РЕШЕНИЕ
№367/06.06.2022г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на единадесети май , две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Биляна Икономова
при секретаря Ивелина Въжарска.………………...……….........................… в присъствието на
прокурора Валентина Радева -
Ранчева............……................………………………………... като разгледа докладваното от Председателя АНД
(К) №202 по описа
за 2022 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от К.Х.С. ***, с
посочен съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник, против Решение №16 от 01.02.2022г.,
постановено по АНД №894/2021г. по описа на Районен съд – Свиленград.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и необосновано. Същото било
постановено в противоречие с материалния закон, тъй като съдът достигнал до
неправилни фактически констатации и приел, че същите водят до извода за
доказаност на нарушението, за което било издадено наказателното постановление.
Налице било касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК за отмяна на
първоинстанционното решение. В същото време решението било и необосновано,
защото съдът направил неправилна преценка както на събраните по делото доказателства, така и на съдържанието на
съставените в хода на административнонаказателното производство актове.
Адекватният и обективен анализ на доказателствения материал водел до извода, че
твърдяното в АУАН и НП нарушение било недоказано. Съдът неправилно приел, че не
било налице изключението по т.9 б.“а“ от Заповед №РД-675/25.11.2020г. на
Министъра на здравеопазването. От събраните по делото гласни доказателства се
установило, че по време на проверката от страна на полицейските органи К.С. извършвала
физическа дейност, изразяваща се в практикуване на физически упражнения на
фитнес уреди, т.е. дейност, попадаща в изключението по т.9 б.“а“ от заповедта. Показанията
на свидетеля Е. А. не се опровергавали от показанията на другите свидетели –
актосъставителя и свидетеля по акта, и
на същите следвало да се даде вяра. Ето защо, първоинстанционният съд направил
изцяло погрешна преценка на доказателствения материал по делото, поради което
при постановяване на решението си нарушил материалния закон, като неправилно не
приложил изключението на чл.9 б.“а“ от заповедта. От друга страна, съдът отдал
голямо значение на факт, който нямал пряка връзка с наложеното наказание. Съдът
приел, че тъй като фитнес залата по време на проверката била затворена, т.е.
неработеща, то същата не представлявала място за спортуване на открито или
закрито, поради което не можело да се приложи изключението по чл.9 б.“а“ от
заповедта. Никъде в заповедта не било посочено, че мястото за спортуване трябва
да бъде отворено за клиенти, а до подобно съждение съдът стигнал поради грешно
тълкуване и прилагане на закона. Самото наказание било наложено за непоставяне
на предпазна маска или друго предпазно средство, покриващо носа и устата в
затворено помещение, като това дали помещението е отворено за клиенти или не,
не било от значение за извършване на състава на административното нарушение. От
друга страна, обстоятелството, че касационната жалбоподателка била в трудови
правоотношения с работодателя „Дива 84“ ЕООД, собственик на фитнеса, в който
била извършена проверката, не означавало, че същата не може да извършва
физическа дейност и да тренира на фитнес уредите, още повече, когато фитнесът
бил затворен и същата не изпълнявала свои служебни задължения. Моли се за
отмяна на обжалваното съдебно решение и на наказателното постановление.
Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
В допълнително подадени по делото чрез пълномощник
писмени молби се коментира разпоредбата на чл.3 ал.2 от ЗАНН. Излагат се съображения, че към настоящия
момент по решение на Министерския съвет нямало удължаване след 31.03.2022г. на
срока на въведената в страната извънредна епидемична обстановка (с Решение на
Министерски съвет с №826 от 25.11.2021г. бил удължен срока на извънредната
епидемична обстановка до 31.03.2022г.) и съответно отпаднало задължението за
носене на маски в закрито обществено място въобще, което останало като
препоръчително, но не и като задължително. Навеждат се доводи, че изложеното
съставлява основание за отмяна на НП на основание чл.3 ал.2 от ЗАНН. Моли се за
отмяна на обжалваното съдебно решение и на наказателното постановление.
Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. В случай на претендиране на
съдебни разноски от ответната страна, се прави възражение за прекомерност.
Ответникът, редовно призован, не изпраща
представител. Не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага
да се остави в сила решението на Районен съд – Свиленград.
Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното
решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на
чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното Решение №16/01.02.2022г.,
постановено по АНД №894/2021г., Районен съд – Свиленград е потвърдил
Наказателно постановление №857 от 01.06.2021 г., издадено от ВПД Директор на ОД
на МВР - Хасково, с което на К.Х.С., за нарушение на чл.209а, ал.1, във връзка
с чл.63, ал.4 от Закон за здравето, във връзка със Заповед №РД-01-675/25.11.2020
г. на Министъра на здравеопазването и на основание чл.209а, ал.1 от Закон за
здравето, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
За да потвърди наказателното постановление,
районният съд е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения по
образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които
да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да са основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна. Преценил е, че са спазени предвидената
форма и процесуален ред, като констатиращият и санкционният актове имат
необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията
на чл.42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл.57 от ЗАНН – за НП. Приел е за доказано,
че административно наказаното лице е извършило описаното в акта и НП нарушение,
тъй като на 17.12.2020 г. около 12.00 часа е било заварено на закрито
обществено място – фитнес зала, без поставена предпазна маска. Изложил е съображения,
че помещението, в което се намирала К. Х.С. при установяване на нарушението,
представлявало закрито обществено място. Съдът е приел, че не са налице
основания за приложението на чл.28 от ЗАНН. Посочил също, че административното
наказание било правилно и законосъобразно определено както по вида си, така и
по размер, индивидуализиран в предвидения от закона минимален такъв. Съдът приел
за неоснователни доводите, че обектът, в който било извършено нарушението,
попада в изключенията по т.9 от Заповед №РД-01-675/25.11.2020г. на Министъра на
здравеопазването, като в тази връзка посочил, че от показанията на свидетелите
по делото, които и присъствали при
установяване на нарушението (в това число и свидетеля на жалбоподателя),
безспорно се установявало, че жалбоподателят, заедно с други лица, се намирал в
неработеща фитнес зала, по време на проверката на контролните органи.
Следователно не можело да се счита, че този обект е представлявал място за
спортуващите на открито и закрито за времето на физическата им дейност, а
събралите се в него лица – клиенти, в това число и жалбопоподателката, за да се
приеме, че намирайки се в такъв обект, за последната е отпаднало задължението
за носене на защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, или
друго средство, покриващо носа и устата. След като се намирала на закрито
обществено място, което към този момент не представлявало функциониращо в
работен режим място за активно трениране, респ. фитнес зала, то несъмнено
същата не спазила т.7 от Заповед №РД-01-675 от 25.11.2020г., издадена от
Министъра на здравеопазването, съответно извършила нарушение на чл.209а ал.1 от
Закона за здравето.
Касационната инстанция намира, че
обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва
да бъде оставено в сила. Същото е постановено при напълно изяснена фактическа
обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими
доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. След като е
събрал необходимите за правилното изясняване на делото доказателства,
анализирайки същите поотделно и в тяхната съвкупност, съдът е направил
законосъобразни правни изводи.
Настоящата инстанция споделя становището на
въззивния съд, че наказателното постановление е законосъобразно. При съставяне
на АУАН и издаване на НП е спазена процедурата, предвидена в ЗАНН. Както в
АУАН, така и в наказателното постановление достатъчно ясно и точно са описани
нарушението, обстоятелствата и доказателствата, които го потвърждават, поради
което не е засегнато правото на наказаното лице да разберекакво нарушение му се
вменява за извършено, респ. по никакъв начин не е възпрепятствано или ограничено
правото му на защита. Налице е и съответствие между АУАН и НП досежно
описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които
са били нарушени, а приложената от административнонаказващия орган санкционна
норма съответства на установеното нарушение.
От събраните пред районния съд
доказателства безспорно се установява, че на посочените в АУАН и наказателното
постановление дата и място К.Х.С. е била без поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и
устата, въпреки съществувалото към посочения момент задължение за лицата, които
се намират в закрити обществени места.
Съгласно чл.209а, ал.1 от Закон за здравето (в
приложимата редакция на разпоредбата), който наруши или не изпълни въведени от
министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 или 7 и чл.63а, ал.1 или 2, освен ако
деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а
при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв. В чл.63, ал.4 от Закон за здравето
(в съответната редакция) е посочено, че при обявена извънредна епидемична
обстановка по ал.1 министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни
противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за
територията на страната или за отделна област. Видно от Заповед №РД-01-675 от
25.11.2020г., издадена от Министъра на здравеопазването, достъпна на
официалната интернет страница на Министерството на здравеопазването, със същата
се въвеждат противоепидемични мерки на територията на Република България,
считано от 27.11.2020 г. до 31.01.2021 г., като в т.7 на заповедта е посочено,
че всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т.ч.
транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки,
оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве,
административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп
гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски
обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго
средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.), които се
използват съгласно препоръките в приложение №3.
След като е безспорно доказано по делото, че на
посочената в АУАН и НП дата и място К.Х.С. е осъществила от обективна и
субективна страна вмененото ѝ административно нарушение, то на същата
законосъобразно е наложено административно наказание на основание чл.209а, ал.1
от Закон за здравето.
Изложените в касационната жалба и в допълнително
подадените молби възражения са неоснователни.
Доводите, че обектът, в който е било извършено
нарушението, попада в изключенията по т.9 от Заповед РД-01-675/25.11.2020г. на
Министъра на здравеопазването, са неоснователни. От показанията на свидетелите
по делото, които са били и присъстващи при установяване на нарушението,
безспорно се установява, че К.Х.С., заедно с други лица, се е намирала в
неработеща фитнес зала, по време на проверката на контролните органи.
Следователно, както е посочил и районният съд, не може да се счита, че този обект е
представлявал място за спортуващите на открито и закрито за времето на
физическата дейност, а събралите се в
него лица – клиенти, в това число и С., за да се приеме, че намирайки се в
такъв обект, за същата е отпаднало задължението за носене на защитна маска за
лице за еднократна или многократна употреба, или друго средство, покриващо носа
и устата. След като С. се е намирала на закрито обществено място, което към
този момент не представлява функциониращо в работен режим място за спортуващи,
то несъмнено същата не е спазила т.7 от Заповед №РД-01-675 от 25.11.2020 г.,
издадена от Министъра на здравеопазването, съответно е извършила нарушение на
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.
Наред с това, не е налице основание за прилагане
на посочената от касационната жалбоподателка разпоредба на чл.3 ал.2 от ЗАНН и
наведените в тази връзка възражения са неоснователни. Не е спорно, че посочената
като нарушена в АУАН и НП заповед на министъра на здравеопазването е издадена
на основание чл.63, ал.4 от Закона за здравето, във връзка с Решение на МС от
25.11.2020 г. за удължаване на срока на обявената извънредна епидемична
обстановка, и с нея са въведени противоепидемични мерки на територията на
страната, в т.ч. и задължение за всички лица, които се намират в закрити
обществени места, да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба, или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч.
кърпа, шал, шлем и др.) – т.7 от заповедта. Не е спорно също, че цитираната
заповед носи белезите на общ административен акт, поради което за нея са
приложими правилата на чл.65 и сл. от АПК, и няма изискване за обнародването й
като предпоставка за влизането й в сила. Цитираната заповед е обявена на
интернет страницата на Министерство на здравеопазването по реда на чл.73, вр. с
чл.72 и чл.66, ал.1 от АПК, поради което е породила своите правни последици.
Въведената с тази заповед противоепидемична мярка за носене на защитни маски е
била задължителна за всички граждани, които по време на действието на заповедта
са се намирали в закрити обществени места, в каквото се е намирало наказаното
лице при проверката. Последващото отпадане на заповедите принципно не се
отразява върху отговорността на нарушителя, който е извършил нарушение към
момента, към който те са предвиждали конкретни задължения до неопределен кръг
от лица. Като общ административен акт заповедта е имала ограничено действие във
времето и с отпадане на предварително заложения в нея срок действието ѝ е отпаднало, без това да
обезсилва правата и задълженията, които е пораждала през периода на действието
си. Предвид посоченото, не се касае и за хипотезата на по-благоприятен закон в
смисъла на чл.3 ал.2 от ЗАНН. От значение е обстоятелството, че към датата на
извършване на нарушението заповедта е била действаща, пораждала е валидно
правно действие на територията на страната. Отделно от това, в случая
административнонаказателната отговорност произтича не от заповедта, а от
разпоредбата на закона – чл.209а ал.1 от Закон за здравето, като разпоредбата и
към настоящия момент не е отменена или изменена в по-благоприятна редакция,
поради което не е налице основание за прилагане на чл.3 ал.2 от ЗАНН.
Напълно се споделя от настоящата инстанция и
преценката на районния съд, че случаят не разкрива особености, които да го
отличават с липса на обществена опасност, или явно незначителна такава, поради
което не може да се квалифицира като маловажен по чл.28 от ЗАНН.
Като е потвърдил наказателното
постановление, районният съд правилно е приложил материалния закон и е
постановил валидно, допустимо и съответстващо на закона решение. Не са налице
касационни основания за ревизията на същото по смисъла на чл.348 от НПК, което
обуславя оставянето му в сила.
При този изход на производството, на касатора не
се следват разноски.
Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №16 от 01.02.2022 г., постановено по АНД №894/2021 г. по описа на
Районен съд – Свиленград.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.