РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 02.12.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, VIII въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет
и осми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА
ИВАН КИРИМОВ
при
участието на секретаря Димитрина Димитрова и в присъствието на
прокурора Анна Каменова, като
разгледа докладваното от председателя ВНОХД
№ 3004/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК:
Образувано е по
повод постъпил протест срещу присъда на СРС, НО, 105 с-в от 14.02.2018г. по НОХД № 20400/2015г., с
която на основание чл.304 от НПК подсъдимите Н.Ц.Х. и Ц.Н.Х. са признати за
невиновни и са изцяло оправдани по повдиганото им обвинение, съответно – за
подсъдимия Н.Х. – по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и 2 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1. б. „А“ от НК, а за
подсъдимия Ц.Х. – по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и 2 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20,
ал.20 вр. ал.1 от НК. В протеста се твърди, че присъдата е неправилна и
незаконосъобразна. Излагат се аргументи, че неправилно съдът се е доверил на
показанията, дадени от свидетеля Т., като е пренебрегнал факта, че неговата
наказателна отговорност е била ангажирана за същото престъпление, но
наказателното производство е било прекратено в тази си част по реда, предвиден
в чл.29 НПК. В протеста се предлага въззивният съд да извърши собствен анализ
на събрания доказателствен материал, като изследва обвинителната теза оправданите
подсъдими да са извършили престъплението в съучастие със св. С.Т.. Предлага се
съдът да осъди оправданите подсъдими по повдигнатото им обвинение, като
определи съответно наказание, както и да отнеме в полза на държавата превозното
средство, използвано при извършване на престъплението против собствеността.
В проведеното по
реда на чл.327 от НПК закрито съдебно заседание на 04.09.2020г. въззивният съд е приел, че за
правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимите и вещи лица,
но е налице необходимост от разпит на св.А.И., както и събирането на нови
писмени доказателства, а именно – справка за съдимост на св. С.Т.,*** наличие
на видео наблюдение, справка относно собствеността върху лек автомобил „Ауди
А3“, с ДК № *******
В хода на
съдебните прения представителят на СГП не поддържа протеста, но и не оттегля
същия, като моли съдът да потвърди постановената от СРС присъда. Намира същата
за правилна и законосъобразна, като изтъква, че в хода на делото не са събрани
достатъчно доказателства, обуславящи виновността на двамата подсъдими.
Защитата на
двамата подсъдими – адв. М. – на свой
ред също намира постановената присъда за правилна и законосъобразна, като не са
допуснати никакви процесуални нарушения, налагащи отмяна на атакувания съдебен
акт. Поддържа изложените пред първоинстанционния съд съображения за недоказаност
на обвинението. Твърди, че нито преките, нито косвените доказателства могат да
изградят такава верига помежду си, за да обусловят безспорен извод за
авторството на деянието в лицето на подсъдимите. Моли съдът да постанови
решение, с което да потвърди контролирания съдебен акт.
В правото си на
лична защита и последна дума подс. Ц.Х. заявява, че няма какво да добави освен,
че е невинен.
В правото си на
лична защита и последна дума подс. Н.Х. се придържа към становището на адвокат М.
и заявява, че е невинен.
Софийски градски
съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло
правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за
установено следното:
Въззивният
протест е подаден в законния срок, от надлежно легитимирана страна, срещу
съдебен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, поради което е допустим, но
по същество е неоснователен.
За да приеме
фактическата обстановка районният съд е оценил събрания доказателствен материал
според действителното му съдържание. Не са допуснати процесуални нарушения при
формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички
доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани
за сметка на други, както и като не са допуснати логически грешки при
обсъждането им. Описаната фактическа обстановка в мотивите към
първоинстанционната присъда почива на събраната доказателствена съвкупност и
отразява достоверно фактите за случилото се, както правилно е констатирал
контролираният съд. При изпълнение на задълженията си по чл. 13 и чл. 14 НПК,
съдът е осигурил възможност на страните да докажат твърденията си в
наказателния процес, като е изградил вътрешното си убеждение въз основа на
надлежно събрани и проверени доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност.
При
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства въззивната
инстанция не намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият Н.Ц.Х., с ЕГН: ********** е
роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, осъждан, основно
образование, треньор по бокс в клуб „Бокс за всички“, живущ ***.
Подсъдимият Ц.Н.Х., с ЕГН: ********** е роден на ***г***,
българин, български гражданин, неженен, неосъждан, средно образование/студент/,
безработен, живущ ***.
На 29.04.2014 г„ около 08:45 часа пострадалият Н.М.К.тръгнал
от гр. Якоруда за гр.София с управлявания от свидетеля Г.И.Ш.служебен автомобил марка „Киа”, модел
„Соренто” с рег.№ *******. Около 11:10 часа К.пристигнал в град София, където
малко преди дванадесет часа Ш. управлявал горепосочения автомобил по
бул.„Витоша“ в посока „Южен парк“, като завил надясно по ул.„Стефан Сарафов“,
после наляво по ул.„Димитър Манов“, където спрял управлявания от него автомобил
и Н. К.слязъл от същия, без да прибере у себе си личните си вещи - мъжка чанта
марка „Denil”,
тъмно кафява на цвят, от естествена кожа, със секретни закопчалки. Тази вещ
останала на задната седалка на автомобила. Св. Ш. продължил да управлява
автомобила, като завил наляво по ул.„Янко Забунов“ и после надясно по
бул.„Витоша“ в посока „Южен парк“. След това Ш. спрял автомобила марка „Киа”,
модел „Соренто” с peг.№ ******* на бул.„Витоша” в района между заведение „Голдън Неро” и ул.„Бяла
черква” срещу магазин „Дженезис”. Докато извършвал маневра паркиране, Ш.
забелязал, че в близост, пред автомобила му стои непознато за него лице (св. С.Т.),
което поглежда към него и се завърта в друга посока. Ш. включил аварийните
светлини, слязъл от автомобила, заключил го с помощта на дистанционното, но
поради наличието на фонов шум не проверил дали същият е заключен. Виждайки
лекия автомобил марка „Киа”, модел „Соренто” с рег. № *******, С.Т. използвал
техническо средство, като по този начин смутил сигнала, подаден от Ш. за
заключване на автомобила и същият останал отключен. За няколко минути около
12:00 часа на 29.04.2014г. Ш. влязъл в магазин „Генезис“, като нямал зрителен
контакт с управлявания от него автомобил. Така в гр.София, бул.”Витоша” в
района между заведение „Голдън Неро” и ул.”Бяла черква”, от паркиран на адреса
срещу магазин „Дженезис” автомобил марка „Киа”, модел „Соренто” с peг. № ******С.Т. отнел чужди движими
вещи, а именно мъжка чанта марка „Denil”, тъмно кафява на цвят, от
естествена кожа, със секретни закопчалки, на стойност 150,00 лева; бележник на
стойност 2,10 лева; пет броя секретни ключа с единична цена за брой 1,40 лева,
на обща стойност 7,00 лева; ключ за лек автомобил марка „БМВ”, модел „525 ТДС”
на стойност 5,60 лева; ключодържател с логото на „БМВ” на стойност 3,50 лева;
мъжки парфюм в разфасовка от 100 ml, пълен до една 1/3 и с надпис „TERRE
DHERMES” на стойност
42,00 лева; шишенце с лекарство „Норипрел форте” на стойност 18,20 лева;
блистер с лекарство „Небилет” на стойност 3,50 лева; слънчеви очила, марка
„Прада”, в черен на цвят кожен калъф на стойност 180,00 лева; визитник на
стойност 1,40 лева; носни кърпички на стойност 0,21 лева; салфетки на стойност
0,70 лева; гребен за коса на стойност 2,10 лева, всички вещи на обща стойност
416,41 лева /четиристотин и шестнадесет лева и четиридесет и една стотинки/,
съгласно назначената и изготвена по делото съдебно-оценителна експертиза.
Всички инкриминирани вещи били собственост на пострадалия Н. К..
Непосредствено след деянието свидетелят С.Т. се отправил
в посока Южния парк, като докато вървял с чантата, видял лек автомобил, Ауди”,
модел „АЗ” с peг. № ******КВ, собственост на подс. Ц.Н.Х., управляван от подс. Н.Ц.Х., като в
същото време подс. Ц.Х. бил на задната седалка. Двамата подсъдими и св. Т. се
познавали, като подсъдимите предложили на св. Т. да отидат до „Макдоналдс” да хапнат. Св. Т. се
качил и привели в движение автомобила.
Междувременно св. Ш. излязъл от магазина и се приближил
до автомобила, натиснал бутона на дистанционното управление за отключване, без
да обърне внимание на факта дали фаровете и стоповете присветват. Така, без да
забележи, че инкриминираните вещи са противозаконно отнети, св. Ш. тръгнал с
автомобила, като се върнал да вземе К.от мястото, където го оставил малко
по-рано, след което двамата отишли до MOJI „София”, находящ се на
бул.„Стамболийски“, където К.слязъл, а Ш. продължил с автомобила по посока на
църквата „Св. Неделя“.
Успоредно с описаните по-горе събития, на инкриминираната
дата свидетелят А.В.И. работел, като оперативен работник в 04 РУ-СДВР, сектор
„ПКП". От 22:30 часа на 28.04.2014 г. до 06:30 часа на 29.04.2014 г. била
провеждана „Специализирана полицейска операция“ на територията на 04 РУ-СДВР по
линия противозаконно отнемане на моторни превозни средства. На 29.04.2014 г.
около 09:00 часа И. се прибрал в дома си. Няколко часа по-късно, около 12:01
часа св. И. получил телефонно обаждане от неустановено по делото лице от мъжки
пол, пожелало да остане анонимно, което му съобщило, че е станало свидетел на извършена кражба от
паркиран на бул. „Витоша” лек автомобил марка „Киа”, модел „Соренто” с рег.№ *******.
Свидетелят А.И. незабавно уведомил оперативната дежурна част (ОДЧ) при 04
РУ-СДВР за получената от него оперативна информация.
Свидетелите Х.С.С.и К.Ц. К.били назначени за времето от
08:30 часа до 20:30 часа на 29.04.2014 г. като автопатрул 151. Около 12:10 часа
свидетелите С.и К.получили от районното управление сигнал, че от лек автомобил
марка „Ауди“, модел „А3“ с peг. № ******КВ, сив на цвят, се изхвърлят вещи, като
автомобилът следва да бъде спрян. Свидетелите С.В.С.и Б.Г.Б.били назначени като
автопатрул 104 за времето от 07:00 часа до 19:00 часа на 29.04.2014 г. и също
около 12:10 часа получили сигнал от Оперативна дежурна част към 04 РУ-СДВР да
бъде спрян автомобил марка „Ауди“, модел „А3“ с peг. № ******КВ, сив на цвят, като се
проверят лицата, намиращи се в него. Свидетелите С.и К.незабавно се отзовали,
като от бул. „България“ се насочили по бул. „Петко Каравелов“ и забелязали
автомобил, марка „Ауди“, модел „А3“ с peг. № ******КВ, сив на цвят, да се
движи срещу тях. Свидетелите С.и К., заедно с колегите си свидетелите С.и Б.спрели
автомобила и задържали подсъдимите Н.Х. и Ц.Х., както и св. С.Т.. Полицейските
служители С.и К.по разпореждане на ОДЧ претърсили района, като намерили кафява
чанта в кухо дере към реката по бул. „*********, а свид. С.проверил намираща се
в близост до спрения от тях автомобил, марка „Ауди“, модел „А3“ с peг. № ******КВ, сив на цвят, кофа за
събиране на смет, където намерил черно устройство с два бели бутона. В самият
лек автомобил св. С.намерил инкриминирания парфюм и батерия нестандартен модел
с цилиндрични форма, дължина около 2см и диаметър 1см. Посочената батерия била установена
като съответстваща за намереното в кофата за събиране на смет устройство.
Били извършени поредица от процесуално-следствени
действия (огледи на местопроизшествие, претърсвания и изземвания по реда на
НПК). Служителите от ОДЧ съобщили на свидетеля А.И., че сочените за извършители
на престъплението, за което получил сигнал от неустановеното по делото лице, са
задържани.
При влизането си в MOJI „София” свидетелят Н. К.получил
телефонно обаждане от полицейски служител в 04 РУ-СДВР, който му казал, че от
автомобил марка „Киа”, модел „Соренто” с рег. № ******* е извършена кражба на
вещи. К.се обадил по мобилния телефон на св. Ш. и установил, че от автомобила
липсват инкриминираните вещи. СВ. Ш. отишъл с автомобила при К.и двамата
посетили 04 РУ- СДВР, където дали показания във връзка със случая.
Съгласно заключението на техническа експертиза
предаденото от Св. Т. устройство (1 бр. бял пластмасов обект с правоъгълна
форма с два броя продълговати бутони) служи за дистанционно отваряне на гаражни
врати. В хода на разследването с този доказателствен способ било установено, че
това устройство може да смути сигнала за отключване/заключване на автомобил при
определени условия (обектът да се намира в непосредствена близост (до около 1
м) до приемника на сигнала; този приемник да работи на същата честота като
изследвания обект: устройството за заключване на автомобила да се намира на
гранично отдалечено разстояние от приемника на сигнала, но да не притежава
техническа възможност да записва сигнал, излъчван от заключващи устройства за
МПС.
От заключението на изготвената дактилоскопна експертиза
се установява, че по предоставените обекти: стъклено шише с кафява течност с
капачка и надпис „Terre o hermes“ с кафява течност на дъното; черен кожен калъф
с надпис “PRADA”; черна пластмасова кутия с два бели бутона до нея и надпис “TO
GO” са проявени 2 бр. дактилоскопски следи, годни за сравнително изследване и
идентификация, както и че не са оставени от лица, въведени в системата AFIS.
От заключението на изготвената допълнителна дактилоскопна
експертиза се установява, че изследваните дактилоскопни следи, които са били
обект на проверка на първоначалната дактилоскопна експертиза (л.78-80 от ДП) не
са идентични с дактилоскопните отпечатъци на двамата подсъдими – Н. и Ц. Х.. Съгласно
заключението на оценителната експертиза общата стойност на отнетите вещи
възлиза на 416,41лв.
Установената фактическа обстановка въззивният съд приема
след собствен анализ на доказателствения
материал, събран в хода на наказателното производство (вкл. въззивно съдебно
следствие), включващ: гласни
доказателствени средства: свидетелските показания на Н. К.(л.140-141 от
СП), вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.1 от НПК (л.22-23 от ДП), наГ.Ш.
(л.141 от СП), вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.4 от НПК (л.24 от ДП), на
А.И. (л.142 от СП), вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.4 от НПК (л.25 от
ДП), на С.С.(л.142 от СП), вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.4 от НПК
(л.34-35 от ДП), на Х.С.(л.142-143 от СП), вкл. приобщените по реда на чл.281,
ал.4 от НПК (л.30 от ДП), на К.К.(л.143 от СП), на И.М.(л.143 от СП), на Ф.Д.
(л.143 от СП), на В.П.(л.198 от СП), приобщените по реда на чл.281, ал.4 от НПК
(л.28 от ДП), на Б.Б.(л.199 от СП), приобщените по реда на чл.281, ал.4 от НПК
(л.36 от ДП), на С.Т. (л.199-200 от СП), на А.П.(л.218 от СП), на Д.К.(л.266-267
от СП), на О.И. (л.308-309 от СП); писмени
доказателствени средства: протоколи за оглед на местопроизшествие (л.44-45,
л.46-47; л.52-53 от ДП), протоколи за претърсване и изземване (л.48-49;
л.50-51; л.54-56; л.60-62; л.66-68 от ДП); протокол за оглед на ВД с албум към
него (л.179-182 от ДП); други способи за
доказване: заключението от изготвената
съдебно-дактилоскопна експертиза (л.79 от ДП), заключението от
изготвената техническа експертиза (л.166-167 от ДП), заключението от допълнителната
съдебно-дактилоскопна експертиза (л.213-215 от СП), заключението от
съдебно-оценителната експертиза (л.73-74 от ДП); писмени доказателства: справки за съдимост на двамата подсъдими, справка
за съдимост на св. Т., характеристики за подс. Ц.Х. (л.260-263 от СП),
характеристика за подс. Н.Х. (л.264 от СП), уверение от Стопанска академия
„Д.А. ценов“ – Свищов за подс. Цв. Х. (л.265 от СП), справка от Столична община
(л.20 от настоящото СП), справка от КАТ (л.22 от настоящото СП), протоколи за
доброволно предаване (л.42-43 и л.170 от ДП), както и други, приобщени по реда
на чл.283 от НПК.
Преценявайки така изброените доказателства, Софийски
градски съд приема за установено, че участието на подсъдимия Н. Х. и подсъдимия
Ц. Х. в престъплението, за което са обвинени като съизвършители, не е доказано
извън всякакво съмнение съгласно изискванията на процесуалния закон. Липсват
преки, респективно достатъчно косвени доказателства, обосноваващи
извод за участието на подсъдимите в отнемането на вещи, собственост на св. Н. К..
Единствено фактът на присъствието на двамата подсъдими в спрения от
полицейските служители лек автомобил, от който са иззети част от
инкриминираните вещи на инкриминираната дата, както и присъствието на св. Т.
(признат за виновен с влязло в сила споразумение за същото деяние) в същия
автомобил към този момент могат да служат като индиция за евентуалното участие
на двамата подсъдими в престъплението, за което са предадени на съд. Въз основа
само на тези факти обаче, дори преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка с
останалия доказателствен материал, не може да бъде
направен категоричен и несъмнен извод за тяхната
съпричастност към субективния състав на кражбата. Противният извод може да се
основава само и единствено на предположение, на каквото осъдителната присъда не
може да почива.
Въззивният
съдебен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е анализирал
събраните в хода на съдебното следствие доказателства, доказателствени средства
и заключения от изготвени експертизи, коректно отсявайки обстоятелствата,
изяснени от установените в процеса доказателствените факти. Безспорно по делото са доказани както деня и мястото на
инкриминираното деяние, така и наличието на отнети от владението на св. К.лични
вещи. Категорично установено е и обстоятелството, че през инкриминирания
период лекият автомобил марка „Ауди А3“, с рег. номер № *******е бил
регистриран на името на подс. Ц.Х. (видно от справка от СДВР , отдел „Пътна
полиция“). Правилно контролираният съдебен състав е кредитирал изготвените по
делото експертизи (оценителна, техническа, дактилоскопска и допълнителна към
нея) като обективно и компетентно изготвени, дали отговор на поставените от
ръководно-решаващия орган въпроси.
От друга страна, правилно първата инстанция е приела, че наличната
по делото доказателствена съвкупност не е достатъчна, за да бъде доказано
обвинението спрямо двамата подсъдими. В процесния случай не са налице
категорични преки доказателства, нито верига от косвени доказателства, водеща
до единствено възможния и убедителен извод за съпричастност на двамата
подсъдими в извършването на престъпление, засегнало собственността на св. К.. Спорният въпрос по настоящото дело,
в която насока са и възраженията на държавното обвинение, е относно авторството
на инкриминираното деяние. Действително двамата подсъдими заедно със свидетеля Т.
са били спрени от полицейските служители за проверка след получена оперативна
информация за извършена кражба с участието на автомобила, управляван от подс.
Н. Х.. От друга страна обаче не са събрани доказателства за точния момент, в
който св. Т. се е присъединил към тях. След като не може да се изключи това да
се е случило след извършване на престъплението, фактът на задържане на двамата подсъдими в
компанията на св. Т. на инкриминираната дата, сам по себе си е недостатъчен да
обуслови тяхната съпричастност към
авторството на престъпление против собствеността.
Въззивният съд
счита за неоснователни възраженията относно оценката на показанията на
свидетеля С.Т., дадена от първата инстанция. В действителност спрямо същия
наказателното производство е решено със сключено споразумение и свидетелят Т. е бил признат за виновен в извършване на
процесното деяние. На основание чл. 118, ал. 1, т. 1 от НПК няма пречка той да
участва в съдебното производство като свидетел, въз основа на което показанията
му да бъдат анализирани съвкупно с останалия доказателствен материал. Принципно не е възможно и не е
допустимо предвид предходно осъждане на едно лице и негови висящи други
производства или регистрации в полицейските архиви да се извърши предварителна
оценка за достоверността на неговите
показания. Последната следва да е резултат от доказателствен анализ по реда на
чл. 107 от НПК, съответстващ на принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, а не е
характеристика на субекта, който депозира своите показания. Оценката им като
такива не се определя и не може да бъде предварително установена и от
обремененото съдебно минало, а от съпоставката им с факти от обективната
действителност, както и с оглед изводите за съответствието на възпроизведени от
свидетеля факти с факти, установени от други доказателствени източници.
На следващо място, в чл. 117 от НПК
липсва ограничение, свързано с кръга от
факти, които могат да се установяват със свидетелски показания. С оглед
забраната по чл. 14, ал. 2 от НПК е достатъчно свидетелят да ги е възприел, да допринасят за разкриване на обективната
истина и да не са дискредитирани на собствено основание поради логически несъответствия
или вътрешни противоречия.
Поради така изложените принципни
положения съдът намира, че показанията на св. Т. са източник на доказателства, който
може да бъде ползван при изграждането на
фактически и правни изводи. В случая достоверността на показанията на св. Т. е
установена от контролирания съд по надлежния процесуален ред, поради което
правилно СРС е обосновал изводите си и с тях. В съдържателен план въззивният
съд намира показанията на св. Т. са житейски логични, доказателствено
обезпечени и достоверни. От тях се установява, че връзката на двамата подсъдими
с процесния случай произтича от факта, че единият от тях е управлявал, а
другият е пътувал в превозното средство, в което преди полицейската проверка се
качил и самият Т.. От друга страна обаче от показанията на този свидетел се установява, че
именно той е лицето, отнело чуждите вещи. Твърдението му в съдебното производство,
че след кражбата случайно се е засякъл с подсъдимите, като се качил на предна
дясна седалка в управлявания от подс. Н. Х. автомобил „Ауди А3“, докато другият
подсъдим пътувал на задна седалка, не са опровергани от останалия
доказателствен материал. Това е така, тъй като единствената възможна проверка
на неговите твърдения за обстоятелствата, при които двамата подсъдими са го
приели в компанията си на инкриминираната дата, още повече в хронологията на
събитията – преди или след извършената кражба, се базира на дадените от св. А.И. показания (
полицейски служител към инкриминираната дата). Св. И. е бил твърде лаконичен в
разказа си в производството пред СРС, като е посочил, че не е очевидец на
деянието, а е получил данни от информатор – неустановено по лице, чиято
самоличност не е изяснена от св. И., за факта на престъпление против
собствеността и регистрационен номер на автомобил. В така възпроизведената в
показанията на св. И. конкретика, за която от друга страна се твърди, че се
извлича от точното съдържание на получения от него сигнал, не се установяват
конкретни факти за формата на изпълнително деяние, както и за съпричастност на
две или повече лица към изпълнение на престъплението или към действия с
улесняващ характер по смисъла на чл.20, ал.4 НК (л.142, СП, СРС). Тази
доказателствена непълнота не се отстранява изцяло и чрез процесуалната техника
по чл. 281, ал.4 вр. с ал.1, т.2 НПК, приложена от първоинстанционния съд,
свързана с прочитане на дадените от св. И. показания в досъдебното
производство. Това е така, тъй като прочетените показания съдържат данни за
определена последователност в действията на три лица – извършител и две лица
(пътник и водач на л.а. „Ауди“, модел „А3“). Те обаче не носят информационна
стойност дали л.а. „Ауди“, модел „А3“ е бил спрян в движение от извършителя на
престъплението, или е изчаквал в района, в който е била извършена кражбата, съответно,
ако е реализирана последната хипотеза – какво е било разстоянието и
разположението на изчакващия автомобил до автомобила, от който е извършена
кражбата. Този въпрос е от съществено значение, тъй като евентуално би довел до
събирането на доказателства за съпричастност на подсъдимите към субективния
състав на престъплението чрез съответни улесняващи изпълнението му действия. От
друга страна същият не може да бъде изяснен и чрез допълнителен разпит на св. И.
в производството пред въззивния съд поради факта на настъпилата смърт на
свидетеля, за което в производството пред въззивния съд се събраха съответни
писмени доказателства.
Твърдението на св. Т., че е изхвърлил
част от отнетите вещи, а именно – кожена чанта, а други (слънчеви очила,
парфюм) – е задържал със себе, намира доказателствена опора в изготвените
протоколи за оглед и претърсване и изземване.
Действително видно от протокола за претърсване и изземване от лек
автомобил „Ауди А3“ са иззети 1 бр. стъклено шише с надпис „ TERRE D’HERMES”
(намерено на пода зад предна дясна седалка), както и 1 бр. калъф със слънчеви
очила в него (намерено между двете предни седалки), като съдът счита, че посоченото
място на откриване и изземване на споменатите вещи не противостои на заявеното
от св. Т., че именно той е отнел и задържал вещите. Самостоятелно персоналният
принос на св. Т. за отнемане и укриване на вещите, не навежда за несъмнен и
безспорен извод, че двамата подсъдими са възприели факта на извършената кражба
или че по друг начин са узнали за незаконния произход на откритите в ползвания
от тях автомобил вещи. По изложените съображения въззивният съд споделя извода
на решаващия съд, че намерените в автомобила на подс. Цв. Х. вещи, не се
свързва безусловно с двамата подсъдими. Този извод се обосновава не само от показанията
на св. Т., но също така и
от показанията на полицейските служители С.и Б.относно разположението на
пътниците в автомобила. Съвкупната оценка на изброените източници на
доказателства показва, че те са в синхрон помежду си при установяване на факта,
че св. Т. се е возил като пътник в
автомобила на подсъдимите, включително и към момента на задържането му. При
това положение е напълно възможно намерените в автомобила на
подсъдимите вещи да са били оставени от него там или да са били изпуснати неволно.
От значение са и заключенията от изготвените
дактилоскопни експертизи – основна и
допълнителна, от които се установява, че по иззетите обекти (стъклено шише с
кафява капачка и надпис „Terre o hermes”, черен кожен калъф с надпис „PRADA“ и
черна пластмасова кутия с два бели бутона на нея и надпис “TO GO”) са оставени
дактилоскопни следи, но тяхната идентичност не се свързва с дактилоскопни
отпечатъци на нито един от двамата
подсъдими. Изложените
съображения водят до извод, че св. Т., макар и да се е познавал с двамата
подсъдими, обективно пресъздава събитията от инкриминираната дата, като не са
налице съмнения относно достоверността на разказа му, който стои убедително на
фона на останалите доказателства. Ето защо, правилно първоинстанционният съд се
е доверил на показанията, кредитирайки ги в тяхната цялост.
Правилно районният съд се е доверил и
на показанията на свидетелите К., Б., С., С.и И., като е преценил същите за обективни,
непротиворечиви и взаимодопълващи се. От
показанията им се установяват деня, мястото и причината за спирането на лекия
автомобил с намиращите се в него лица (двамата подсъдими и св. Т.) за проверка,
както и посоката на движение на автомобила. Показанията им кореспондират както
с показанията на разпитаните поемни лица, така и с изготвените писмени
доказателствени средства досежно иззетите и намерени вещи.
От значение за изясняване на обективната истина по делото са
показанията на св. И., тъй като именно въз основа на получена от него
оперативна информация от непознато лице, че „е извършена кражба от автомобил“ с
посочване на регистрационния му номер са били предприети поредицата от
процесуално-следствени действия, довели до разкриване на част от
инкриминираните вещи и до ангажирането
на отговорността на двамата подсъдими и св. Т. за престъпление против
собствеността. От показанията на св. И. се установява, че след получаване на
телефонно обаждане от непознато лице от мъжки пол, съдържащо данни за извършено
престъпление, той веднага е сигнализирал на дежурните полицейски служители от
04 РУ - СДВР, посочвайки им марката и регистрационния номер на автомобила,
ползван от подсъдимите.
С цел изясняване механизма на деянието и броя на лицата,
участвали в същото, както и за проверка на дадените от св. И. показания
въззивният съд допусна до повторен разпит така посочения свидетел, както и
изисква справка от Столична община за наличието на видео наблюдение в инкриминирания
район (в района на бул. „Витоша“ в отсечката между ул. „Стефан Сарафов“ и ул.
„Бяла черква“). Поради смъртта на
свидетеля И. и изтичане на периода на съхранение на видеозаписите обаче пред
настоящия съдебен състав е налице и обективна невъзможност за проверка на събрания доказателствен материал, както и
невъзможност за прецизиране на
получената от свидетеля оперативна информация, което води и до невъзможност за събиране
на доказателства за евентуална съпричастност на двамата подсъдими Х. към
инкриминираното деяние с тази убедителност, която се изисква от чл. 303, ал.2 НПК.
Обосновано районният съд е дал вяра на показанията, дадени
от свидетелите К.и Ш., доколкото същите са еднопосочни, нетенденциозни,
правдиви и взаимно допълващи се. Така от изнесената от тях информация разкрива
начина и момента, в който инкриминираните вещи се останали без надзор.
Свидетелят Ш. в своите показания потвърждава, че действително за момент е
напуснал управлявания от него автомобил, за да отскочи до близко намиращ се
магазин, но не е възприел момента на кражбата, нито нейния автор. В тази им
част показанията кореспондират и със заявеното от св. К., че за отнетите вещи
са разбрали едва след позвъняване от страна на правоохранителните органи.
Настоящият
съдебен състав цени показанията на свидетелите П. и К.като достоверно отражение
на проведените процесуално-следствени действия с тяхно участие и закрепеното в протоколите към тях съдържание.
Доколкото двамата свидетели са участвали като поемни лица и непосредствено са присъствали и възприели
извършването на процесуално-следствените действия (огледи на местопроизшествие
и на лекия автомобил на подсъдимите и претърсване и изземване) и тяхното развитие, съдът намира показанията им
за обективни и добросъвестни.
По
отношение фрагментарността и липсата на детайлност у показанията на свидетелите
Д. и М. (поемни лица) въззивният съд намира, че същите са обясними с оглед изминалия
период от време от момента на тяхното участие като поемни лица и възприемане на
случилото се и непосредствения им разпит пред съда. Обстоятелството, че и двете
свидетелки нямат спомен да са подписвали протокола за претърсване и изземване от
дома на св. Т. не е тъждествено на извода, че
такова процесуално-следствено действие не е проведено или е проведено,
но не съгласно изискванията на процесуалния закон. След предявяване на
изготвения протокол и двете свидетелки са категорични, че положените подписи в
графата „поемни лица“ са техни, с оглед на което и настоящият съдебен състав не
намира причина да не кредитира така приобщеното писмено доказателствено
средство. Така изложените съображения са валидни и за дадените от св. О.И.
показания, участвал като поемно лице по време на извършения оглед на лек
автомобил „Киа“, модел „Соренто“, от вътрешността на който са били отнети
инкриминираните вещи.
Настоящият
съдебен състав приема с доверие и показанията на свидетелката Попова, от които
се установяват добри характеристични данни за подсъдимия Цв. Х..
При така установената фактическа обстановка и с оглед
съдържанието на събрания доказателствен материал СРС е стигнал до правилни
правни изводи, а именно, че не се доказва от обективна и субективна страна
подсъдимите Н. и Ц. Х. да са извършили престъпление по чл.196, ал.1,
т.2 вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр.
ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. А“ от НК и съответно по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и
пр.2 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Безспорно
по делото е установено, че от владението на св. К.са отнети движими вещи на
обща стойност 416.41 лв. съгласно заключението на изготвената оценителна
експертиза. На следващо място категорично е установено и присъствието на
двамата подсъдими в лек автомобил „Ауди А3“, който е бил спрян от полицейските
органи след получена информация за извършено престъпление и впоследствие е бил
обект на процесуално-следствени действия.
От обективна страна остава недоказано
авторството на деянието в лицето на подсъдимите Х., както и тяхна съпричастност
към изпълнение на престъплението. Липсват доказателства, които да свържат
двамата подсъдими с местопроизшествието към момента на изпълнение на престъплението,
както и такива, въз основа на които да се приеме, че субективно са възприели изпълнителното деяние. Нито се установява, че
подс. Н. Х. и подс. Ц. Х. да са прекъснали фактическата власт върху
инкриминираните вещи, използвайки специално техническо средство, нито се
установява да са участвали в пренасянето на вещите до лекия автомобил,
регистриран на името на подс. Н. Х.. Не
се установява и да са узнали по друг начин за извършената от св. Т. престъпна
дейност, осигурявайки предварително МПС за бягство от мястото на извършване на
кражбата. В този смисъл липсват обективни данни за интелектуалната част от
умисъла, свързани със съзнаването на фактически признаци от състава на
престъплението.
От събрания доказателствен материал по
безспорен начин се доказва, че двамата подсъдими случайно са се срещнали със
св. Т. едва след извършената от последния кражба на инкриминираните вещи, без
да са изяснени конкретните обстоятелства, при които ползваният от тях автомобил
е преминал в района на местопрестъплението. Дори и да се приеме, че
автомобилът, ползван от двамата подсъдими, е изчаквал в района на
местопрестъплението, от обективна страна липсват факти за мястото на изчакване
и конкретната видимост към автомобила на св. К., от който е извършена кражбата
на инкриминираните вещи. Ето защо съдът приема за установено, че липсват
доказателства за субективния състав на престъплението, доколкото отговорът на
въпроса дали и защо е изчаквал автомобилът на подсъдимите и дали целта на
подобни действия се свързва осигуряването техническо средство по чл.195, ал.1,
т.4 НК за бързо изтегляне от района на
местопрестъплението, е единствено в сферата на предположенията.
С оглед всичко изложено дотук
законосъобразни и обосновани се явяват изводите, че обвинителната теза се гради
на предположения, които не могат да обусловят осъдителна присъда. Тежестта за
доказване лежи върху държавното обвинение, което не успя да наведе такива
доказателства, подкрепящи по категоричен начин съпричастност на подсъдимите към
авторството на престъплението. Обстоятелството, че свидетелят Т. се е признал
за виновен в извършване на деянието в съучастие не може да бъде използвано като
основание да бъдат признати за виновни и двамата подсъдими. Подобни съображения
освен, че биха се оказали доказателствено необезпечени, но биха довели и
до накърняване на презумпцията за
невиновност.
Изложените
обективни факти показват, че тезата в обвинителния акт, че подсъдимите са
автори на деянието, може да бъде една от възможните, но не и единствено
възможна хипотеза за изясняване въпроса за авторството на престъплението.
Истината като отражение на външно проявени човешки действия обаче винаги е
обективна и конкретна, а не вероятна и възможна. Съгласно константната практика
на ВКС в наказателния процес е допустимо изграждането на всякакви хипотези при
планиране и провеждане на разследването, но правно значение имат само онези,
които са проверени и подкрепени с конкретни и безусловни доказателства. Едва
тогава хипотезата губи характера си на предположение и се превръща във
фактология на престъплението. При липсата на такива доказателства, както това е
в разглеждания случай с тезата на прокуратурата, хипотезата за вероятна
съпричастност на двамата подсъдими остава едно от възможните предположения за
събитието на престъплението и не може да обуслови постановяването на осъдителна
присъда.
Поради
това въззивният съд намира, че крайният правен извод на първостепенния съд, че
подсъдимият Н. Х. и подс. Ц. Х. следва да бъдат признати на основание чл.304 от НПК за невиновни и оправдани по повдигнатото им обвинение, е правилен и
законосъобразен.
Така, при
извършената на основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не
констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна поради което същият
следва да бъде потвърден, а въззивният протест - да бъде оставен без уважение
като неоснователен.
Така мотивиран и
на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 НПК
Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от14.02.2018г. по
НОХД № 20400/2015г. по описа на СРС, НО, 105-ти състав.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.