Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 445
19. 07.2021г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в
открито съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и първа година
в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария Койнова
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдия Р.Чиркалева административно дело №611
по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84
ал.2 вр. с чл.70 ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано
е по жалба на С.А.Б. от И., действаща лично и като законен представител на
малолетните си деца З.А.Н., А.А.Н. и Х.А.Н., против Решение № УПХ–157 от
08.06.2021г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците (К. Б.).
В жалбата
се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, поради
съществено нарушение на административнопроизводствените правила и
материалноправните разпоредби. Счита се, че административният акт е постановен
в нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения, основаващи отказа,
били изцяло незаконосъобразни, тъй като решаващият орган игнорирал факта, че
причините оспорващата да напусне И. били свързани с наличието на заплаха за
сигурността и живота ѝ. Тя изложила бежанската си история пред органа,
последния обаче неправилно приел, че спрямо нея не били налице предпоставки за
предоставяне на хуманитарен статут. В решението не се съдържал нито един
аргумент дали молбата за закрила е явно основателна или не. В него били
обсъдени въпросите, свързани с обстановката в И., с положението и
обстоятелствата, свързани със заплахите, на които били обект жалбоподателката и
семейството ѝ в И., които обаче следвало да бъдат разгледани в
производството по общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността
на молбата за закрила по същество и най-вече в интерес децата. В случая административният орган отказал правото
молителката да търси безопасност за живота си, като се позовал на изходящи от
самия него справки, а не анализирайки нейните твърдения. Аргументацията на решаващия орган, изложена в
оспореното решение не съответствала на изразените опасения за преследване в
страната на произход на жалбоподателката.
Липсата на мотиви в тази част на решението представлявала съществено
процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за
правните изводи на интервюиращия орган, който изложил формално и бланкетно
определени факти и обстоятелства. В този смисъл решението представлявало
своеобразна „компилация“ между изводи по същество и правомощия, каквито
интервюиращия орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно до степен, че
граничило с нищожност на административния акт. На следващо място,
административният орган обосновал отказа си, излагайки доводи за ситуацията в И.,
както и предвид факта, че изследвал положението на молителката там,
възможността да потърси помощ и защита, без обаче да потърси и събере детайлна
информация от утвърдени международни източници. Задоволил се единствено
декларативно да обяви, че лицето не било преследвано по смисъла на ЗУБ и че
могло ефективно да се защити в страната си на произход. Неправилно бил приложен
и чл.13, ал.l, т.2 от ЗУБ. В хода на производството пред интервюиращият орган
жалбоподателката добросъвестно се опитала да изложи своите опасения относно
обстановката в И., както и относно факта, че положението в страната се
влошавало непрекъснато, в светлината на което следвало да се разглежда молбата
ѝ, но административният орган приел, не била обект на репресии и нямало
риск за нейния и живота на децата
ѝ. Заявената от жалбоподателката причина за напускане била свързана с
липсата на сигурност и перспектива. Били в
опасност и се чувствали уязвими, а нямало към кого да се обърнат за помощ.
Животът им бил в опасност. Искали да живеят в България. Евентуалното връщане в
страната на произход, с оглед ситуацията там, щяло да доведе до заплаха за
живота и сигурността на оспорващата и децата ѝ. Моли се съдът да има
предвид, че административният орган неправилно тълкувал и прилагал нормата на
чл.9 от ЗУБ. Поради неправилното тълкуване на материалната норма, административният
орган стигнал до своя погрешен извод и постановил административния акт в
нарушение на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/EО. Решението противоречало на административно производствените правила и на
чл.l3, ал.l, т.1 и т.2 от ЗУБ и най-вече на чл.9 от ЗУБ.
Предвид
изложеното се моли атакуваният административен акт да бъде отменен и преписката
да се върнете на решаващия орган с указания молбата за закрила да бъде
разгледана в производство по общия ред.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа от пълномощника на жалбоподателката. Допълнителни
доводи се релевират в писмено становище.
Ответникът
- Интервюиращ орган към ДАБ при МС (К. Б.), чрез пълномощник в съдебно
заседание и в писмени бележки, излага съображения за законосъобразност на
оспореното решение, поради което мили същото да бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди доводите на страните в
производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
С молба
вх.№105450-1472/12.05.2021г., подадена в СДВНЧ – Любимец, регистрирана в ДАБ с
рег.УП-17122/19.05.2021г. С. А. Б., Н.А. Н., Х.А. Н., З. А. Н. и А.А. Н.,
граждани на И., поискали закрила от Република България.
С молба
вх.№877/19.05.2021г. на РПЦ - Харманли, регистрирана в ДАБ с рег.№УП-17122/19.05.2020г.,
С.А.Б., гражданин на И., е поискала закрила от властите в Република България за
нея и децата ѝ З., А. и Х..
Чужденката,
заедно с малолетните ѝ деца е била регистрирана в масивите на ДАБ чрез
попълване на Регистрационен лист рег.№УП-17122/19.05.2021г. като С.А.Б., гражданин
на И., етническа принадлежност арабин, родена на ***г. в И., гр.Н., с постоянен
адрес в И., гр.Н., с **** образование, религия ****, професия ***, ****, без
документи за самоличност. В регистрационния лист са записани имената на децата
на С.А.Б. – З.А. Х. (01.12.2008г.), А.А.Н. (13.05.2013г.), Н. А.Н. (23.10.2006г.)
и Х.А.Н. (01.10.2007г.).
Самоличността
на молителката е била установена чрез попълване на декларация с рег.№УП-17122/19.05.2021г.
по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, в която търсещото закрила лице се индивидуализирало
с имената С.А.Б., гражданин на И., родена на ***г. в И., гр.Н., ****.
Със
Заповед №2307/18.05.2021г. (л.60) чужденката и три от децата ѝ, които
били малолетни, са били настанени в РПЦ
– Харманли.
Търсещата
закрила е била запозната с Указания за правата и задълженията на чужденците,
подали молба за закрила в Република България, както и със списък на организациите,
работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут, с приемни в ДАБ при МС,
като запознаването е удостоверено с подписа на настоящата жалбоподателка,
длъжностно лице и преводач, върху посочения документ, заведен в ДАБ с рег.№УП-17122/19.05.2021г.
С писмо с
рег.№УП-17122/20.05.2021г. директорът на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна
агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за
международна закрила, съгласно чл.58, ал10 от ЗУБ. По делото няма данни на
описаното писмо за да даден отговор.
На
основание чл.15, ал.4 от Закона за закрила на детето, на 20.05.2021г. с писмо
рег.№УП-17122 (л.50), директорът на РПЦ – Харманли уведомил директора на
дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли за извършената регистрация на малолетните
деца на С.А.Б., а именно З.А. Х., А.А.Н. и Х.А.Н. както и за дата на предстоящо провеждане на интервю с търсещото закрила лице и децата му.
Със
Заповеди №ЗД/Д-Х-Х-106/27.05.2021г., №ЗД/Д-Х-Х-107/27.05.2021г., и №ЗД/Д-Х-Х-108/27.05.2021г.,
(л.44-46) директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли е определил
социален работник, който да присъства при провеждането на интервюта с децата З.А.
Хаджех, А.А.Н. и Х.А.Н..
Под
рег.№УП-17122/03.06.2021г. в ДАБ е заведен Протокол от проведено на 03.06.2021г.
интервю със С.А.Б., с ЛНЧ **********, като част от административната процедура
по предоставяне на международна закрила, с което ѝ е предоставено правото
да изложи своята бежанска история. В хода на интервюто чужденката е посочила, че
е напуснала И. легално на 15.02.2021г. от летище Б. с националния си паспорт, заедно
със втория си съпруг и децата от първия съпруг. Полетът бил до И., където
останали два месеца, след което тръгнали за българската граница. В България
влезли на 27.04.2021г., като веднага били качени на кола и половин час по-късно
последвало задържане от полицията. Заявила, че не членувала в политическа
партия или организация, нямала взаимоотношения с армията, не била арестувана
или осъждана, нямала проблеми заради етническата или религиозната си
принадлежност, не ѝ било оказвано насилие с изключение на случай, при
който поискала развод от съпруга си и той я набил. Споделила, че преди седем
години, когато била бременна с детето си А., била изоставена от първия си
съпруг, без развод. От тогава насетне започнала сама да се грижи за децата си,
а той не проявявал никакъв интерес към тях, не получила помощ от него. Тогава
започнала да се среща в един мъж, който живеел наблизо. Когато семействата им
разбрали за връзката, възникнало недоволство и започнали да ги упрекват.
Постоянно имали проблеми и било невъзможно да живеят заедно. Когато първият
ѝ съпруг разбрал за връзката, поискал да вземе дъщеря им и да я омъжи за
заможен възрастен мъж, но тя отказала.
Всички тези проблеми я накарали да сключи религиозен брак с настоящия си съпруг
и да търси спокойно място за живот. Не можело да живеят в И., защото където и
да били там, семействата им щели да разберат. Нямало как да живеят спокойно и в
Т., където също щели да бъдат притеснявани от близките. Същите ги заплашвали,
че ако не прекратят връзката си, щяло да им се случи нещо лошо.
В хода на
административното производство, на 03.06.2021г. интервюта са били проведени и с
малолетните деца на жалбоподателката - З.А. Х. на 12г. и Х.А.Н. на 14г. Първото
от интервюираните деца – З., заявило (л.38), че е наясно с причината за
напускането на И. – семейни проблеми. Страхувал се от проблемите на майка му и
баща му, който ги изоставил. Искал да живее в България и да учи тук, страната
му харесвала. Второто дете – Х., споделило пред интервюиращия служител на ДАБ
същите обстоятелства, изложени от брат му З..
Интервютата
с две от децата на С.А.Б. са били проведени в присъствието на социален работник
и майка им, видно от положените подписи в протоколите (л.38, л.40).
За целите
на производството по предоставяне на зарила на С.А.Б. от социален работник в
Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли са били изготвени социални доклади
за малолетните ѝ деца – л.31-36. В тях са обективирани становища на
социалния работник за децата Х.А.Н., З.А. Х. и А.А. Х., а именно, че по отношение
на същите не съществува риск на територията на РПЦ – Харманли и че
потребностите им се задоволяват адекватно.
На
03.06.2021г. интервю (л.27) е било проведено и с детето Н.А.Н. – на 15 години.
В хода на същото то е заявило, че напуснало И. легално на 15.02.2021г. от
летище Б., заедно с братята си, майка ѝ и втория съпруг на майка ѝ.
Отишли в И., където останали 2 месеца, след което на 27.04.2021г. нелегално
влезли в България. Качени били на кола и след половин час, задържани от
полицията. Споделила, че напуснала И., защото баща ѝ оставил майка
ѝ. Тормозел я, бил я, дори се оженил за друга жена. Преди 4 месеца ѝ
се обадил и поискал да отиде при него за да я ожени за възрастен и заможен мъж,
но тя му отказала. Заявила, че майка ѝ се среща с друг мъж, за който
по-късно се оженила и затова имали проблеми с близките, който не били съгласни
с връзката. Тогава решили всички да напуснат И. и да намерят по добро място за
живеене. Посочила, че не членувала в политическа партия, както и в религиозна
организация, нямала взаимоотношения с армията, не била арестувана или осъждана,
не ѝ била отправяна заплаха, нямала проблеми заради религиозната или
етническата си принадлежност, не ѝ било оказвано насилие.
На 03.06.2021г.
е било проведено интервю и с втория съпруг на С.А.Б. М. М. С. (л.24), с който
имали сключен само религиозен брак. В хода на същото той изложил идентична с
тази на жалбоподателката бежанска история.
С
оспореното в настоящото производство Решение №УПХ-157/08.06.2021г. Интервюиращ
орган в РПЦ – Харманли при Държавната агенция за бежанците отхвърлил молбата за
предоставяне на международна закрила на С.А.Б. и малолетните ѝ деца А.А.
Х., З.А. Х. и Х.А.Н..
Административният
орган е приел, че за С.А.Б. не са налице предпоставките за предоставяне на
статут на бежанец по ЗУБ. От материалите по преписката не можело да се направи
извод за осъществено спрямо нея преследване по смисъла на чл.8, ал.1 от 3УБ.
Посочените от нея проблеми с бившия ѝ съпруг са определени като неоснователен
довод за предоставяне на международна закрила. Молителката нямала релевантен за
предоставянето на статут мотив да напусне държавата си по произход и да остане
извън нея. Спрямо нея не било осъществено преследване по смисъла на чл.8, ал.2
- 5 от ЗУБ и не съществувал риск от бъдещо такова. Не били налице и
предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на С.А.Б. и малолетните ѝ деца. Изложените нея
проблеми са оценени, като такива от личен и семеен характер, които не били
предизвикани нито от държавен орган, нито от организация, на която държавата не
можела или не желаела ефективно да противодейства. Търсещата закрила напуснала И.
с цел по-добър живот извън страната си по произход. Това я правило икономически
мигрант, а не бежанец. В случая не била налице и възможност за прилагане на
чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Актуалната ситуацията в И. не можела да се определи
като вътрешен въоръжен конфликт. При разглеждане на възможността за
предоставяне на хуманитарен статут интервюиращият орган обсъдил информацията за
държавата по произход на молителката, изложена в официални справки на ДАБ
относно И., като след анализирането им стигнал до извода, че на територията на
тази страна не е налице широко мащабен въоръжен конфликт. Липсвали и
предпоставки за предоставяне на статут по чл.8, ал.9 и чл.9, ал.6 от ЗУБ, тъй
като молителката не заявила член на семейството ѝ да има предоставен
статут в България.
На 14.06.2021г.,
срещу подпис, оспореното решение е връчено на жалбоподателката. Последната е
запозната с неговото съдържание на език, който владее, и това е удостоверено с
подписа на преводач. Жалбата срещу
решението е подадена чрез административния орган на 16.06.2021г. Същата е
процесуално допустима, като подадена
срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е
налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 7-дневния срок за
съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от ЗУБ.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и
валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед
основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна
по следните съображения:
Решението
е обективирано в писмена форма и е издадено от административен орган,
разполагащ с материална и териториална компетентност. Съгласно чл.48, ал.1,
т.10 от ЗУБ, председателят на ДАБ определя длъжностни лица от Държавната
агенция за бежанците за интервюиращи органи, които да извършват действията,
предвидени в този закон, а по делото е представена Заповед №РД
05-764/09.12.2020г. (л.23) на председателя на ДАБ, с която К. Й. Б., младши
експерт в РПЦ - Харманли, е определен за интервюиращ орган.
Съгласно
разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производство за предоставяне на
международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от
него молба за международна закрила. На основание чл.70, ал.1 от ЗУБ, при
наличие на основания по чл.13, ал.1 в срок до 14 работни дни от регистрацията
на чужденеца интервюиращият орган може да приложи ускорено производство, като
вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна. Към датата на
издаване на процесното решение – 08.06.2021г., предвидения срок за произнасяне
на интервюиращия орган в условията на ускорено производство е бил спазен.
Оспореният
административен акт отговаря на изискванията за форма, като е постановен в
писмена такава. Отговаря и на изискванията
за съдържание по чл.59 от АПК, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както
на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.
Съдът не
констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила и не кредитира твърденията на
жалбоподателката в тази насока. Установява се от доказателствата по делото, че
в хода на производството пред интервюиращия орган в РПЦ – Харманли при ДАБ, с
чужденката, малолетните ѝ деца, навършили 10-годишна възраст и втория
ѝ съпруг са били проведени интервюта, отразени в нарочни протоколи,
прочетени на интервюираните в присъствието на преводач, на разбираем за тях
език.
Налице е
и стриктно изпълнение и на разпоредбите на Закона за закрила на детето /чл.15,
ал.1, ал.4-5/, доколкото се установява, че в особеното административно
производство, при провеждане на интервютата е участвал служител на съответната
дирекция „Социално подпомагане“, като изслушването на децата З.А. Х. и Х.А.Н. е
било направено в присъствието на тяхната майка. Изготвени са и индивидуални
социални доклади за всички малолетни деца на търсещата закрила.
Не се
установява и нарушение на чл.58, ал.10 от ЗУБ. В случая е изискано писмено
становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна
закрила. Такова становище не е представено по делото. Следва обаче да се
отбележи, че липсата на подобно становище не обосновава незаконосъобразност на
акта, доколкото същият е постановен по реда на чл.70, ал.1 от ЗУБ - в ускорено
производство, а в този случай, съгласно разпоредбата на чл.58, ал.10, изр.2 от
ЗУБ, такова становище не се изисква.
При
извършената проверка относно материалната му законосъобразност, съдът намира
атакувания акт за издаден в съответствие с материалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл.13, ал.1 от ЗУБ, на която се е позовал интервюиращият орган,
„молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като
явно неоснователна, когато не са налице условията по чл.8, ал.1 и ал.9,
съответно по чл.9, ал.1, ал.6 и ал.8, и чужденецът: т.1, се позовава на
основания извън предмета на този закон, и т.2 – не посочва никакви причини за
основателни опасения от преследване“.
Член 8,
ал.1 от ЗУБ гласи, че статут на бежанец в Република България се предоставя на
чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса,
религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена
социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини
не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се
завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията от преследване следва
да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за
статут данни. В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с
оспорващата интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същата не е заявила като причина
за напускане на страната си по произход – И., някоя измежду изброените в чл.8,
ал.1 от ЗУБ. От обективираните в протокола обстоятелства не може да се направи
извод за заявени от интервюираната опасения от преследване, основани на раса,
религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена
социална група. Изследвайки данните от бежанската история на молителката,
административният орган обосновано е преценил, че не се установява спрямо
последната да е осъществено визираното в чл.8, ал.4 от ЗУБ преследване,
релевантно за предоставянето на бежански статут. В проведеното интервю
чужденката е посочила като основни мотиви за исканата закрила лични проблеми,
породени от раздялата с първия ѝ съпруг. Споделила, че тя и децата
ѝ били изоставени от него, като дори ѝ нанесъл побой. След
раздялата се стигнало да връзка с друг мъж, която близките ѝ, както и
тези на мъжа не одобрявали, казвали им, че трябва да се разделят. Именно поради
тези причини жалбоподателката и децата ѝ напуснали И., за да намерят
ново, спокойно място за живот.
Правилно
интервюиращият орган е приел, че визираните причини не попадат в предметния
обхват на ЗУБ. Спрямо чужденката или децата ѝ не е било оказвано насилие,
нито пък член на семейството им е получавал лични заплахи. Изложените от молителката
причини за напускане на И. правилно са преценени като неотносими към приложното
поле на чл.8, ал.1 от ЗУБ, тъй като имат характеристики на проблеми, свързани с
личния (семейния) ѝ живот . Изводът на административния орган за липсата
на материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец се
явява правилен и законосъобразен. Изразеното и реализирано желание за напускане
на страната по произход не следва да се приема за причина, която би могла да се
определи като една от тези, визирани в чл.8 или чл.9 от ЗУБ. Същата е в сферата
на личния избор и не може да се приеме като основание за предоставяне на
международна закрила. В хода на интервюто С.А.Б. заявила, че не членувала в
политически партии или организации, не била арестуван или осъждана, не ѝ
е било оказвано насилие (освен побоя от бившия ѝ съпруг), не била
заплашвана. Всичко това води на извода за наличието на причини, различни от
посочените в ЗУБ, поради които жалбоподателката е напуснала И.. Няма
обективирани данни същата да е член на семейството на чужденец с предоставен
статут на бежанец или предоставен хуманитарен статут в България, нито са
заявени други причини от хуманитарен характер, поради което по отношение на
нея, както и по отношение на малолетните ѝ деца не са налице и условията
на чл.8, ал.9 и на чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. Анализът на изложената бежанска история
както на жалбоподателката, така и на съпруга ѝ и малолетните ѝ деца
не дава основание да се счита, че всички те се нуждаят от закрила, чрез
предоставяне на бежански статут.
Правилна
е и преценката на органа за липса на предпоставки за предоставяне на
хуманитарен статут по чл.9, ал.1 от ЗУБ. В случая не се твърди от оспорващата,
съпруга ѝ или децата ѝ, и не се установява, в държавата си по
произход те да са били изложен на реална опасност от тежки посегателства като
смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително
отнасяне, или наказание, каквито изискват т.1 и т.2 от посочената законова
разпоредба.
По
отношение на жалбоподателката и малолетните ѝ деца не са налице и
материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по
смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се
предоставя на чужденец, който не може или не желае да получи закрила от
държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки
посегателства, като „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице
поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен
конфликт”. В тази връзка административният орган правилно е изследвал
бежанската история на кандидатката и малолетните ѝ деца а в светлината на
Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз (СЕС) по дело
C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в” от Директива
2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за
признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без
гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от
международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила,
във връзка с член 2, буква „д” от същата директива. Съгласно посоченото
решение, член 15, буква „в” от Директивата, във връзка с член 2, буква „д” от
същата, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични
заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е
подчинено на условието последният да представи доказателство, че той
представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение
елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено,
когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно
насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за
субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се
обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че
съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице,
върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия
факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да
претърпи посочените заплахи. Горните обстоятелства не са налице по отношение на
оспорващата и малолетните ѝ деца.
Административният
орган е извършил преценката си за страната по произход след анализ на
информацията, обективирана в Справка с вх.№МД-209/28.04.2021г. и Справка с
вх.№МД-266/03.06.2021г., изготвени от Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ,
относно Република И.. От същите става ясно, че ситуацията в тази страна не е
такава, която да обосновава предоставяне на международна закрила на гражданите
ѝ. От данните в справките и от приобщения доказателствен материал може да
се направи извода, че дори и да се завърне в държавата си по произход,
жалбоподателката и децата ѝ биха могли да водят нормален живот.
Ситуацията в тази страна не достига границите на въоръжен конфликт и
жалбоподателката и децата ѝ не са изложен на риск от тежки заплахи поради
такъв конфликт, поради което в случая не са налице предпоставките на чл.9,
ал.1, т.3 от ЗУБ.
Настоящият
съдебен състав намира извършената преценка на ситуацията в страната по произход
на жалбоподателката за правилна, предвид извода, че в конкретния случай няма
обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на
кандидата или този на децата ѝ, за да са налице предпоставките за
предоставяне на хуманитарен статут. За да бъде удовлетворена дадена молба за
закрила, безогледното насилие в И. следва да е изключително, каквото не се
установява да е, видно от цитираната информация за обстановката там. Изложените
данни в Справка с вх.№МД-209/28.04.2021г. и Справка с вх.№МД-266/03.06.2021г., както
и тези, обективирани в Справка вх.№МД-297/22.06.2021г., представена в хода на
съдебното производство, не сочат да е налице крайно тежка обстановка в И.. Не
се установява наличие на сериозни политически, икономически, социални или други
сътресения, които, макар и като фактори да не рефлектират пряко върху
преценката за наличието или липсата на основания за предоставяне на
международна закрила, биха могли да окажат решаващо влияние върху крайното
решение на административния орган или съда.
Като
цяло, от анализа на представените официални справки на ДАБ, както и от
информацията, налична в общодостъпни източници, не се установява ситуацията в И.
да е усложнена до степен, че да са налице основания за предоставяне на
международна закрила на граждани на тази страна.
Предвид изложеното, съдът
намира оспорения акт за издаден в съответствие с материалноправните разпоредби
и процесуалните правила, относими към неговото постановяване. Същият
съответства с целта на закона, не е засегнат от порок, налагащ неговата отмяна,
предвид което следва да бъде потвърден, а подадената против него жалба - отхвърлена
като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.А.Б. от И.,
действаща лично и като законен представител на малолетните си деца З.А.Н., А.А.Н.
и Х.А.Н., против Решение № УПХ–157 от
08.06.2021г. на Интервюиращ орган К. Б. при Държавна агенция за бежанците.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: