РЕШЕНИЕ
№ 394
гр. С, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С в публично заседание на двадесет и шести октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20215440100265 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът К.С. П. от гр. С е предявил срещу М. СЛ. С. /бащиното име е коригирано в
първото съдебно заседание/ иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 240,
ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземането му по заповед за изпълнение №
12/13.01.2021 г., издадена по ч.гр.д. № 24/2021 г. на РС С в общ размер на 4 035 лв.,
дължими по договори за заем от април и май 2016 г.; март 2017 г.; февруари и март 2018 г.;
май 2019 г. и април, май, юни, август, септември, октомври и декември 2020 г..
Фактическите твърдения, на които ищецът основава иска, се свеждат до следното:
Ищецът предоставил в заем суми на ответницата, както следва: през април 2016 г. –
300 лв.; през май 2016 г. – 200 лв.; през март 2017 г.- 100 лв.; през февруари 2018 г. – 1 200
лв.; през март 2018 г. – 250 лв.; май 2019 г. – 1075 лв.; през април 2020 г. – 170 лв.; през май
2020 г. - 130 лв.; през юни 2020 г. – 65 лв.; през август 2020 г. – 60 лв.; през септември 2020
г. – 100 лв.; през октомври 2020 г. – 150 лв. и през декември 2020 г. – 235 лв.. Сумите
предоставил в брой за извършване на ремонти от ответницата. Уговорката за връщането на
парите, дадени в периода от 2016 г. до 2018 г., е била ответницата да ги върне при
възможност, а след 2018 г. - след като същата си намери работа, но до края на 2020 г., което
не станало. Въпреки устните покани, същата не изпълнила задължението си.
Ответницата в срока по чл. 131 ГПК не подава отговор на исковата молба.
В първото съдебно заседание ответницата отрича да е получавала в заем каквито и да
е суми от ищеца, както и да му дължи връщането на суми. Твърди, че по молба на ищеца му
е за кратко е помагала за гледането на болната му жена, но той не й е плащал за това.
Твърди също, че за направата на ремонт е теглила кредити от Изи кредит и БНП Париба,
както и е вземала заеми от други лица.
В съдебно заседание ищецът лично и представляван от адв. М поддържа иска и моли
да бъде уважен, претендира за деловодните разноски.
Ответницата лично моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
След като обсъди исковата молба и събраните по делото доказателства по отделно и
1
в тяхната съвкупност, Съдът установи от фактическа и правна страна следното:
По ч.гр.д. № 24/2021 по описа на СмРС, образувано по подадено заявление на
11.01.2021 г. от К.С. П., Сският районен съд е издал заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 12/13.01.2021 г., с която е разпоредено длъжникът МА С.
да заплати К.С. П. сумата от 4 035 лв.за предоставени заеми през 2016 -2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 12.01.2021 г. до окончателното плащане,
както и 81 лв. държавна такса и 400 лв. адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило писмено възражение срещу издадената
заповед от длъжника, че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение.
С Разпореждане № 139/01.02.2021 г. съдът е указал на заявителя, че в едномесечен
срок може да предяви срещу длъжника иск за установяване на вземането си, като довнесе
дължимата държавна такса. Разпореждането е получено от заявителя на 02.02.2021 г. и на
24.02.2021 г. ищецът е подал настоящата искова молба.
Ето защо искът е процесуално допустим, като предявен между надлежно
легитимирани страни и в предвидения едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 ГПК, като предмет
на иска е сумата, за която е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
24/2021 г..
В тежест на ищеца е да проведе пълно главно доказване на твърдяните факти за
сключени с ответницата договори за заем на обща стойност 4 035 лв., съответно през април
и май 2016 г.; март 2017 г.; февруари и март 2018 г.; май 2019 г. и април, май, юни, август,
септември, октомври и декември 2020 г., както и настъпването на падежите за връщането на
заемните суми.
Според показанията на свид. Б през пролетта на 2020 ответицата е искала от ищеца да
й помогне с пари - по 20 лв., 30 лв., 10 лв., защото била закъсала и той й ги давал на ръка, но
не може да посочи точната сума, нито точния момент. Не знае за уговорка за връщането на
парите. Ищецът му споделял, че е искал ответницата да му върне парите, но тя го мотаела.
Съгласно показанията на свид. Ч – съжителка на сина на ответницата, с парите, които
ответницата получава като личен асистент успява да си плаща наема, тока, купува си дрехи.
Когато е затруднена е молила и нея да й услужи, тъй като свидетелката работила и имала
възможност да й помага, искала е пари и от сина й, но не ги е връщала, защото те не са
искали. За ремонта преди повече от пет месеца ответницата купила боите и тапетите от
заплатата й. За ремонт и за кола е вземала пари от кредитни институции. Твърди, че
ответницата е ходила пет - шест пъти да гледа жената на ищеца и тогава той й е заплащал
услугата за гледане. Отрича ищецът да е давал на ответницата пари на заем.
От показанията на свид. К се установява, че през септември 2020 г. ответницата и
ищецът разговаряли нещо и последният й дал банкноти, но не може да каже колко и дали е
трябвало да му ги върне. Когато разговарял с ищеца, той му казал, че е давал пари на
ответницата, но за сума не е споменавал и не е казвал точно за какво са дадени парите.
Свидетелят Д. твърди, че не е виждал ищецът да дава пари на ответницата.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като обективни.
Правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Нормата на
ал. 4 предвижда, ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или
2
вещи в течение на един месец от поканата.
Основните характеристики на договора за заем за потребление, какъвто е паричният
заем са, че договорът е реален и консенсуален и възниква с предаването на парите от
заемодателя в собственост на заемателя; едностранен, тъй като заемателят се задължава да
върне заетата сума в същото количество, качество и валута /освен ако не е уговорено
връщането на равностойна друга валута/, а заемодателят има правото да иска връщането на
парите без да има задължение по договора; безвъзмезден /с изключение на банковите
кредити/ и неформален.
В тежест на ищеца е да проведе пълно главно доказване на твърдяните факти за
сключени с ответницата договори за заем на обща стойност 4 035 лв., съответно през април
и май 2016 г.; март 2017 г.; февруари и март 2018 г.; май 2019 г. и април, май, юни, август,
септември, октомври и декември 2020 г., както и настъпването на падежите за връщането на
заемните суми.
От страна на ищеца не се представят писмени доказателства в подкрепа на
твърденията му за предоставени на ответницата заеми, нито пък събраните гласни
доказателства са убедителни и установяват твърденията му. Ищецът не успя да проведе
пълно главно доказване на предмета на предявения иск.
От събраните по делото доказателства се установи и не се оспорва от ответницата, че
двамата с ищеца се познават и че тя за кратко му е помагала за гледането на болната му
съпруга. Не се доказва, обаче, между тях да са възниквали облигационни отношение от
устни договори за заем. Не се доказва по безспорен и категоричен начин, че ищецът е
предоставял на ответницата суми в заем в процесния период – от април 2016 до декември
2020 г.. Свидетелите Б и К установяват, че от страна на ищеца са давани пари на ръка на
ответницата, но не се установява дали тези пари са били дадени в заем, кога са дадени
парите, в какъв размер са дадените суми, следвало ли е да бъдат върнати от ответницата и
кога.
При това положение не се доказва основанието на претендираното вземане, чието
установяване се иска, а именно множеството отделни договори за заем, респ. дължимостта
на сборната сума.
Не се доказва от ищеца да е давал суми на ответницата в заем и дсъщата да е имала
задължение да ги върне. Установи се, че й е помагал с дребни суми от по 10 лв., 20 лв., 30
лв., но не се доказва да й ги е давал в заем срещу задължението за връщането им. Даването
на парични суми може да има конкретно основание – заем за послужване, дарение, даване в
изпълнение на някакво договорно задължение или даване без основание. В случая не се
доказва ищецът да е предоставял заеми на ответницата в посочените суми и на посочените
моменти. Не се доказва и твърдението на ищеца, че между страните е налице договореност
ответницата да връща дадените й суми в заем когато има възможност и след като си намери
работа, но до края на декември 2020 г.. Не се доказва и ищецът да е канил ответницата да
връща дадените суми в заем и в кой момент е искал тя да му ги върне.
При изложените съображения съдът намира предявеният иск за неоснователен и
недоказан и като такъв подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода от спора на ищеца не се дължат разноски както в исковото, така и в
заповедното производство.
Ответницата не е направила разноски и такива не й се дължат.
По изложените съображения Съдът се мотивира да
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от К.С. П., ЕГН
3
**********, от гр. С, ул. „***“ *** иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и
вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземането му срещу М. СЛ. С., от
гр. С, ул. „***“, *** по заповед за изпълнение на парично задължение № 12/13.01.2021 г.,
издадена по ч.гр.д. № 24/2021 г. на РС С в общ размер на 4 035 лв., представляваща сбор от
суми, дължими по договори за заем от април и май 2016 г.; март 2017 г.; февруари и март
2018 г.; май 2019 г. и април, май, юни, август, септември, октомври и декември 2020 г..
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - С в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните, като на ищеца чрез адв. М.
Съдия при Районен съд – С: _______________________
4