Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ …. 28.11.2018 г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД XIII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и осми ноември две хиляди и осемнадесета година
в закрито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
като разгледа
докладваното от съдия Женя Иванова
гр. д. № 3351 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Делото е образувано по искова
молба от П.Й.С. и Т.С.К. за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди по
ЗОДОВ.
С разпореждане на районния съд от
27.07.2018г. исковата молба е била оставена без движение, като нередовна, с
указания до ищците, в едноседмичен срок от съобщението, да отстранят
противоречията между обстоятелствена част и петитум на исковата молба и с
указания до ищеца П.С. да внесе държавна такса от 10 лева за разглеждане на
предявения от него иск. Предупредени за последиците от неотстраняването по чл.
129, ал. 3 ГПК.
С определение на районния съд от
27.07.2018г. е била оставена без уважение молбата на П.Й.С. за освобождаване от
внасяне на държавна такса по делото.
В указания от съда едноседмичен
срок са постъпили молба – уточнение на исковата молба от ищците и частна жалба от П.С. срещу
определението за отказ от освобождаване от ДТ.
Понастоящем делото вече е върнато
от ОС – Стара Загора, като с определение от 22.10.2018 г. на ОС – Стара Загора
по въззивно гр.д. 1390/2018г. е потвърдено определението на РС – Стара Загора
от 27.07.2018г., с което молбата на П.Й.С. за освобождаване от внасяне на
държавна такса по делото е била оставена без уважение
Предвид горното, следва да бъде
предоставена последна възможност на ищеца П.Й.С., на основание чл. 129, ал.2 ГПК, в едноседмичен срок от съобщението,
да внесе по сметка на РС – Стара Загора държавна такса от 10 лева, на основание
чл. 2а от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Предвид това, съдът намира, че следва да предостави и последна възможност на
ищците, в горепосочения срок, да отстранят констатираните от съда противоречия
между обстоятелствена част и петитума на исковата молба, тъй като съдът намира,
че те не са сторили това с депозираната от тях молба – уточнение, по следните
съображения:
С молбата – уточнение до съда, на
практика двамата ищци обясняват на съда, че всичко са изложили точно и ясно в
исковата си молба и че същата не се нуждае от конкретизация и че единият от тях
е предявил два иска, а другият от тях – четири иска. Първо, в петитума на
исковата молба не са описани неимуществените вреди, чията обезвреда се търси.
Препращане към обстоятелствената част на исковата молба не е конкретизация на
вредите, така че това указание на съда не е изпълнено и понастоящем. На
следващо място, и в молбата – уточнение ищците продължават да твърдят, че
претендират няколко отделни обезщетения, за един и същ период, за едни и същи
вреди (предвид препращането към параграф 153 от исковата молба), вследствие бездействие
на Прокуратурата на РБългария да изготви и внесе предложение за възобновяване и
спиране на изпълнението на присъдата по НОХД 748/2009 г., като за ищеца П.С. е
посочено и НОХД 128/2008г., като е посочено, че по този начин е нарушена
разпоредбата на чл. 5, т.1, б.“а“ от Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи. И тъй като ищците в молбата – уточнение твърдят, че „остават
с убеждение, че съдът не е чел цялата искова молба“, съдът ще посочи един
конкретен пример за констатираното от него още в разпореждането от 27.07.2018г.: Претендираното обезщетение от 3000 лева по
параграф 155 от исковата молба е идентично с претендираното обезщетение от 3000
лева по параграф 156 от същата (дори членовете от НПК, цитирани от ищеца, които
явно той смята за различни основания съвпадат, разликата между тези два
параграфа са няколко думи, които не променят смисъла и съдържанието на
написаното).Така че съдът предоставя последна възможност на ищците в петитума
на исковата молба да посочат ясно и конкретно (без препращания) какви вреди
претендират да бъдат обезщетени, в какъв размер, от кого са причинени,
вследствие на какво са им причинени (действия, респ. бездействия). Не е нужно
да се позовават на правни норми, съдът служебно определя правната квалификация
на исковете, без да е обвързан от посоченото от страните.
Предвид
гореизложеното, исковата молба следва да бъде оставена без движение за втори
път и на основание чл. 129, ал.2 ГПК следва да бъде предоставена последна
възможност на ищците да отстранят нередовностите в едноседмичен срок от
получаване на съобщението, като бъдат предупредени за последиците от
неотстраняването по чл. 129, ал. 3 ГПК.
Затова, съдът
Р А
З П О
Р Е Ж Д А :
ПРЕДОСТАВЯ ПОСЛЕДНА ВЪЗМОЖНОСТ на ищците, в
едноседмичен срок от
съобщението, да
отстранят нередовностите на исковата молба, като:
-
в петитума на исковата молба да посочат ясно и конкретно (без препращания)
какви вреди претендират да бъдат обезщетени, в какъв размер, от кого са
причинени, вследствие на какво са им причинени (действия, респ. бездействия);
-
ищецът П.С. да внесе по сметка на РС – Стара Загора сумата от 10 лева за ДТ
и в същият този срок да представи доказателства по делото за внасянето й.
При неизпълнение на указанията в срок, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, исковата молба ще бъде върната и делото -прекратено.
Разпореждането не
подлежи на обжалване.
Препис от
разпореждането да се връчи на ищците.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: