Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав,
в публично заседание на трети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 8 915 по описа за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ.
В исковата молба на М.В.Г. се твърди, че на 07.08.2017 г., на път ІІ-13,
между гр. бяла Слатина и гр. Кнежа е настъпило ПТП между лек автомобил „Опел
Астра“ с рег. № ******, който навлязъл в насрещната пътна лента и се ударил в
товарен автомобил „Ивеко“ с рег. № ******, при което пострадала ищцата като
пътник в лекия автомобил. Твърди се, че от ПТП-то ищцата получила фрактура на
дистален радиус и дистална фаланга на първи пръст на дясно стъпало, изпълнен с
течноеквивалентни/мекотъканни колекции сфеноидален синус, данни за минимално
количество СВП зад десния бъбрек и слезката, данни за малки парциални
пневмоторакси – двустранно върхово, малки плеврални изливи двустранно,
дискретни огнища на консолидация в дорозбазалните сегменти двустранно, фрактури
на десните 3,4 и пето ребро, по предна аксиларна линия. Твърди се, че на 15.08.2017
г. на ищцата е извършена оперативна интервенция, при която е направена открито
наместване на дислокацията на гривнената става. Твърди се, че увредите са й
причинили болки и страдания, както и затруднения в битовото й обслужване.
Предвид тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от предявяване
на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек автомобил „Опел
Астра”, да й заплати сумата от 70 000 лв. – обезщетение за причинени
неимуществени вреди, вследствие нанесените й травматични увреждания, частична
претенция, при пълен заявен размер от 100 000 лв. Претендират се законна
лихва и сторените разноски.
Ответникът З. „Б.И.” АД, редовно уведомен, е депозирал
писмен отговор, в който са наведени твърдения за неоснователност на предявения
иск. При условията на евентуалност е заявено и възражение за съпричиняване. Претендират
се разноски.
Депозирана е допълнителна искова молба, а в срока за допълнителен отговор,
такъв не е заявен.
Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв. Б..
Възраженията на ответното дружество се поддържат от адв. Д..
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад
по делото,
прие за установено следното от фактическа
и правна страна:
Нормата на чл. 429
ал.1 от КЗ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на
чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска
„ГО” и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на
застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месечен срок,
считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са
ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред застрахователя – ответник
на 29.08.2017 г., предвиденият тримесечен срок е изтекъл към датата на
депозиране на исковата молба в съда, поради което настоящият съдебен състав
намира предявените искове за допустими.
Правно
релевантните факти по отношение на предявените искове са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от
което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно обстоятелството,
че ответникът – застраховател е в застрахователно правоотношение, покриващо
риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя е установена с оглед
изводите на вещото лице инж. А.Н.Д. по допуснатата САТЕ. В същата е посочено,
че от техническа гледна точка причина за ПТП са субективните действия на водача
на лек автомобил «Опел Астра», който при конкретната пътна обстановка, при
избиране скоростта си на движение е превишил критичната скорост при навлизането
в десен завой и е навлязъл в лентата за насрещно движение като е поставил пред
невъзможност да спре и предотврати ПТП с насрещно движещия се товарен автомобил
«Ивеко».
Причината за настъпване на ПТП е установена и с оглед констатациите на
протокол за ПТП с рег. № 248р-17318/22.11.2017 г. на ОД на МВР – Враца, РУ –
Бяла Слатина.
Настъпилите вреди за ищцата, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза. Вещото лице, изготвило експертизата, д-р К.А.С. е обосновало извод,
че при ПТП-то ищцата е получила счупване на ребра, 3-то, 4-то и 5-то в дясна
гръдна половина по предна аксиларна линия, счупване на ребра от 9-то и 10-то в
лява гръдна половина по предна аксиларна линия, малък хемоторакс двустранно,
счупване с изкълчване на лява гривнена става, контузия в областта на ляво
бедро, сччупване на дистална фаланга на палеца на дясно ходило. В заключението
е посочено, че възстановителния период настъпва за срок от 6 месеца. Понесените
вреди от ищцата се установяват и от свидетелските показания на свидетеля В.В.Г.в
съдебно заседание от 04.11.2019 г., които съдът кредитира при съблюдаване
правилото на чл. 172 от ГПК.
Доколкото понесените от ищцата
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесените й
травматични увреждания, които са довели до болки и страдания се явяват пряка и
непосредствена последица от деянието, то те подлежат на репарация, като
обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52
от ЗЗД. При определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищцата, степента и вида
на увредите, продължителността на възстановителния период / 6 месеца/,
претърпяната хирургическа интервенция, констатираната от СМЕ ограничен обем на
движение в лява гривнена става, наличие на оперативни белези в областта на лява
гривнена става и ляво бедро, полученото усложнение по отношение контузията и
подкожния хематом на ляво бедро, изразяващо се във възпаление на хематома,
наложило допълнителни медицински интервенции справедливо би било да се присъди сума от 45 000 лв. като за горницата до пълния
предявен размер от 70 000 лв. искът като неоснователен следва да се отхвърли.
При проведено насрещно доказване ответникът е заявил възражение за
съпричиняване, което с оглед ангажираните по делото доказателства, настоящият
съдебен състав намира за неоснователно. Видно от изводите на вещото лице по
СМЕ, ищцата е пътувала с поставен предпазен колан. Тези изводи вещото лице
обосновава с част от получените от същата увреди респ. извод, че при пътуване
без поставен обезопасителен колан увредите биха били от друго естество.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното:
Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата, следваща изтичане на
предвидения в чл. 496 ал.1 от ГПК срок т.е. от 30.11.2017 г.
По разноските: В съдебно заседание от 03.02.2020 г. процесуалният
представител на ищцата е заявил искане да му бъде определено възнаграждение по
реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Настоящият съдебен състав намира, че са налице
предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение по посочения ред.
Съобразно фактическата и правна сложност на делото, извършените по него
процесуални действия, размера на заявения иск и размерите на адвокатски
възнаграждения, посочени в Наредба 1/2004 г. настоящият съдебен състав намира,
че същото възлиза на сума в размер на 3 156 лв. с ДДС, а неговата припадаща се
част, съобразно уважената част на иска възлиза на сумата от 2 028, 86 лв.
с ДДС, с оглед доказателствата по делото, че процесуалният представител е лице
регистрирано по ЗДДС.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва сумата от 535, 71 лв.
– припадащата се част от разноските за депозит за експертиза и адвокатско
възнаграждение. По отношение на претендирания в списъка по чл. 80 от ГПК размер
на адвокатско възнаграждение / 1 200 лв. с ДДС/ е заявено възражение по
реда на чл. 78 ал.5 от ГПК от страна на процесуалния представител на ищеца,
което настоящият съдебен състав намира за неоснователно, доколкото същото като
размер е значително по-ниско от размерите, посочени в Наредба 1/2004 г.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата от 1 992, 86 лв. – разноски за ДТ и депозити за
експертизи, съобразно уважената част от иска.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати
на М.В.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. Е.Б. сумата от 45 000 /четиридесет и пет хиляди/ лв. -
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано
на 04.08.2017 г. на път ІІ-13, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 30.11.2017 год. до окончателното й изплащане като отхвърля иска
за горница до пълния предявен размер от 70 000 лв. като неоснователен, частична
претенция, при пълен заявен размер от 100 000 лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на адв. Е.Б. на
основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА сумата от 2 028, 86 лв. – адвокатско
възнаграждение с включен ДДС.
ОСЪЖДА М.В.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. Е.Б. да заплати на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК на З. „Б.И.”
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 535, 71 лв. – разноски.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78 ал.6 от ГПК да заплати
по сметка на СГС сумата от 1 992, 86 лв. – дължима ДТ и съдебни разноски,
платени от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: