№ 217
гр. Варна, 10.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно
гражданско дело № 20213100503115 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:53 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК.
Въззивникът ИВ. П. Т., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. С.,
редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемата страна ВОЕННОМОРСКИ СИЛИ - ВАРНА, редовно призована, не се
представлява.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба
вх. № 303333/03.12.2021 г. на ИВ. П. Т., чрез особен представител адв. Кр. С. - АК Варна
срещу Решение № 262760/04.11.2021 г., постановено по гр. дело № 785 по описа за 2021 г.
на РС-Варна, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу Военно
формирование № 34960 към щаба на флота, обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 291, ал.1 от Закона за отбраната и въоръжените сили в Република
България, вр. чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, вр. чл.225 КТ за признаване за незаконно и
отмяна на прекратяване на трудово правоотношение, извършено със заповед № ЛС-01-
94/21.11.2019 г.; чл.291, ал.1 ЗОВСРБ, за възстановяване на заеманата длъжност преди
1
уволнението и заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 2617,20лв.; с
правно основание чл.291, ал.1 ЗОВСРБ, вр. чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225 КТ за заплащане на
сумата от 931,52 лв., представляваща обезщетение за разликата в получаваното трудово
възнаграждение в периода от 07.01.2020 г. – 15.01.2020г. и от 28.02.2020г. -22.05.2020г.; с
правно основание чл.291, ал.1 ЗОВСРБ, вр. чл.224, ал.1 КТ за заплащане на сумата от 72,64
лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 9 дни за 2019г.; с
правно основание чл. 298, ал.2 ЗОВСРБ, вр.чл.2 от Наредба Н-22/14.08.2018г. за заплащане
на сумата от 720 лв., представляваща полагаеми се порционни пари за период от 6 месеца
след прекратяване на трудовото правоотношение, както и с правно основание чл.128, т.2 КТ
за заплащане на сума в размер на 1058,05 лв., от които 321,05 лв. – трудово възнаграждение
за м. 11.2019 г., от които 100 лв., неправомерно удържани и преведени по сметка на ЧСИ по
запорно съобщение и 221,05лв. за периода 22.11.-30.11.2019 г.; 537 лв.-допълнително
трудово възнаграждение, представляващо „тринадесета заплата“ за 2019 г. и 200 лв.
допълнително трудово възнаграждение, дължимо за отработени 139 дни. В жалбата се
излага, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и е неправилно.
Според въззивника, съдът неправилно е приел, че уволнението е извършено в рамките на
изпитателния срок, като счита, че на 20.11.2019 г., сключеният между него и ответника
трудов договор е станал безсрочен, поради което и заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение от 22.11.2019 г. е незаконна. Неправилно и необосновано е прието, че от
представената квитанция от 05.12.2019 г. не се установява в чия полза е възстановена сумата
от работна заплата. Оспорват се като неправилни изводите на ВРС за недоказаност на
претенцията за заплащане на допълнително трудово възнаграждение, като твърди,
процесуално нарушение при допускане и събиране на доказателствата за установяване на
посочените обстоятелства. По изложените съображения въззивникът моли за отмяна на
атакувания съдебен акт изцяло, като вместо него въззивният съд да постанови ново решение,
с което да се уважат предявените обективно кумулативно съединени искове.
Доказателствени искания не са направени.
Чрез депозирания в срока по чл. 263 от ГПК писмен отговор, въззиваемата оспорва
въззивната жалба. Излага, че решението е правилно, обосновано и законосъобразно, което
обуславя неоснователността на въззивната жалба. Моли въззивната жалба да бъде оставена
без уважение, а първоинстнационното решение – потвърдено, като му бъдат присъдени
направените съдебно-деловодни разноски. В писмения отговор не са обективирани
доказателствени искания.
АДВ. С.: Поддържам въззивната жалба. Оспорвам отговора. Няма да соча
доказателства.
Съдът, предвид поведението на страните, счете спора за изяснен от фактическа
страна и
2
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. С.: Моля да уважите въззивната жалба като отмените първоинстанционния
съдебен акт и се произнесете с решение като вземете предвид изложените във въззивната
жалба съображения.
Съдът счете делото за изяснено и ще произнесе решението си в едномесечен срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 9.55 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
3