РЕШЕНИЕ
№ 140
гр. Смолян, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и седми
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20245440101220 по описа за 2024 година
Ищцата С. С. С. е предявила в срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ срещу ДПЛПР
„***“, представлявано от директора ***, конститутивен иск с правно основание чл. 357 от
КТ, във връзка с чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 188, т. 2 от КТ за признаване за незаконна и
отмяна на Заповед № 363/08.08.2024 г. на директора на Дома, с която й е наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
Фактическите твърдения, на които ищцата основава иска, се свеждат до следното:
Служител е на Дом за пълнолетни лица с психични разстройства „***“ - село ***,
като изпълнява длъжността „Главен счетоводител“.
На 13.08.2024 г. й е била връчена Заповед № 363 от 08.08.2024 г., издадена от
Директора на Дома за пълнолетни лица с психични разстройства „***“ - село ***, с която й е
наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“.
В мотивите на заповедта се твърди, че на 13.12.2023 г. ищцата е извършила
нарушение на трудовата дисциплина, в резултат на което при извършена през месец юни
2024 г. проверка от страна на Комисията за противодействие на корупцията се е стигнало до
постановяване на Решение РС-156-23-056 от 17.06.2024 г. на КПК, с което се ангажира
личната административнонаказателна отговорност на Директора на Дома за пълнолетни
лица с психични разстройства „***“ - село ***, като му е наложена глоба в размер на 5 000
лева и отнемане на сумата в размер на 117.08 лева.
Претендира за разноски.
Ищцата счита наложеното наказание за незаконосъобразно.
Отрича да е извършина вмененото й нарушение на трудовата дисциплина.
Твърди, че работодателят не е провел процедурата по ангажиране на дисциплинарната
отговорност и налагане на наказание на ищцата в законоустановения 2-месечен срок от
откриване на нарушението; заповедта за налагане на наказание не е мотивирана,
включително изначално не са налице ясни мотиви и квалификация на нарушение и в
поканата за даване на обяснения по чл. 193 от КТ – процедурата по ангажиране на
1
дисциплинарна отговорност е проведена бланкетно; не са настъпили вреди за
предприятието-работодател, степента и тежестта на извършеното нарушение не
съответстват на тежестта на наложеното дисциплинарно наказание, както и е налице
злоупотреба с право от страна на работодателя, доколкото се цели да злоупотреби с
работодателската си власт като ангажира дисциплинарната отговорност на служител,
обвързвайки същата с извършено административно нарушение и на
административнонаказателна отговорност на директора на предприятието, която
ангажирана отговорност е лична и следва да бъде понесена единствено от ръководният
служител-директор, който е извършил нарушение и не е спазил нормите на Закона за
противодействие на корупцията /ЗПК/, в качеството си на лице, заемащо публична длъжност
по чл. 6, ал. 1, т. 50 от ЗПК.
Работодателят е допуснал нарушения на материалния и процесуален закон при
провеждане на процедурата по искане на обяснения по чл. 193 от КТ, при издаване на
заповедта за налагане на наказанието, включително не е спазил преклузивните срокове за
ангажиране отговорността на служителя.
В Заповед № 363 от 08.08.2024 г. е изложено, че ищцата е подала Докладна
записка с вх. № ДЛ008235 от 04.12.2023 г. до Кмета на община Смолян - в качеството му на
първостепенен разпоредител с бюджетни средства, с която кметът е уведомен за реализирана
икономия от предприятието на бюджетна издръжка. В резултат на икономията се прави
искане и предложение да бъдат одобрени размери на допълнителни трудови възнаграждения
на всички служители в предприятието, включително на Директора на Дома.
Ищцата в качеството си на главен счетоводител в предприятието, е мотивирала
искането си до Кмета и е предложила съответно да се изплатят конкретни размери на
допълнителни възнаграждения. Впоследствие Директорът на Дома е издала Заповед № 613
от 13.12.2023 г., с която се нарежда да се изплати на всички работници допълнителни
възнаграждения.
Директорът признава този неизгоден за работодателя факт, отразен в процесната
Заповед № 363 от 08.08.2024 г. за налагане на дисциплинарно наказание. Работодателят не е
спазил законоустановения срок в чл. 194, ал. 1, пр. 1 от КТ за налагане на дисциплинарно
наказание, тъй като го е открил още в деня на подписване на Заповед № 613 от 13.12.2023 г.
и приложения към същата списък с всички работници и служители в предприятието.
Списъкът е бил изготвен от касиера ***, ищцата в качеството си на главен счетоводител е
подписала списъка, който впоследствие предложила за утвърждаване от ръководителя на
предприятието. В правомощията и задълженията на Директора е утвърждаването на
подобни документи и заповеди, с които да се разходват делегираните на работодателя
бюджетни средства.
Директорът на предприятието-работодател е бил изцяло запознат с проведената
кореспонденция между Дома и Кмета на община Смолян, включително се е запознала
своевременно с докладната записка, съдържаща предложението до Кмета, както и с
докладната записка, с която „кметът на община Смолян е наредил на директора на ДПЛПР
„***“ - село ***“ да се изплатят съответни като размер средства. Ако действително е
установено нарушение, то същото е открито още в деня, в който Директорът е подписала
заповедта и изготвения от касиера на Дома списък.
Така срокът за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищцата е изтекъл
на 13.02.2024 г., като видно от процесната заповед наказанието е наложено едва на
13.08.2024 г. с връчването на Заповед № 363 от 08.08.2024 г. - или 6 месеца след изтичане на
преклузивния срок на чл. 194 от КТ.
На следващо място, на ищцата на дата 17.07.2024 г. е връчено писмо-искане с
Изх. № 512 от 17.07.2024 г. на основание чл. 193 от КТ, с което й се предоставя възможност
да даде обяснения за твърдяно от работодателя дисциплинарно нарушение, като в Писмо-
2
искане с Изх. № 512 от 17.07.2024 г., така и в последвалата издадена Заповед № 363 от
08.08.2024 г., се излагат противоречиви и неясни мотиви, с които работодателят твърди
извършване на нарушение от страна на ищцата.
В Писмо-искане № 512 от 17.07.2024 г. е изложено, че със Заповед № 613 от
13.12.2023 г. на Директора заповед е наредено изплащане на допълнителни трудови
възнаграждения на всички работници и служители в предприятието. Приложеният списък
към заповедта на Директора също е представен и Директорът е положил подписа си след
като се е запознала със съдържанието му, като по този начин го е утвърдила заедно със
заповедта. Изложеното в Писмото-искане и Заповедта не отговаря на обективната
действителност и е неоснователно. Противно на изложеното от работодателя, Комисията за
противодействие на корупцията е постановила налагане на санкция и отнемане на
имущество с Решение PC-156-23-056 от 17.06.2024 г. поради нарушения на директора на
Дома, като същите нямат никакво отношение към действията и работата на ищцата. КПК е
установила конфликт на интереси по отношение на директора ***, в качеството й на лице,
заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 50 от ЗПК, затова че на дата
13.12.2023 г. е подписала Списък на работници и служители от ДПЛПР „***“ - село *** и е
издала Заповед № 613 от 13.12.2023 г., в свой частен интерес, с което е нарушила забраната
на чл. 76, изр. първо от ЗПК, в резултат на което е наложена на основание чл. 113, ал. 1 от
ЗПК глоба в размер на 5 000 лева за осъществения конфликт на интереси, както и на
основание чл. 99, ал. 1 от ЗПК постановява отнемане в полза на община Смолян от *** на
сума в размер 117.08 лева, представляваща нетно дневно възнаграждение, получено от
лицето за 13.12.2023 г., на която дата *** е извършила нарушение по чл. 76, изр. първо по
ЗПК. Самият факт на участие на директора в процедурата по утвърждаване и издаване на
заповедта и приложения към нея списък, в качеството на директор на лице, посочено в чл. 6,
ал. 1, т. 50 от ЗПК, като заемащо публична длъжност, е довело до ангажиране на
отговорността на директора по реда на ЗПК.
Допълнителна индиция за липсата на вина и нарушение на трудовата дисциплина
от страна на ищцата е и становището на Директора ***, което същата е изразила в хода на
воденото производство пред КПК, а именно изложеното в мотивите на Решение РС-156-23-
056 от 17.06.2024 г. на КПК, страница 4, абз. 4. В представения списък на работниците и
служителите в ДПЛПР „*** - с. *** присъства и нейното име /бел. на ***/, но само с оглед
финансовото осчетоводяване, поради което съшият не следва да бъде разглеждан
самостоятелно, а в съвкупност с всички документи, послужили за изготвянето му. В тази
връзка, *** е посочила, че подписвайки списъка не е одобрила собственото си ДВ, а само с
оглед финансово осчетоводяване е съгласувала общия списък на служителите, в който като
всички останали служители и тя е следвало да присъства. Наред с това, в становището си
*** е заявила, че със заповедта си кметът на община Смолян, като работодател на директора
на дома, е одобрил последният да получи ДВ в определен размер, затова в списъка
присъстват и имената на директора, но присъствието е на база вече постановената заповед.
В случая е налице неизпълнение и нарушаване на разпоредби на ЗПК от страна на
Директора, а не както се твърди от работодателя нарушение от страна на ищцата, за да е
налице основание за налагане на дисциплинарно наказание.
Отрича да е извършвала нарушение на трудовата дисциплина, което да доведе до
налагане на дисциплинарно наказание. В Писмото-искане по чл. 193 от КТ работодателят не
е посочил под каква квалификация подвежда твърдяното извършване на нарушение на
трудовата дисциплина. Квалифициране на нарушението се появява едва в оспорената
Заповед за налагане на дисциплинарно наказание, като работодателят посочва, че е налице
злоупотреба с доверието на работодателя и неизпълнение на трудови функции в дължимата
се степен от страна на ищцата. По този начин се е стигнало и до нарушаване и правото на
защита на ищцата, доколкото е недопустимо при искането на обяснения по чл. 193 от КТ
работодателят бланкетно да сочи твърдения за нарушение, което изначално не бива
3
изложено и конкретизирано. Искането за обяснения по чл. 193 от КТ, както и последващата
заповед за налагане на дисциплинарно наказание, следва да са в достатъчна степен
конкретни и мотивирани така, че работникът или служителят да възприеме фактическата
обстановка и твърдения, евентуално да изложи своите възражения и становище по
повдигнатите въпроси и наведени твърдения от работодателя, след което да се достигне до
пряко установяване дали е извършено нарушение, да се приложат критериите на КТ за
степента, тежестта и обстоятелствата, при които се извършва нарушението, за да се достигне
накрая до законосъобразно налагане на справедливо и съответстващо на нарушението
наказание. Не се установява и настъпването на вреди за работодателя, противно на
изложеното в Писмото-искане за обяснения по чл. 193 от КТ и издадената Заповед за
налагане на дисциплинарно наказание.
С Решение PC-156-23-056 от 17.06.2024 г. на КПК се ангажира личната
отговорност на лицето *** по реда на ЗПК. Директорът *** обаче, не е работодател по
смисъла на КТ. Обвързвайки твърденията за извършване на дисциплинарно нарушение с
постановеното Решение PC-156-23-056 от 17.06.2024 г. на КПК, на практика се твърди
установяване на нарушение въз основа на невлязъл в сила към датата на издаване и връчване
на заповедта акт на държавен орган в лицето на КПК. Ищцата не е страна в производството
пред КПК.
Налице е злоупотреба с право от страна на работодателя, доколкото се цели от
страна на Дома да злоупотреби с работодателската си власт като ангажира дисциплинарната
отговорност на служител, обвързвайки същата с извършено административно нарушение и
ангажиране на административнонаказателна отговорност на директора на предприятието,
която отговорност е лична и следва да бъде понесена единствено от ръководния служител -
директор, който е извършил нарушение и не е спазил нормите на Закона за противодействие
на корупцията /ЗПК/, в качеството си на лице, заемащо публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т.
50 от ЗПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор, с който оспорва предявения
иск като неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен. Твърди, че оспорваната
заповед е законосъобразно издадена, при спазването на процесуалните и материалните
правила, а изложените от ищцата възражения са неоснователни. Признава факта, че с трудов
договор № 10/03.04.2023 година, ищцата е назначена на длъжност „главен счетоводител" в
Дом за възрастни с психични разстройства (ДПЛПР) „Проф. д-р ***" с. ***, община Смолян
и че със Заповед № 363/08.08.2024 г. й е наложено наказание „Предупреждение за
уволнение". Заповедта е връчена на 13.08.2024 година.
Оспорва всички останали твърдения в исковата молба. На основание действащия
колективен трудов договор, с Протокол № 1 от 28.11.2023 г., на Общото събрание на
работниците и служителите на ДПЛПР с. *** е взето решение от икономията от средствата
от ФРЗ да бъдат начислени и изплатени допълнителни възнаграждения през м.12/2023 г. в
размер на 1 (една) БРЗ на персонала, по списъчен състав към 01.12.2023 година, на база
действително отработени дни за период от м. януари 2023 г. до м. ноември 2023 г.,
включително. На събранието е прието още да се изготви докладна записка от счетоводителя
до Кмета на община Смолян, за разрешение и одобрение. С докладна записка изх. № 836 от
04.12.2023 г.. до кмета на общината, ищцата е обяснила, че социалната структура няма
неразплатени разходи и просрочени задължения и е поискано становище и разрешение за
начисление и изплащане на ДВ в размер на 1 БРЗ на работниците и служителите от
социалната институция. В тази докладна фигурира и директорът, с посочена конкретна сума
- 2 230 лв., за която сума впоследствие е установено, че не е съответна на действително
отработени дни за период от януари 2023 г. до ноември 2023 г.
Нещо повече, със заповед № ЧР02-273 от 08.12.2023 г. кметът на община Смолян,
на основание чл. 44, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМСМА и чл. 4, ал. 5 от ПМС №67/14.04.2010 г. е
4
наредил на директора на ДПЛПР с. *** да се изплати допълнително възнаграждение за 2023
г., но в правилния размер - 1 143 лв.
Въпреки тази конкретна заповед на първостепенния разпоредител с бюджетни
средства, в Дома са съставени последващи документи, в които отново е посочена погрешна
сума, подлежаща на заплащане.
В крайна сметка касиерът в Дома е изплатил на директора не погрешно
определената сума от главния счетоводител, а тази посочена в заповедта на кмета на
общината в размер на 1 143 лв.
Процесното наказание е наложено за това, че с поведението си ищцата е
извършила нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ -
злоупотреба с доверието на работодателя и чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ - неизпълнение на други
трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове и определени при
възникването на трудовото правоотношение.
Първата правна норма предполага, че с поведението си на работното място и
извършваната от него работа, служителят следва да оправдае предпоставеното доверие към
него от работодателя, относно служебния аспект на техните взаимоотношения: Злоупотреба
с доверие към работодателя е налице включително, когато работникът или служителят
предоставят невярна информация на прекия си ръководител, при изпълнение на служебна
задача.
Личният характер на трудовото правоотношение предполага необходимостта от
установяване на отношение на доверие между служител и работодател. В този смисъл
неколкократното подчертаване в исковата молба на факта, че работодател на ищцата е
ДПЛПР с. ***, а не директорът му, би имал значение в други аспекти на трудовото
правоотношение (например изплащане на трудово възнаграждение), но не и спрямо
процесните. Именно директорът като пряк ръководител на Дома, се нуждае от служители, на
които може да има доверие и да приема за вярна информацията която те й предоставят.
Принципно вярно е твърдението, че директорът също има задължения й отговорности, но
какъв е смисълът от дейността на служител, чиято работа Директорът следва непрекъснато
да следи и проверява.
Втората правна норма, касае нарушение на трудови задължения, предвидени в
закони и други нормативни актове и определени при възникването на трудовото
правоотношение установени с длъжностна характеристика. По-конкретно, съгласно т. 1 и т.
2 от раздел I ,,Основни длъжностни задължения", главният счетоводител следва да ръководи,
контролира и отговаря за цялостната финансово - счетоводна дейност на социалната
институция. Точка 5 от същата вменява задължение за осъществяване на вътрешен финансов
контрол, а точка 13 - контрол относно бюджетни средства, извършваните разходи, след
съгласуване с първостепенния разпоредител, спазвайки принципите на законосъобразност. В
раздел III „Допълнителни задължения", в точка 6 е предвидено ищцата да осъществява
контрол, включително при начисляване и изплащането на ФРЗ.
Неоснователно е първото възражение на ищцата, че работодателят не е спазил
преклузивния законоустановен срок за налагане на наказание по чл. 194, ал. 1, предложение
първо от КТ. „Откриване на нарушението“, по смисъла на чл. 194, ал. 1 от КТ, означава
узнаване от работодателя на нарушаването на трудовата дисциплина, установено във всички
съществени признаци - субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му,
съществените индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна,
които го квалифицират като нарушение. Счита, че именно в рамките на двумесечния срок от
откриването на нарушението, т.е. от установяване на посочените съществени елементи от
конкретния негов фактически състав, работодателят следва да извърши съответните
необходими допълнителни проверки за пълното изясняване на случая, като в тази връзка
следва и да изслуша работника или служителя, или да приеме писмените му обяснения и да
5
събере посочените от него доказателства, да прецени дали да наложи дисциплинарно
наказание и да определи вида му, както и да връчи заповедта за дисциплинарно наказание на
работника или служителя. В конкретния случай, работодателят е спазил двумесечния срок,
считано от установяване на нарушението. Именно в тази връзка в заповедта изрично е
цитирано Решение №РС-156-23-056 от 17.06.2024 г. на Комисията за противодействие с
корупцията и какво е установено със същото.
Неоснователно е второто твърдение на ищцата, че процесната заповед не е
мотивирана. Посоченото твърдение е бланкетно, но въпреки това следва да се констатира, че
работодателят е спазил изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ - заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание е мотивирана. В същата е посочен нарушителят, извършеното
нарушение, кога е извършено същото, наказанието и законовият текст въз основа на който се
налага. В съдебната практика се приема, че задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране
на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е въведено с оглед изискването на чл.
189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието и възможността на наказания работник за
защита в хода на производството. В конкретния случай описанието в оспорената заповед за
налагане на дисциплинарно наказание е достатъчно конкретизирано, поради което формата и
съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание отговарят на
изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ. От представените писмени обяснения на ищцата е
видно, че тя е напълно запозната с всички факти, касаещи извършеното нарушение.
Неоснователно е третото твърдение на ищцата, че в писмото - искане по чл. 193
от КТ, работодателят не е посочил под каква квалификация подвежда твърдяното нарушение
на трудовата дисциплина. Счита, че нарушение на процедурата по чл. 193 КТ няма, защото
писмени обяснения са били изискани от ищцата конкретно за описаното в заповедта
нарушения. При изискване на обясненията работодателят не е длъжен да посочи правната
квалификация на дисциплинарните нарушения, а само фактическите обстоятелства на
нарушението.
Неоснователно е третото твърдение на ищцата, че за работодателят - ДПЛПР
„Проф. д-р ***" с. ***, не е настъпило увреждане, тъй като с въпросното решение на
Комисия за противодействия на корупцията е ангажирана личната отговорност на директора.
Настъпването на реална вреда не е част от фактическия състав на наложеното
дисциплинарно наказание. Такъв въпрос може да бъде поставен евентуално при нарушение
на трудовата дисциплина по смисъл на чл. 187, ал. 1, т. 9 от КТ, в която хипотеза не е
налице.
Не е налице обвързване на процесното наказание с решението на Комисията за
противодействие с корупцията, както неотносим въпрос към делото е и дали този
административен акт е влязъл в сила. Наказанието е наложено за това, че в качеството си на
главен счетоводител, ищцата не е осъществила необходимия контрол относно вярното
начисляване на дължимото към директора допълнително трудово възнаграждение, като не е
спазила и последваща Заповед № ЧР02-273 от 08.12.2023 г. на кмета на община Смолян. В
случая без значение е факта, дали допуснатото от ищцата нарушение се отнася до размера на
допълнителното трудово възнаграждение на директора или на друг служител ДПЛПР с. ***.
Неоснователно е и последното възражение в исковата молба, а именно че е
налице злоупотреба с право. Личната отговорност, съгласно разпоредбите на Закона за
противодействие с корупцията, която ответникът евентуално ще понесе, няма отношение
към наложеното на ищцата наказание. Директорът на дома не е използвала преднамерено
правата си, определени в закона. Да се приеме твърдението на ищцата, че поради защита на
личен интерес, директорът на Дома е наложил оспорваното наказание, означава
невъзможност за реализиране на дисциплинарна отговорност, във всяка хипотеза, в която
извършеното от служителя нарушение касае включително и неговия пряк ръководител.
Претендира за разноски.
6
В съдебно заседание ищцата не се явява, за нея адв. А. поддържа исковата молба
и моли да бъде уважен предявеният иск по съображенията, изложени в исковата молба и в
писмената защита.
Ответникът се представлява от адв. Н.а, която оспорва иска и моли да бъде
отхвърлен по съображенията, изложени в отговора на исковата молба и в писмената защита.
Съдът след като обсъди становищата на страните и въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, установи от фактическа страна следното:
Няма спор между страните, че са били в трудово правоотношение към момента на
издаване на процесната заповед, като ищцата е изпълнявала длъжността „главен
счетоводител“ в ДПЛПР „***“ – с. ***, общ. Смолян, възникнало по трудов договор №
10/03.04.2023 г..
Видно от длъжностната характеристика на ищцата – едни от основните нейни
задължения са: да ръководи, контролира и отговаря за цялостната финансово-счетоводна
дейност на институцията; да осъществява вътрешен финансов контрол; организира, планира,
ръководи и контролира цялостната финансово – счетоводна дейност; изготвя заповеди и
справки от финансово счетоводен характер за представяне пред съответните институции и
проверяващи; да контролира извършването на съответни разходи след съгласие на
първостепенния разпоредител по бюджета, спазвайки принципите на целесъобразност и
законосъобразност; контролира спазването и прилагането на СФУК / раздел I. т. 1, 2, 13, 14/;
както и допълнителни задължения – да носи отчетническа отговорност във връзка с
поверените му парични средства; да контролира начислението, изплащането на ФРЗ; да
изготвя и представя необходимите справки пред Сметна палата и първостепенния
разпоредител /раздел III. т. 1, 4, 5, 6/ При изпълнението на задълженията си е пряко
подчинена на директора.
Със заповед на директора № 141/09.03.2023 г. е наредено ищцата да осъществява
ръководство, координация и контрол върху финансовата дейност на дома и да подписва
всички документи, свързани с дейността.
Не спори също, че със заповед № 363/08.08.2024 г. на директора на дома на
ищцата е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за нарушения
на трудовата дисциплина, по чл. 126, ал. 1, т. 4 и т. 13 КТ за това, че въз основа на докладна
записка от 04.12.2023 г. до кмета на община Смолян за реализирана икономия и отправено
искане за изплащане на еднократно допълнително възнаграждение за 2023 г. в размер на
1 143 лв. – сума различна от посочената в докладната от ищцата. Със заповед на директора
от 13.12.2023 г. е наредено изплащане на допълнителни възнаграждения на всички
служители в дома по приложен списък, изготвен от *** – Касиер и ищцата С. С. – гл.
счетоводител, подписан от директора, като в списъка по отношение на сумата за изплащане
на директора има разминаване с предходна заповед на кмета, което не е съобразено, като
директорът въобще не е следвало да бъде включен в списъка, защото вече е имало получено
разрешение от кмета на общината. Във връзка с нарушението, с решение РС-156-23-
056/17.06.2024 г. от страна на КПК на директора на дома е наложена глоба в размер на 5 000
лв. и отнемане на 117,08 лв. на директора.
Заповедта е връчена на ищцата на 13.08.2024 г., срещу подпис, въпреки, че е
изписана думата „отказвам“ срещу подписа й.
На *** – касиер в дома също е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“ за описаното нарушение със заповед № 362/08.08.2024 г.
На 28.11.2023 г. е проведено общо събрание в ДПЛПР – *** и е взето решение
икономията от средствата за изплащане на ФРЗ да бъдат начислени и изплатени през м.
12.2023 г. като допълнително възнаграждение на база действително отработени дни за
периода януари – декември 2023 г. вкл., без да бъдат включени дните за отпуск по болест,
7
неплатен отпуск и неприсъствени дни. Да се изготви докладна записка от счетоводителя и се
представи пред кмета на община Смолян за разрешение, одобрени и изплащане. Съставен
бил протокол за взетите решения.
На 04.12.2023 г. пред кмета на община Смолян е депозирана докладна записка,
изготвена от ищцата, с която е поискано да бъде взето становище, дадено разрешение,
начисляване и изплащане на допълнителни възнаграждения в размер на 1 БРЗ на всички
служители в социалната институция. В края на докладната е посочено на директора на
ДПЛПР е посочено ДВ в размер на 2 230 лв., изчислени на база отработени дни,
„изключителната й отдаденост на работата и грижата за настанените лице в поверената й
институция. Върху докладната е сложена резолюция „Да“.
На 08.12.2023 г. е издадена заповед № ЧР02-283, с която кметът на общината е
наредил на *** – директор на ДПЛПР- *** да се изплати ДМС в размер на 1 143 лева, което
да се начисли и изплати през м. декември.
Със заповед № 613/13.12.2023 г. директорът на дома е наредила да се изплатят ДВ
на всички работници и служители в размер на една БРЗ към ФРЗ за м.12.2023 г.
Към заповедта е приложен списък на работниците и служителите в ДПЛПР – с.
*** за начислени ДВ за м. декември 2023 г. – общо 47 души, сред които с пореден номер е
записана ***, срещу името на която е записано брутно възнаграждение 2 742,90 лв.
Списъкът е изготвен и подписан от касиера Т. ***, подписан е от гл.счетоводител С. С. и от
директора ***.
С протокол № 1 от 03.06.2024 г. е отстранена допуснатата техническа грешка в
списъка, като ДВ на директора *** следва да се чете 1 143 лева. Протоколът е подписан от Т.
*** и С. С..
Видно от фиша за заплата на директора *** за м. декември 2023 г. /л. 45/, на
същата е начислено допълнително плащане – ДМС в размер на 1 143 лв.
С решение № РС-156-23-056 от 17.06.2024 г. на Комисията за противодействие на
корупцията е установен конфликт на интереси по чл. 70 ЗПК по отношение на *** –
директор на дома, като лице заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 50
ЗПК, за това, че е подписала списък на работници и служители в ДПЛПР на 13.12.2023 г. и е
издала заповед № 613/13.12.2023 г. в свой частен интерес, с което е нарушила забраната на
чл. 76, изр.първо ЗПК, за което и на основание чл. 113, ал. 1 ЗПК й е наложена глоба в
размер на 5 000 лв.
С решение № 1364/14.10.2024 г. на АдмС – Смолян по адм.д. № 255/2024 г. е
отхвърлено оспорването на *** срещу решение № РС-156-23-056 от 17.06.2024 г. на КПК.
С решение № 2765/18.03.2025 г. на ВАС по адм.д. № 11964/2024 г. е отменено
решението на АдмС – Смолян и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
съда.
В писмо-искане от 17.07.2024 г. директорът е поискал от ищцата в 3-дневен срок
да представи писмени обяснения за включването й в списъка за допълнителни
възнаграждения, съставен от касиера и гл.счетоводител, представен заедно с докладната на
кмета за разрешаване на такива възнаграждения, въпреки заповед № ЧР02-283/08.12.2023 г.
на кмета на община Смолян, с което на директора е утвърдено допълнително
възнаграждение и за разликата в сумата за директора от тази по заповедта на кмета, която
небила съобразена.
С писмо от 18.07.2024 г. ищцата е изложила обяснения, като се аргументирала, че
посочила по-висока сума от 2 230 г. е заради три покрити критерия- отработени дни,
отдаденост към работата и грижа за настанените в дома лица. Заявила е, че няма задължение
да изготвя списъци със заплати.
8
При така установената фактическа обстановка Съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният конститутивен иск за отмяна на заповедта, с която на ищеца е
наложено дисциплинарно наказание Предупреждение за уволнение в срока по чл. 358, ал. 1,
т. 3 от КТ. Искът е процесуално допустим и разгледан по същество е основателен.
Не се спори по делото, че между страните е съществувало трудово
правоотношение и че на ищцата с процесната заповед е наложено дисциплинарно наказание
предупреждение за уволнение. Спорът се свежда до това, дали ищцата в действителност е
извършила вменените й нарушения на трудовата дисциплина и че носи дисциплинарна
отговорност за тях и дали издадената заповед е законосъобразна.
В настоящото производство тежестта на доказване е на работодателя – ответник,
който следва да докаже, че издадената заповед за дисциплинарно наказание е
законосъобразно издадена, при спазване на процесуалните изисквания, извършеното от
ищцата нарушение, както и виновното извършване от ищцата на вмененото нарушение.
В чл. 186, ал. 1, изр. първо КТ е определено, че нарушение на трудовата
дисциплина е виновното неизпълнение на трудовите задължения.
В чл. 187, ал. 1 КТ примерно са изброени видовете нарушения на трудовата
дисциплина.
За извършените нарушения на трудовата дисциплина са предвидени изчерпателно
изброени видове наказания, които се определят и налагат с оглед тежестта на нарушението
тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на
работника или служителя. /чл. 189, ал. 1 КТ/.
Предвидена е и специална процедура за налагане на дисциплинарно наказание –
чл. 193, ал. 1 КТ, като е въведено задължение на работодателя да изслуша работника или
служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените
доказателства преди налагане на дисциплинарното наказание.
Съгласно чл. 194, ал. 1 КТ Дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от
2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му.
В решение № 256 от 18.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1036/2011 г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията ***, по което допуснатото касационно обжалване е по въпроса от
значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото „от кой момент тече
срокът за налагане на дисциплинарно наказание - от узнаване на отделен факт,
представляващ индиция за вероятно нарушение на трудовата дисциплина или на целия
фактически състав на нарушението“, е прието, че „Откриване на нарушението", по смисъла
на чл. 194, ал. 1 от КТ, означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт на
нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци - субектът
на нарушението, времето и мястото на извършването му, съществените индивидуализиращи
признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като
нарушение. Именно в рамките на двумесечния срок от откриването на нарушението, т.е. от
установяване на посочените съществени елементи от конкретния негов фактически състав,
работодателят следва да извърши съответните необходими допълнителни проверки за
пълното изясняване на случая, като в тази връзка следва и да изслуша работника или
служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере посочените от него
доказателства, да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание и да определи вида му,
както и да връчи заповедта за дисциплинарно наказание на работника или служителя. След
изтичането на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 от КТ, субективното потестативно право на
работодателя да наложи дисциплинарно наказание, ако не е упражнено, се преклудира.“
Процесната заповед за дисциплинарно наказание е издадена на 08.08.2024 г..
Директорът на дома - *** е била поканена за изслушване във връзка с
9
образуваното производство пред КПК с покана от 23.05.2024 г., а писменото си становище и
писмени доказателства, вкл. докладната записка, протокола за взетото решение от общото
събрание за допълнителни възнаграждения; заповедта на кмета и фиша за заплата за
декември 2023 г. е изпратила с писмо вх. № 30.05.2024 г. Тъй като липсват данни кога точно
е била получена поканата от нея, то следва да се приеме, че към датата на изпращането на
становището и доказателствата – 30.05.2024 г. *** е била наясно с включването й в списъка,
съставен на 13.12.2023 г., а в последствие и на 14.12.2023 г., нещо повече, тя е била наясно и
с докладната записка, т.к. тя е била цитирана в заповед № ЧР02-283/08.12.2023 г. на Кмета за
определяне на ДВ на ***.
Съдът приема, че вмененото на ищцата нарушение е извършено на 04.12.2023 г. –
датата на подаване на докладната записка до Кмета на община Смолян, съдържаща искане за
разрешаване на допълнителни възнаграждения, в която е посочен директорът на дома и
определеното му ДВ в размер на 2 230 лв. Въз основа на него на 08.12.2023 г. кметът със
своя заповед е разпоредил на *** да бъде изплатено допълнително възнаграждение в размер
на 1 143 лева.
Не се доказва към докладната записка да е бил приложен списък, в който да е
посочено допълнително възнаграждение на ***. Последващият списък, в който срещу името
на директора е посочена сума от 2 742,90 лв., е изготвен на 13.12.2023 г. - след заповедта на
кмета, без да бъде съобразен определеният от него размер на ДВ на директора на дома със
заповедта от 08.12.2023 г..
В крайна сметката изплатеното допълнително възнаграждение на директора на
дома е в размер на 1 143 лв.
Протокол № 1 за поправка на грешката в списъка е направен на 03.06.2024 г. във
връзка с воденото производство пред КПК, като не става ясно каква точно е била
сгрешената сума в списъка и кой списък е поправен с протокола.
Ясно е обаче, че към момента на представянето му от *** пред КПК – 07.06.2024
г. *** е била наясно с докладната и списъците, респ. с включването на името й и на нейното
допълнително възнаграждение в тях. Следователно срокът за налагане на
административното наказание е изтекъл на 07.08.2024 г. /сряда/ - един ден преди издаването
на оспорваната заповед за уволнение на ищцата.
Предвид нарушението на чл. 194, ал. 1 КТ оспорената заповед подлежи на отмяна
без да се изследва по същество дали ищцата е извършила дисциплинарното нарушение, за
което е наказана, поради което не следва да се обсъждат останалите оплаквания в исковата
молба и не следва да се обсъжда спора по същество.
Относно разноските:
И двете страни са заявили искания за присъждане на деловодните разноски. С
оглед изхода от спора на ответника не се дължат разноски.
Ищцата е направила разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на
1 800 лева. Ответникът в последното съдебно заседание прави възражение за прекомерност
на платеното адвокатско възнаграждение от ищеца. Съдът счита, че платеното от ищцата
адвокатско възнаграждение съответства на положения от представляващите я адвокати труд
и е съразмерно с осъщественото процесуално представителство в две съдебни заседания,
свързани с пътуване, изготвените искова молба и писмена защита, като съдът отчита и
сложността на делото – по висока от обичайната за такъв вид дела. Ще следва да бъде
осъден ответникът да плати на ищцата направените от нея разноски за платено адвокатско
възнаграждение в пълен размер.
Предвид гореизложеното Съдът се мотивира да
10
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № 363/08.08.2024 г. на директора на Дома
за пълнолетни лица с психически разстройства „***“ – с. ***, общ. Смолян, с която на С. С.
С., ЕГН **********, с постоянен адрес с. , община Смолян е наложено дисциплинарно
наказание „Предупреждение за уволнение“.
ОСЪЖДА Дома за пълнолетни лица с психически разстройства „***“ – с. ***, общ.
Смолян, представляван от директора *** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на С.
С. С., ЕГН **********, с постоянен адрес с. , община Смолян направените разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1 800 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му пред Окръжен съд - Смолян.
Решението да се връчи на страните, като на ищцата чрез адв. **** и адв. А. и на
ответника чрез адв. Н.а.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
11