Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, ……….. 2020 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХІV въззивен състав, в открито съдебно
заседание на втори юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ
АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ДЕЧЕВ
ПАВЕЛ ПАНОВ
При участието на
секретаря Даниела Генчева и в присъствието на прокурора Лилия Дамянова, след
като разгледа докладваното от съдия Дечев в.н.о.х.д. № 682 по описа за 2020 година,
намери за установено следното:
Производството е по реда
на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 26.11.2019
г. по НОХД № 4873/2019 г. по описа на СРС, НО, 7-ми състав е признал подсъдимия
М.И.И. за виновен в това, че за периода от месец
април 2012 г. до месец юли 2018 г., включително, в гр. София, след като е
осъден с Решение № III-2167/2009 г. по гражданско дело № 937/2008 г. по описа
на Софийски районен съд, 81-ви състав, изменено с Решение № III
87-90/04.04.2012 г. по гражданско дело № 8698/2011г. по описа на Софийски
районен съд, 87-ми състав, влязло в сила на 19.04.2012 г., да издържа свой
низходящ – детето си И.М.И., роден на *** г., като му заплаща месечна издръжка
в размер на по 80.00 лева до настъпване на законни причини, изменяща размера
ѝ или прекратяваща издръжката, действащ чрез своята майка и законен
представител – П. Н.И., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно в размер на 76 (седемдесет и шест)
месечни вноски по 80.00 лева, като общият размер на задължението възлиза на
6080.00 лева (шест хиляди и осемдесет) лева – гореизложеното представляващо
престъпление по чл. 183 ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.183 ал.1,
вр.чл.54 ал.1 от НК, му е наложено наказание „пробация“ със следните
пробационни мерки:
-
по чл.42а ал.2 т.1 от НК
– задължителна регистрация по настоящ адрес, което се изразява в явяване и
подписване пред пробационен служител или упълномощено от него длъжностно лице,
два пъти седмично, за срок от две години;
-
по чл.42а ал.2 т.2 от НК –
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години;
-
по чл.42а ал.2 т.6 от НК –
безвъзмезден труд в полза на обществото с продължителност от по 150 часа
годишно, в рамките на две поредни години.
Със същата присъда подсъдимият
М.И. е осъден да заплати направените по делото разноски в общ размер на 120.38
лева.
Така постановената
присъда е обжалвана от защитника на подсъдимия И. – адв. О.Н.. Във въззивната
жалба се поддържа, че присъдата е неправилна. Твърди се, че атакуваният
първоинстанционен съдебен акт е необоснован, тъй като по делото са били събрани
доказателства, опровергаващи верността на изложените в обвинителния акт факти.
Въз основа на тези аргументи се прави искане за отмяна на присъдата и
оправдаване на подсъдимия, а алтернативно се оспорва размера на наложеното
наказание и се иска неговото намаляване. Твърди се, че същият е несправедлив,
тъй като подсъдимият работел и наложеното наказание ще го възпрепятства да
полага труд, респективно да получава трудово възнаграждение, с което да изплаща
дължимата издръжка.
В разпоредително
заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че
присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол
пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в
открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от
предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели,
както и събирането на нови доказателства.
В открито съдебно
заседание подсъдимият И. и защитникът му адв. Н. редовно призовани не се явяват
и не сочат уважителни причини за неявяването си. Делото е разгледано в тяхно
отсъствие при съобразяване на разпоредбата на чл. 329, ал. 2 от НПК и характера
на престъплението, за което подсъдимият И. е предаден на съд.
Пред въззивния съд
представителят на държавното обвинение оспорва въззивната жалба, като намира
същата за неоснователна. Отбелязва, че отразеното в жалбата относно наличието
на доказателства, опровергаващи обвинителната теза, е лишено от всякаква
конкретика. По отношение на наложеното наказания намира, че същото е
справедливо, доколкото с оглед личността на подсъдимия и извършеното деяние е
избрана по-леката алтернатива, но за по-дълъг срок, поради което е постигнат
необходимият баланс. С тези аргументи прокуратурата предлага присъдата да бъде
потвърдена.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите
във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание и след като в
съответствие с чл. 314 от НПК служебно провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна,
като съображенията за това са следните:
След проверка на
атакувания съдебен акт, настоящият съдебен състав намира първоинстанционната
присъда за правилна, постановена при изяснена фактическа обстановка. Въз основа
на достъпните и възможни за събиране гласни и писмени доказателства, съдът е
стигнал до единствен и непротиворечив извод относно извършеното деяние,
авторството на същото и виновността на подсъдимия И.. При самостоятелна
преценка на събраните по делото доказателства въззивната инстанция не намери
основания за промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият М.И.И., роден
на *** ***, българин, български гражданин, разведен, осъждан, със средно
образование, живущ ***, с ЕГН: **********.
Подсъдимият М.И. и
свидетелката П. Д. сключили граждански брак през 2001 г. На 12.08.2002 г. – по време
на брака им, се родил синът им – свидетелят И.М.И..
Междувременно отношенията
между подсъдимия И. и свидетелката Д. се влошили. Поради това тя депозирала
искова молба за развод в Софийски районен съд. Било образувано гражданско дело
с № 937 по описа за 2008 г., което приключило с Решение № III - 21 - 67/2009г.
по гр.д. № 937/2008г. по описа на СРС, 81-ви състав, по силата на което
гражданският брак между двамата бил прекратен. Съгласно решението родителските
права по отношение на детето – свидетеля И.И., били предоставени на майката
свидетелката Д., а подсъдимият И. бил осъден да заплаща месечна издръжка на
своето дете в размер на 300 лева.
В периода 14.08.2009 г.
до 14.06.2010 г. подсъдимият И. не изпълнявал задължението си да изплаща така
определената издръжка в размер от 300 лева на своя син – свидетелятИ.И., поради
което било образувано НОХД № 16831/2010 г. по описа на СРС. До постановяване на
присъдата подсъдимият е изпълнил задълженията си, поради което с присъда от
05.12.2011 г. по НОХД 16831/2010 г. по описа на СРС, НО, 1-ви състав го признал
за виновен за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, но на основание
чл. 183, ал. 3 от НК не го е наказал.
Въпреки реализирането на
наказателната отговорност спрямо подсъдимия И., същият продължавал да не
изплаща издръжката, определена за сина муИ.И., поради което било образувано
НОХД № 20610/2011 г. по описа на СРС. Производството приключило с осъдителна
присъда, с която подсъдимият бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 183, ал. 1, пр. 3 от НК и му било наложено наказание
„лишаване от свобода“ в размер от 3 месеца, изпълнението на което било отложено
за срок от 3 години.
Впоследствие, подсъдимият
М.И. предявил иск за изменение на издръжката и намаляване на нейния размер. С
влязло в сила на 19.04.2012г. Решение № III 87-90/04.04.2012г. по гражданско
дело № 8698/2011г. по описа на СРС, 87-ми състав, съдът изменил първоначалното
решение и осъдил подсъдимият да заплаща месечна издръжка на сина си, действащ
чрез своята майка и законен представител – свидетелката П. Д. (с бивша фамилияИ.)
в размер на 80.00 лева до настъпване на законна причина, изменяща размера
ѝ или прекратяваща издръжката. В съдебното решение не бил посочен начина,
по който следвало да се заплаща издръжката.
Въпреки че размерът на
издръжката бил намален на 80,00 лева подсъдимият продължавал да не я изплаща на
сина сиИ.И.. В периода след влизане в сила на решението за изменяне размера на
издръжката през месец април 2012г. до месец юли 2018г. включително подсъдимият И.
само веднъж бил дал на свидетелката Д. сумата от 100 лева на ръка за издръжката
на сина си. През 2016 г. по повод рождения ден на свидетеляИ.И. и издаването на
негов паспорт подсъдимият му дал сумата от 100 лева на ръка.
Междувременно подсъдимият И. заживял на
семейни начала с друга жена, от която имал две деца.
Видно от приобщени
справки от АВ, подсъдимият М.И. не участва в управлението и собствеността на
вписаните в ТР дружества и са налице отбелязвания като продавач по отношение на
два недвижими имота. Съгласно справка от СДВР-ОПП-КАТ, към 11.06.2018г. на
името на подсъдимия М.И. (настояща и бивша собственост) има регистрирани общо
шест леки автомобила и два мотоциклета. Към датата на справката подсъдимият И.
е собственик на л.а. „Нисан Патфайндър“, л.а. „Фолксваген Голф“ и мотоциклет
„Кавазаки“. Видно от справка на ТД на НАП-София изх.№58-00-1405/11.06.18г., в
периода 10.09.2012г.-23.03.2015г. и след 23.08.2017г. подсъдимият М.И. работи
към различни ЮЛ на регистрирани трудови договори.
Въззивният съд изгради
своите фактически и правни изводи на база на доказателствата, събрани и
проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, а
именно: гласни доказателствени средства
– показанията на свидетелите П. Д. иИ.И.; писмени
доказателства и доказателствени средства – заверено копие от удостоверение
за раждане № 533176 от 21.08.2002г. на свидетеля И.М.И. (л.16 от ДП); заверено
копие от Решение № III-21-67/04.03.2009 г.
по гр. д. № 937/2008 г. по описа на Софийска районен съд, 81-ви състав (л.
23-25 от ДП); заверено копие от Решение № III-87-90/04.04.2012 г. по гр. д. №
8698/2011г. по описа на Софийска районен съд, Трето гражданско отделение, 87-ти
състав (л. 63-67 от ДП); справка от АВ изх.№ 1303/12.06.18г. (л.35 от ДП); справка
от АВ, служба по вписванията изх.№3514/12.06.18г. (л.36-38 от ДП); справка
рег.№4332р-21843/19.06.18г. на СДВР-ОПП, ведно с разпечатка (л.39- 40 от ДП);
справка на ТД на НАП-София изх.№58-00-1405/11.06.18г. (л.41-42 от ДП) и справка
за съдимост на подсъдимия М.И.; способи за доказване: заключение на
съдебнооценителна експертиза (л. 53-59 от ДП);
Въззивният съд намери, че
в настоящото производство са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален
ред доказателства, достатъчни за правилното изясняване на фактите от значение
за разкриване на обективната истина по делото. Събраният доказателствен
материал в своята съвкупност не съдържа съществени противоречия, напротив
наличните доказателства се намират във вътрешно-логична връзка, намират опора
помежду си и взаимно се допълват, като въз основа на тях може да се изгради
пълна представа за събитията относно процесното деяние. Преценени поотделно и в
своята съвкупност, доказателствените източници са еднопосочни, непротиворечиви
и изграждащи една и съща фактическа обстановка. Поради това не е било
необходимо подробното им обсъждане от първостепенния съд, какъвто подход е бил
възприет и от него.
Настоящата инстанция
подобно на контролираната не намира за необходимо да подлага на подробен анализ
доказателствената съвкупност. В своята въззивна жалба защитникът е посочил, че
по делото са събрани доказателства, които опровергават обвинителната теза, без
да конкретизира какви са те. Същият нито допълва доводите се, нито се явява
пред въззивната инстанция предвид редовното му призоваване, в резултат на което
възраженията му остават неконкретизирани и напълно неоснователни. Въпреки това,
настоящата инстанция намира за необходимо да отбележи, че показанията на
свидетелите Д. и И. са категорични по отношение на обстоятелството, че
подсъдимият И. не е изпълнявал задължението си да изплаща издръжка на сина син.
По делото са приобщени решенията на гражданския съд, влезли в законна сила, с
които подсъдимият И. е осъден да заплаща издръжка. Доказателствената съвкупност
е категорична по отношение неизпълнение на алиментното задължение от подсъдимия
И.. Същевременно липсата на противоречия в доказателствения материал е била
констатирана и от адв. Н. пред първоинстанционния съд по време на защитната му
реч. Предвид това настоящата инстанция намира възраженията му за неоснователни.
Съдът в този си състав кредитира
съдебнооценителна експертиза като изготвена от компетентно вещо лице,
отговорило обективно на зададените въпроси. От нея се установява общата
стойност на неизплатената издръжка за инкриминирания период, а именно – 6080,00
лева.
При така установената фактическа обстановка
заключението на районния съд, че с деянието си подсъдимият И. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК
е обосновано и законово издържано. Правните изводи на съда са съобразени с
доказателствата по делото, с установената фактическа обстановка и със закона.
От обективна страна
подсъдимият И. е бил осъден с влязло в сила на 19.04.2012 г. решение № III 87 -
90/04.04.2012г. по гражданско дело № 8698/2011г. по описа на СРС, 87-ми състав
да изплаща издръжка на сина си, действащ чрез своята майка и законен
представител – свидетелката П. Д. (с бивша фамилия И.) в размер на 80.00 лева
до настъпване на законна причина, изменяща размера ѝ или прекратяваща
издръжката. Престъплението „издръжка“ е продължено такова, като изпълнителното
деяние се изразява в трайно и непрекъснато бездействие в определен период от
време, а именно не изплащане на определената издръжка в размер на повече от две
месечни такси. В конкретния случай от доказателствената съвкупност по безспорен
начин се установява, че подсъдимият И. не е изпълнявал своето алиментно
задължение спрямо сина си свидетеляИ.И. от влизане в сила на решението до месец
юли 2018 г., или не е изплащал общо 76 месечни вноски на обща стойност 6080,00
лева.
На следващо място,
обосновано районният съд не е приложил разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК,
доколкото подсъдимият вече се е възползвал от посочената привилегия по НОХД
16831/2010 г. по описа на СРС.
От субективна страна
деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл. Същият е
бил наясно с последиците от неизплащане на издръжката, доколкото това е трето
производство срещу подсъдимия за едно и също деяние. На следващо място, подсъдимият
И. е бил с ясното съзнание относно размера на дължимата издръжка, доколкото
именно той е инициирал производство за намаляването ѝ. Ето защо, подобно
на районният съд и настоящата инстанция намира, че подсъдимият е осъзнавал
общественоопасния характер на деянието, но въпреки това съзнателно не е
заплащал дължимата издръжка на сина сиИ.И. чрез законния му представител –
майка му П. Д..
Въззивният съд обръща
внимание, че през целия инкриминиран период подсъдимият е работил на трудов договор,
т.е. имал е сигурен месечен доход. Същият е продал по два недвижими имота,
единият от които преди инкриминирания период, а другия по време на него и освен
това видно от справката за притежавани МПС, той има регистрирани като негова
собственост общо шест леки автомобила и два мотоциклета, т.е. неплащането на
дължимата от него издръжка не се дължи на обективна невъзможност поради тежко
социално-икономическо положение заради липса на редовни доходи и собственост.
Въззивната инстанция
изразява съгласие с първата и относно установените смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства, отчетени при индивидуализацията на наказанието.
Първоинстанционният съд правилно е преценил всички обстоятелства относими към
определяне на наказанието, въз основа на които е наложил наказание „пробация“ с
три пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес, задължителни
периодични срещи с пробационен служител и безвъзмезден труд в полза на
обществото с продължителност 150 часа годишно, всяка от тях наложена за две
години.
Така определеното
наказание от една страна отговаря на обществената опасност на подсъдимия и на
извършеното от него деяние, от друга страна е в интерес на пострадалото лице, а
именно свидетеляИ.И., на когото се дължи издръжка. Определеното наказание е от
характер да спомогне за постигне на превъзпитателната цел спрямо подсъдимия,
тъй като последният е в трудово работна възраст. Наложеното наказание му
подсигурява възможността да престира работна сила, срещи което да получава
трудово възнаграждение. По този начин същият ще има възможност да изпълнява
алиментното си задължение и в същото време да бъде превъзпитан към спазване на
законите. В тази връзка настоящата инстанция напълно се солидаризира с изводите
на първия съд, че ефективно лишаване от свобода би бил в ущърб както на
свидетеляИ.И., така и на другите две деца на подсъдимия, доколкото по този
начин последният би бил поставен в невъзможност да изпълнява задълженията си. В
тази връзка напълно неоснователно се явява възражението относно несправедливост
на наказанието.
Предвид крайния изход на
делото и с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, законосъобразно
направените по делото разноски са възложени в тежест на подсъдимия И..
Въз основа на изложеното и с оглед
съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен
състав приема, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като
такава следва да се потвърди. Присъдата е постановена при безспорно и коректно
изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните
правила и на материалния закон. Определеното наказание не е явно несправедливо
и напълно съответства на обществената опасност на деянието и дееца.
Така, при извършената на
основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира
наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което
същият следва да бъде потвърден, а въззивната жалба – да бъде оставена без
уважение, като неоснователна.
Така мотивиран и на
основание чл.334, т.6, вр. чл.338 от НПК Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 26.11.2019 г. по НОХД № 4873/2019 г.
по описа на СРС, НО, 7-ми състав
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.