№ 13
гр. Благоевград, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
при участието на секретаря Мариела Палова
като разгледа докладваното от Диана Узунова Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20201200600704 по описа за 2020 година
Производството пред Благоевградския окръжен съд е образувано по
въззивна жалба на С.Т.- тъжител по НЧХД № 197/18г. по описа на РС-Разлог
и по въззивна жалба на подсъдимия по делото- ЮС. М. ЮС. чрез защитника
му- адв.З.К. против постановената по същото дело присъда № 3292 от
06.08.2020г.
В жалбата на тъжителя и граждански ищец се навеждат единствено
доводи за несправедливост на размера на присъденото му обезщетение за
претърпените неимуществени вреди и се иска изменяване на атакуваната
присъда в насока уважаване на гражданско-правната му претенция в цялост
/така, както е предявена/.
Във възивната жалба на подсъдимия се излагат подробни съображения, че
обжалваната присъда е постановена в нарушение на закона, постановена е
при съществени нарушения на процесуалните правила и е явно
несправедлива, като се иска отмяната й и постановяване на нова такава, по
1
силата на която подсъдимият бъде признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение, а предявеният граждански иск бъде изцяло
отхвърлен. Твърди се в тази жалба, че съдът е дал вяра на показанията на
свидетелите Е Т. и Х.К. относно случилото се на инкриминираната дата и
нараняванията на тъжителя без да отчете както родствената им връзка с
последния, така и че същите противоречат на показанията на другите
свидетели-очевидци – Е М. Т. и Х.М., на обясненията на самия подсъдим и на
медицинските документи и заключението на вещото лице по СМЕ. Сочи се
още, че присъдата е постановена без да са събрани всички относими
доказателства и без да е установена по несъмнен начин обективната истина по
делото, в който смисъл се прави и искане за назначаване на СМЕ относно
получените от подсъдимия наранявания, описани в издаденото му
медицинско удостоверение, да се изискат писмени справки и се направи
оглед на местопроизшествието.
В с.з. въззивникът Т. не се явява, представлява се от повереника си, който
поддържа жалбата по съображенията в нея.
Пред въззивната инстанция въззивникът Ю. се явява лично и със
защитника си - адв.З.К., която поддържа жалбата на подзащитния си, както и
направените с нея доказателствени искания, от които въззивната инстанция е
намерила за основателно единствено искането за назначаване на СМЕ
досежно нараняванията на подсъдимия и такава е била допусната и изпълнена
от в.л. д-р Г..
Въззивният съд в пределите на правомощията си по чл.314 НПК провери
изцяло правилността на атакуваната присъда, при което намери следното:
С атакуваната присъда състав на Районен съд -Разлог е признал
подсъдимия ЮС. М. ЮС. от с. Ч.М., община- Якоруда за виновен в това, че
на 04.06.2017 г. около 17.00 часа в местността „Б“, землището на с.Ч.М. е
нанесъл побой на С. АХМ. Т. от гр. Якоруда, чрез нанасяне на удари в
областта на главата и тялото, като му е причинил лека телесна повреда,
изразяваща се в контузия с разкъсно– контузна рана в областта на челото,
контузия на лицето с отток и хематом на меките тъкани на ляво око, травма на
носа, травми на тялото и мозъчно сътресение, довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота му, извън случите на чл. 128 и
чл. 129 от НК - престъпление по чл.130, ал. 1 от НК, за което - на основание
2
чл. 78а НК – съдът го е освободил от наказателна отговорност, като му е
наложил административно наказание “глоба” в размер на 1000 (хиляда) лева.
Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати на тъжителя Т. сумата
от 1 500 (хиляда и петстотин) лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди в резултат от деянието - предмет на
частната тъжба, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
– 04.06.2017 г. до окончателното й изплащане, като в останалата част, над
уважения размер до пълно предявения от 10 000 лв. решаващият съд е
отхвърлил предявеният иск като неоснователен. Подсъдимият е осъден с
атакуваната присъда да заплати на тъжителя сторените от него разноски в
размер на 2 122 (две хиляди сто двадесет и два) лева, а по сметка на Районен
съд - Разлог - 60 (шестдесет) лева- държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск, 44 (четиридесет и четири) лева разноски за свидетели, както
и 5 (пет) лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
За да постанови този си съдебен акт, първостепенният съд е приел
фактическа обстановка, частично възприета и от настоящата съдебна
инстанция:
Подсъдимият е 49-годишен български гражданин, женен, понастоящем
работи в БДЖ. С чисто съдебно минало и добри характеристични данни.
Тъжителят С.Т. повече от петнадесет години притежава вила в местността
„Б“, землище на с.Ч.М., като в тази и в съседната местност „В“ пашува
животните си, макар да няма собствени имоти там. Подсъдимият също не е
собственик на имоти в тези местности, но по силата на договори за наем /със
......./ стопанисва /ползва/ земеделски земи /ливади/ в тези две местности.
Между двамата въззивници, както и между частния тъжител, от една страна и
свидетелите Е М Т. /родена 1958г., а не съпругата на тъжителя/ и св.М, от
друга неколкократно възниквали конфликти, тъй като С.Т. пашувал стадото
си в ползваните от подсъдимия и посочените свидетели земи.
На 04.06.2017 г. тъжителят Т. извел стадото си на паша в местността „Б“,
като около 14 часа бил забелязан от подсъдимия. Последният с управлявания
от него мотор отивал до вилата на родителите си в съседната местност „В“.
Около 18 часа на връщане за родното си село, под.Ю. забелязал, че животните
на тъжителя са навлезли в ползваната от него ливада, слязъл от мотора, който
управлявал и се запътил към тъжителя. Последният като видял подсъдимия
3
започнал да гони животните да излязат от ливадата на Ю.. Подсъдимият
извикал на тъжителя, че си няма работа в неговите имоти и двамата
започнали да се разправят чия е ливадата, на кого и от кого е отдадена под
наем, кой има право да пашува там животните си. Последвали взаимни
ругатни, като междувременно двамата вече били на пътя, а животните на
тъжителя поели покрай реката. В следващия момент тъжителят вдигнал
тоягата си, но той му я изтръгнал и го ударил с юмруци по главата - в
областта на челото, носа и лявото око, вследствие на което Т. получил
разкъсно-контузна рана на челото, оток и кръвонасядане на лява орбита и
контузия на носа с епистаксис /вж. медицинските документи и СМЕ/.
Тъжителят замахнал също с юмруци към главата на подсъдимия, но
последния изолирал ръцете му и тогава първият с главата си ударил Ю. в
главата му, в резултат на което му причинил оток над лявата вежда с
големината на орех. Жалбодателят Ю. дръпнал за едната ръка тъжителя и той
паднал на земята.
Тъй като главата на подсъдимия го боляла вследствие на удара, той
отишъл до реката, където я намокрил. Видял, че тъжителят лежи на земята и
преценил, че явно и той страда, поради което отново отишъл до реката, събул
галоша си и го напълнил с вода, която лиснал по лицето на Т.. Последният се
надигнал и му отвърнал да не се занимава с него и да си „бега“, но
подсъдимият отново напълнил „гуменицата си“ и полял главата на С.Т., след
което, бутайки мотора си, си тръгнал.
В това време св.Е Т.- съпруга на тъжителя наблюдавала от близко
разстояние случилото се, но не смеела да извика. Когато подсъдимият си
тръгнал обаче, тя приближила съпруга си и видяла, че има кръв по лицето,
изглеждал й като „умрял“, тъй като не мърдал, поради което тя се качила по-
нагоре /където имало обхват на мрежата/ и се обадила по телефона на зет си -
св.К. Последният с лекия си автомобил тръгнал от Белица и след около 30-40
минути пристигнал до местопроизшествието, където с помощта на тъщата си
качил в превозното средство тъжителя и го превозил до Центъра за спешна
медицинска помощ в гр.Якоруда. Там св.С обработила раните на тъжителя и
по-конкретно раната на челото му, като преценила, че се касае за разкъсно-
контузна рана, не налагаща поставяне на шевове. Дежурният лекар в Центъра-
д-р Л обаче намерила, че пострадалият следва да бъде транспортиран за
4
повече изследвания в болницата в гр.Разлог, доколкото същият се оплаквал
от загуба на съзнание, имал позиви за гадене и повръщане. Поради и това
тъжителят бил транспортиран с линейка до МБАЛ –Разлог, където бил
настанен в хирургично отделение с диагноза: сътресение на мозъка, контузия
и разкъсно – контузна рана на главата. От снетата анамнеза по данни на
пострадалия е видно, че същият е посочил, че му е нанесен побой и е бил
удрян с юмруци в областта на главата и челото. На 07.06.2017 г. пострадалият
бил изписан от Хирургичното отделение на МБАЛ -Разлог.
Понеже пострадалият Т. съобщил пред свидетелите Л и С, докато бил във
ФСМП-Якоруда, че нараняванията са му от побой от лице с прякор „Ч“ във
връзка с техни имотни спорове, св.С се обадила в РУ-Разлог. Не след дълго
пред ФСМП-Якоруда пристигнали дежурните полицейски служители-
свидетелите В и К в момента, когато тъжителят бил качван в линейката, за да
бъде транспортиран до Разлог, поради и което не могли да снемат обяснения
от него, но забелязали че е с марля /превръзка/ на челото. Св.С обаче им
преразказала това, което й обяснил Т. и същата вечер свидетелите В и К
намерили в с.Ч.М. подсъдимия, от когото снели писмени обяснения. Била
образувана полицейска преписка, а впоследствие и досъдебно производство
за престъпление по чл.129,ал.1 НК. В хода на същото е изготвена СМЕ на Т. и
тъй като наблюдаващият прокурор е приел, че се касае за престъпление от
частен характер, е изпратил уведомление до пострадалия по реда на
чл.50 НПК. В законния срок по НПК пред РРС е подадена тъжбата- предмет
на настоящото наказателно производство.
Във връзка с нараняването си на инкриминираната дата, а и поради други
оплаквания, подсъдимият посетил на 07.06.2017г. личния си лекар, който
констатирал хематом на челото с големина на орех, за което д-р Х издал
амбулаторен лист и медицинско свидетелство.
В хода на съдебното следствие пред първостепенния съд е изготвена СМЕ
на тъжителя, от заключението по която се установява, че Т. е получил
следните увреждания: разкъсно-контузна рана на челото, оток и
кръвонасядане в областта на лява орбита, контузия на носа с епистакис,
травми по тялото, сътресение на мозъка. Установените увреждания са
резултат от удари с или върху твърди тъпи или тъпоръбести предмети, добре
отговорят и могат да бъдат получени по време и начин посочен от
5
пострадалият и свидетелите. Според вещото лице разкъсно – контузната рана
по своя медико – биологичен характер е причинила на пострадалия временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Диагнозата мозъчно
сътресение е поставена във връзка с установените травми в областта на
главата и съобщеното от пострадалия за липса на спомен за известно време
след нанасяне на ударите по главата и също следва да се приеме като
временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Във въззивното производство е назначена и изготвена и СМЕ на
подсъдимия, съгласно заключението по която същият е получил оток над
лявата вежда с големината на орех, според вещото лице в резултата на удар с
или върху твърд тъп предмет, което добре отговаря да е получено при
нанасяне на удар с глава в главата на друго лице и по своя медико-биологичен
характер е причинило на под.Ю. болка и страдание.
Въз основа на събраните в необходимия обем и пълнота доказателства,
обсъдени аналитично и изцяло, в съвкупност и взаимна връзка, е направен
обоснования извод от първостепенния съд за извършено от подсъдимия Ю.
престъпление по чл.130,ал.1 НК. Съдът детайлно е анализирал гласния
доказателствен материал, съпоставяйки го и с писмения такъв, както и с
изготвеното заключение относно нараняванията на тъжителя и обосновано не
е дал вяра на показанията на св.Е Т. /съсед на страните, не съпругата на
тъжителя, което съдът уточнява предвид, че двете са с еднакви три имена/ и
св.М, че в инкриминирания период /след 17 часа на процесната дата/ са
видели пострадалия Т. и той не е имал наранявания, както и изнесените от тях
данни относно здравословния статус на съпругата на последния и
невъзможността поради това тя да измине разстоянието от вилата им до
местопроизшествието. Разсъжденията и респ.- изложените в тази насока
доводи на решаващия съд, че и двамата свидетели не са очевидци на деянието
и няма как да знаят дали св.Е Т. /съпруга/ е била в близост до
местопрестъплението, как се е придвижила и кога до там и от къде е
наблюдавала ситуацията, въззивната инстанция намира за обосновани и не
намира за необходимо да ги преповтаря. Показанията на св.Е Т. /съсед/, че от
два метра видяла пострадалия на предна дясна седалка в автомобила на зет му
и не забелязала никакви наранявания по него противоречат освен на
показанията на свидетелите Е Т. /съпруга/, К, С, Л, В, К, но и на медицинската
6
документация както от ФСМП-Якоруда и ХО при МБАЛ- Разлог, така и на
СМЕ на в.л. д-р Г. /а и самата свидетелка сочи, че е видяла пострадалия през
страничното стъкло на автомобила, те.е не фронтално, за да може да види
нараняванията по челото, носа и отока на лявото му око/. Показанията пък на
св.М, че в 17 часа, когато той си тръгвал от неговата вила, намираща се в
съседство с тази на тъжителя, последният прибирал стадото си и тогава
дошъл св.К с джипа си, но пострадалият не се качил в автомобила на зет си са
в противоречие пък не само с показанията на очевидно заинтересованите от
изхода на делото свидетели Е Т. /съпруга/ и К /зет/, но и с тези на свидетелите
С, Л и дори на св.Е Т. /съсед/, а даже и с обясненията на самия подсъдим,
който сочи, че инцидентът е станал около 18 часа /което синхронизира и с
отразеното в медицинската документация на ФСМП-Якоруда и изложеното от
свидетелите К- досежно за това колко време му е трябвало да се придвижи от
Белица до м.“Б“ и оттам до Якоруда, Л и С- че пострадалият е пристигнал в
Центъра след 19,30 часа, предвид че смяната им почва в този час/.
Основателно е отчетен от районния съд и факта, че горепосочените
свидетели- Е Т. и М са от години в конфликтни отношения с тъжителя,
доколкото според тях той пашува стадото си в ползвани от тях имоти и това
се отразява и на дадените от тях и оценка за тъжителя, и показания по делото.
Като синхронизиращи си и взаимно допълващи се обосновано РРС е
кредитирал изцяло показанията на свидетелите Л, С, В, К и Ш, макар и
същите да не са очевидци на инцидента. В този смисъл последните трима не
сочат обстоятелства касателно употребен нож от тъжителя при сблъсъка му с
подсъдимия /за какъвто той сочи/, нито за предаден такъв от Ю. на
инкриминираната дата. Действително, по делото е изискана информация от
РУ-гр.Разлог и на 24.10.2018г. с нарочно писмо са изпратени в РРС сгъваем
нож и протокол за доброволно предаване от 07.06.2017г. Видно от същия
протокол М Ю. /най-вероятно син на подсъдимия/ е предал на 07.06.2017г. на
полицейски служител Кондев в полицейския участък в Якоруда сгъваем нож
с дървена дръжка и острие около 12-13 см. Същият нож обаче е предаден в
полицията три дни след инцидента. Освен това не е приобщен като
веществено доказателство по образуваното първоначално ДП, няма и
несъмнени данни –извън обясненията на подсъдимия, че такъв нож е държан
от тъжителя и с него той се е опитал да нарани под.Ю. и той при самозащита
му го е иззел. Безспорно е, че обясненията на подсъдимото лице освен като
7
средство за защита, имат и доказателствена стойност и могат да се ценят
наред с останалия доказателствен материал. В случая обаче в тази им част
обясненията на подсъдимия са изолирани и неподкрепени от други такива,
поради които въззивният съд не им даде вяра. Същият съд обаче даде доверие
на обясненията на подсъдимото лице досежно това, че тъжителят е вдигнал
тоягата си в опит да го нападне след размените упреци относно ползваните
имоти и взаимни ругатни, а не да се защити, както и че след като въззивникът
Ю. отнел тоягата на Т. и му нанесъл в лицето юмручни удари, последният го
ударил с главата си в главата /челото/. Настоящият въззивен състав намира,
че –освен поради заинтересоваността си от изхода на делото поради
отношенията си с пострадалия, така и поради мястото, където твърди, че се е
намирала и възрастта й и респ.- възможността й поради това да вижда добре,
показанията на св.Е Т. досежно поведението на съпруга й и това на
подсъдимия в началото на конфликтната ситуация /“вървя надолу и виждам,
че мъжа ми е вдигнал тоягата да се отбранява, а подсъдимият го удря по
главата“/ са недостоверни и в този смисъл кредитира обясненията на
подсъдимия в тази им част. Същите се подкрепят както от косвените
показания досежно тези обстоятелства на св.Е Т. /съсед/, така и от издадените
/макар и три дни по-късно/ на подсъдимия медицинско свидетелство и
амбулаторен лист и изготвеното в хода на въззивното производство
заключение по СМЕ касателно телесните увреждания на жалбодателя Ю..
На прецизен анализ районният съд е подложил и показанията на
свидетелите Е Т. /съпруга/ и К, отчитайки тяхната близка връзка с
пострадалия и правилно е приел, че изнесеното от тях, че тъжителят е бил
като „умрял“ и в безсъзнание повече от 30-40 минути е в несъответствие с
показанията на свидетелите Л и С /все пак медицински лица/, писмените
доказателства /приложената и приета по делото медицинска документация/ и
заключението на експерта д-р Г..
При така възприетата фактология, закономерно се налага сочения от
районния съд извод, че от обективна страна изпълнителното деяние на
въззивника Ю. е осъществено чрез действия – с нанасяне на удари с юмрук по
главата с юмрук на пострадалия, вследствие на които му е причинил временно
разстройство на здравето, неопасно за живота му и изразило се в разкъсно-
контузна рана на челото, оток с хематом на ляво око, контузия на носа с
8
епистаксис и сътресение на мозъка. Престъплението е резултатно – налице е
причинно-следствена връзка между деянието и травматичните увреждания на
организма на пострадалия. Настъпилият резултат от удара е пряка последица
от противоправните действия на подсъдимия, което се установява и от
съдебно-медицинската експертиза. Характерът на уврежданията на тъжителя,
според медицинските критерии представлява разстройство на здравето,
неопасно за живота му.
Субект на престъплението е въззивникът Ю., който е извършил деянието
при пряк умисъл, след като, бидейки пълнолетно и вменяемо лице, е съзнавал
обществено-опасният характер на деянието си, предвиждал е обществено-
опасните му последици и е целял настъпване на съставомерния резултат.
За извършеното от въззивника престъпление районният съд го е
освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно
наказание по реда на чл.78а НК. В тази връзка първоинстанционният съд е
мотивирал обоснован отговор за наличието на всички изискуеми от
законодателя и предвидени в чл.78а от НК предпоставки (неосъждано лице,
не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV от НК, за
извършеното престъпление се предвижда наказание до 2 години лишаване от
свобода или пробация, както и че няма причинени имуществени вреди). При
индивидуализиране на наказанието и определяне на административното
наказание- глоба в минималния размер от 1000 лева- са отчетени от районния
съд социалния статус на подсъдимия /семеен, трудово ангажиран/ и оказаната
помощ на тъжителя след деянието. Посоченото от РРС като отегчаващо
отговорността на подсъдимия обстоятелство- наличието на конфликтни
отношения с тъжителя, следва се отчете по-скоро като мотив за извършване
на деянието, а като смекчаващо отговорността на дееца обстоятелство следва
де се вземе именно поведението на пострадалия, който очевидно не се
съобразява с правото на собственост и ползване на други лица /в случая – това
на подсъдимия/, провокативното му поведение и на инкриминираната дата
/псувал подсъдимия, вдигнал тоягата си в опит да го удари/. Въззивната
инстанция намира като смекчаващи отговорността на въззивника Ю.
обстоятелства и поведението му след деянието – полял го с вода, останал
известно време при него, както и перфектното му процесуално поведение. В
заключение- на подсъдимия е наложен минималния размер наказание,
9
предвиден в нормата на чл.78а,ал.1 НК, което наказание и настоящият състав
на БлОС намира за справедливо и адекватно на целите, визирани от
законодателя в чл.36 НК.
В мотивите си първостепенният съд подробно е обсъдил изложените от
защитата на подсъдимия възражения относно приложението на института на
неизбежната отбрана и реторсията по смисъла на чл.130,ал.3 НК и е приел, че
и двата не са приложими. Доколкото настоящият въззивен състав прие, че
пострадалия не е вдигнал тоягата си, за да се защити от противоправно
нападение от страна на подсъдимия, намира, че има започнато такова именно
от тъжителя, който обаче е възприел като опасност Ю. след разменените
словесни нападки, а и предвид разликата във възрастта им и физическите им
данни. На следващо място, след като подсъдимият е отнел тоягата от ръцете
на тъжителя нападението е било преустановено, но въпреки това той /Ю./ е
нанесъл удари с юмруци върху значително по-възрастния от него мъж, т.е. не
е налице хипотезата на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12,ал.1 НК.
Доколкото и двете инстанции не възприемат за достоверни обясненията на
подсъдимия тъжителят да е държал нож и то в разгънато положение /с
отворено острие/ и така да е застрашавал здравето и живота на Ю., то
настоящата инстанция не намира за необходимо да коментира този въпрос от
правна страна.
По отношение защитното възражение по чл.130,ал.3 НК, доколкото
въззивният състав кредитира обясненията на подсъдимия, че не той, а
тъжителят /след нанесените му юмручни удари от Ю. в главата/ го е ударил с
главата си в челото, назначи СМЕ касателно уврежданията на под.Ю.,
посочени както от него /така и косвено чрез показанията на св.Е Т.-съсед/,
така и обективирани в издадените му /макар и три дни по-късно/ медицински
документи. От заключението на в.л. д-р Г. обаче става ясно, че от този удар на
тъжителя подсъдимият е получил оток на челото /с големина на орех/,
вследствие на което му са причинени болка и страдание, реализиращи
медико-биологичния критерий по чл.130,ал.2 НК. Т.е. в случая не се касае за
съответни по смисъла на чл.130,ал.3 НК телесни повреди, за да бъде
приложен от съда института на реторсията и двамата – тъжител и подсъдим –
бъдат освободени от наказание.
С искова молба е предявен, допуснат за съвместно разглеждане от съда и
10
уважен частично и граждански иск от въззивника Т. против въззивника Ю..
Районната инстанция е приела, че предявеният за сумата от 10 000 лева
неимуществени вреди иск е частично основателен. Наистина ищецът е
претърпял вреди, които са пряка и непосредствена последица от
престъплението на подсъдимия и са се изразили в неблагоприятни за него
последици- претърпени болки и страдания, преживени стрес, дискомфорт и
страх. Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да възстанови
виновно причинените другиму вреди, като първостепенният съд е приел за
справедливо обезщетяване по смисъла на чл. 52 от ЗЗД на ищеца сумата от
1500 лева, като е отчел, че вследствие нанесените му удари, последвалото
лечение и стрес е бил разстроен нормалния му живот за непродължителен
период от време. Въззивната инстанция намира, че така уваженият размер на
иска е несправедлив, доколкото се установи на първо място, че подсъдимият е
бил предизвикат от поредното неправомерно от вещно-правна гледна точка
поведение на тъжителя, както и че пръв последният е вдигнал тоягата, за да
нападне Ю., така и че впоследствие самият Т. /макар и като защитна реакция/
е нанесъл удар на подсъдимия, с което му е причинил лека телесна повреда по
смисъла на ал.2 на чл.130 НК. Поради което БлОС намира, че атакуваната
присъда в гражданско-правната й част следва да бъде изменена като размерът
на уважения иск следва да бъде намален на 600 лева.
Съгласно чл.51,ал.2 ЗЗД при непозволено увреждане се дължат всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като
лихвите в този случай се явяват компесаторни, а не мораторни и се дължат
като допълнение към обезщетението от деня на събитието, защото – съгласно
разпоредбата на чл.84,ал.3 ЗЗД – длъжникът се смята в забава и без покана.
Т.е. за паричните задължения, произтичащи от непозволено увреждане,
забавата настъпва от момента на възникването им или законната лихва върху
тези задължения се дължи от този момент. В този смисъл районният съд
законосъобразно е осъдил подсъдимия да заплати уважения размер
причинени неимуществени вреди на ищеца, ведно със законната лихва върху
него, считано от 04.06.2017г.- датата на увреждането, от който момент
тъжителят е започнал да търпи и съответните физически и морални болки и
страдания. В случая обаче лихвата следва да бъде върху преценения като
справедлив размер на иска от БлОС.
11
С оглед горния извод законосъобразно РРС е осъдил подсъдимия да
заплати на ищеца и сторените от него разноски, като на основание
чл.189,ал.3 НПК е възложил върху Ю. и останалите деловодни разноски
/дължими на РРС/. Единствено следва да бъде изменена присъдата досежно
размера на дължимата държавна такса върху уважения размер на иска с оглед
намаляването му от настоящата инстанция по изложените по-горе
съображения.
Пред настоящата инстанция са сторени разноски във връзка назначената
СМЕ относно нараняванията на подсъдимия, които – по аргумент от
чл.189,ал.3 НПК – следва да бъдат възложени на последния и заплатени по
сметка на БлОС. Макар и пред въззивната инстанция да е представен договор
за правна защита и съдействие, в който е посочен размер на платено от
тъжителя адвокатско възнаграждение, тъй като не е направено искане от
страна на тъжителя и граждански ищец /нито с въззивната жалба, нито в с.з.
по същество/ да бъде осъден подсъдимия да му ги плати /вж.
чл.189,ал.3,изр.1, в края НПК/, то съдът не дължи произнасяне по тези
разноски и те оставят за сметка на въззивника Т..
При служебната проверка съдът не констатира основания за отмяна или
изменяване на присъдата на РС-Разлог в други части извън посочените.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.337,ал.3 и чл.338 НПК,
Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 3292 от 06.08.2020г., постановена по НЧХД №
197/18г. по описа на Районен съд- Разлог в гражданско-правната й част, като
НАМАЛЯВА размера на уважения граждански иск от 1500 лева на 600
/шестстотин/ лева и размера на дължимата държавна такса от 60 лева на 24
/двадесет и четири/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА същата присъда в останалата й част.
ОСЪЖДА подсъдимия ЮС. М. ЮС., с установена по делото
12
самоличност да ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд- Благоевград сторените
разноски за възнаграждение на вещото лице Г. в размер на 136,63 /сто
тридесет и шест лева и шестдесет и три стотинки/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13