№ 220
гр. София, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Андрей Ангелов
Илияна Стоилова
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
в присъствието на прокурора и Е. Ст. П.
като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20251000600532 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е от въззивна жалба, подадена на 31.01.2025 г. от
защитника на подс. И. П. И. – адв. С. П., против присъда № 7/17.01.2025 год.
по н.о.х.д. № 4266 по описа на СГС, НО, 21 състав за 2024 год., с която
подсъдимият И. П. И., е признат за виновен в това, че в периода от 14.10.2014
година до 14.04.2015 година в гр. София, ТД на НАП - София, офис
„Подуене“, като управляващ и представляващ „Хаусадвайзарс“ ЕООД с ЕИК
********* при условията на продължавано престъпление, с две деяния, е
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи
размери по смисъла на чл.93, т.14 от НК по отношение на „Хаусадвайзарс“
ЕООД, с ЕИК *********, данък добавена стойност в размер на 5 433.87 лв.
като затаил истина относно извършени от дружеството облагаеми доставки,
начислен данък добавена стойност и дължим ДДС за внасяне в подадени от И.
П. И. по електронен път чрез КЕП № BB********8B с титуляр „Чайка 96” АД,
ЕИК *********, представлявано от И. П. И. пред ТД на НАП - София, офис
„Подуене“, справки декларации /СД/ по чл.125 от ЗДДС и чл.116, ал.1 от
ППЗДДС за данъчни периоди м.09.2014 г. и м.03.2015 г. и използвал
документи с невярно съдържание отчетни регистри /дневници за продажбите
на „Хаусадвайзарс“ ЕООД, съгласно чл.124, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.113, ал.1 и
ал.3 от ППЗДДС към СД по ЗДДС/ за данъчни периоди м. 09.2014 г. и м.
03.2015 г. при представяне на информация пред органите по приходите. За
1
извършено престъпление по чл. 255, ал.1, т.2 и т.6, вр. чл.26, ал.1 от НК е
осъден на 1 година лишаване от свобода и глоба от 2000 лева, като на
основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване
от свобода е отложено за срок от 4 години.
Въззивната жалба е с искане за оправдаване и се основава на
следните конкретни доводи: електронният подпис, с който са подписни
процесните справки-декларации, не е бил ползван от подсъдимия, а от друго
лице, поради което и не е доказано, че той е техен подател; от деянието
подсъдимият не е реализирал ползи, а вреди; не следва да се кредитират
показанията на св. М. Г. поради тяхната противоречивост.
След писменото допълване на жалбата защитната теза се променя
частично, като се твърди в различие, че подсъдимият може да носи
отговорност само за фактурата на „Милениум-строй“ ООД, защото само тя е
издадена от него. Останалите две фактури не са издавани от подсъдимия, тъй
като не е доказано, че автор на фактурите с неистинско съдържание е той,
защото липсват доказателства от кого точно се е ползвал въпросният имейл,
от който е подавана информацията и са изпратени документите от името на
подсъдимия И. с неговия ел.подпис. Няма истински фактури, но не е и имало и
реални сделки, освен тези с дружеството, управлявано от св. Б.. Съвсем
неоснователно не са кредитирани изцяло показанията на разпитаните
свидетели, с изключение на тези на М. Г. Г., защото той си противоречи, като
на досъдебното производство казва, че не познава подсъдимия, а в с.з на
17.01.2025 год. - че го познава между 5 и 7 години, и е лично заинтересован от
изхода на делото.
При пледирането си защитникът акцентира на липсата на събрани
категорични доказателства за автора на две от фактурите - освен тази за
търговеца Б., поради което и подсъдимият няма лична намеса в декларирането
на тези документи пред НАП.
Подсъдимият в лична защита и в последната си дума също се
позовава на отрицанието, че две фактури са издавани от него, както и на
факта, че друг човек е работел с фирмите му - г-н М. Г., който е направил 9
фирми на негово име.
Представителят на апелативната прокуратурата предлага да се
потвърди присъдата, тъй като е правилна и законосъобразна, а наложеното с
нея наказание - справедливо.
След като настоящият въззивен състав извърши цялостна проверка
на въпросите, решени с обжалваната присъда, при собствена оценка на
събраните само от първоинстанционния съд доказателства, защото сам не е
събирал такива / посоченото от защитника в с.з писмено доказателство,
съдържащо удостоверена информация от НАП, не е относимо, тъй данните от
ревизионно производство, за това какви суми по сметка на НАП са платени на
свид. П. Б. нямат връзка с отговорността на подсъдимия; такова е и експертно
изследване на факта, от кой АР адрес са подавани „процесните фактури до
НАП“, защото той се съдържа в събраната вече писмена справка от НАП
относно двете справка-декларация, придружаващи се от дневник за
2
продажбите, които са процесните документи, подавани до НАП, а не
фактурите/.
Конкретното аргументиране на защитника, както и неяснотата във
въззивните доводи, налагат мотивирането, че значимо е знанието на
подсъдимия за настъпването на данъчното събитие, за което той има
задължение по закон да информира данъчната служба, защото обвинението му
е укриване на данъци чрез ползването на документ с невярно съдържание, но
на този, в който се съдържа обобщена информация от счетоводните
записвания, които от своя страна са основани на тази от първичните
счетоводни документи – фактурите.
И в тази връзка фактическо възражение, че той не е съставил две от
фактурите, отразяващи според него недействителни сделки с СД „Мистрал
ТСС – С.-С.“ и Сдружение „Български колоездачен съюз“, е ирелевантно, тъй
като той не е привлечен да отговаря по такова обвинение. Неговата
отговорност не е ангажирана за съставянето на фактурите, а за справки-
декларации, чиито автор е той, видно от името и подписа на декларатора, в
които е заявил неистина пред данъчните власти, ползвайки и документи с
невярно съдържание, в резултат на което представляваното от него дружество
се е освободило от погасяване на фискални задължения.
Следователно, значимо е знанието на подсъдимия, че той в
качеството си на данъчно-задължено лице, е реализирал доход в определен
размер, подлежащ на облагане съобразно конкретни разпоредби на ЗДДС, а не
доводът му, че две от фактури не са издавани от него, а от М. Г., който
„работел с фирмите му“.
В тази връзка се конкретизира, че и трите непосочени в дневниците
за продажби фактури реално съществуват /съществуването им е установено
още в процеса на ревизия в информационния масив на НАП/, и така чрез
съдържанието си доказват размера на фактическия източник на приход за
дружеството, представлявано от подсъдимия. Доказано е обаче и реалността
на трите фактурирани доставки и то само основано на данните, че реално
платени са в негов приход и трите фактурирани суми. Данните за движенето
по банковата сметка на „Хаусадвайзарс“ ЕООД, доказват, че доставката на
строително монтажни работи по фактура № 75 от 04.09.2014 год. за 4936 лева
и ДДС 967,20 лева е заплатена чрез банков превод от СД „Мистрал ТСС–С.-
С.“ от 09.09. 2014 год. в размер на 5803,20 лева, и на същата дата са изтеглени
точно 5800 лева на каса от подсъдимия.
Втората фактура към Сдружение “Български колоездачен съюз“ №
76 от 26.09.2024 год. е също за СМР на стойност от 16 500 лева и ДДС 3300
лева или общо 19 800 лева, како точно сума в такъв размер е преведена по
разплащателната сметката на „ Хаусадвайзарс“ ЕООД от СД „Български
колоездачен съюз“ на 17.10.2014 год. и е изтеглена в размер на 19 700 лева на
17.10.2014 год. отново на каса от подсъдимия.
Следователно, към датата, на която е подадена СД за данъчния
период, в която са реализирани двата прихода за дружеството на подсъдимия,
той със сигурност е имал знание за първия, респ. задължение да го впише във
3
вторичния счетоводен документ – дневника за продажбите и обобщената
информация – справка-декларация по чл.125 от ЗЗД, която е подал на
14.10.2014 год. пред НАП. Предполагаемо е имал знание за втория приход, и
то обективиращо се само на данните, че реално е получен от подсъдимия само
три дни след датата, на която не е деклариран / макар че задължението за
вписването му в дневника за продажбите не е обвързано с плащането на
фактурираната сума/, но тъй като със сигурност и след 17.10.2014 год. не е
предприел, корекция на грешки в декларирането по чл. 126 от ЗДДС след
изтичането на срока в данъчния период, през който грешката е
установена, знанието е доказано убедително.
Тъй като при служебната проверка за правилността на фактологията
на деянието, въззивната инстанция не констатира основания, не внася
корекции в значимите за правилното решаване на делото фактически
положения, а само допълнение по отношение на доказаните данни за
движенето на банковата сметка на дружеството, които са :
Подсъдимият И. П. И. от 01.09.2014 г. до 09.12.2014 г., както и от
06.03.2015 г., е едноличен собственик на капитала, управител и представляващ
дружеството „Хаусадвайзарс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, ж.к. Сухата река, бл. 55А, ет. 6, ап. 608, с предмет
на дейност строителство и строително-ремонтна дейност.
Дружеството било регистрирано по ЗДДС на 28.08.2014 г. и
дерегистрирано на 08.12.2014 г., на 23.02.2015 г. отново е регистрирано и
дерегистрирано повторно на 30.09.2016 г.
Счетоводството му за данъчните периоди м.09.2014 г. и м.03.2015 г.
се водело лично от подсъдимия И. П. И.,
Данъчните документи били подавани в ТД на НАП лично от
подсъдимия И. П. И. с негов КЕП – сериен номер BB********8B, издаден от
StampIT Qualified CA, от един и същ IP – адрес – 84.40.118.253. Подсъдимият
И. единствено имал достъп до банковата сметка на дружеството и правото да
се разпорежда с нея.
През м. септември 2014 г. дружеството извършило доставки на
строително-монтажни работи към СД „Мистрал ТСС С.-С.“ с ЕИК *********
и Сдружение „Български колоездачен съюз“ с ЕИК *********, за което са
издадени следните две фактури с общ размер на начисления и дължим ДДС от
4 267,20 лв.: фактура № 075/04.09.2014 г. към СД „Мистрал ТСС – С.-С.“ с
данъчна основа 4 836 лв. и начислен ДДС 967,20 лв.; фактура №
076/26.09.2014 г. към „Български колоездачен съюз“ с данъчна основа 16 500
лв. и начислен ДДС 3 300 лв. През този месец дружеството не е било
получател на облагаеми доставки.
Доставката на строително монтажни работи по фактура № 75 от
04.09.2014 год. за 4936 лева и ДДС 967,20 лева е заплатена чрез банков превод
от СД „Мистрал ТСС–С.-С.“ от 09.09.2014 год. в размер на 5803,20 лева, и на
същата дата са изтеглени от банковата сметка на дружеството 5800 лева на
каса от подсъдимия. Втората фактура към Сдружение“ № 76 от 26.09.2024 год.
също за СМР е на стойност от 16 500 лева и ДДС 3300 или общо 19 800 лева,
4
како точна сума в такъв размер е преведена по разплащателната сметката на
„Хаусадвайзарс“ ЕООД, от „Български колоездачен съюз на 17.10.2014 год. и е
изтеглена на 17.10.2014 год. отново на каса от подсъдимия в размер на 19 700
лева.
Подсъдимият не отразил двете фактури в дневника за продажби,
придружаващ подадената по ел. път на 14.10.2014 г. с негов КЕП – сериен
номер BB********8B, издаден от StampIT Qualified CA от IP адрес –
84.40.118.253 (съгласно справка за IP адреси, от които са подавани СД ЗДДС за
ЕИК ********* от ДП) справка-декларация по ЗДДС вх. №
22061149273/14.10.2014 г., като декларирал пред ТД на НАП - София, офис
„Подуене“, нулеви облагаеми доставки и нулев дължим ДДС, вместо
установяването и плащането на данъчни задължения в 4 267,20 лв., за този
данъчен период.
През месец март 2015 г. „Хаусадвайзарс“ ЕООД извършило
строително-ремонтни дейности към дружеството „Милениум Строй“ ООД с
ЕИК *********, за което издало фактура № 285 от 09.03.2015 г. с данъчна
основа 5 833,33 лв. и начислен ДДС от 1 166,67 лв. В същия период
„Хаусадвайзарс“ ЕООД не е било получател на облагаеми доставки.
Подсъдимият И. не включил извършената доставка в дневника за
продажбите за м. март 2015 г., и не я декларирал в справка-декларация вх.№
22061170770 пред НАП – София, офис „Подуене“, в която посочил нулев
размер на облагаеми доставки и ДДС за внасяне, вместо действителните 1
166,67 лева.
Справката–декларация за данъчния период м. март 2015 год.е
подадена на 14.04.2014 год. от подсъдимия, с негов КЕП – сериен номер
BB********8B, издаден от StampIT Qualified CA от един и същ IP– адрес –
84.40.118.253 като първата посочен. АР адресът и имейл адресът -
******@gmail.com, от който са били подавани електронно с електронен
подпис на подс. И. П. И. двете справки-декларации е същият, чрез който е бил
връчен и ревизионния акт на процесното дружество „Хаусадвайзарс“ ЕООД,
като файлът е изтеглен чрез имейл ******@gmail.com, посочен в Търговския
регистър като официален адрес за електронна поща на дружеството.
Търговецът „Милениум строй“ ООД е превел на сметката на
процесното дружество сумата от 7000 лева на 12.03.2015 год., след което на
следващия ден е изтеглена в брой на каса от подсъдимия.
На дружеството била извършена ревизия с период на проверка – от
22.08.2014 г. до 08.12.2014 г. и от 23.02.2015 г. до 31.03.2015 г., приключила с
издаването на ревизионен акт с № 22220615002751-091-001/13.11.2015 г. В
издадения ревизионен доклад с № Р-22220615002751-092-001/08.10.2015 г. е
констатирано, че дружеството „Хаусадвайзарс“ ЕООД е издало фактури за
извършени облагаеми доставки за изпълнение на СМР на обекти на клиенти
по договор, но фактурите не са били включени в регистъра по чл. 124, ал. 2 от
ЗДДС – дневник за продажбите, съответно от страна на дружеството не били
посочени в СД по ЗДДС по реда на чл. 125 от ЗДДС фактури, издадени към
дружествата-клиенти „Мистрал – ТСС С.-С.“ СД с ЕИК *********,
5
Сдружение „Български колоездачен съюз“ с ЕИК ********* и „Милениум
строй“ ООД с ЕИК *********.
Съдебно счетоводна експертиза при проверката на фактите,
установява, че за данъчния период от 01.09.2014 г. до 30.09.2014 г.
дружеството е подало в срок справка-декларация по електронен път вх. №
22061149273/14.10.2014 г., декларирайки нулев резултат, без обаче в дневника
за продажби за месец септември 2014 г. да е фактура № 075/04.09.2014 г. с
предмет на доставка „строително-монтажни работи“ към СД „Мистрал – ТСС
– С. С.“, при данъчна основа в размер на 4 836,00 лв. и начислен ДДС от
967,20 лв., както и фактура № 076/29.06.2014 г. към Сдружение „Български
колоездачен съюз“ за строително-монтажни работи с данъчна основа 16 500
лв. и начислен ДДС от 3 300,00 лв. При тези обстоятелства, въпреки
декларирания нулев резултат, е бил установен дължим ДДС за внасяне в
размер на 4 267,20 лв. За данъчния период от 01.03.2015 г. до 31.03.2015 г.
дружеството отново е подало в срока по закон справка-декларация по
електронен път (вх. № 22061170770/14.04.2015 г.), като от заключението на
вещото лице се установява, че в тази декларация също е бил посочен нулев
резултат. При проверката обаче се е установило, че издадената от
„Хаусадвайзарс“ ЕООД (ЕИК *********) фактура № 285/09.03.2015 г. с
данъчна основа 5 833,33 лв. и начислен ДДС от 1 166,67 лв., с получател
„Милениум-строй“ ООД, не е била включена нито в дневника за продажби,
нито в справката декларация за месец март 2015 г.
Тези конкретните явления /състояния/ от действителността, както и
връзките между тях, се приемат за доказани и според въззивния съдебен
състав, защото са безпротиворечиво писмено отразени в посочените
документи, събрани като писмени доказателства по делото /като тяхната
доказателствена обезпеченост поради логическа последователност е посочена
при описването им, поради което не са налага допълнителното й обсъждане/.
Доказани са и защото с проверката на фактите, свързани с
избягването на ДДС за двата данъчни периода, за които прокуратурата е
повдигнала обвинение, чрез недекларираните на три издадени фактури, които
дружеството е издало, но не ги е описало в дневника за продажби и не са
включени в справките-декларации за тези данъчни периоди, която
потвърждава констатациите в ревизионния доклад, че в процеса на ревизията е
установено в информационния масив на НАП, че има издадени 3 бр. данъчни
фактури за тези периоди, които не са декларирани, направена при ползването
на специални знания на вещото лице, няма основание за несъгласие.
Доказването на тези факти налага извод от правна страна за осъществяване на
изпълнителното деяние по чл. 255, ал.1 от НК и неговия резултат, конкретно
размера на избегнатия данък,
При съобразяване на обстоятелството, че точно фактите за
преценката дали подсъдимият е годен субект на данъчното престъпление по
чл.255 от НК, се установяват чрез писмени доказателствени средства, / тъй
като не съществуват писмени доказателства, определящи друго физическото
лице, което по закон, управлява и представлява търговското дружество за
6
процесните данъчни периоди, според отбелязванията в търговския регистър/,
въззивният състав, намира за необходимо, с оглед и на конкретните защитни
доводи, изрично да посочи, че събраните гласни доказателства не съдържат
фактически данни, налагащи извод, че той фактически не е изпълнявал
задълженията на търговеца в този период, възложени му от данъчния закон
така, защото:
Не е доказана верността на конкретните отрицания на подсъдимия,
че не е подавал справката-декларация за м. септември 2014 год., а друг – „ от
М. Г., тъй като фирмата се управляваше от него“, защото:
Не може да се приеме за друг подателят им, тъй като всичките
справки-декларации са били подавани електронно с електронен подпис на
подс. И. П. И. от един и същ ай пи адрес 84.40.118.253, сочещ към него, тъй
като през същия този ай пи адрес и имейл адрес е бил връчен и ревизионния
акт на процесното дружество „Хаусадвайзарс“ ЕООД, като файлът е изтеглен
чрез имейл ******@gmail.com , посочен в Търговския регистър като
официален адрес за електронна поща на дружеството.
Подсъдимият фактически е изпълнявал задълженията на търговеца,
възложени му от данъчния закон, защото е организирал отчитането на
продажбите/доставките и лично е осъществявал и счетоводното обслужване
на дружеството, основано на конкретните взаимно допълващи се твърдения на
св. М. И. Я., че подсъдимият самостоятелно е водил счетоводната отчетност, а
тя само го е консултира, от тези на св. М. Л. В., че е разбирал от счетоводство
и е споделял с нея, че е водил счетоводството и на други дружества.
Второ, плащал е заплатите на св. В. А. Г. / която потвърждава, освен
плащането лично на ръка от него и тава, че той я е наел като служител и й е
възлагал задачите/.
Трето, реално е изпълнявал договори за услуга, доказано от
показанията на управителя на „Милениум-строй“ ООД - св. Б., в които
потвърждава личното ангажиране на подсъдимия за изработването на
иконостас и на строително-монтажни работи, като и за сътрудничество на
няколко обекта, на които дружеството на подсъдимия е било подизпълнител, и
от тези на св. В. С., тъй като, макар и той тогава да не е бил управител на
Мистрал – ТСС-С.-С.“, след проверка в счетоводството на дружеството е
установил, че през 2014 год. са осчетоводени и платени на „Хаусадвайзарс“
ЕООД суми по две фактури, които той е предал именно в хода на
разследването. Няма събрани, потвърждаващи обясненията, че друг реално е
„управлявал“, гласни доказателства, защото и свидетелката М. Л. В., тази на
която е било прехвърляно дружество от и на подсъдимия, общо сочи, че тя е
била фиктивен управител, тъй като дори и по време, когато е била вписана за
такъв, подсъдимият И. И., е осъществявал сделките, но и защото тя отрича
верността на конкретното му посочване на М. Г. за управител, като твърди, че
той „няма общо, специално с тези фирми“ /имайки предвид и процесното
дружество/. Въззивният съд не може да прецени основателността на
конкретния защитен довод, че неправилно първият съд не е отчел
противоречивост в показанията и заинтересованост от изхода на делото на
7
свидетеля М. Г. Г., защото разпит на това лице в качеството на свидетел не е
провеждан, респ. мотивите към присъдата не съдържат сочената преценката за
достоверност на негови показания.
Четвърто, той е този, който се е разпореждал с паричните средства на
дружеството, защото основано на извлечението от разплащателната сметка на
„Хаусадвайзарс“ ЕООД, сумите, които са преведени по сметката на
дружеството, са изтеглени от подсъдимия И..
Доказаният факт, че подсъдимият е юридическия и фактическият
изпълнител на задълженията на търговеца, възложени му от данъчния закон
/така, както изисква т.4 на ТР № 4/2015 год.та ОСНК/, обосновава субективна
съставомерност на състава по чл. 255 от НК - укриване на данъци чрез
ползването на документ с невярно съдържание, а и при положение, че
подсъдимият е знаел за неверността на отразените в тях обстоятелства, при
условие, че той е извършвал конкретната стопанска дейност и е знаел за
първични документи за изготвянето на тези декларации / за което се изложиха
по-горе вече аргументи/, възражения за несубектност, за липсата на пряк
умисъл за избягването на данъчните задължения в големи размери, са напълно
лишени от основателност.
По тези съображения няма никаква основателност в поисканото
първоначално пълно, а след това частично /формулирано така от защитника
само фактически, но водещо до несъставомерност поради падане на размера
на данъчните задължения под 3000 лева/, оправдаване на подсъдимия.
Размерът на наказанието му е определен в абсолютния му миниум и
с предложеното на чл. 66 от НК, но тъй като въззивната инстанция намери
основание за допълнително снизхождение, приема, че има основание за
изменяне на присъдата в частта за наказанието. Има едно, но за разлика от
първия съд, определящо се като изключително по своя характер, смекчаващо
отговорността на подс. И. обстоятелство, и това е продължителността на
наказателното производство, защото то неизменно се разглежда като
компенсация за нарушеното право на подсъдимите по чл. 6 от Конвенцията за
правата на човека и основните свободи, делото да се разгледа в разумен срок.
Съгласно практиката на ЕС по правата на човека само констатацията за
продължителността на наказателния процес не е достатъчна, защото тя е
поставена в зависимост от времето, през което деецът е търпял ограниченията,
произтичащи от качеството му на обвиняем, респ. подсъдим, като се отчита и
сложността на делото, активността на органите, ръководещи наказателното
производство и поведението на самия подсъдим. Инкриминираните деяния са
извършени през 2014-2015 год., като И. е привлечен като обвиняем през 2024
год., т.е значително по-късно. Не е имало периоди на неоснователно
бездействие на досъдебно производство, като обаче нито обема на
доказателствата, нито фактите са налагали разследването да продължи пет
години, поради което има основание да се счита, че ограниченията за него,
произтичащи от процесуалното им качество на обвиняем и подсъдим са
прекомерни и като справедлива компенсация налагат определяне на
наказанието за престъплението под предвидения за него законов минимум –
съгласно чл. 55, ал.1, т.1 от НК.
8
Така се стига до въпроса, обаче колко под минимума на чл. 255, ал.1
от НК, при условие, че размерът на укритите данъци надвишава почти един
път минимално необходимата сума за данък в големи размери и че той
произтича от продължавана престъпна дейност само от две деяния, а и се
наказва деец с ниска обществена опасност, обстоятелства, които не са с малка
относителна тежест. Поради нея се стига до размер на лишаването от свобода
към средата под долната граница от 1 година, а именно 8 месеца.
Въпреки възможността за неналагането на кумулативно
предвидената глоба за престъплението поради приложеното на чл. 55 от НК,
се приема, че в случая именно с оглед на конкретния начин на укриване на
данъка, трябва да се засегне имущественото положение на подсъдимия, което
не е затруднено, съобразно посоченото от него в разпита му за добър
постоянен трудов доход, като му се наложи и наказание глоба, но в размер на
1000 лева, водещо до намаляването на вече наложената.
Намаляването на срока на лишаването от свобода налага, за да се
спази ограничението за него от чл.66, ал.2 от НК, намаляване и на
изпитателния срок от 4 на 3 /три/ години.
Поради горното и на основание чл. 337, ал.1, т.1 от НПК, Софийски
апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда № 7/17.01.2025 год. по н.о.х.д. № 4266 /2024
год. по описа на Софийски градски съд, НО, 21 състав, като намалява срока
на наказанието лишаване от свобода от 1 година на 8 /осем/ месеца и срока по
чл. 66, ал.1 от НК за отлагане на изпълнението му от 4 години на 3 /три/
години, както и размера на глобата от 2000 лева на 1000 /хиляда/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъда в останалата й част.
Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15–
дневен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9