Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 16.08.2021 г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав
на четиринадесети юли две хиляди двадесет и първа година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ТЕРЗИЕВА
секретар Йорданка Тянева
като разгледа докладваното от съдия М. ТЕРЗИЕВА
гражданско дело № 1972 по описа за 2020 г. и като обсъди:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 415 вр.чл.422 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът “Профи кредит
България” ЕООД твърди, че между него
и З.Ю.е сключен договор за потребителски
кредит № ********** от
30.08.2017 г., а съдлъжник по договора е ответницата М.К., която се е задължила да отговаря
солидарно за задължението на З.Ю.. Съгласно договора на
кредитополучателя е предоставена в заем сумата
от 4500 лева, която е следвало да бъде върната,
ведно с лихва в срок от 36 месеца,
на месечни вноски от 219.58 лева. Освен това
З.Ю.е избрала и закупила пакет от допълнителни услуги срещу цена
от 2415.24 лева, която също се
дължи на 36 месечни вноски от 67.09 лева, така общият размер на
погасителната вноска е 286.67
лева. На 30.08.2017 г. сумата е преведена по посочена от
кредитополучателя банкова сметка, ***та от
допълнителни услуги е в размер на общо
10320.12 лева. С част от сумата З.Ю.е
поискала да бъде извършено рефинансиране по друг договор, който
е сключила с ищеца. Вътрешното рефинансиране към ищеца по
договор ********** е в размер
на 2875.74 лева, което е осъществено. Впоследствие погасителния план се е увеличил със
седем вноски, тъй като длъжника
и съдлъжника по кредита са поискали
безплатно отлагане и намаляване на вноски
- на три пъти е направена промяна на погасителния
план. Първата промяна е с дата 26.01.2018 г. - Анекс № 1/26.01.2018 г. и нов погасителен план с 37 погасителни вноски. Втората промяна на погасителния план е от дата
15.08.2018 г. - Анекс № 2 и нов
погасителен план с 42 погасителни вноски. Третата промяна на погасителния план е от дата
25.02.2019 г. - Анекс № 3 и нов
погасителен план с 43 погасителни вноски. Общата сума на
направените плащания по процесния договор
са размер на 3657.41 лева, с която сума е изплатено
задължението по договора от 16 пълни
вноски и частично плащане в размер на 207.16 лева по 17-та вноска, в размер на 3509.88 лева. Включени са в общата сума
и постъпилите плащания по начислени лихви
за просрочие в размер на 87.53 лева. С плащанията по заема са
заплатени и 60.00 лева начислени такси по Тарифата. След
отразяване на направените плащания е останало неизплатено задължение по процесния
договор в размер на 6655.11 лева, от които: главница
- 3505.02 лева, договорно възнаграждение - 1122.79 лева, обезщетение за забава - 452.11 лева и възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги -
1575.19 лева. Поради неизпълнение на поетите от ответницата
договорни задължения и изпадането й в забава, вземането на същата
е изискуемо в пълен размер, тъй като
падежа на последната погасителна вноска е бил на
31.07.2019 г. За събирането
на претендираните от ищеца суми
е издадена заповед за изпълнение, връчена на солидарните длъжници, длъжника М.К. е подала възражение в предвидения по ГПК срок, а на заявителя
е указано да предяви иск за
установяване на вземането. Ето защо моли да
бъде постановено решение, с което да се признае
за установено, че ответницата му дължи тези
сума, ведно със законната лихва
от датата на подаване на
заявлението до окончателното й изплащане. Ангажират доказателства, претендират направените в заповедното и в настоящото производство разноски.
В срока по
чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил
отговор от ответника М.К., чрез адв.Е.И.,
която счита предявените установителни и осъдителни искове за неоснователни и недоказани. Твърди, че ответницата е потребител по смисъла
на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, съгласно който потребител е всяко физическо лице, което ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност. Ищецът е търговец, предоставящ финансова услуга. В качеството си на потребител
ответницата се ползвала в правоотношенията си с ищеца от
защитата, предоставена й по ЗЗП. Твърди още, че съгласно
чл.143 от ЗЗП неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител е: всяка уговорка в негова вреда; която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика
на потребителя. Ищецът бил нарушил
и изискванията на чл.143,
т.18 вр. с чл.147, ал.1 от
ЗЗП. В разпоредбата на
чл.11 от ЗПК е посочено съдържанието на договора за кредит
и са предвидени задължителни реквизити, като условия за
усвояване на кредит, начин на
формиране на лихвен процент, условия за издължаване,
съдържание на погасителен план и др., като изразява
подробно становище как се изготвя
договор за потребителски кредит. Твърди, че договорът
е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, а разпоредбите за възнаградителна лихва нищожни. Заявява, че ответницата е заплатила по договора
за кредит сумата от 3 000 лева главница и възнаграждение за пакет от допълнителни
услуги в размер на 2662.43 лева, поради което оспорва
представеното извлечение по сметка. Моли
да се отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан. Тъй като твърди, че
ищецът е получил при начална липса
на основание сумата 2663.43 лева по възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги и възнаградителна лихва по договора за
кредит, поради което предявява при условията на
евентуалност възражение за прихващане, ако съда счете
предявения насрещен иск за основателен
за сумата 3 505.02 лева, със сумата
от 2662.43 лева, представляваща получена от ищеца сума
за пакет от допълнителни услуги. Не ангажира доказателства.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. № 1322/2020 г. по описа на Асеновградския
РС е видно, че по същото е издадена заповед за изпълнение за вземането, предмет
на предявения установителен иск, както и че същата е
връчена на длъжника М.К. – които в
предвидения в ГПК срок е подал възражение.
Настоящият иск е предявен в предвидения едномесечен срок,
поради което е допустим.
Не се спори между страните, а и от приетите писмени
доказателства е видно, че отношенията между тях се уреждат от договор за потребителски
кредит профи кредит стандарт от 30.08.2017 г., по
силата на който ищецът е предал в заем на З.Ю.сумата от 4500 лева, а той се е задължил да я върне на 36 месеца, на месечни
вноски от 219.58 лева. Освен това
З.Ю.е избрала и закупила пакет от допълнителни услуги срещу цена
от 2415.24 лева, която също се
дължи на 36 месечни вноски от 67.09 лева, така
общият размер на погасителната вноска е 286.67 лева. На 30.08.2017 г. сумата е преведена по посочена
от кредитополучателя банкова сметка. ***т
допълнителни услуги е в размер на 10320.12 лева. С част от
сумата З.Ю.е поискала да бъде
извършено рефинансиране по друг договор,
който е сключила с ищеца. Вътрешното рефинансиране към ищеца по договор
********** е в размер на
2875.74 лева, което е
направено. Съдлъжник по договора е ответника М.К..
Безспорно е, че
този договор е потребителски и следва да отговаря на изискванията на ЗПК.
Не се твърди, а и не се доказа, че ответникът е изпълнил
горните задължения. Възражението му е свързано с действителността на уговорката
за заплащане на възнаграждение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги
и възнаградителна лихва.
От приетото по делото заключение на
вещото лице М.А., която съдът кредитира като компетентно изготвена се
установява, че по договор за
потребителски кредит №
********** от 30.08.2017 г., към датата на ИМ и датата на експертизата са извършени плащания по банков
път в размер, подробно описан в раздел трети на заключението: към „Профи Кредит България“ ЕООД – 3677.41 лева. Със сумата
3 677.41 лева са погасени задължения по договора по пера: главница 994.98
лева (от 10.10.2017 г. до 10.03.2019 г.), договорна
лихва 1674.85 лева (от 10.10.2017 г. до 10.04.2019
г.), пакет допълнителни услуги 850.05 лева (от 10.10.2017
г. до 10.04.2019 г.), такси тарифа 70 лева, лихва забава 87.53 лева (от
13.11.2017 г. до 31.07.2019 г.). размерът на платената възнаградителна
лихва по договора е 1674.85 лева. Размерът на платената такса по пакет от
допълнителни услуги е 850.05 лева. Съгласно счетоводните документи, начисленото
от ищеца задължение по Договора към датата на ИМ и датата на експертизата,
съгласно клаузите на същия е: главница
3 505.02 лева (от 10.04.2019 г. до 31.07.2019 г.), договорна лихва 1122.79
лева (от 10.05.2019 г. до 31.07.2019 г.), пакет допълнителни услуги 1565.19
лева (от 10.05.2019 г. до 31.07.2019 г.) – общо 6 193 лева.
Установи се по делото, че сключения
между страните договор е за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК,
доколкото кредиторът е юридическо лице, което предоставя кредит в рамките на
своята търговска дейност на физическо лице, което не е търговец и не действа в
рамките на своята професионална дейност, срещу задължението да заплати
стойността на услугата чрез извършване на периодични вноски. Характера на
договора не е спорен между страните и е посочен - договор за потребителски
кредит. Доколкото има специални разпоредби, уреждащи отношенията между страните
по повод на сключени потребителски договори, съдът счита, че следва да бъдат
прилагани тези норми, а не общите такива, уредени в ЗЗД. В чл. 19 от ЗПК, е
приета нова разпоредба, в сила от 23.07.2014 г., преди сключване на процесния договор, следователно приложима към него,
съгласно която „Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ.с постановление на Министерския съвет на Република
България“. Доколкото в ГПР се включва и размерът на уговорената възнаградителна лихва, то съдът счита, че следва да приеме,
че приложима е тази специална разпоредба на закона, а съдебната практика,
постановена преди приемането на специалната разпоредба, не следва да намира
приложение, доколкото е налице различна нормативна уредба. Или дали е налице
прекомерност на уговореното възнаграждение и в следствие на това нарушаване на
добрите нрави, следва да бъде преценявано през призмата на нормата на чл. 19 от ЗПК.
В случая при сключване на
договора са нарушение императивните разпоредби на чл.11 от ЗПК, тъй като липсва
ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по
кредита. Според разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11 ал.1 т.10 ЗПК, договорът за кредит е недействителен.
ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, тук са включени всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. В представения с ИМ договор за
кредит е посочен ГПР 49.89 %, годишен лихвен процент от 41.17 % и лихвен
процент на ден от 0.11 % и не става ясно от какви разходи на кредитора е
формиран и дали в него е включена посочената възнаградителна
лихва, както и от какво се формира разликата в посочените проценти. За да се
спази разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК трябва да се посочи в
договора какви компоненти включва ГПР
така, че тази информация да е разбираема за потребителя. В настоящия случай от
текста на представения договор не може да се направи извод какви разходи на
кредитора са включени в посочения ГПР,
поради което и като противоречаща на императивната разпоредба на чл. 11 ал.1
т.10 ЗПК тази клауза е нищожна.
Нищожна е и клаузата в
договора, касаеща пакета допълнителни услуги на основание чл. 26 ЗЗД, поради противоречие
с чл.10 от ЗПК, тъй като посоченият пакет от услуги е свързан с усвояването на
кредита. Предвиденото в договора дължимо от кредитополучателя възнаграждение в
размер на 2415.24 лв. за закупен пакет от допълнителни услуги не представлява
такса или комисиона за допълнителни услуги по смисъла на чл. 10 А ал. 1 от ЗПК.
Посочените в споразумението към договора допълнителни услуги: приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски, възможност за смяна на датата на падеж, улеснена процедура
за получаване на допълнителни парични средства по естеството си са свързани с
усвояване и управление на кредита, а според императивната разпоредба на чл. 10
А ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Тази клауза противоречи
на закона и на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД е нищожна.
В заключение следва да се посочи, че
клаузите за възнаградителна лихва и за заплащане
пакет допълнителни услуги, накърняват договорното равноправие между страните,
противоречат на добрите нрави и са в разрез с принципа на добросъвестността при
договаряне, поради което същите са нищожни.
С оглед гореизложеното съдът
намира, че договорът за кредит е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК.
Когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, в този
случай текстът на чл.23 от ЗПК предвижда, че потребителят връща само чистата стойност
на кредита, но не дължи лихва, такси или други разходи по кредита. Връщането на
получената сума като главница по договора за кредит категорично се дължи от
лицето, което е получило – в случая не е налице дарение или друго
обстоятелство, което да изключва дължимост на
главницата. В исковата молба се
съдържа признание, че ответникът е погасил 3657.41 лева от дължимите по
договора суми, а от приетата ССчЕ се установи че
плащанията от ответника по банков път към „Профи Кредит България“ ЕООД са в размер 3677.41 лева. Тази сума следва да се приспадне от задължението за
главницата от 4500 лева. С оглед на горното и предвид диспозитивното
начало следва да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 822.59 лева по сключения между страните договор за кредит, а искът до пълния му размер от 5 079.92
лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл. 86 от ЗЗД ответникът следва да заплати и
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението 18.08.2020 г. до окончателното изплащане на главницата.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на направените по делото разноски,
съразмерно с уважената част от иска или от общо 370.10 лева, (70.10 лв. за
заплатена държавна такса и 300 лв. дължимо юрисконсултско
възнаграждение), следва да се присъдят 59.95 лева. Ответникът дължи и тези в
заповедното производство по съразмерност или сумата от 35 лева (от направени
разноски в размер на 216.09 лева).
На основание чл.
78, ал. 3 от ГПК ответникът също има право на разноски, но само в настоящото
производство, доколкото такива не се дължат за подаване на възражение в
заповедното. Ето защо, на осн.чл.78
ал.3 от ГПК на ответникът следва да се присъдят разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска – или ищеца следва да бъде осъден да заплати на
ответника разноски в размер на 125.70 лева (от направени разноски в размер на
150 лева – заплатен хонорар за експертиза).
От представения от ищцата договор за правна защита и съдействие е видно, че
е уговорено същата да бъде оказана безплатно на основание чл. 38, ал.1 от ЗА. В
случаите, когато адвокатската защита се предоставя на лица от кръга на тези по
чл.38, ал.1,т.1 - т.3 ЗА и има основание за присъждане на деловодни разноски в
полза на безплатно представляваната страна, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, което се определя от съда съобразно Наредба № 1/2004 г. на ВАС
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разпоредбата на чл. 7,
ал. 2 от същата определя минималния размер за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес възнагражденията. Тъй като цената на иска е стойността на договора или 5079.02 лева, то
минималният размер на адвокатското възнаграждение е 528 лева.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че М.А.К., ЕГН **********
***, дължи на „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“България“ № 49, бл.53 Е,
вх.В, представлявано от С.Н.Н.и Ц.Г. С., сумата от 822.59 лева (осемстотин двадесет и два
лева и петдесет и девет стотинки), представляваща неиздължена главница по договор
за потребителски кредит № ********** от 30.08.2017 г., ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва от датата на подаване на заявлението 18.08.2020
г. до окончателното изплащане на вземането, за събиране на което е издадена
заповед за изпълнение № 655 от 21.08.2020 по ч.гр.д.№ 1322/2020 г. по описа на Районен
съд Асеновград, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск до пълния му размер от 5079.92 лева (пет хиляди седемдесет и
девет лева и деветдесет и два стотинки).
ОСЪЖДА М.А.К., ЕГН ********** ***, да заплати на „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, бул.“България“ № 49, бл.53 Е, вх.В, представлявано
от С.Н.Н.и Ц.Г. С., сумата от 59.95 лева (петдесет и девет лева и деветдесет и пет стотинки), направени
по производството разноски и сумата от 35
лева (тридесет и пет), направени в заповедното производство разноски.
ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, бул.“България“ № 49, бл.53 Е, вх.В, представлявано
от С.Н.Н.и Ц.Г. С., да заплати
на адвокат Е.Г.И., личен №********** с адрес ***, сумата от 528 лева (петстотин двадесет и осем), представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и
съдействие на М.А.К., ЕГН ********** ***/2020 г. по описа на Асеновградския РС.
ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, бул.“България“ № 49, бл.53 Е, вх.В, представлявано
от С.Н.Н.и Ц.Г. С., да заплати
на М.А.К., ЕГН ********** *** сумата 125.70 лева (сто двадесет и пет лева и седемдесет стотинки)
направени разноски в производството.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: