№ 7162
гр. София, 22.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Е. ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от Е. ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20221110127847 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
С влязло в сила определение № 33334/07.12.2022 г., предявените от ответниците
насрещни искове са отделени за образуване в отделно производство, поради което не се
обсъждат.
В срока по чл.131 ГПК по делото са постъпили писмени отговори и от тримата
ответници.
Извън срока по чл.131 ГПК тримата ответници са подали и „отговор на
уточняваща молба“. С оглед предходното и съгласно разпоредбата на чл.133 ГПК
обективираните правопогасяващи или правоизключващи възражения не могат да бъдат
взети предвид.
По отношение на наведените от ответници възражения по предявените искове следва
да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.6, ал.2 ГПК предметът на делото и
обемът на дължимата защита и съдействие се определя от страните. Видно от
данните по делото е, че съдът неколкократно е давал указания на ищеца да уточни търсената
защита, като и от двете уточнителни молби става ясно, че ищецът иска обявяване
нищожността на договор за учредяване на право на ползване и дарение на идеални
части от недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 129, том II, рег.№ 4798, дело №
313/2021 г. по описа на ***, нотариус с район на действие Софийски районен съд, поради
противоречие със закона или неговото заобикаляне. От същите уточняващи молби се
установява, че в условията на евентуалност два иска: отрицателен установителен иск –
че ответниците не са собственици на процесните идеални части и положителен
установителен иск за собственост.
Първоначалното обективно съединяване на исковете може да се осъществи чрез
кумулативно, алтернативно или евентуално съединяване на няколко иска от ищеца с една
искова молба - чл.210, ал.1 ГПК. При кумулативно обективно съединяване, съдът дължи
произнасяне по всеки един от предявените искове; при евентуално съединяване по почин на
1
ищеца, съдът се произнася по евентуалния иск, ако отхвърли главния иск; а алтернативното
съединяване предполага изявление на ищеца, че съдът може да се произнесе по исковете, без
значение на кое от конкуриращите се основания ще го уважи. Критерият за определяне на вида на
съединяването на исковете е дали основанията, на които са предявени, се изключват или могат да са налице
едновременно и независимо едно от друго, както и относно правните последици от уважаването на всеки един от
исковете. Основанието на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които се позовава ищецът в
исковата молба, за да извлече претендираното право, което свързва със заявения петитум на иска.
Предметът на делото е спорното материално субективно право - претендирано или
отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска. Каква е
правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от
ищеца твърдения.
Неоснователни са и възраженията на ответника относно недопустимостта на
установителния иск за собственост, тъй като не са конституирани всички съсобственици. В
конкретния случай спорът не е дали дворното място е обща част към етажната собственост.
В случая ищецът иска да се разреши със сила на пресъдено нещо съществуващият с
ответника спор дали същият е участник в съсобствеността. С предявеният в условията на
евентуалност отрицателен установителен иск ищецът цели установяване в отношенията между страните по
делото, че ответникът не е собственик на 1/3 идеална част от 30,73 % от процесния поземлен имот. По
предявен установителен иск за собственост пасивно легитимиран ответник по делото е
лицето, което оспорва правото на собственост на ищеца върху имота, като ищецът не би
имал правен интерес да предяви иск срещу съсобственик, който не оспорва правата му в
съсобствеността. По тези искове съсобствениците не са необходими другари по смисъла на
чл.216, ал.2 ГПК, тъй като нито с оглед естеството на спорното правоотношение, нито по
разпореждане на закона е нужно решението на съда да бъде еднакво спрямо всички
съсобственици.
Към исковата молба и отговор на отговор на уточняваща молба с вх.№
14333/19.01.2023 г. от ответника *** са представени документи, които следва да бъдат
приети по делото като относими и допустими.
С „отговор на разпореждане № 103023/27.10.2022 г.“ с вх.№ 253872/21.11.2022 г. от
** са приложени множество документи, които не става ясно дали касаят отделения насрещен
иск или настоящото производството, поради което съдът ще се произнесе по тяхното
приемане и прилагане в открито съдебно заседание, след лично уточнение от ответника
/съответно негов процесуален представител/, доколкото от множеството писмени
изявления не се внася яснота, а по делото се представят и прилагат неотносими към
предмета на спора документи.
Обективираното в исковата молба доказателствено искане да допускане на съдебно-
техническа експертиза е относимо и допустимо, поради което следва да бъде уважено с
изключение на втори въпрос, тъй като той е правен и е от компетентността на съда.
Доказателственото искане на ищеца за събиране на гласни доказателства не отговоря
на изискванията на чл.156, ал.2 ГПК, тъй като не е посочено за какви конкретни факти и
обстоятелства се иска разпит на двамата свидетели. С оглед предходното, на ищеца следва
да бъдат дадени указания да приведе искането си в съответствие с горепосочената правна
2
норма.
В уточнителната молба от 11.07.2022 г. ищецът е поискал приобщаване към
настоящото производство на производството по делба, което искане съдът намира за
неоснователно. Това е така, тъй като за настоящия съд задължителна сила има единствено
решението, с което е одобрена спогодбата, а то вече е представено по делото.
Обективираните в „отговор на уточняваща молба“ доказателствени искания от
тримата ответници, съдът намира за неотносими към предмета на спора, поради което
същите не следва да бъдат уважени.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ обективираните в писмените отговори от ответниците възражения за
недопустимост на предявените искове.
НЕ ПРИЕМА обективираните в „отговор на уточняваща молба“ от тримата
ответници правопогасяващи и правоизключващи възражения, тъй като са подадени извън
срок по чл.131 ГПК.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговор на отговор на уточняваща
молба с вх.№ 14333/19.01.2023 г. от ответника *** документи по опис, обективиран в
същите, като писмени доказателства по делото.
ОТХВЪРЛЯ доказателственото искане на ищеца за прилагане на производството по
делба към настоящото производство
ОТЛАГА произнасянето по приемане и прилагане към делото на представените с
„отговор на разпореждане № 103023/27.10.2022 г.“ с вх.№ 253872/21.11.2022 г. от **
документи – в открито съдебно заседание, след изслушване.
УКАЗВА на ищеца, че в 1-седмичен срок от съобщението следва да депозира молба
до съда с преписи за ответниците, в която да посочи конкретни обстоятелства, за които се
иска разпит на всеки един от двамата свидетели.
ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза, като вещото лице, след като се запознае
с материалите по делото и извърши необходимите проверки, да даде заключение на
поставените в исковата молба въпроси № 1, № 3 и № 4.
НЕ ДОПУСКА към съдебно-техническата експертиза поставения в исковата молба
въпрос № 2.
НАЗНАЧАВА за вещо лице **** Специалност: Архитектура, Оценител на
земеделски земи, подобренията и трайните насаждения върху тях, Оценител на недвижими
имоти.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-техническата
експертиза в размер на 350,00 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
ДА СЕ ПРЕДАДЕ делото на вещото лице за работа, след представяне на
3
доказателства за внесен депозит, като му се УКАЖЕ, че трябва да депозира заключението си
в едноседмичен срок преди датата на откритото съдебно заседание, а при невъзможност да
стори това в определения срок, да уведоми съда и посочи срок, който му е необходим.
ОТХВЪРЛЯ доказателствените искания на ответника ** за събиране на гласни
доказателства и допускане на съдебно-техническа експертиза, обективирани в молба от
19.01.2023 г., като неотносими към предмета на спора.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 04.04.2023 г. от 13:00 часа, за която дата
и час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Производството е образувано по предявени от *** против ***, *** и *** искове за
прогласяване нищожност на договор за учредяване на право на ползване и дарение на
идеални части от недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 129, том II, рег.№ 4798,
дело № 313/2021 г. по описа на ***, нотариус с район на действие Софийски районен съд,
поради противоречие със закона или неговото заобикаляне.
В условията на евентуалност са предявени искове, както следва:1/ отрицателен
установителен иск – че ответниците не са собственици на идеални части, предмет на
договор за учредяване на право на ползване и дарение на идеални части от недвижим имот,
обективиран в нотариален акт № 129, том II, рег.№ 4798, дело № 313/2021 г. по описа на
***, нотариус с район на действие Софийски районен съд и 2/ положителен установителен
иск за собственост – да бъде признато по отношение на ответниците, че ищецът е
собственик на 24,49 % ид.ч. от от дворното място, находящо се в гр.София, ул.*** № 57
В исковата молба и последващите уточняващи молба ищецът твърди, че е собственик
на апартамент с идентификатор № ***.1.3, разположен на ет.2 в сграда с идентификатор №
*** и административен адрес: гр.София, ул.*** № 57, заедно с прилежащите му мазе, таван
и идеални части от сградата и дворното място от общо 24,49 %. Сочи, че имотът и идеалните
части е придобил по силата на наследствено правоприемство от *** и ***, както и чрез
правна сделка – дарение от *** и *** /сестра/. Поддържа, че през 1953 неговия дядо
закупува дворно място, съставляващо имот XVI-213 от кв.120 по плана на м.***, София, с
площ от 527 кв.м., като през 1954 г. учредява суперфиция в полза на съпругата си ***, *** и
***, за изграждане на ет.1, ет.2 и ет.3 над мазетата на сградата. По този начин, родителите
на ищеца станали собственизи в режим на СИО на апартамента, заемащ втори етаж от
сградата. През 1969 г. дядо му учредил право на строеж на 4 етаж от сградата в полза на ***
*** Ищецът поддържа, че *** и ***.а /негови баба и дядо/ имали три дъщери – ***, ** и ***.
След смъртта на родителите им, наследниците са извършили делба, за което по гр.д.№
426/1988 г. на Ленински районен съд е съставен делбен протокол от 10 май 1988 г. Съгласно
делбения протокол имуществото било разпределено в три дяла, както следва: дял първи –
собственост на *** ***, представляващ жилище 1 на ет.1 от гореописаната жилищна сграда;
дял втори – собственост на *** ***и представляващ жилище 2 на ет.2 от сградата и дял
трети – собственост на ***. /син на дъщерята ** и нейния съпруг ***/, представляващ вилно
място в с.***е. Сочи още, че с делбения протокол били разпределени и мазетата и таваните,
които до тогава били съсобствени на съделителите, собственици на имоти в сградата, като
4
техния сбор, приравнен в проценти възлиза на 30,73 % и допълва до 100 % сградата.
Делбеният протокол възпроизвеждал и заключението на вещо лице относно идеалните части
от общите части на сградата и прилежащото дворно място, припадащи се на всеки
апартамент /заедно с мазета и тавани/. Поддържа, че дяловете, съставени в резултат на
делбата били уравнени и изплатени между съделителите, без претенции. Ищецът сочи, че
със завещание от 19.03.2012 г., открито на 29.10.2020 г. след смъртта на завещателя ** ***.,
апартаментът на плоча трета от сградата на *** и припадащите му се идеални части от
дворното място, остават собственост на съпруга й *** Т. и на внукът й **, като с това
синовете им С. и И. не получават право на собственост върху тези имоти. Независимо от
горното, ищецът твърди, че с договор за учредяване на право на ползване и дарение на
идеални части от недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 129, том II, рег.№ 4798,
дело № 313/2021 г. по описа на ***, нотариус с район на действие Софийски районен съд,
*** и синовете му се разпореждат в полза на А. /внук на ***/, като му учредяват право на
ползване и даряват 1/3 идеална част от 30,73 % от идеалните части от дворното място на
ул.*** № 57, в противоречие с одобрения от съдя делбен протокол през 1988 г. По
изложените в исковата молба /уточнена с последващи молби/ обстоятелства, ищецът
обуславя правния си интерес от предявените искове
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор от ответниците ** и *** се изразява
становище за недопустимост, а по същество за неоснователност на предявените искове.
Излагат доводи, че изградената в УПИ с идентификатор № *** сграда е построена в
дворното място въз основа на отстъпено право на строеж, като собственикът на дворното
място *** е запазил правото си на собственост върху терена. След неговата смърт правото
на собственост е преминало в патримониума на неговите наследници по закон – съпруга и
три дъщери, а след смъртта на съпругата му, дворното място остава в наследство на трите
дъщери при равни дялове – по 1/3 част за всяка от тях, като собствеността е обикновена
/дялова/. Поддържа се още, че в делбения протокол подробно са описани самостоятелните
обекти в сградата /етажна собственост/ и прилежащите към тях мазе и таван, като по волята
на собствениците на терена /трите сестри/, е извършено и придаване на точно определени и
подробно описани идеални части от дворното място към всяка една самостоятелна
архитектурна единица, или общо 69,27 %. Твърди се, че останалите 30,73 % идеални части
от дворното място са останали изключителна собственост на трите сестри, при равни квоти,
като разпореждане с 30,73 % не е извършвано в производството по делба. По изложените
доводи и съображения, ответниците оспорват изложените в исковата молба твърдения
относно притежаваните от ищеца идеални части. Излага се доводи, че 30,73 % идеални части
не представляват обща част на етажната собственост, защото собствеността върху сградата е
отделна от тази върху терена. По изложените в отговора доводи се иска отхвърляне на
предявените искове, като се претендират разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор от ответника *** са изложени идентични
доводи и съображения, поради което не е необходимо да бъдат преповтаряни.
Подадените и от тримата ответници „отговори на уточняваща молба“ са извън срока
по чл.131 ГПК и не са в предоставена от съда възможност /така, както се сочи в същите/.
5
Същите се препокриват по съдържание с подадените писмени отговори, поради което и не е
необходимо да бъдат преповтаряни. По отношение на наведените в тях възражения за
давност е настъпила преклузия /аргумент от чл.133 ГПК/.
Предявени са искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.1-во и предл.2-ро ЗЗД. В
условията на евентуалност са предявени отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК и положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК
УКАЗВА на ищеца, че по предявените искове за нищожност, негова е тежестта да
докаже при условията на пълно доказване, че процесния договор противоречи на закона или
го заобикаля.
По предявения в условията на евентуалност отрицателен установителен иск ищецът
следа да обоснове правния си интерес, а ответниците – да докажат съществуването на
отричаното от ищеца право на собственост върху процесните идеални части.
По предявения в условията на евентуалност положителен установителен иск в тежест
на ищеца е да докаже правото си на собственост върху процесните идеални части от
дворното място на твърдяното правно основание.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6