Решение по дело №205/2024 на Окръжен съд - Сливен

М О Т И В И
към Решение № 43/10.04.2024г. по ЧНД № 205/2024г. по описа на СлОС

Производството е по реда на чл.32 ал.1, вр.чл.16 ал.1-8 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане
и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС).
Образувано е по повод на получено удостоверение по чл.4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции, от което е видно, че
с Решение № 7062 5422 6043 6924/01.09.2023г., влязло в сила на 13.10.2023г.,
издадено от несъдебен орган - Bonnen & Transacties Transactiemod,
Нидерландия, с което на българския гражданин Д. А. А., роден на ***г., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес гр.Н.З., местност „В.п. **, е
наложена финансова санкция в размер на 380 Евро с левова равностойност
743.22 лева, за извършено нарушение на 22.08.2023г., в 11.09 часа, 's-
Gravenhage, Goeverneurlааn, държане в ръка на мобилен телефон по време на
шофиране, нарушение по чл.2 от Закон относно административната уредба
при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата.
Изпратеното удостоверение е на български език и е издадено по
смисъла на чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от
24.02.2005г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции и е по реда на чл.30 и сл. от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции.
В съдебно заседание представителят на Окръжната прокуратура
гр.Сливен счита, че са налице всички законови предпоставки за признаване
решението за налагане на финансовата санкция в размер на 380 Евро,
съгласно Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
Засегнатото лице Д. А. А., нередовно призовано, не се явява лично в
съдебно заседание. На основание чл.16 ал.3 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции, беше назначен служебен защитник на
засегнатото лице А.. Служебният защитник пледира, че не са налице
предпоставките за признаване на решението за налагане на финансовата
санкция, издадена от несъдебен орган на Нидерландия, поради което пледира
да се остави без уважението искането за признаване на решението. Твърди, че
в административно-наказателна процедура по налагане на наказанието на
засегнатото лице не е осигурен преводач на английски или на нидерландски
език, езиците посочени в удостоверението, както и не му е предоставена
възможност да обжалва решението. Заявява, че макар и формалното
решението да е влязло в законна сила счита, че правата на лицето са
засегнати. Моли да не се признава решението за налагане на имуществена
1

санкция на засегнатото лице в размер на 380 Евро.
След обстойно, пълно и детайлно запознаване с наличните
доказателства в делото, съдът прие за установено следното:
Засегнатото лице Д. А. А. е български гражданин, с постоянен и
настоящ адрес в гр.Н.З., м.“В.п. ** и компетентен да разгледа делото,
съобразно чл.31, вр.чл.6 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции, е Окръжен съд гр.Сливен.
С Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
на Европа относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции е представено за признаване и изпълнение Решение №
7062 5422 6043 6924/01.09.2023г., влязло в сила на 13.10.2023г., издадено от
несъдебен орган - Bonnen & Transacties Transactiemod, Нидерландия, с което
на българския гражданин Д. А. А., роден на ***г., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес гр.Н.З., местност „В.п. **, е наложена финансова
санкция в размер на 380 Евро с левова равностойност 743.22 лева, за
извършено нарушение на 22.08.2023г., в 11.09 часа, 's-Gravenhage,
Goeverneurlааn, държане в ръка на мобилен телефон по време на шофиране,
нарушение по чл.2 от Закон относно административната уредба при
нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата.
От Удостоверението по чл.4 е видно, че обстоятелствата на
извършване на нарушението от засегнатото лице са следните, а именно, че на
22.08.2023г., в 11.09 часа по време на шофиране е държал в ръка на мобилен
телефон.
Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.1 т.1 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции е несъмнено, че става въпрос за решение за
налагане на финансова санкция, тъй като се касае за влязъл в сила акт на
несъдебен орган на държава-членка на Европейския съюз за налагане на
задължение за плащане на глоба за извършено административно нарушение -
нарушение на правилата за движение.
От описанието на извършеното от А. нарушение следва извод, че
деянието му представлява административно нарушение според
законодателството на издаващата държава. Констатираното нарушение не е
оспорено от заинтересованото лице А. при определяне на санкцията от
компетентния орган в Нидерландия, въпреки, че е уведомен. Поради това
настоящият състав на съда приема, че А. е извършил описаното нарушение.
Съобразявайки обстоятелството, че поведението на засегнатото лице
нарушава правилата за движението по пътищата, за него не се изисква двойна
наказуемост, съгласно разпоредбата на чл.30 ал.2 т.1 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции.
Решението за налагане на финансова санкция е представено като
2

копие от органа, който го е издал, не е преведено на български език и е
придружено с Удостоверение по образец по смисъла на чл.4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005г. относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.
Удостоверението е издадено и подписано от съответния компетентен орган на
издаващата държава, който е удостоверил и неговото съдържание.
От съдържанието на удостоверението е видно, че са налични всички
реквизити, предвидени както в чл.4 от цитираното по-горе Рамково решение
на Съвета на Европа, така и според изискванията на Приложение № 2 към
Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции и съответства на
решението за налагане на финансова санкция. В случая се касае за признаване
на решение, влязло в сила, постановено от несъдебен орган на държавачленка
на Европейския съюз, отнасящо се за наложена финансова санкция от този
орган на българския гражданин Д. А. А., роден на ***г., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес гр.Н.З., местност „В.п. **.
Не са налице основанията за отказ за признаване на решението,
визирани в разпоредбата на чл.35 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции, доколкото няма данни срещу същото лице и за същото
деяние в България или в друга държава, различна от издаващата или
изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решение за налагане на
финансови санкции; решението не се отнася за деяние, подсъдно на български
съд, поради което не следва да се коментира въпроса за евентуално изтекла
давност по българското законодателство; засегнатото лице не е с привилегия
или имунитет по българското законодателство, които да правят изпълнението
на решението недопустимо; решението не се отнася за деяние, извършено
изцяло или отчасти на територията на Република България; наложената
финансова санкция не е по-малка от 70 Евро; решението е по отношение на
физическо лице, което е наказателно отговорно; в удостоверението изрично е
посочено, че лицето е било уведомено съгласно законодателството на
решаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон
представител относно правото да обжалва решението, както и за сроковете на
обжалване.
Относно твърдението на защитника на засегнатото лице, че са
нарушени правата на Д. А., съдът ги намира за неоснователни. Видно от
представеното удостоверение, производството е било писмено и съответното
лице е уведомено съгласно законодателството на решаващата държава, лично
или чрез упълномощен, според националния закон, представител относно
правото си да обжалва решението и сроковете за обжалване (б.“з“.2.“б“ от
удостоверението). Поради това,съдът намира твърдяното от защитата
обстоятелство, че в административно-наказателна процедура по налагане на
наказанието, на засегнатото лице не е осигурен преводач на английски или на
нидерландски език, езиците посочени в удостоверението, както и не му е
3

предоставена възможност да обжалва решението, не отговаря на истината.
Решението от 01.09.2023г., постановено от несъдебен орган - Bonnen &
Transacties Transactiemod, Нидерландия, е влязло в законна сила на
13.10.2023г., и правата на засегнатото лице не са накърнени, тъй като
производството се е развило и е проведено по правилата на законодателството
на решаващата държава Нидерландия, според националния й закон,
съобразявайки информацията в представеното удостоверение, която
настоящият състав на съда не поставя под съмнение и се доверява на
истинността й, прилагайки принципа за взаимно доверие относно взаимното
признаване на финансови санкции, наложени в държава-членка на ЕС
(Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета). Съдът е обвързан от
информацията, съдържаща се в изпратеното удостоверение по чл.4 от
Рамково решение № 2005/214/ПВР на СЕС, дало основание за образуване на
това съдебно производство и не може да постави под съмнение
достоверността на направената от издаващата държава констатация за
проведено писмено производство и уведомяване на засегнатото лице. В тази
връзка следва да се има предвид, че основният принцип на Европейския съюз,
този за взаимното признаване, се основава на взаимното доверие между
държавите-членки, стоящо в основата на сътрудничеството между тях и
предполагащо спазване на основните принципи по прилагането на закона, в
това число и принципа за справедлив процес. Поради това, при извършено от
страна на издаващата държава-членка позоваване на реализирано писмено
производство, в което са били гарантирани правата на засегнатото лице,
националният съд не може да постанови отказ от признаване и изпълнение на
наложената санкция на основание нарушено право на защита на лицето.
С оглед на така констатираното по-горе, настоящият съд направи
извод, че са налице визираните в Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции, предпоставки за признаване на решението за налагане на
финансова санкция, издадено от несъдебен орган – Bonnen & Transacties
Transactiemod, Нидерландия. С решението на несъдебния орган българският
гражданин Д. А. А. е осъден да заплати глоба в размер на 380 Евро, чиято
левова равностойност към 01.09.2023г., датата на постановяване на
решението в издаващата държава, е 743.22 лева.
След признаване на цитираното по-горе решение, същото заедно с
препис от настоящото решение, незабавно след влизане в сила на последното,
следва да се изпратят на органите на Националната агенция по приходите, за
изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл.38 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции, следва незабавно да се уведоми компетентния орган на
издаващата държава за настоящото решение като копие от уведомлението
следва да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република
България.
4

По изложените съображения, съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:
5

Номер на акта:	43
Дата:	10 април 2024 г. (в сила от 18 април 2024 г.)
Съдия:	Мая Петрова Величкова

Дело:	20242200200205
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	5 април 2024 г.

Решение по дело №205/2024 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите