РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Пловдив, 02.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330106721 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор .
Иск на Ш. С. Х., ЕГН **********, с адрес в ******************, против „ Фронтекс
Интернешънъл „ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, район
Лозенец,ул. Хенрик Ибсен № 15, с правно основание в чл. 439 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че трето на спора лице , „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД, има вземане срещу ищеца, произтичащо от сключен между тях договор за
потребителски кредит; за вземането си , това дружество се снабдило с изпълнителен лист,
издаден на 18.03.2015 год. по реда на чл. 410 от ГПК, като на дата 08.07.2014 год. вземането
било прехвърлено на ответника чрез цесия. Било образувано изпълнителното дело № *** по
описа на ЧСИ ********** за 2015г. за принудително събиране на сумите по изпълнителния
лист: 620.60 лв. главница по договора за покупка на стоки и услуги; 179.29 лв. лихва за
забава от 30.05.2008 г. до 15.02.2011 год., ведно със законната лихва от 15.02.2011 год. до
изплащане на главницата. Изложени са обаче доводи, че вземането е погасено с изтичането
на давност, и се иска от съда да постанови решение , с което да установи недължимост само
на главницата по договора, и да присъди на ищеца направените по делото разноски.
Ответното дружество не отрича, че е придобило вземането, но оспорва иска като
неоснователен, като отрича изтичането на давност с мотив, че същата е спряна и прекъсвана.
Установетелен иск с правно основание чл. 439 от ГПК, имплицитно допустим.
По същество :
1
По възникването на вземането и това , че кредиторът е снабден с изпълнителен лист за
него, не се спори. Тук съдът следва да отбележи , че предпоставките на иска по чл. 255 ГПК
(отм.) , респ, чл. 439 от ГПК, са изпълнителната сила, с която вземането е снабдено, и
промените, които са изменили или погасили това вземане като притезание ( срв., решение №
101 от 1.XII.1972 г. по гр. д. № 95/72 г., ОСГК). Тъй като диспозитивното начало в процеса
задължава съда да разгледа иска на релевираните от ищеца факти, а факти, които не са
заявени от ищеца като основание на предявения иск, не подлежат на разглеждане, тъй като
те не са включени в неговия предмет (Решение № 484 от 25.06.2009 г. на ВКС по гр. д. №
518/2008 г., III г. о., ГК), то съдът приема, че вземането е възникнало валидно , а
единствения новонастъпил по смисъла на чл. 439 от ГПК юридически факт от характер да
погаси вземането, е изтичането на срока , представляващ давностен такъв за изпълнение.
Сама по себе си, давността е период на бездействие на кредитора по правоотношението да
потърси дължимата престация. Като такъв , тя съставлява отрицателен за длъжника
юридически факт, за доказването на който, той не разполага с процесуален
инструментариум. Затова давност винаги тече, освен ако не е спряна или прекъсната, нещо,
което кредитора, който в процеса има качеството на ответник , следва да докаже.
Не е спорно , че вземането на кредитора е снабдено с изпълнителна сила чрез издаването
на изпълнителен лист, а и това обстоятелство се доказва от приложеното на л. 33 от делото
копие от същия. Листа е издаден не на 18.03.2015 год., както се твърди в исковата молба, а
на 30.12.2011г., която дата е посочена в самия лист като датата на издаването му; датата
18.03.2015 год. е тази на образуването на изпълнителното дело под номер *** по описа на
ЧСИ ********* при ПОС. Затова съдът приема , че най - късно към датата на издаването на
листа, 30.12.2011г., вземането на кредитора по договора е било изцяло изискуемо и за него
от тази дата е започнал тече срок за погасяването му по давност.
Вземането за главница по договор за заем се погасява с изтичането на пет години.
Основание за приложението на кратката давност няма .
Така, основен въпрос по делото е дали тази давност е спирана или прекъсвана. Като факти
по смисъла на чл. 153 от ГПК, спирането и/или прекъсването следва да бъдат доказани от
кредитора- ответник по иска по чл. 439 от ГПК, който черпи права от тях.
Съдът, съобразно изложеното в Тълкувателно решение по т. д. № 2 /2013, ОСГКТК,
приема, че молбата за образуване на изпълнителното дело не прекъсва давността. Ако не
бъде прекъсната и / или спряна , давност за вземането ще изтече на дата 30.12.2016 г, петък,
присъствен ден.
Страните са се обединили около това, че на дата 26.03.2015г., изпълнението е било
насочено чрез запор срещу трудовото възнаграждение на длъжника, което обаче се е оказало
с изцяло несеквестируем размер; това е първият предприет във времеви план изпълнителен
способ. „Не е допустимо налагането на запор върху несеквестируема потребима вещ, както
и върху изцяло несеквестируемо или друго вземане на длъжника от трето задължено лице,
върху което не се допуска принудително изпълнение”./ТР № 2/2013г./, следователно
предприемането на този способ не е в състояние да прекъсне изтичането на давността.
2
Следващото изпълнително действие по делото е предприето на дата 19.12.2016г., когато
съдебният изпълнител е насрочил опис на движими вещи в жилището на длъжника, който да
се извърши на 13.03.2017г. Длъжникът е бил уведомен на дата 17.01.2017г. Опис не е
проведен. Давността не е прекъсната. Изтекъл е период на бездействие, по – дълъг от този,
предвиден в чл. 110 от ГПК. Тук обаче съдът следва да отбележи, че за изтичането на
давност не се следи служебно, като направеното от длъжника изрично позоваване на
изтичането й е елемент на правопогасяващото възражение по чл. 111 от ЗЗД и следващите,
за да настъпи давността като факт по смисъла на чл. 439 от ГПК. С оглед казаното,
длъжникът не може да се позове ( не може да черпи права) от вече прекъсната давност,
макар и такава да е изтекла преди датата на прекъсването. Това е така, тъй като
прекъсването на давност заличава с обратна сила вече изтеклия срок на бездействие.
Казаното важи дори тогава, когато изпълнителното производство е прекратено на
основанието по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, тъй като перемпцията и давността са различни
правни институти (срв. решение № 37 /24.02.2021г по гр. дело № 1747/2020, ВКС , ІV г.о.).
На дата 06.02.2017г. съдебният изпълнител е насрочил опис на вещите в жилището на
длъжника, който д19.03.2019г, възбарна а се извърши на дата 04.04.2017г. На дата
09.03.2017г обаче длъжникът депозира молба по изпълнителното дело, с която иска да плати
дълга на вноски от по 40 лева, като насроченият опис да не се извършва. Затова насроченият
на дата 04.04.2017г опис не е проведен. В периода от 14.03.2017г до 17.09.2019г Х. е
извършил по изпълнителното дело плащания в общ размер от 150 лева, след
разпределението на които от страна на изпълнителя, на взискателя са изплатени 66 лева.
Погасени са съобразно чл. 76 от ЗЗД част от разноските и лихвите по делото, главница не е
погасявана. Затова съдът приема , че неизвършения по причина в длъжника опис е
прекъснал давността , и от датата на предприемането на това действие, 06.02.2017г., тече за
Х. нова погасителна давност. До момента на това предприемане, не са изтекли две години от
датата на образуването на изпълнителното дело, прекратяване на основанието по чл. 433 ал.
1 т . 8 от ГПК не е настъпило, липсва и позоваване на изтекла давност. Междувременно, с
наложена на дата 19.03.2019г. възбрана, изпълнението е насочено срещу притежаван от
длъжника и недвижим имот ,което действие също е прекъснало давността. Тоест, до датата
на позоваването , каквото длъжникът е направил едва с подаването на настоящата искова
молба в съда, на 22.04.2021г., давност не е изтекла.
Само заради казаното, искът е неоснователен
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 от ГПК, право на разноски се поражда за
ответника. Разноските се ограничават само до възнаграждение за защита от юрисконсулт ,
което се определя в минимален размер от 150 лева ; други разноски ответното дружество не
е направило.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
3
Отхвърля иска на Ш. С. Х., ЕГН **********, с адрес в *********************, да бъде
признато за установено по отношение на „ Фронтекс Интернешънъл „ ЕАД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София, район Лозенец,ул. Хенрик Ибсен
№ 15, че в отношенията между страните , ищецът не дължи на ответника
изпълнение/плащане на сумата от 620.60 лева – главница по договор със „БНП Пърсънъл
файненс ЕАД, ЕИК *********, цедирана на ответника, за която сума е издаден
изпълнителен лист от дата 30.12.2011г по частното дело 3184/11 , ПРС и е образувано
изпълнително дело № **** по описа на ЧСИ ********* при ПОС за 2015г., като
неоснователен.
Осъжда Ш. С. Х., ЕГН **********, с адрес в *************************** да заплати на
„ Фронтекс Интернешънъл „ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
София, район Лозенец, ул. Хенрик Ибсен № 15, сумата от лева разноски по делото.
Решението се обжалва пред състав на Окръжен съд Пловдив , в срок от две седмици от
датата на съобщаването му, с препис на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4