с изискването на императивната норма
на чл. 195, ал. 1 от КТ относно задължителното съдържание на акта. В заповедта не е
посочено кога е извършено нарушението. Касае се до нарушение, осъществено чрез
бездействие: липса на контрол при раздаване на лекарствата на потребителите и техния
пълноценен прием. Този тип поведение представлява състояние, продължаващо
определен период от време. Действително то трудно може да бъде конкретизирано
чрез конкретна дата, но е възможно описването му чрез периода, през който е
наблюдавано нехайно поведение от страна на служителката при съблюдаване дали
потребителите в Дома поглъщат предписаните им лекарства. С оглед характера на
извършваната работа или повторяемост на нарушението, както и поради по-късното му
откриване, е възможно за някои от дисциплинарните нарушения да не се посочат дати
на извършването им, а само периодът, без това да препятства конкретизиране на
нарушенията в достатъчна степен с оглед защитата на работника и съдебния контрол за
законност на наложеното наказание. В случая за работодателя е било възможно не
само да посочи периода на нарушението, но и точния ден, тъй като *(както описва в
показанията си) е събирала и предавала намерените на пода медикаменти. С това
работодателят е бил уведомен, т.е. нарушението е било открито, а това прави възможно
и индивидуализирането му по време.
В конкретния случай, въпреки че се касае до нарушение, извършвано чрез
бездействие и продължавало известен период от време, той е установим и посочването
му е напълно възможно. Неспазването на изискването за описване на нарушението по
време води до незаконосъборазност на заповедта.
3
Изискването за индивидуализация на нарушението по време е свързано с
възможността да се извърши контрол за спазване на срока по чл. 194 от КТ за налагане
на дисциплинарното наказание, както и дали е спазено изискването за денократност на
налагане на наказанието (чл. 189, ал. 2 от КТ). Непосочването на срок/период на
нарушението лишавана казания служител от възможността за защита в хода на
съдебното производство.
Въззивният съд намира за основателен и втория довод на въззивницата за
незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание: липса на
мотиви относно нарушението. Като правно основание работодателят е цитирал в
своята заповед чл. 187, ал. 1, т. 3, 4, 7 и 10 от КТ. Нарушението по т. 3 се състои в
неспазване на технологични правила. В заповедта липсва цитиране на правила,
нормативи, процедури, които да са били въведени с акт на работодателя или с
нормативен акт и които старшата медицинска сестра е била длъжна да следва, но е
нарушила. Квалификацията по т. 4 изисква описание в какво се състои некачественото
изпълнение на работата, а тази по т. 7 изисква посочване на законни разпореждания на
работодателя, които наказаната служителка не е изпълнила. Нарушението по т. 10 на
чл. 187 от КТ е дефинирано като “неизпълнение на други трудови задължения,
предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов
ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото
правоотношение“. Тази квалификация е субсидиарна и приложима, когато
нарушението не може да бъде подведено под никоя от предходните. Следователно, ако
е налице някое от основанията по т. 1-9 на чл. 187 от КТ, то основанието по последната
точка не може да се приложи.
Нарушението на трудовата дисциплина трябва да е посочено по разбираем за
наказания начин; да са посочени осъществените от служителя действия или
бездействия, които са в разрез със закона или с въведените от работодателя
технологични изисквания при осъществяване на трудовата функция. Такова описание в
заповедта от 10 февруари 2021 г. липсва, което я прави незаконосъобразна и налага
отмяната й.
Въззивният съд намира обжалваното решение за незаконосъобразно, поради
неправилното приложение на чл. 195 от КТ, затова го отменя и вместо него
постановява ново, с което отменя заповед № 19/10.02.2021 г. на Директора на ДПЛД –
с. *, с която на А. И. е наложено дисциплинарно наказание „забележка“.
С оглед уважаване на предявения иск ответникът по него дължи възстановяване
на направените от ищцата разноски, а те възлизат на 1000 лв адвокатско
възнаграждение за двете съдебни инстанции съобразно приложените договори за
правна помощ.
На основание горното МОС
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на Районен съд – Берковица от 2 юни 2022 г. по гр. д. №
130/2021 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Заповед № 19/10.02.2021 г. на Директора на ДПЛД – с. *, обл. *, с
което на А. И., ЕГН **********, е наложено дисциплинарно наказание „забележка“.
ОСЪЖДА ДПЛД. – с. *, да плати на А. И., ЕГН **********, разноски по
водене на делото пред двете съдебни инстанции в размер на 1000 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5