О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 2068 03.10.2022г. град Стара Загора
Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в закрито заседание на трети
октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар
прокурор
като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА
административно дело № 673 по описа за 2022г., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 34, ал. 5 – 7 от Данъчно-процесуалния
кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на М.С.С. *** срещу
Решение за отказ за спиране на
производство
№ Р-16001622001041-104-001/08.09.2022 г., издадено от началник сектор “Ревизии“ при ТД на НАП – Пловдив.
В жалбата са изложени твърдения за необоснованост и незаконосъобразност
на оспорвания административен акт. Застъпва се становище за преюдициалност
на висящо административно
производство по извършването на ревизия
на сина й Денислав Сербезов, което имало значение за извършваната й ревизия и
установяване на факта дали синът й е дарил през 2014 година сумата от
300 000 лева. Това дарение не било признато с мотив, че при извършвана на
сина й ревизия не било установено, че същият има достатъчно налични парични средства,
за да извърши дарение в такъв размер. Този факт бил от значение за нейния паричен поток за 2018 г. и 2019 г. Жалбоподателката релевира
доводи, че са налице предпоставки за спиране на ревизионното производство на основание чл.
34, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Тази теза се аргументира с приложените заверени копия
от документи към жалбата и административната преписка, удостоверяващи,
че е
налице висящо ревизионно производство спрямо сина й.
Направено е искане за отмяна на оспореното решение и връщане на
преписката на административния орган с указания по приложението на закона.
Ответникът – началник сектор “Ревизии“ при ТД на НАП Пловдив чрез
процесуалния си представител и в депозираното писмено становище релевира доводи за неоснователност на подадената жалба и правилност на оспореното решение.
Административен съд – Стара Загора, като се запозна с
приложените документи към жалбата и административната преписка, в контекста на
изложените аргументи от страните, прие за установено от фактическа и правна
страна:
Жалбата е процесуално допустима – подадена от процесуално легитимирано
лице –- задълженото (ревизирано) лице в предвидения
срок в разпоредбата на чл. 34, ал. 5 от ДОПК.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001622001041-020-001/01.03.2022 г., издадена от началник сектор "Ревизии" в отдел
"Контрол" при ТД на НАП Пловдив, е възложено извършване на ревизия на М.С.С., изменена със Заповеди № Р-16001622001041-020-002/07.04.2022г.
и № Р-16001622001041-020-003/17.06.2022 г., на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК,
С молба вх.№ ВхР-4178
от 22.07.2022 година лицето е поискало спиране
на ревизионното производство, образувано спрямо нея на основание чл.34, т.5 от ДОПК , тъй като нейната ревизия била пряко свързана с ревизията на сина й ,
която чакала решение.
Със заповед № Р-16001622001041 – 023-001
/27.07.2022 година на основание чл.34,ал.1 т.5 от ДОПК началник сектор „Ревизии“
в ТД на НАП Пловдив е спрял производството по извършване на ревизия на С.,
възложена със заповед за възлагане на
ревизия Р-16001622001041-020-001/01.03.2022,
изменена със Заповеди № №
Р-16001622001041-020-002
от 07..04.2022 г
и № Р-16001622001041-020-003/17.06.2022 г., за срок от 27.07.2022 година до 27.08.2022
година. Със заповед № Р-16001622001041-143-001 от 29.08. 2022 година на
началник сектор „Ревизии“ в ТД на НАП гр. Пловдив е възобновено производството по извършване на
ревизия на жалбоподателката. С молба вх.№
ВХ.Р-4917 от 01.09.2022 година М. С. е
поискала от административния орган да спре отново производството по извършване
на ревизия на основание чл.34,т.2 от ДОПК. В молбата излага доводи, че производството
по извършване на ревизия на Денислав Сербезов се явява от значение на нейната
ревизия, тъй като били налице финансови взаимоотношения в ревизирания период
между нея и сина й.
Към административната преписка е приложено заверено копие от решение № 294/05.07.2022
година, с което издаденият ревизионен акт спрямо сина на жалбоподателката
Денислав Сербезов е отменен и преписката е върната на органа по приходите на
ново произнасяне.
Въз основа на описаните и неоспорени от страните
фактически обстоятелства съдът направи следните правни изводи:
Жалбата
като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Оспореното решение е постановено при спазване на административнопроцесуалните
правила. Издадено е от материално компетентен орган, възложил ревизията, в
кръга на правомощията му. Спазени са и изискванията за форма и съдържание,
съгласно § 2 от ДР на ДОПК във вр. чл. 59, ал. 2 от АПК.
В разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ДОПК са уредени нормативно пет
хипотези – т. 1 – т. 5 вкл., обвързани с настъпването на конкретен факт от
обективната действителност, влияещ пряко върху правната възможност на
ревизираното лице да участва в ревизионното производство, упражнявайки
ефективно правото си на защита в съответствие с принципа за добросъвестност по
чл. 6 от ДОПК.
Спирането на ревизионното производство се
извършва no преценка на органа, възлoжил
производството /чл. 34, an. 3 oт
ДОПК/. B конкретния случай ревизираното лице е изчерпало възможността да иска
HOBO спиране на ревизията, тази правна възможност е предоставена еднократно
съгласно чл. 34, ал.1, т. 5 oт ДОПК, поради което при
подаване нa втора молба за спиране нa производството компетентният орган е релевирал
доводи, че не са налице основанията от ново
спиране нa производството, нa
основание чл. 34, aл. 1, т. 2 oт
ДОПК, a именно — резултатьт oт
друго висящо ревизионно производство, развиващо ce no отношение на лице, явяващо ce
в роднинска връзка с молителя, зa което последният
твърди, че се намира във финансови взaимooтнoшeния, от изясняването нa което
зависи изходът нa oбpaзyвaнoтo
ревизионно производство пo отношение нa С..
Доводите
в оспорваното решение са, че в текущото
ревизионно производство няма да е необходимо спиране до приключване на ревизионното производство по отношение на Денислав Сербезов, тъй като органите по приходите събират
служебно доказателства при спазване на разпоредбите на чл. 3 и чл.5 от ДОПК.
Пpaвилнo компетентният орган е отказал повторно
спиране на ревизионното производство, като e пpueл,
че в случая нe ca налице
предпоставките нa чл. 34, an.
1, т. 2 oт ДОПК. Наличието на друго висящо ревизионно
производство, образувано no отношение нa Д.Х.С., no никaкъв
начин нe влияе върху изхода и не е oт значение зa образуваното срещу
М.С.С. ревизионно пpoизвoдcтвo.
Последното съставлява отделно и самостоятелно производство, като изходът нa същото зависи oт конкретно
установените в хода фaкти и обстоятелства, като
доказателствата зa настьпването
или обратно, липсата на същите се събират с всички допустими доказателствени средства,
пocoчeни в ДОПК. Правилно е отчетен фактът, че установени no
отношение на единия правен субект обстоятелства са от значение за установяване на личните
задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски конкретно на този
правен субект, поради което установените задължения no
отношение на Денислав Сербезов не засягат личните задължения на ревизираното
лице М.С.С.. Силата на пресъдено нещо дори и в съдебните
решения no обжалването на декларативните
административни актове /каквито са ревизионните/ няма установително действие no отношение на фактите в това админстративно
производство. Със сила на пресъдено нещо се ползва
съдебното решение само досежно валидността и законосъобразността на ревизионния
акт, както и дължимостта на установените с него
публични вземания, и то за конкретен период. Посоченото действие на решението
не се разпростира спрямо приетите факти, като част от хипотезата на конкретната материалноправна норма, още повече, когато е налице друго
отделно производство, когато тези факти подлежат на отделно установяване no предвидения в процесуалните закони ред.
Мотивиран от изложеното, съдът счете, че оспореното решение като
законосъобразно следва да бъде потвърдено, а при този изход на спора в полза на
ответника
следва да се присъдят разноски в размер на 200 лева с оглед фактическата и
правна сложност на делото.
По изложените съображения и на основание чл. 34, ал. 6 и ал. 7 от ДОПК,
Административен съд – Стара Загора
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на М.С.С.,***
срещу Решение за отказ за спиране на производство №
Р-16001622001041-104-001/ 08.09.2022 г., издадено от началник сектор“ Ревизии“ при ТД на НАП – Пловдив.
ОСЪЖДА М.С.С.,***, да заплати на Национална Агенция по приходите - София
съдебно-деловодни разноски в размер на 200/ двеста/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните за връчване, по реда
на чл. 137, ал. 1 от АПК.
СЪДИЯ: