Решение по дело №893/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е №

гр. София,   11.01.2021 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI- 14 състав, в публично съдебно заседание на  трети ноември през  две хиляди и двадесета година, в състав:                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА  

при секретаря Христина Цветкова, като разгледа докладваното от съдията търг.дело № 893 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.60, ал.1, т.3 от ЗБН, евентуален иск с правно основание чл.135 от ЗЗД и евентуален иск с правно основание по чл.55, ал.1 ЗЗД.

С исковата си молба синдиците на „К.Т.Б.“ АД (н.) против ФОНДАЦИЯ „Ц.ЗА И.Р.“ твърдят, че с Решение №664/22.04.2015 г. по т.д.№ 7549/2014 г. по описа на СГС, ТО VI-4 състав е обявена несъстоятелността на Банката с начална дата на неплатежоспособност 22.04.2015 г., а с решение № 1443/03.07.2015 г. по т.д. № 2216/2015 г. по описа на САС същото е отменено в частта по отношение на началната дата на неплатежоспособност, като за такава е определена датата 20.06.2014 г. В качеството си на синдици на банката, съгласно чл.60, ал.3 ЗБН са активно легитимирани да предявят исковете по чл. 60, ал.1  и ал.2 от ЗБН и иск по чл.135 ЗЗД пред съда по несъстоятелността.

Твърди се, че на 09.11.2010 г., между КТБ АД (н.) и Фондация „Ц.ЗА И.Р.“ е подписан договор за дарение. Видно от чл.1, ал. 1 от описания договор КТБ АД (н.) дарява на Фондация „Ц.ЗА И.Р.“, безвъзмездно, парични средства в размер на 20 000 лева, която сума ще бъде предоставена от КТБ АД (н.) по банкова сметка *** „Ц.ЗА И.Р.“ в Обединена Българска Банка АД. Съгласно  уговореното в чл. 2 от договора за дарение, сумата на дарението се предоставя с цел да бъде използвана във връзка с подпомагане подготовката и представянето на доклади за състоянието на икономиката в страната, като Фондация „Ц.ЗА И.Р.“ с благодарност приема дарението. Видно от бордеро с уникален peг. № BORD00892058, на 11.11.2010 г. КТБ АД е превело сумата в размер на 20 000 лева. Поддържат, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.60, ал.1, т. 3 от ЗБН и сделката е с намерение да се увредят кредиторите на Банката, поради което в законовия 5 годишен преклузивен срок предявяват иск за отмяната й.

При условията на евентуалност поддържат, че са налице предпоставките на разпоредбата на чл.135, ал.1 от ЗЗД, съгласно която сделката е относително недействителна, тъй като е сключена с цел да се увредят интересите на кредиторите на Банката, което се предполага от характера на дарителската дейност водеща до намаляване на актива на дарителя, който би послужил за удовлетворяването им.

Относно вредоносния характер на действието твърдят, че: По силата на процесния договор, КТБ АД /н./, като дарител, се задължил да предостави на Фондация „Ц.ЗА И.Р.“ сумата в размер на 20 000 лева с цел сумата да бъде използвана за подпомагане подготовката и представянето на доклади за състоянието на икономиката в страната. Така описаният договор за дарение е сключен с цел да се увредят интересите на кредиторите на КТБ АД /н./. Твърдят, че е налице и знание у страните за увреждащия характер на действието, тъй като „КТБ“ АД (н.) е бил наясно с резултата от сделката, а в сочената хипотеза на чл.135 ЗЗД при безвъзмедна сделка знанието за увреждане у надарения не се изисква.

При условията на евентуалност поддържат, че на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, при постановяване на решение, с което процесното дарение бъде обявено за недействително, независимо от основанието за това, за ищеца е налице правен интерес от предявяване на иск за реалното връщане на полученото по силата на обявения за недействителен договор. В хипотезата на уважен главен или евентуален иск, за ищеца е налице правно основание да се позове на разпоредбата на чл. 55 ЗЗД и да иска връщане от дарения на полученото, поради отпаднало основание. Елемент на фактическия състав е единствено наличието на отпаднало основание, което ще настъпи при постановяване на решение, с което е уважен някой от исковете - чл. 60 ЗБН или този по чл. 135 ЗЗД.

ИСКАНЕТО е 1/на основание чл. 60, ал. 1, т. 3 от ЗБН, да се постанови решение, с което да се обяви недействителността, по отношение на кредиторите на несъстоятелността на КТБ АД /н./, на Договор за дарение от 09.11.2010 г., сключен между КТБ АД /н./ и Фондация „Ц.ЗА И.Р.“, по силата на който КТБ АД /н./ е предоставило безвъзмездно на Фондация „Ц.ЗА И.Р.“ парични средства в размер на 20 000 лева, представляващ сделка, извършена в петгодишен срок преди датата на неплатежоспособността, с намерение да се увредят кредиторите на банката. В случай, че съдът уважи така предявения иск, на основание чл. 55 от ЗЗД, молят да се постанови решение, с което да се осъди Фондация „Ц.ЗА И.Р.“ да заплати на КТБ АД /н./ сума в размер на 20 000 лева, като сума получена без основание.

2/ в условията на евентуалност, ако съдът отхвърли иска по чл. 60, ал.1, т. 3 от ЗБН, молят да постанови решение, с което, на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, да обяви относителната недействителеност, по отношение на кредиторите на несъстоятелността на КТБ АД /н./, на Договор за дарение от 09.11.2010 г., сключен между КТБ АД /н./ и Фондация „Ц.ЗА И.Р.“ по силата на който КТБ АД /н./ е предоставило безвъзмездно на Фондация „Ц.ЗА И.Р.“ парични средства в размер на 20 000 лева, представляващ сделка, извършена с намерение да се увредят кредиторите на банката. В случай, че съдът уважи така предявения иск, на основание чл. 55 от ЗЗД, молят да постанови решение, с което да осъди Фондация „Ц.ЗА И.Р.“ да заплати на КТБ АД /н./ сума в размер на 20 000 лева, като сума получена без основание. Претендират разноски по делото. Представят доказателства.

С писмения отговор на исковата молба ответникът оспорва предявеният главен иск,  като недопустим и неоснователен. Излага доводи, че в чл. 60 от ЗБН са уредени няколко специални отменителни иска, предявими при различни условия и срокове. Сочи се, че атакуваната е иска по чл. 60, ал. 1, т. 3 ЗБН сделка е дарение и като такава попада в хипотезата на чл. 60, ал. 1, т. 1 ЗБН - дарението безспорно е безвъзмездна сделка и като такава може да бъде атакувана, ако е извършена в 3 годишен срок от датата на неплатежоспособността и тъй като обявената от съда начална дата на неплатежоспособността на КТБ АД/н/е 20.06.2014 г. процесната сделка (като сключена преди 20.06.2011г.) не може да бъде обявявана  за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Атакуваният договор за дарение е сключен на 09.11.2010 г. и по отношение на него отмяната по специалния ред на чл. 60, ал. 1,т. 1 ЗБН е изначално преклудирана. Поддържат, че предявяването на иска с правно основание чл. 60, ал. 1, т. 3 ЗБН, е злоупотреба с правото на иск и представлява недобросъвестно упражняване на процесуалните права от страна на синдиците на КТБ АД /н/, по смисъла на чл. 57, ал.2 от КРБ чл. 3 ТПК. Така целели да преодолеят негативните за кредиторите на несъстоятелността последици от настъпилата преклузия по отношение на иска по чл. 60, ал. 1, т. 1 ЗБН, уреждаща специалния отменителен иск относно безвъзмездните сделки, каквато е атакуваният договор за дарение.

Поддържат, че съгласно текста на разпоредбата на чл. 60, ал. 1, т. 3 ЗБН, квалифициращ елемент от фактическия състав на този иск е намерението за увреждане кредиторите на банката. Това намерение не се презумира от закона, а наличието му обаче следва да бъде, освен твърдяно от ищеца, предявил иск по чл. 60, ал. 1, т. 3 ЗБН и изведено от фактите и обстоятелствата, сочени в молбата, а ищците са се задоволили само да посочат само че от правна страна е налице„намерение“ за увреждане, без да обосноват от фактическа и правна страна това си твърдение. Изтъкват, че от момента назначаването им до момента на предявяване на иска - 19.05.2020г. ищците са упражнявали функциите си на синдици повече от четири години, поради което безспорно са запознати с годишните финансови отчети и докладите за дейността на КТБ АД /н/ за 2010 г. - годината на сключване на атакувания договор за дарение. Тези документи, доказващи финансовото състояние и дейност на банката, като особен вид търговец са видни в електронното досие на КТБ АД /н/ и са публично достъпни на електронната страница на ТРРЮЛНЦ при АВ, на горепосочения електронен адрес. От публикуваните данни относно финансовото състояние на Банката през 2009, 2010 и 2011 година следвало, че стойността на дарението е незначителна спрямо отчетеното увеличение на собствения капитал на Банката и реализираната печалба  и очевидно то не било намалило активите й. Ищците избирателно били предявили иск само спрямо ответника ФЗИР, не и по отношение на други получатели на безвъзмездна помощ, финансиране, дарение или спонсорство и така недобросъвестно упражнявали едно свое право на иск, а не целели защита на интересите на кредиторите.

На следващо място поддържат, че и евентуалния иск по чл.135 ЗЗД е недопустим, тъй като исковете по чл.60 от ЗБН, в която хипотеза попада и настоящия случай, са специални спрямо общия Павлов иск. Ищците разполагат със специалния отменителен иск по чл.60, ал.1, т.1 ЗБН и поради това е недопустим иск по чл.135 от ЗЗД, какъвто предявяват само с цел да преодолеят негативните последици от пропускане преклузивния кратък тригодишен срок.

Ответникът оспорва исковете по същество, като неоснователни, тъй като не е налице елемент от фактическия състав – намерение за увреждане. Дарението било извършено с цел подпомагане подготовката и предоставянето на доклади за състоянието на икономиката в страната, каквото е обичайната дейност на ФЦИР и тя е изготвила и публикувала 4 тримесечни доклада за състоянието на икономиката през 2011 г. Дългогодишната дейност на фондацията в тази област е била финансирана основно чрез корпоративни дарения, включително от банки (в т.ч. КТБ АД). Изтъква се, че от изложените факти относно волята на дарителя и относно обективното финансово състояние и благотворителна дейност на Банката до тоз момент, ясно и убедително сочи, че не е налице каквото и да е намерение за увреждане. Отделно от това – сключеният договор не е увредил и не е от естество да увреди, който е да е кредиторите на Банката и исковете за обявяване недействителността му са неоснователни. Сочи се, че в случая е неприложима съдебната практика приемаща наличие на знание за увреждане, когато сделката е сключена след възникване на вземането поради характера и особеностите на банкова дейност.

СЪДЪТ, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 664 от 22.04.2015 г., постановено по т. д. № 7549 по описа за 2014 г. на Софийски градски съд, VI-4 състав, е обявена неплатежоспособността на "К.Т.Б." АД- в несъстоятелност; определена е началната дата на неплатежоспособността – 6.11.2014 г.; открито е производство по несъстоятелност и е обявена в несъстоятелност "К.Т.Б." АД. С Решение № 1443 от 03.07.2015 г., постановено по т. д. № 2216/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, III-състав, е отменено Решение № 664 от 22.04.2015 г., постановено по т. д. № 7549 по описа за 2014 г. на СГС, VI-4 състав, в частта, с която за начална дата на неплатежоспособността на КТБ е посочен 06.11.2014 г., като е определена друга начална дата - 20.06.2014 г. Решението е вписано по партидата на банката в ТРРЮЛНЦ  на 08.07.2015 г. вписване № 20150708150128.  Ищците – синдиците А.Н.Д. и К.Х.М., са вписани в ТРРЮЛНЦ като синдици на КТБ АД /н/ на 21.03.2016г., видно от електронното досие на КТБ АД /н/, което е публично достъпно на електронната страница на ТРРЮЛНЦ при АВ, поради което са легитимирани да предявяват процесните искове – чл. 62 вр. с чл. 60, ал.3 ЗБН, и същите са предявени в законовия срок.

От представения от ищцовата страна договор за дарение от 09.11.2010 г. и банково бордеро от 11.11.2010 г. се установява сключването на договор за дарение на сумата от 20 000 лева между от КТБ АД (н.) Фондация „Ц.ЗА И.Р.“ Сумата на дарението се предоставя с цел да бъде използвана във връзка с подпомагане подготовката и представянето на доклади за състоянието на икономиката в страната (чл.2). Видно от бордеро с уникален peг. № BORD00892058, на 11.11.2010 г. КТБ АД е превело сумата в размер на 20 000 лева, с основание „дарение, съгласно договор от 09.11.2010 г.” Безспорно процесното дарение е сделка, попадаща в приложното поле на чл.60 от ЗБН, поради което по делото подлежат на установяване другите предвидени предпоставки за обявяване на недействителността му в хипотезата, на която се позовава ищеца -  чл.60, ал.1, т. 3 от ЗБН. В тежест на ищците бе да  докажат, че извършена в периода от пет години преди датата на неплатежоспособността  (20.06.2014 г.) сделка е сключена с цел да се увредят кредиторите – т.е. факти и обстоятелства сочещи на намерение за увреждане – сигурно бъдещо настъпване на неблагоприятни последици за кредиторите като пряк резултат от сделката/действието. Въпреки дадените в този смисъл указания, ищцовата страна не посочи или представи доказателства за осъществяването им и се позовава на сигурност на увреждането предвид спецификите на банковата дейност и банковата несъстоятелност и интересите охранявани с приетия специален закон – ЗБН.

От страна на ответника са представени доказателства, че дарението в полза на ФЦИР – неправителствена организация с конкретна и ясно определена цел, е извършено във връзка с осъществяваната от фондацията обичайна дейност.  Също така, че от годишния доклад на КТБ АД (н.) за 2010 г., достъпен на електронна страница https://public.brra.bg/CheckUps/Verifications/ActiveCondition.ra?guid  се установява, че банката е била ангажира с общественополезни проекти, в т.ч. подпомагането икономическото развитие на България, сред които е спонсорирането на изготвянето на доклади за състоянието на икономиката в страната, осъществявано от ответната фондация за процесния период. Представени са и уведомления по чл.27 от Наредба №2 на КФН за периода на сключването на договора (до 2012 г.) относно рейтинга на банката, които в съвкупност с данните от ГФО за същия период косвено доказват, че съпоставени стойността на дарението с реализираната печалба и финансовото състояние на Банката не водят до намаляване на възможностите й да удовлетворява кредиторите си. Тези твърдения не бяха оспорени от ищцовата страна.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира предявеният главен иск за неоснователен.  За да бъде основателен иска по чл.60, ал.1, т. 3 от ЗБН, следва банката да е извършила действие или сделка, като е имала намерение да увреди кредиторите (чрез намаляване на масата на несъстоятелността); б) това да е извършено в 5 г. срок преди датата на неплатежоспособността и да е довело до увреждане на кредиторите чрез намаляване на имуществото на банката, или затрудняване удовлетворяването на нейните кредитори. Съдът съобрази характера на иска по  чл. 60, ал. 1, т. 3 от ЗБН, като отменителен иск, основан на установения чл. 135 от ЗЗД модел на противоправността, особеностите на дарителя и осъществяваната от него търговска дейност и формираната в тази насока съдебна практика - Решение № 140 от 27.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 3106/2018 г., I т. о., ТК, с която се приема, че даденото в съдебната практика по приложението на чл.135 ЗЗД и чл.216, ал.1, т.4 ДОПК разрешение следва да намери приложение и при изясняване на понятието "намерение за увреждане на кредиторите" в хипотезата на иска по  чл. 60, ал. 1, т. 3 от ЗБН. В тази хипотеза „намерението за увреждане“ означава, че увреждането следва да е включено в целта, за чието осъществяване е сключена сделката, съответно извършено действието. Субективното отношение на представляващите банката лица, в този случай  предполага съзнателно насочване към причиняването на съответното увреждане, изразяващо се в намаляване на имуществото на банката или затрудняване удовлетворението на нейните кредитори. Увреждането може да съставлява крайна цел или неизбежен резултат, но при всички случаи следва да е налице съзнание за сигурното бъдещо настъпване на неблагоприятните последици за кредиторите като пряк резултат от сключването на сделката или извършването на действието, което трябва да бъде установено. То не се предполага, а подлежи на доказване и доказателствената тежест е за ищеца. То не следва от самото увреждащо действие, а от обкръжаващите обстоятелства, при които действието е извършено. Съгласно съдебната практика в решение № 153/03.02.2017 г. по т. д. № 3372/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о., се приема, че законът не поставя ограничение пълното доказване на релевантния за спора факт да е възможно само чрез преки доказателства. Пълно доказване може да се проведе и чрез косвени доказателства и за да е успешно, предполага установяване на верига от косвени доказателства. Именно поради спецификата си на косвени доказателства /дават указания за основния факт само косвено, установяват странични обстоятелства, непосредствено свързани с основния факт, отделното косвено доказателство не е от естество само да установи основния факт пряко/, за да може да се изгради единен и безпротиворечив извод за проведено пълно доказване, е необходимо преди всичко съобразяването им в тяхната съвкупност. Освен, че трябва да са установени по безспорен начин, те следва да се намират в такава връзка едно с друго, че да доказват без съмнение главния факт.

В хипотезата на  чл.60, ал.1, т.3 ЗБН, съпоставено с исковете по чл. 135, ал. 3 от ЗЗД и чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК специфичното е, че се касае за правни действия, които се осъществяват от финансова институция, подлежаща на регулаторен надзор, поради което преценката дали те се осъществяват с намерение за увреждане следва да се съобразява и с типичната за нея дейност. Възможни индиции за намерение за увреждане са: отпускане на кредити при липса на достатъчни обезпечения, отпускане на кредити при наличие на неизпълнение на същия длъжник по предшестващи договори, прехвърляне на активи на трети лица, които длъжникът продължава да използва след отчуждаването, прехвърляне на имущество на новоучредени дружества, обстоятелството, че страните по сделката са свързани лица, разпореждане с активи непосредствено преди предстоящ съдебен процес, осъществяване на система от операции, целящи прикриване същността на сделки и транзакции и други. Доколкото законодателят не е свързал изрично тези действия с презумпция за недобросъвестност, те следва да се преценяват в съвкупност с останалите установени по делото обстоятелства, както и с оглед на момента на тяхното извършване, като се съпоставят и с обичайното развитие на търговската дейност на длъжника.

Съобразявайки изложеното, съдът намира че в случая, икономическото състояние на банката, осъществяваната от Банката дейност по подпомагане подготовката и представянето на доклади за състоянието на икономиката в страната и осъществяването на целите на ответната фондация дейност, както и стойността на дарението съпоставени с реализираната печалба и рейтинга на банката опровергават твърденията на ищците, че с конкретната сделка се е целяло увреждане на нейните кредитори. Подпомагането на дейността на фондацията не цели увреждане на кредиторите, а изразява обществена ангажираност и е израз на последователната практика на Банката в тази насока за периода на извършване на дарението, поради което не може да се приеме за противоправна. В съответствие с тежестта на доказване, която носят ищците не представиха доказателства за наличието на субективно намерение за увреждане на кредиторите, като предпоставка за уважаване на предявения отменителе иск и той следва да бъде отхвърлен.

Поради сбъдване на вътрешно-процесуалното условие – неоснователност на главния конститутивен иск, се налага разглеждането на предявения при условията на евентуалност иск с правна квалификация чл. 135 ЗЗД. Павловият иск е облигационен иск, който представлява средство за защита на кредитора в случай, че неговият длъжник предприема увреждащи действия, с които намалява имуществото си и/или затруднява удовлетворението от него. По принцип правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по реда на чл. 135 ЗЗД е предпоставено от наличие на действително вземане. Това вземане може да не е изискуемо или ликвидно; не е необходимо и предварително да бъде установено с влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти (предмет на делото по чл. 135 ЗЗД не е самото вземане на кредитора), а потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда (правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на делото единствено когато Павловият иск е обективно съединен с иск за вземането). Съдът, разглеждащ иска може да приеме обратното само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо – така Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС.

В случая ищците (назначените синдици) предявяват иск за прогласяване на договор за дарение от 09.11.2010 г. за относително недействителен по отношение на масата именно в качеството на процесуални субституенти на кредиторите на несъстоятелността, за което са изрично овластени с разпоредбата на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 60, ал. 3 ЗБН. Атакуваното действие се твърди да е извършено от длъжника - "КТБ“ АД (н.) и по естеството си е увреждащо спрямо кредиторите, тъй като е безвъзмездно – срещу престацията на паричните суми, в патримониума на банката не е постъпило никакво материално благо. Установяването на конкретните кредитори не е необходимо. Съдебно установеното състояние на неплатежоспособност доказва наличието на такива и техните процесуални права се упражняват от синдиците на несъстоятелната банка. Безвъзмездният характер на договора за дарение изисква единствено длъжникът „КТБ " АД (н)) чрез представляващите го да е знаел за увреждането. Знанието не може да се предполага и да се счита за доказано само с оглед безвъзмездния характер на сделката, както твърдят ищците. Дарител е кредитна институция, която към извършването му не е била неплатежоспособна – началната дата на това състояние е 20.06.2014 г. – повече от три години след извършените чрез паричния превод дарение, което изключва представляващите банката да са знаели за евентуално увреждане на вложителите в един отдалечен бъдещ момент. Освен това - както се посочи по-горе действието - даряване на парични суми с оглед осъществяване на обществено полезна дейност и подпомагане на фондацията за постигане на целите й - развитие на икономиката, като част от ежегодна подкрепа която банката е оказвала, не може да е предназначено да увреди бъдещите кредитори на банката – вложителите към 20.06.2014 г. и с оглед доказаното стабилно финансово състояние на Банката за този период. В общата уредба на Павловия иск (чл. 135, ал. 3 ЗЗД), ако се приеме, че ищците се позовават на същата, извършването на увреждащото действие преди възникване на вземането изисква то да е било предназначено да увреди кредиторите. Даренията на процесните суми, които съставляват съвсем нищожен процент от собствения капитал на банката, по никакъв начин не може да се приеме, че са били предназначени да увредят масата на несъстоятелността (кредиторите). Липсва основание единствено безвъзмездният характер на сделката да се приема за доказващ намерението за увреждане, каквито доводи излагат ищците, след като към сключване на договора банката изобщо не е била затруднена да обслужва задълженията си към кредиторите. При това положение предявеният като евентуален иск за прогласяване на относителната недействителност на даренията в хипотеза на чл.135 ЗЗД, е неоснователен.

Предявения осъдителен иск за връщане на получената парична сума от ответника в масата на несъстоятелността, е обусловен от уважаването на някой от предявените в условията на евентуалност конститутивни искове. Като последица от отхвърлянето им, следва да се отхвърли и обективно съединения иск за неоснователно обогатяване, тъй като за уважаването на такъв е иск следва основанието за получаване на даденото да е отпаднало, а при наличието на такова връщане на полученото не се дължи. Сключената сделка не е недействителна по отношение кредиторите на несъстоятелността и съставлява основание за получаване и задържане на исковата сума.

При този изход на спора, в тежест на ищеца следва да се възложат сторените от ответника разноски съобразно приложен списък по чл.80 ГПК и доказателства за плащането – договор за правна помощ и съдейстиве от 11.06.2020 г. и извлечение от банкова сметка.

 ***а "К. Т. Б. " АД – в несъстоятелност следва да се възложи дължимата за предявяване на исковете държавна такса в размер на 1600 лева (4 % за конститутивните и 4 % за осъдителния иск за връщане на сумата в масата на несъстоятелността), която не е събрана предварително.

Така мотивиран Софийският градски съд,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от синдиците на „К.Т.Б.“ АД (н.) с ЕИК*******против ФОНДАЦИЯ „Ц.ЗА И.Р.“   с ЕИК ******* иск с правно основание чл. 60, ал. 1, т. 3 от ЗБН за обявяване  недействителността, по отношение на кредиторите на несъстоятелността на КТБ АД /н./, на Договор за дарение от 09.11.2010 г. сключен между КТБ АД /н./ и Фондация „Ц.ЗА И.Р.“ по силата на който КТБ АД /н./ е предоставило безвъзмездно на Фондация „Ц.ЗА И.Р.“ парични средства в размер на 20 000 лева, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявеният  от синдиците на „К.Т.Б.“ АД (н.) с ЕИК*******против ФОНДАЦИЯ „Ц.ЗА И.Р.“   с ЕИК ******* иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, за обявяване на относителната недействителност, по отношение на кредиторите на несъстоятелността на КТБ АД /н./, на Договор за дарение от 09.11.2010 г., сключен между КТБ АД /н./ и Фондация „Ц.ЗА И.Р.“ по силата на който КТБ АД /н./ е предоставило безвъзмездно на Фондация „Ц.ЗА И.Р.“ парични средства в размер на 20 000 лева, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от синдиците на „К.Т.Б.“ АД (н.) с ЕИК*******против ФОНДАЦИЯ „Ц.ЗА И.Р.“   с ЕИК ******* иск с правно основание чл. 55, АЛ.1 от ЗЗД,  за осъждане на Фондация „Ц.ЗА И.Р.“ да върне в масата на несъстоятелността на „КТБ АД /н./ сума в размер на 20 000 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА "К.Т.Б.“ АД (н.) с ЕИК*******да заплати на ФОНДАЦИЯ „Ц.ЗА И.Р.“ с ЕИК ******* разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

ОСЪЖДА  „К.Т.Б.“ АД (н.) с ЕИК*******да заплати да заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд, сумата 1600 лева – държавна такса за предявените искове, която да се събере от масата на несъстоятелността.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: