№ 401
гр. Варна, 07.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Галина Г. Славова
Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Александър В. Цветков
Въззивно гражданско дело № 20233100500275 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:53 часа се явиха:
Въззивникът Л. Г. Д., редовно призован, не се явява, представлява се
от назначен на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител, в лицето
на адв. Д. П..
Въззиваемата страна Е. И. М., редовно призована, представлява се от
адв. С. Б.Ж., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба, придружена с доказателства за
внесен депозит по сметка на съда, за назначения особен представител в
указания размер от 1500 лева.
СЪДЪТ,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото молба от 07.03.2023г., придружена с
вносна бележка от 06.03.2023г. за сумата от 1500 лева.
АДВ. П.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Моля да се даде ход на делото.
1
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по
призоваване на страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр.
чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по
хода и разглеждането на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на
жалбата и отговора по нея:
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба от Л. Г. Д., подадена чрез
особен представител адв. Д. П., срещу Решение №3782 от 02.12.2022г. по
гр.д.№ 13889/2021 г. по описа на ВРС, с което жалбоподателят е осъден да
заплати на Е. И. М. сумата от 15 000 лева, представляваща частичен иск от
вземане в общ размер на 86 745,20 лева, която сума е преведена от ищцата с
платежно нареждане от 23.06.2021 г. по банковата сметка на ЧСИ Л.Ст., с рег.
№ 895, район на действие: Окръжен съд - Варна, за погасяване на задължение
на Л. Г. Д. - длъжник по изп. дело № 20218950401569 по описа на ЧСИ Л.Ст.,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска -
27.09.2021 г., до окончателното й изплащане.
Въззивникът изразява становище за неправилност и необоснованост на
първоинстанционното решение. Оспорва извода на първоинстанционния съд,
че по делото липсвали данни ищцата да е поела ангажимент да заплати
сумите във връзка с възбраната, тъй като от текста на нотариално оформения
договор за покупко-продажба се установявало, че двете страни са се
договорили продавача да прехвърли имота си с вписана върху него възбрана,
а купувача да го закупи с всички произтичащи от това последици, с които
последният е бил запознат и изрично е декларирал, че не са явно неизгодни за
него, като доказателство в този смисъл била и изключително ниската цена на
имота в размер на 30 000 евро. На следващо място оспорва извода на съда, че
ищцата разполага с регресни права, тъй като е поела ангажимент да заплати
дължимите от продавача суми във връзка с възбраната при незаплащането им
от страна на продавача. Ищцата по изпълнителното дело, по което е бил
възбранен неин имот не е изплатила чуждо задължение, а фактически е
2
освободила от тежест своя недвижим имот, като по този начин е платила свой
дълг, поради което тя не може да встъпи в правата на кредитора и не е
материално легитимирана да иска заплащането на това, което е престирала. В
този смисъл неправилно било становището на първоинстанционния съд, че
това че купувачът купува имот с тежест, не означава, че става длъжник и на
чуждия дълг, което счита, че би било вярно единствено при незнание относно
тежестта върху имота. По изложените съображения отправя искане за отмяна
на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на исковете.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Е. И. М., чрез
адв. С. Б., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна по
съображения, че изразеното от купувачката съгласие да закупи имота при
знанието, че по отношение на същия е наложена възбрана, не може да
обоснове извод, че е поела паричното задължение на продавача, тъй като
същото следва да бъде направено изрично. Напротив, видно от приетото
между страните в нотариалният акт, че сумата от 30 000 евро е действително
уговорената продажна цена опровергава твърденията на въззивника за
наличието на такава уговорка. Правилно съдът е отхвърлил възражението на
особения представител, че ищцата е заплатила свой дълг, а не на продавача по
сделката, тъй като знанието за тежестта върху имота не представлява поемане
на задължение за заплащането на дължимата от продавача парична сума. С
оглед гореизложеното моли за потвърждаване на съдебното решение с
присъждане на разноски във въззивното производство.
АДВ. П.: Поддържам въззивната жалба. Оспорвам отговора. Нямам
възражения по доклада.
АДВ. Б.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора. Нямам
възражения по доклада.
АДВ. П.: Нямам доказателствени искания.
АДВ. Б.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
АДВ. П.: Не правя възражение за прекомерност.
С оглед изявленията на страните и по представените от тях списъци на
разноски и доказателства за реализирането им, СЪДЪТ
3
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните
представители на страните списъци на разноски, придружени с доказателства
за извършени такива.
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход
на устните състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. П.: Моля да уважите въззивната жалба, изключително подробни
доводи съм изложила в нея.
Относно изложеното в отговора на въззивната жалба за това, че сумата
от 30 000 евро била действително уговорената продажна цена. Това не е така,
тъй като видно от нотариалния акт сумата от 30 000 евро изрично е записано,
че е уговорено доплащане между страните, което е следвало да стане след
подписването на нотариалния акт и преди вписването му Служба по
вписвания- гр. Варна. Това, заедно с декларираното от страна на купувача, че
е запознат с писмената възбрана, ясно и недвусмислено е запознат с правните
последици, желае настъпването им, разбира значението на акта и че
условията по настоящата сделка не са явно неизгодни за тях, считам е сигурен
показател за това, че той е следвало да поемат и дълга, който би бил по
възбраната, описана в нотариалния акт. Като допълнително основание няма
логика един апартамент в центъра на гр. Варна, който струва по пазарни цени
200 000 евро, да се продаде за 30 000 евро, което е дори половината от
данъчната оценка, без купувачът да е поел ангажимента при евентуално
търсене на сумите по търсената възбрана, те да се поемат от купувача.
Поради изложеното считам, че искът следва да бъде отхвърлен.
4
Моля да отмените решението на първоинстанционния съд, като
неправилно и незаконосъобразно, на изложените от мен съображения.
АДВ. Б.: Моля да приемете, че жалбата е неоснователна, да потвърдите
решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно.
Същото не страда от пороците, визирани във въззивната жалба.
Като основен порок на решението на първоинстанционния съд се счита,
че неправилно съдът е приел, че доверителката ми не е заплатила свой дълг
така, както твърди въззивника, а чужд дълг. Видно от съдържанието на
нотариалния акт продавачът, това е аргумент на въззивника, не е създал
неверна представа, напротив, това обстоятелство, че върху имота има вписана
възбрана, е отразено в нотариалния акт. Но от този факт не може по никакъв
начин да се направи и не следва извода, че всъщност знаейки, че върху имота
има възбрана доверителката ми е приела да изпълни чужд дълг. Още по-
малко може да се направи такова твърдение от факта, че доверителката ми,
както твърди в днешно с.з. особения представител на ответника, че от
съдържанието на нотариалния акт в частта, в която е посочено, че цената е
30 000 евро, която е трябвало да бъде заплатена изцяло по банков път от
купувача Е. М., след подписване на нотариалния акт и преди вписването му в
Служба по вписвания не следва по никакъв начин, че цената не е тази, която
страните са договорили. Няма никакви доказателства за това по делото,
събрани за това, че се касае за друга цена, освен посочената. Освен това,
правилно е прието в решението на първоинстанционния съд, че уговорената
между страните продажна цена не може да се приеме като установеност на
съществуваща някаква друга договорка между страните по делото, поради
регламентираната в чл.9 ЗЗД свобода на договаряне.
Поради тези съображения и изложените в отговора на въззивната жалба
моля да потвърдите решението на първоинстанционния съд с присъждане на
разноски.
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273
вр. чл. 149, ал. 2 от ГПК обявява устните състезания за приключили и
посочва, че ще обяви решението си в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
5
11:00 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6