РЕШЕНИЕ
№260256/23.2.2021г.
Година 2021 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На осми
февруари
Година две хиляди двадесет и първа
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 5025 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Х.Г.Й.
- ЕГН ********** против Наказателно постановление № 23-0000910/03.11.2020г. на Началника на
отдел в РД ”АА”-Варна, с което
му е наложено административно наказание „ Глоба ” в размер на 2 000лв. на основание
чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП.
С
жалбата се твърди, че наказателното
постановление е издадено в нарушение на чл.3 ал.2 от ЗАНН, тъй като към датата
на извършване на нарушението е действала по-благоприятна за дееца разпоредба, а
именно нормата на чл.178 „в“ ал.5 от ЗДП. На следващо място се твърди, че
неправилно наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и не е
взел предвид краткия период на несъответствие, извършването само на един превоз
и непосредственото отстраняване на последиците от нарушението.Поради тези и
други съображения се иска отмяна на
постановлението като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.Направено е и
искане за присъждане на направени по делото разноски.
В
съдебно заседание , въз. Й. , редовно
призован , не се явява, представлява се
от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея
основания.По същество адв. Г. не
оспорва обективната и субективна съставомерност на нарушението, а излага
съображения за това, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН и
пледира за отмяна на постановлението.
В условията на алтернативност моли да бъде приложена разпоредбата на
чл.178 „в“ ал.5 от ЗДвП като по-благоприятна.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не се представлява.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна
следното:
На 24.07.2020г. въз.Й. управлявал влекач
„Волво“ с рег. № В 90 16 ВР, собственост на Б.Й.,
с прикачено полуремарке с рег.№ В 99 00 ЕК, собственост на „Маркони“
ЕООД , като извършвал обществен превоз
по маршрут от с.Септемврийци до гр.Варна
.Около 11,20ч. на пътя гр.Добрич-гр.Варна, на 1 км. след разклона за
с.Изворско, в посока гр. Варна той бил спрян за проверка от служители на РД
„АА“-Варна, един от които св. З.Ю.. Установило се, че превозното средство е без товар. При проверка
на документите на въз. Й. станало ясно, че същия не притежава валидно
удостоверение за психологическа годност, тъй като представеното от него с №
403613, било издадено на 07.07.2020г. и валидно до
07.07.2020г.
След направена справка в информационната система на РД“АА“ било
установено, че на водача не е издавано ново удостоверение.
Поради
това св. Ю. съставил против въз. Й. акт за установяване на нарушение, в който
описал констатациите си, а именно че въззивникът е
извършвал превоз на товари без да
притежава валидно удостоверение ца психологическа
годност, тъй като представеното било
валидно до 07.07.2020г. Нарушението било квалифицирано като такова по
чл.87 т.2 от Наредба № 33/03.11.1999г.
на МТ. При предявяването на акта , както и в срока на чл.44 ал.1 от ЗАНН въз.Й.
не направил и не депозирал възражения.
На
28.07.2020г. на въз.Й. по надлежния ред било издадено ново удостоверение за
психологическа годност, валидно от 28.07.2020г.
Въз
основа на съставения акт и писмените доказателства по преписката, наказващият
орган издал атакуваното постановление.С него била възприета изцяло описаната в
акта фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението- по чл.87 т.2
от Наредба № 33/03.11.1999г. на МТ.
За него, на въз. Й. била наложена „Глоба” в размер на 2 000лв. на
основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП.
В хода на съдебното следствие бе разпитан св. З.Ю.
-свидетел при съставяне на акта, чиито показания съдът кредитира като
дадени безпристрастно и обективно. От
показанията му стана ясно, че
нарушението е било установено при проверка на документите на водача.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по
административно-наказателната преписка, приобщените в хода на съдебното
следствие писмени и гласни доказателства,
които преценени в тяхната взаимносвързаност са
логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът,
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание
прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е
приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление № 23-0000910 / 03.11.2020г.
е издадено от компетентен орган- от
Началник на отдел „Контрол“ при
РД „Автомобилна инспекция”-Варна към изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация", съгласно заповед № РД-08-30/24.01.2020г.на Министъра на
транспорта , информационните технологии,
в шест месечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на
чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се
организира защитата. Посочена е нарушената материално- правна норма, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано.
И в акта, и в постановлението,
изрично са посочени датата и мястото на извършване на нарушението, като по
преписката са приложени всички относими към нарушението писмени доказателства.
След предявяване на акта възражения не са съдържали спорни обстоятелства,
нуждаещи се от разследване. По никакъв
начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което е упражнено с
подаването на жалба до въззивната инстанция. С оглед на изложеното до тук съдът
намира, че при постановяване на постановлението не са допуснати съществени
процесуални нарушения.
Съдът
намира, че правилно административно-наказващият орган е съотнесъл
установените фактически констатации към хипотезата на правната
норма.Разпоредбата на чл.87 т.2 от
Наредба № 33/03.11.1999г. на МТ сочи, че водачът на автомобил за обществен
превоз на товари, трябва да притежава валидно удостоверение за психологическа
годност по смисъла на наредбата по чл.152 ал.1 т.2 от ЗДП. Нормата на чл. 7 „б“
ал.1 от ЗАвП , действала към момента на извършване на
нарушението, на свой ред предвижда, че лицензираните превозвачи
и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на
товари с превозни средства , управлявани от водачи, които отговарят на
изискванията за психологическа годност, визирани в съответната наредба. От доказателствата по делото се установява, че въз. Й. на
24.07.2020г. е извършвал обществен превоз на товари , като не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност.Този водач е
притежавал удостоверение, но то е било валидно до 07.07.2020г.След
това не е било издавано ново удостоверение и до 24.07.2020г. не е било
подадено заявление в тази насока. Ново
удостоверение е било издадено едва на 28.07.2020г. При така установеното от фактическа страна
може да се направи извод, че от страна на
водача на 24.07.2020г. е
допуснато описаното в акта и постановлението нарушение.
Съдът намира обаче, че неправилно е била
приложена санкционната норма. Разпоредбата на чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП , в
редакцията й към датата на извършване на нарушението, предвижда наказание за
водач на МПС, който извършва превоз
на товари за собствена сметка без
документи, издадени за моторното превозно средство, които се изискват по силата
на регламент или на подзаконов
нормативен акт по прилагането на ЗАвП.Т.е. според
новата редакция на нормата, инкриминираното поведение на водача е обусловено
само от условието да извършва превоза без издаден за превозното средство
документ, изискуем от подзаконов нормативен акт по прилагането на ЗАвП.Удостоверението за психологическа годност обаче не се
явява такъв документ, тъй като не касае превозното средство, а самия водач.
Поради това и следва да се приеме, че в случая е налице хипотезата на чл.3 ал.2 от ЗАНН, според
която ако до влизане на наказателното постановление в сила последват различни
нормативни актове, се прилага онази от
тях, която е по-благоприятна В този
смисъл е решение по кнахд № 2713/2020г. на VІІ- ми
касационен състав на Административен съд-Варна.
Поради
изложеното до тук и като съобрази от една страна обстоятелството, че
наказуемостта по чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП за
конкретното деяние е отпаднала, а от друга –че същото осъществява състав на
нарушение на подзаконов нормативен акт, съдът намира, че на въз.Й. следва да се
наложи наказание на основание чл.105 ал.1 от ЗАвП.Тази
норма предвижда наказание за нарушение на ЗАвП и на
подзаконовите актове, издадени въз основа на него , с
изключение на изискванията на превоз на опасни товари, за които не е предвидено
друго наказание. Доколкото безспорно е установено, че 24.07.2020г. въз.Й. е
управлявал превозно средство, с което се е извършвал превоз на товари и същия
на основание чл.87 т.2 от Наредба № 33 / 03.11.1999г. на МТ е следвало да
притежава валидно удостоверение за психологическа годност , а не е притежавал
такова , той е нарушил подзаконов нормативен акт , то следва да бъде
санкциониран на основание чл.105 ал.1 от ЗАвП и да му
бъде наложено наказание „Глоба“ в размер на 200лв.
С оглед
изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на въз.Й. да се присъдят направените от него
разноски, за размера на които към жалбата е приложен Догоовор
за правна защита и съдействие № 34 / 25.11.2020г. Поради това и в съответствие с
правилото на чл. 78а ал.3 от
ГПК съдът намира, че на въз.Й. следва да
се присъдят направените от него разноски в размер на 37лв. ,
пропорционално с изменения размер
на административната санкция.
Водим от
горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0000910/03.11.2020г. на Началника на
отдел в РД ”АА”-Варна, с което
на Х.Г.Й. му е
наложено административно наказание „
Глоба ” в размер на 2 000лв. на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП, като му НАЛАГА наказание „Глоба“ в размер на 200 /
двеста/ лева, на основание чл.105 ал.1 от ЗАвП.
ОСЪЖДА
РД „Автомобилна администрация“ –Варна
да заплати на Х.Г.Й. сумата от 37 лв. за направени от него разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК
.
След влизане в сила на съдебното решение,
административно- наказателната преписка
да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: