МОТИВИ по нохд № 659/2020 год. на ОС- Хасково:
С обвинителен акт Окръжна прокуратура-
Хасково е повдигнала обвинение против И.Н.Х. *** за това, че на 24.06.2020 год.
в гр.Д. дал дар – парична сума в размер на 60 /шестдесет/ лв. на длъжностни
лица, имащи качеството „полицейски орган“, а именно: на Б. И. Г., ***** в група „*****“ на сектор „****“ към *****със
специфично наименование на длъжността *****, на М. В. Д., ***** в група „*****“ на сектор „****“ към *****
със специфично наименование на длъжността ***** и на А. Г. А., ******в група „****“
на сектор „****“ към ***** със
специфично наименование на длъжността *****, за да не извършат действие по
служба – първите двама да не приключат проверка за установяване на
административно нарушение или престъпление, а третият - да не му състави акт за установяване на
административно нарушение за извършено от него нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП
- престъпление по чл.304а, вр. чл.304 ал.1 от НК.
Подсъдимият
заявява, че желае да се проведе съкратено съдебно следствие по реда на чл.370 и
сл. от НПК и то при условията на чл. 371 т.2 от същия, като се признава за
виновен по така предявеното му обвинение, заявява, че признава всички факти,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не се
събират доказателства за проверка на същите. Декларира съгласие самопризнанието
му и всички събрани на досъдебното производство доказателства да се ползват при
постановяване на присъдата.
Като
съобрази самопризнанието на подсъдимия в съвкупност със събраните на
досъдебното производство доказателства, Хасковският окръжен съд при условията
на чл.373 ал.3 от НПК приема за установена следната фактическа обстановка:
По фактическата
обстановка:
Подсъдимият И.Н.Х.
е на *** год., **** гражданин, ****, но живее във фактическо съжителство на
семейни начала, от което има ***, ****, *****, работи като ****, временно ****.
Осъждането му е за престъпление по чл.343б ал.1 от НК, без регистрирани други
противообществени прояви. С противоречиви, но не изцяло отрицателни лични характеристични
данни. Ангажиран с осигуряване издръжка на семейството си.
Свидетелите Б. И. Г.
и М. В. Д. били назначени на длъжността **** – **** в група „****“ на сектор „*****“ към ******
по силата на Заповед №**** год. на ****, като същата длъжност заемали вкл. и
към 24.06.2020 год. Поради това имали качеството на полицейски орган. Сред
правомощията им били дейности по опазване на обществения ред и осигуряване
безопасността на движението /чл.14 ал.1 ЗМВР/. Задълженията им включвали
предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления и правонарушения,
контрол по охрана на обществения ред, както и изпълнение на други, възложени им
задачи от служебното ръководство съобразно законовите им правомощия /чл.67 ЗМВР/, а при констатиране на условия и причини за извършване на престъпления
или други нарушения –вземане на мерки за отстраняването им /чл66 ал.1 от ЗМВР/.
Съгласно утвърден
график за дежурствата на полицейските органи, изпълняващи патрулно-постова
дейност /ППД/ на група „*****“ към сектор „****“ при ****, свидетелите Б. Г. и М. Д. за
времето от 20:30 часа на 23.06. до 8:30 часа на 24.06.2020 год. изпълнявали служебните
си задължения в гр.Д.. Били облечени с униформи, удостоверяващи длъжностното им
качество, с полицейски знаци и надписи бил обозначен и служебният им автомобил
марка „Great
Wall“, рег.№ *****.
Около 2:00 часа на
24.06.2020 год. двамата свидетели се придвижвали със същия служебен автомобил
по **** в гр.Д. по посока изток към сградата на *****. В близост до блок №***
на булеварда се разминали с лек автомобил „Алфа Ромео“, рег.№ ****, който се
движел на дълги светлини. Дали знак на водача на същия чрез премигване с
фаровете, но той не превключил на къси светлини и продължил движението си по
посока запад към ***. Това породило съмнения у тях и те решили да проверят
водача и автомобила. Обърнали посоката си на движение, последвали го и в
близост до блок №*** на ****“ спрели за полицейска проверка лек автомобил „Алфа
Ромео“, рег.№ ****. След проверка на документите установили, че водачът е подс.И.Х.
***. Двамата свидетели констатирали, че същият мирише на алкохол. Разпоредили
му да излезе от автомобила и остане на място за продължаване на проверката.
Уведомили дежурния в Оперативната дежурна част /ОДЧ/ и поискали съдействие – да
бъде изпратен служител, осъществяващ контрол по движението по пътищата, който
да изпробва водача с техническо средство за употреба на алкохол. Уведомили и
подсъдимия за предприетото. Тогава последният решил да предложи подкуп на
двамата свидетели, с цел да ги мотивира да не завършат проверката, а да я
прекратят и го пуснат. В изпълнение на намерението си им казал „Да ви почерпя
някой лев, да си ми дадете книжката, а аз ще си тръгна пеш и да забравим
случая“. Свидетелите го предупредили, че извършва престъпление и ако продължава
да настоява, ще бъде арестуван.
От дежурния в ОДЧ на
място бил изпратен свид.А. А. - **** в група „****“ на сектор „*****“ към **** при ****. На тази длъжност и той бил
назначен с горепосочената заповед на *****. В неговите правомощия, съобразно
длъжностната характеристика за заеманата длъжност, били борба с престъпността,
осъществяване на контрол за осигуряване безопасността на движението,
констатиране на нарушения по ЗДвП и ППЗДвП. Със Заповед № ******* год.
министърът на вътрешните работи е определил да осъществяват контрол по ЗДвП, да
издават фишове за налагане на глоби по фиш и да съставят актове за установяване
на административни нарушения по ЗДвП определени полицейски органи, сред които и
заемащите длъжността на свид.А..
Когато пристигнал
на място, той също бил с полицейска униформа и се легитимирал. Обяснил на
подсъдимия, че ще бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство
„Дрегер“7510, ивн.№***. Документите на подсъдимия му били предадени, а
свидетелят на няколко пъти му обяснил как се провежда тестването. Подс.Х. обаче няколкократно нарочно не
вкарвал достатъчен обем въздух в апарата, което довело до множество неуспешни
проби. Най-после заявил, че отказва както да се подложи на тест с техническото
средство, така и да даде кръвна проба. Свид.А. му разяснил, че в този случай ще
му състави АУАН по чл.174 ал.3 от ЗДвП и започнал да го изготвя. През това
време свид.Г. седнал на шофоьрската седалка в служебния автомобил и започнал да изготвя доклад за
извършената проверка на лица и превозни средства. След изготвянето на същия, и
след съставянето на АУАН от свид.А., полицейската проверка щяла да бъде
приключена и подс.Х. да бъде освободен да се прибира.
Преди обаче двамата
свидетели да приключат писмената си работа, подсъдимият решил да им даде
подкуп, вече и на тримата, за да ги мотивира да не извършат съответните
действия по служба – свидетелите Г. и Д. – да не приключат полицейска проверка
за установяване на административно нарушение, а свид.А. – да не състави АУАН по
чл.174 ал.3 от ЗДвП. Той отново заявил, че предлага да ги почерпи, за да
забравят за случая, а те от своя страна отново го предупредили, че това е
наказуемо.
Подсъдимият обаче
пристъпил към изпълнение на взетото решение да даде подкупа, извадил от джоба
на панталона си сумата от 60 лева, представляваща три банкноти от по 20 лв.
всяка, със серийни номера - ******, ****** и ****, приближил се до шофьорската
врата на полицейския автомобил и пуснал банкнотите през отворения преден ляв
прозорец. Те паднали на пода пред мястото на водача.
Това било възприето
и от тримата свидетели – Г., Д. и А., които ясно осъзнали, че подсъдимият им
дава подкуп, за да не извършат действия, следващи се по служба. Полицейските
служители отказали да приемат подкупа, свързали се по радиостанцията с ОДЧ и
докладвали за случая, след което задържали подс.Х. и запазили местопроизшествието
до пристигането на разследващ полицай.
Такъв пристигнал малко
по-късно на място. Незабавно бил извършен оглед на местопрестъпление, с което
по реда на чл.212 ал.2 от НПК е започнало ДП по настоящото дело, последван и от
оглед на веществени доказателства – трите гореописани банкноти от по 20 лв.
всяка. Банкнотите са приобщени чрез доброволно предаване от страна на свид.Г..
Гореописаната
фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от всички
събрани събраните на ДП доказателства, поради което съдът прие, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя напълно от същите.
По правната
квалификация на деянието:
При така
установената и възприета фактическа обстановка, съдът намери, че със стореното
подсъдимият И.Х. от обективна страна е осъществил състава на чл.304а вр. чл.304
ал.1 от НК, като дал на длъжностни лица, полицейски служители - в случая свидетелите
Б. Г., М. Д. и А. А. по време на изпълнение на служебните им задължения подкуп
/дар/ - сумата от 60 лв., за да не извършат действие по служба, а именно – първите
двама да не приключат проверка за установяване на административно нарушение или
престъпление, а третият - да не му
състави акт за установяване на административно нарушение за извършено от него
нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП.
От събраните на ДП
писмени доказателства се установява, че към инкриминираната дата свидетелите Г.
и Д. са назначени на служба в ***, ****, на една и съща длъжност – „****“, *****
в сектор „*****“, група „*****“ при *****, както и че на 24.06.2020 год. към 2:00 часа са
изпълнявали служебните си задължения, тъй като по утвърден график са носели
дежурство. Безспорно същите имат качеството „длъжностно лице“ по смисъла на
чл.93 т.1 б.“а“ от НК, а така също и „полицейски орган“ по смисъла на ЗМВР, към
който следва да се счита, че препраща нормата на чл.304а от НК. Това е така, защото съгл. чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР служителите на МВР са държавни служители - полицейски органи, а съгл.
чл.14 ал.1 и ал.2 от същия- „охранителната дейност е дейност по опазване на
обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата и се осъществява
от полицейските органи съобразно компетентността им.“ Предприетата проверка на
лекия автомобил, управляван от подсъдимия е както функция, предвидена в
длъжностната им характеристика, така и установено в чл.70 ал.1 ЗМВР служебно
правомощие.
Такова качество има
и свид.А. А., който по същото време е заемал длъжността ***** в група „****“ на
сектор „****“ към ****** и е бил
изпратен на местопрестъплението по служба – да извърши проверка с техническо
средство за наличие на алкохол в кръвта на подсъдимия като водач на МПС.
Гореизложените аргументи затова, че и той е „длъжностно лице“ и „полицейски
орган“ се отнасят в същата степен и за него.
Сумата от 60 лв. е
дар, който е даден от подсъдимия на свидетелите, за да не изпълнят служебните
си задължения, а именно – първите двама да не приключат полицейска проверка,
имаща за цел да установи дали същият управлява МПС с концентрация на алкохол в
кръвта си, а третият – да не състави АУАН за нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП,
което вече е било констатирано.
Предаването на сумата
се извършва в момента, когато подсъдимият е бил уведомен от свидетелите Г. и А.
какво възнамеряват да предприемат, а именно – първият да довърши започнатата
полицейска проверка с изготвянето на доклад, а вторият - да състави АУАН по
чл.174 ал.3 от ЗДвП. И двете действия са по служба и са в правомощията на всеки
от съответните свидетели.
От
субективна страна подс.Х. е действал при пряк умисъл - предвиждал е и е
осъзнавал общественоопасните последици от деянието си и е искал и пряко целял тяхното настъпване. Обстоятелството, че
свидетелите - полицаи са длъжностни лица, които в момента изпълняват служебните
си задължения несъмнено се е обхващало от представите му. Впрочем умисълът в
действията на подсъдимия ярко се илюстрира от факта, че преди да пусне
банкнотите през отворения прозорец на служебния полицейски автомобил, той
двукратно е предложил на полицаите „да почерпи“, при което те недвусмислено са отказали, нещо повече,
предупредили са го, че поведението му е неправомерно и осъществява състав на
престъпление. Това не го е разколебало и той е довършил деянието си, като е
хвърлил банкнотите в служебния автомобил, с което те са излезли от владението
му.
Обстоятелството, че свид.Г. не ги е взел, а е оставил същите да паднат на пода
пред седалката на водача, е без значение.
Всъщност
състава на престъплението по чл.304 а от НК представлява квалифициран състав на
престъплението «Подкуп», поначало установено от чл.304 от НК, като
квалифициращите признаци са специални характеристики на длъжностото лице, на
което се предлага или дава подкупа- съдия, съдбен заседател, прокурор,
следовател, полицейски орган или разследващ полицай. Както се изтъкна, в случая
подкупът е даден на полицейски орган, поради което деянието на подсъдимия е
съставомерно по чл.304а вр. чл.304 ал.1 от НК.
Причина за
извършване на деянието е желанието да се избегне административнонаказателна отговорност чрез
заобикалянето на закона и установения правов ред.
По вида и
размера на наказанието:
В условията на
производство по реда на глава ХХVІІ от НПК и то по чл.371 т.2 от същия, съдът
на осн. разпоредбата на чл.373 ал.2 е длъжен да определи наказанието при условията
на чл.58а от НК, съгласно който наказанието се определя или по реда на ал.1- 3
от същия, или при условията на чл.55 от НК, ако съдът прецени, че и те са
налице.
За престъплението
по чл.304а ал.1 от НК се предвижда
наказание „лишаване от свобода” до десет години без долна граница. Кумулативно
е предвидено и наказание „глоба”- с горна граница 15 000 лв.
Съдът, като
прецени на общо основание всички отегчаващи и смекчаващи обстоятелства
установени по делото, намира следното:
Подс.Х. е осъждан
еднократно за престъпление по чл.343б ал.1 от НК. Въпреки това личните му
характеристични данни не могат да се оценят като отрицателни. Трудово зает,
работи в ***, временно ****. Осигурява материална издръжка на семейството си,
което включва все още ****. Няма други противообществени прояви, ползва се с добро име и авторитет. Изразява разкаяние и
съжаление за стореното. Прави пълни самопризнания и с процесуалното си
поведение на съдебното следствие подпомага съда при разкриване на обективната
истина. Степента на обществена опасност на личността на дееца е незначителна.
Степента на
обществена опасност на деянието също не е висока. На първо място стойността на предложената сума е
невисока. Следва обаче да се държи сметка, че опитите да се предлага подкуп на ******
с цел избягване на отговорност за нарушения на правилата за движение,
предизвикват силен негативен обществен отзвук. Обективната преценка на
доказателствата изисква
да се отбележи, че поведението на подсъдимия не е било съпроводено с арогантно, нагло или
изобщо скандализиращо поведение и в резултат на допуснатото от него нарушение на правилата за движение не се
е достигнало до реално увреждане, нито дори за вероятна опасност от такова за
живота или здравето на други участници в движението. Извършването на престъплнието следва да се отдаде преди
всичко на една
неправилна и неадекватна момента преценка на ситуацията, в която е попаднал
като водач, на когото предстои съставяне на АУАН.
Като
прецени гореизброените аргументи в тяхната съвкупност, съдът прие, че по делото
са налице условията за приложение на чл.55 от НК в хипотезата на чл.58а ал.4 от
същия, тъй като смекчаващите обстоятелства са от една страна многобройни, а от
друга- такива, че и най- малкото предвидено наказание би се оказало
несъразмерно тежко. Ето защо по реда на чл.55 ал.1 т.2 б.»б» от НК наложи на
подсъдимия наказанието „Пробация” под формата само
на двете задължителни пробационни мерки- „Задължителна регистрация по настоящ
адрес” и „Задължителни срещи с пробационен служител” за срок от по 1 година и 6
месеца за всяка. Това наказание, чрез отмерения сравнително по-висок размер, е
напълно достатъчно, за да се постигне изискуемия от закона възпиращ и
поправително- възпитателен ефект за него. Специално пробационната мярка
„Задължителна регистрация по настоящ адрес” е достатъчно да се търпи също при
минималната предвидена периодичност - два пъти седмично.
Алтернативно
предвиденото наказание глоба съдът намери, че следва да наложи в един
сравнително по-висок размер от 800 лв., за да бъде подсилен именно
поправително-превъзпитателния ефект от наказанието. В тази насока следва да се
отчете и, че това наказание не е предвидено за подкуп точно в тези му конкретни
измерения, каквито се установиха по делото.
На осн. чл.307а
вр. чл.53 ал.1 б.”б” от НК съдът постанови отнемане в полза на държавата на
предмета на престъплението - 3 броя банкноти с номинал от по 20 лева, със серийни
номера ****,***** и *****.
Разноски по делото
не са били направени.
Мотивиран от изложеното съдът постанови присъдата си.
Председател: