Р Е Ш
Е Н И Е
№ 18.3.2019
г. град Велико
Търново
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд
VІ-ти граждански състав
на двадесет и пети февруари
две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния
състав:
Районен съдия: Георги Георгиев
при секретаря Милена Радкова
като разгледа гражданско дело
№ 2562 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на Н.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез процесуалния представител адв. Т.Т., срещу „К. и Р.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
Велико Търново, бул. „Б.” № 33, Вх. Б, представлявано от К. И., с която са предявени
искове за признаване за незаконно уволнението на ищцата, извършено със заповед
от 15.6.2018 г. и за отмяна на
същото; за възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди уволнението
длъжност - „отчетник-счетоводител”; за осъждането на ответника да заплати на
ищцата обезщетение за времето, през което последната е останала без работа
поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба, както и за осъждането на ответника да заплати на ищцата обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск.
В молбата се твърди, че между страните е
сключен договор за ученичество, след изтичането на който на основание чл. 68,
ал. 1, т. 1 КТ е учредено трудово правоотношение за длъжността
„отчетник-счетоводител” за срок от един месец. Заявява се, че трудовият договор
е прекратен при нарушаване на законовите правила, доколкото в нарушение на чл.
68, ал. 4 КТ същият е сключен за по-малко от една година и по аргумент от чл.
68, ал. 4 КТ се е трансформирал в безсрочен. Сочи се, че последното брутно
трудово възнаграждение на ищцата е 376.52 лева, респ. среднодневно възлиза на
26.89 лева.
В законоустановения срок ответникът оспорва
исковите претенции. Заявява, че трудовият договор е сключен за срок от един
месец по искане на ищцата, както и че същият законосъобразно е прекратен след
изтичането на този срок.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа предявените
искове и моли за тяхното уважаване.
С
определение от 25.2.2019 г. съдът е
допуснал изменение на исковете по чл. 224, ал. 1 и чл. 225, ал. 1 КТ, като
искът по чл. 224, ал. 1 КТ се счита предявен за сумата от 50.00 лева, а този по
чл. 225, ал. 1 КТ – за сумата от 892.50 лева.
Процесуалният
представител на ответника
заема становище за неоснователност на исковете и моли за тяхното
отхвърляне.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са конститутивни искове по чл.
344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и осъдителни искове по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл.
225, ал. 1 КТ и по чл. 224, ал. 1 КТ.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
По
делото не се спори, че на 13.11.2017 г. страните са сключили трудов договор с
условие за обучение, според който ответникът се е задължи да приеме и обучава
ищцата за придобиване от последната на знания и умения като „отчетник-счетоводител”.
Договорът за обучение е сключен за срок от шест месеца, като в чл. 7 от същия е
предвидено, че след успешното завършване на обучението ищцата е длъжна да
работи при ответника един месец.
Не е спорно
също, че на 14.5.2018 г., на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, страните са
сключили трудов договор, по силата на който ищцата е приела да изпълнява при
ответника длъжността „отчетник счетоводство”. Договорът е сключен
като срочен и за срок от един месец – до 15.6.2018 г. включително.
Трудовият
договор е прекратен поради изтичане на уговорения срок - чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ.
За
законността на извършеното уволнение в тежест на работодателя е да докаже
наличието на соченото в заповедта основание за прекратяване на ТПО.
Основният
спорен въпрос между страните е дали трудовият договор към датата на
прекратяването му - 15.5.2018 г., е имал срочен характер или се е трансформирал
в безсрочен.
На основание чл.
325, ал. 1, т. 3 КТ може да бъде прекратен само срочен
трудов договор, сключен при условията на чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ или срочен
трудов договор за определено време, предвиден в други разпоредби от КТ. В
случая издадената
писмена заповед за прекратяване на трудовия договор има само декларативно
значение, но същата изразява волята на работодателя да прекрати срочното трудово правоотношение, доколкото в противен случай може да бъде приложена разпоредбата на чл. 69, ал. 1 КТ и срочният трудов договор да се
превърне в безсрочен.
Съгласно изискванията на
чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, срочен трудов договор се сключва за определен
срок, който не може да бъде по-дълъг от 3 години, доколкото в закон или в акт
на МС не е предвидено друго. Разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КТ сочи,
че срочен трудов договор по ал. 1,
т. 1 се сключва за изпълнение
на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и с
новопостъпили работници и служители в обявени в несъстоятелност или ликвидация
предприятия. По изключение разпоредбата на чл. 68, ал. 4 КТ допуска да се сключват срочни трудови договори за срок най-малко
една година за работи и дейности, които не са временни, сезонни или
краткотрайни, като такъв договор може да се сключи и за по- кратък срок, но
само по писмено искане на работника или служителя.
Предвид горната фактическа обстановка,
съдът приема, че трудовият договор между страните е сключен в
нарушение изискванията на чл. 68, ал. 3 КТ. Това е така, доколкото
от приетите писмени доказателства не се установява да е била налице хипотезата на чл.
68, ал. 3 КТ – трудовият договор да е бил сключен за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни дейности (а и
заеманата длъжност не предполага това), както и
предприятието на ответника да е
обявено в несъстоятелност или в ликвидация. От друга страна, не са налице и
обстоятелства, които да сочат на „изключение” по смисъла на чл. 68, ал. 4 КТ - от събраните доказателства не се установява към момента на сключването на трудовия договор да са били налице предпоставките на § 1, т. 8 ДР на КТ - конкретни икономически, технологически,
финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи
към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи
срочността му, респ. обуславящи сключване на
срочен трудов договор по чл. 68, ал. 4 КТ, вр. чл. 68, ал. 1, т. 1
КТ. Тук следва да се отбележи, че дори такива
причини да са съществували, без писмено искане от страна на
работника (каквото в
случая не се твърди да е налице) такъв трудов договор би могъл да се сключи за срок най-малко една
година, като наред с това в същия
следва да бъдат изрично посочени конкретните икономически, технологически,
финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи
към момента на сключването му и
обуславящи неговата срочност.
Съгласно разпоредбата на
чл. 68, ал. 5 КТ, трудов договор по
чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, сключен в нарушение на ал. 3 и ал. 4, се смята сключен за неопределено време. Предвид изложеното и по
силата на чл. 68, ал. 5
КТ, трудовият договор между страните следва да
се счита за безсрочен. Действително, сключването на
трудовия договор е
предшествано от сключването на договор за обучение по чл. 203 КТ (т.нар.
договор за ученичество), в който е уговорено, че след успешното завършване на
обучението ищцата е длъжна да работи при ответника един месец. Въпросната
клауза е включена в договора на основание чл. 230, ал. 3 КТ, чието изречение
второ сочи, че срокът, за който работодателят е длъжен да осигури работа на
ученика, не може да бъде по-дълъг от три години. Последната разпоредба обаче,
не се явява специална и не може да дерогира приложението на чл. 68, ал. 4 КТ,
имайки в предвид, че доколкото не е уредено друго, приложение намират именно
разпоредбите на Глава V, Раздел I от
КТ. Довод за това е и текстът на чл. 233 КТ, съгласно който за отношенията
между страните по договора ученичество по време на обучението се прилага
действащото трудово законодателство, като по аргумент от по-силното основание следва
да се приеме, че общите разпоредби на трудовото законодателство следва да се
прилагат и при сключването на трудов договор след завършване на обучението (чл.
237 КТ). Обстоятелството, че срокът на трудовия договор е бил уговорен
предварително в договора за ученичество, както и това дали този срок е бил заложен
в самата европейска програма, не променя горния извод, тъй като нито уговорките
в договора за ученичество, нито условията на въпросната програма могат да
дерогират разпоредбите на КТ.
С оглед горния извод, съдът приема за основателни доводите на ищцата, че прекратяването на трудовия
договор на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ е незаконосъобразно, тъй като към датата на издаването на заповедта страните са се намирали в трудовоправна връзка без срок, а посоченото
в тази заповед основание за прекратяване е специфично
само за срочните трудови договори.
Ето
защо уволнението на ищцата се явява незаконно и искът за отмяната му следва да
бъде уважен.
По иска по чл. 344, ал. 1, т.
2 КТ:
Основателността
на иска се обуславя от незаконността на уволнението и установяване, че
трудовото правоотношение не е имало срочен характер. Съгласно възприетото
становище, съдът приема, че страните са били обвързани от правоотношение с
безсрочен характер, а предвид извода за незаконност на уволнението искът по чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ се явява основателен.
По иска по 344, ал. 1, т. 3,
вр. чл. 225, ал. 1 КТ:
Искът
за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение
предполага установяване незаконността на прекратяването на трудовото
правоотношение и оставането на ищцата без работа в резултат от уволнението за
процесния период.
В
случая оставането на ищцата без работа за процесния период се установява от
представения заверен препис от трудовата книжка на ищцата, идентичността на
отразяванията в който с тези в оригиналния екземпляр съдът констатира в
проведеното на 7.1.2019 г. открито съдебно заседание.
Страните
по делото не спорят, а и е видно от представената разчетно- платежна ведомост,
че размерът на основното трудово възнаграждение на ищцата е възлизал на 510.00
лева. Изчислен на тази база и по реда на чл. 162 ГПК, размерът на обезщетението
за периода от 15.6.2018 г. до 7.8.2018 г. включително възлиза на 943.50 лева,
както следва: 510.00 лева/20 работни дни за м. май
По иска по чл. 224, ал. 1 КТ:
В трудовия договор
страните са уговорили 20 дни платен годишен отпуск, като по делото няма данни
(а и твърдения) ищцата да е ползвала платен отпуск в периода от 15.5.2018 г. до
15.6.2018 г. В тази връзка, прилагайки разпоредбата на чл. 162 ГПК
при съблюдаване правилата по чл. 177 КТ
относно методиката за изчисление на обезщетението по чл. 224, ал.
1 КТ, съдът намира следното:
Тъй като ищцата
е работила 1 месец,
то
пропорционално на отработеното време й се полагат 2 дни платен отпуск,
изчислени както следва: уговореният платен отпуск от 20 дни се разделя на 12
месеца и се получават 1.667 дни отпуск, които следва да бъдат закръглени на 2
дни. Това закръгляне се извършва, доколкото е очевидно, че работникът няма как
да ползва 1.667 дни отпуск, а щом същият има право да ползва 2 дни отпуск, то
той има и право на обезщетение за тяхното неизползване. По делото се
установява, че средната дневна брутна заработка на ищцата е в размер на 25.50
лева. Оттук следва, че дължимото обезщетение за неползвания платен годишен
отпуск от 2 дни е в размер на 51.00 лева (25.50 лева х 2 дни = 51.00 лева). Съдът
приема обаче, че обезщетението е платено с представеното преводно нареждане от
26.7.2018 г., като соченото в документа основание на паричния превод – „работна заплата за м.
юни” не е причина да се приеме обратното. Това е така, доколкото сумата от
51.00 лева е начислена във ведомостта за м. юни
По разноските:
С
оглед крайното решение на съда по съществото на спора и направеното искане по
чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищцата направените в
настоящото производство разноски за платено адвокатско възнаграждение
съразмерно с уважената част от исковете. Доколкото в представения договор за
правна защита не е направено разграничение по кой иск каква сума е заплатена,
съдът приема, че уговореното възнаграждение по всички искове е еднакво, т.е. по
185.00 лева. Предвид обстоятелството, че съдът прие за основателни три от
предявените искове, на ищцата следва да се присъди сумата от 555.00 лева.
Ответникът
има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. Доколкото в
представения договор за правна защита, инкорпориран в представеното пълномощно,
не е направено разграничение по кой иск каква сума е заплатена, съдът приема,
че уговореното възнаграждение по всички искове е еднакво, т.е. по 140.00 лева.
Предвид обстоятелството, че съдът прие за неоснователен един от предявените
искове, на ответника следва да се присъди сумата от 140.00 лева.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт държавна такса за производството в размер на 150.00 лева – държавна
такса по уважените искове.
Мотивиран
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ уволнението на Н.И.М., ЕГН **********,
извършено със Заповед № 3/15.6.2018 г., издадена от управителя на „К. и Р.” ЕООД,
ЕИК ***, представлявано от К. И..
ВЪЗСТАНОВЯВА Н.И.М., ЕГН ********** на
заеманата преди уволнението длъжност „отчетник счетоводство”
при „К.
и Р.” ЕООД, ЕИК ***, представлявано от К. И..
ОСЪЖДА „К. и Р.” ЕООД, ЕИК ***,
представлявано от К. И., да заплати на Н.И.М., ЕГН ********** сумата от 892.50 (осемстотин деветдесет и два лева и
петдесет ст.) лева - обезщетение за оставане на ищцата без работа в резултат от
незаконното уволнение за периода от 15.6.2018 г. до 7.8.2018 г. включително,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.
ОТВЪРЛЯ иска на Н.И.М., ЕГН ********** за
осъждането на „К.
и Р.” ЕООД, ЕИК ***, представлявано от К. И., за сумата от 50.00 (петдесет)
лева -
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА „К. и Р.” ЕООД, ЕИК ***,
представлявано от К. И., да заплати на Н.И.М., ЕГН ********** сумата от 555.00 (петстотин петдесет и пет) лева - направените
разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Н.И.М., ЕГН ********** да
заплати на
„К. и Р.” ЕООД, ЕИК ***, представлявано от К. И., сумата от 140.00 (сто
и четиридесет) лева -
направените разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА „К. и Р.” ЕООД, ЕИК ***,
представлявано от К. И., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд - Велико Търново сумата от 150.00 (сто и петдесет) лева -
дължима държавна такса за производството.
Решението може да бъде обжалвано пред
Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: