Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 08.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи
граждански състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и осемнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА
при секретаря Н. Г., като разгледа гр.д. № 788 по описа на ВрРС за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са два кумулативно
съединени конститутивни иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ,
иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ във
връзка с чл.225 ал.1 от КТ и иск с правно основание чл. 224 КТ.
Предявени са два кумулативно съединени конститутивни
иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, иск с правно основание
чл.344 ал.1 т.3 от КТ във връзка с чл.225 ал.1 от КТ и иск с правно основание
чл. 224 КТ.
Производството е образувано по постъпила искова молба
от Ч.Н.Ч. *** ЕООД – в ликвидация, ЕИК ********, за признаване на уволнението
на ищеца за незаконно и неговата отмяна, възстановяването му на предишната
работа и присъждане на обезщетение за времето през което е останал без работа
поради незаконото уволнение.
В исковата молба се навеждат твърдения, че ищецът е
работил при ответника в звено „Общоградска чистота – Чистота“ на длъжност
„технически организатор“. На
02.01.2018г. му била връчена заповед № 73/29.12.2017г., с която му било
прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т.1 КТ – при
закриване на предприятието, съгласно решение №442/06.04.2017г. на Общински
съвет – Враца, както и предизвестие №101/29.12.2017г. Счита, че трудовото му
правоотношение е прекратено незаконосъобразно.
Твърди, че към датата на издаване на заповедта не е било налице
закриване на предприятието, като нито към датата на издаване на заповедта, нито
към датата на нейното връчване дейността на дружеството е била прекратена.
Излага, че естеството на извършваната от дружеството дейност, предполага че
същата не може да бъде прекратена. Сочи, че част от работниците на ответното
дружество са преназначени в новосъздаденото дружество ОП „ БКС“ – Враца.
Твърди, че не е спазена разпоредбата на чл. 123 КТ. Излага, че при издаване на
заповедта е нарушен и чл. 8 КТ, тъй като в последната година спрямо него бил
осъществяван тормоз, били му искани обяснения, било му възложено да изпълнява
функции на обикновен работник по чистотата, а не на технически организатор. Бил
подал сигнал в Комисията за защита от дискриминация. Моли да бъде отменено уволненито му като
незаконно, бъде възстановен на заеманата до този момент длъжност и му бъде
заплатено обезщетение за времето през което е останал без работа за периода от
02.02.2018г. до 02.07.2018г. Претендира разноски.
Ответникът счита предявените искове за допустими, но
неоснователни и недоказани. Твърди, че издадената заповед е законосъобразна и
издадена в съответствие с материалния и процесуалния закон. Излага, че
работодателят е спазил законовата процедура, като е заплатил и начислените
обезщетения по КТ. Сочи, че Общински
съвет – Враца е взел решение за прекратяване на ответното дружество, поради
което то е било обявено в ликвидация. Сочи, че са предприети всички действия за
извършване на процедурата по ликвидация съобразно закона, като изрично е
посочено, че дружеството се прекратява, а не се преобразува, за да бъде
приложена разпоредбата на чл.123 КТ. Сочи, че е достатъчно дружеството да бъде
обявено в ликвидация, а не да е прекратило окончателно дейността си и да е
заличено. Сочи, че новосъздаденото общинско предприятие „БКС – ВРАЦА“ ЕООД е нов
правен субект, с нова структура. Твърди, че при прекрятаване на трудовия
договор на това основание не е приложима закрилата на работника по чл.333 КТ.
Сочи, че искът за заплащане на обезщетение за оставане без работа е предявен
преждевременно по отношение на част от периода. Прави възражение за прихващане
с изплатените на ищеца обезщетения по чл. 220, ал.1 КТ в размер от 510 лева, по
чл. 222, ал.1 КТ в размер от 546,56 лева и по чл. 224, ал. 1 КТ в размер от
187,89 лева с претендираното обезщетение по чл. 225 КТ. Твръди, че изплатените
обезщетения ще се явят недължимо платено при признаване на уволнението за
незаконно. В съдебно заседание сочи, че претендираните размери са в брутен
размер, като същите са частично изплатени на ищеца, а остатъкът е преведен по
сметки на НАП и НОИ.
Съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
С трудов
договор № 33/18.05.2015г., сключен между страните на осн.
чл. 68, ал.1, т. 1 КТ, вр. с чл. 70, ал.1 КТ в полза на работодателя, ищецът е
бил назначен на длъжност „технически организатор“ със срок на изпитване до
19.08.2015г. С допълнително споразумение №356/18.08.2015г. към трудовия
договор, на основание чл.68, ал.1, т.2 КТ и чл.119 КТ срокът на трудовият
договор на ищеца бил продължен до 19.02.2016г. Съгласно допълнително
споразумение №202/18.02.2016г. трудовият договор с ищеца е станал безсрочен. С
допълнително споразумение №131/19.01.2017г. основното трудово възнаграждение на
ищеца е определено на 500 лева, а допълнително възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит е определено на 1% и към този момент е възлизало на 5 лева.
Видно от
експертно решение №4187/121- 09.09.16г. на ТЕЛК за общи заболявания към МБАЛ
„Христо Ботев“ АД – гр. Враца на ищецът Ч.Н.Ч. е определена 74% трайно намалена
работоспособност със срок от 3 години до 01.09.2019г.
Установява
се от заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 73/29.12.2017г., че
правоотношението между ищеца и ответника е прекратено на основание чл.328,
ал.1, т. 1 КТ – при закриване на предприятието, съгласно Решение
№442/06.04.2017г. на Общински съвет – Враца. От заповедта се установява, че
работодателят е приел за дължими на лицето следните обезщетения: по чл.220,
ал.1 КТ и чл.222, ал.1 КТ, като е отразено, че обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 2017г. не се дължи. С предизвестие №101/29.12.2017г., връчено
на 02.01.2018г. на ищецът е представено предизвестие за прекратяване на
трудовия му договор на посоченото основание чл. 328, ал.1, т.1 КТ - при закриване на предприятието.
От
регистрационна карта №10038484/02.01.2018г. на Дирекция „Бюро по труда“
представена и в оригинал за констатация, се установява, че ищецът е регистриран
в същата и изпълнява предвидените му срещи с трудов посредник от Дирекцията. От
справка за актуално състояние на всички трудови договори за Ч.Ч. от НАП, ТД-
Велико Търново, се установява, че към момента на приключване на устните
състезания – 25.04.2018г. същият не е имал регистрирани трудови договори.
Съдът е
извършил констатация, че в оригинала на трудовата книжка на ищеца с №940715, не
са вписани трудови договори след прекратяване на трудовото му правоотношение с
ответника с процесната заповед.
От
удостоверение изх. №13/01.02.2018г. от „БКС – Враца“ ЕООД – в ликвидация се
установява, че ищецът Ч.Ч. е получил брутен доход от 570 лев аза месеците
август и септември 2017г., а за месеце декември 2017г. - 510 лева.
Видно от
справка за отработените дни за м. август 2017г. от Ч.Ч., същият е отработил 23
работни дни, като от представения фиш за заплата за м. август 2017г. се
установява, че брутното възнаграждение на ищецът е 570 лева.
От
представен отчет по сметка №2 от 12.01.2018г. се установява, че на 12.01.2018г.
на ищецът е преведена сумата от 423,57 лева от ответното дружество. От отчет по
сметка № 7/16.02.2018г. се установява, че на ответното дружество е изплатило на
ищеца сумата от 431,66 лева на 16.02.2018г., а съгласно отчет по сметка №
9/02.03.2018г. ответното дружество е изплатило на ищеца и сумата от 33,56 лева.
За всички посочени суми като основание е посочено „заплата допълнение“.
Представено
е по делото протокол № 31 от 06.04.2017г., в който е обективирано решение № 442
на Общински съвет – Враца за прекратяване чрез ликвидация на „БКС – Враца“
ЕООД, открито е производство по ликвидация на същото, определен е ликвидатор,
определен е срок за провеждане на процедурата от 7 месеца от обнародване в
Търговския регистър към Агенция по вписванията на поканата до кредиторите по
чл.267 ТЗ.
Представен е
по делото Протокол № 35 от 08.06.2017г., в който е обективирано решение № 495
на Общински съвет – Враца, с което е създадено общинско предприятие „БКС“. В
т.3 от посоченото решение е приета Структура на Общинско предприятие „БКС“,
съгласно приложение №1, и е определен числен състав от 148 бр., включително
директор, като изрично е посочено, че трудовите правоотношения с работниците се
уреждат съгласно чл.123 КТ и при изискванията на приетата структура. В т. 4 от
решението е прието да бъде предоставено на Община Враца за управление и
безвъздно ползване от Общинско предприятие „БКС“ на недивжими имоти и движими
вещи, собственост на „БКС – Враца“ ЕООД, както и стоково-материални запаси по
балансова стойност на „БКС – Враца“ ЕООД.
В т.6 от Решението е изрично прието, че Общински съвет – Враца дава
съгласие Общинско предприятие „ БКС“ да поеме изцяло дейността и функциите на
„БКС – Враца“ ЕООД – в ликвидация.
Видно от
доклад от Е.Ф.М.вх. №114/21.09.2017г. се
установява, че всички работници от групата, почистваща Район 2 - Шестицата,
която е ръководел ищецът, са преминали в Общинско предприятие „ БКС“ – Враца,
съгласно чл.123, ал.1, т.7 от КТ.
По делото е
изслушан един свидетел Н.Т., баща на ищеца, който е потвърдил обстоятелството,
че от прекратяване на трудовото му правоотношение с ответното дружество, ищецът
не е започвал работа по друго трудово правоотношение. Показанията на свидетеля
са преценени с оглед всички събрани по делото доказателства на основание чл.172 ГПК и се приемат за достоверни от съда, същите се подкрепят от представените по
делото писмени доказателства, удостоверяващи липсвата на вписване на нови
трудови договори след прекратяване на процесното трудово правоотношение.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
Установява се от представените по делото доказателства – трудов договор № 33/18.05.2015г. и допълнителни споразумения към
него, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника, което е било
безсрочно, и е заемал длъжността „ технически организатор“. Трудовото
правоотношение било пререкратено със заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение № 73/29.12.2017г., като посоченото основание е чл. 328, ал.1,
т.1 КТ.
За да е налице законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение
между страните на соченото основание, в тежест на ответника е да докаже
законността на уволнението на посоченото в заповедта прекратително основание,
като установи наличието на посочената в закона предпоставка – закриване на предприятието.
Ответникът е направил възражение, че въпреки че ответното дружество
действително е обявено в ликвидация, то трудовото му правоотношение е следвало
да бъде запазено, като на основание чл. 123 КТ страна по него е следвало да
бъде дружеството, което е поело дейността на ответника.
Съгласно чл.123 КТ трудовото правоотношение с работника или служителя не се
прекратява при промяна на работодателя в резултат на изчерпателно изброени от
законодателя хипотези. Ищецът е възразил, че дейността, извършвана от ответното
дружество не е прекратена, а е прехвърлена за изпълнение от новообразуваното
общинско дружество „БКС“ – Враца, поради което е било налице основание за
продължаване на трудовото му правоотношение на основание чл.123 КТ, а не е
настъпило основанието за прекратяване на трудовото му правоотношение, посочено
в заповедна – закриване на предприятието.
Съдът счита, че направеното възражение е основателно. Видно е от решението,
с което е създадено общинското дружество „БКС“ – Враца, че същото е поело
изцяло функциите на дейността и функциите на „БКС – Враца“ ЕООД – в ликвидация.
В т. 3 от решение № 495 на Общински съвет – Враца изрично е посочено, че
трудовите правоотношения с работниците се уреждат съгласно чл.123 КТ и при
изискванията на приетата структура. От представената по делото докладна от Е.М.се
установява, че всички работници от групата, почистваща Район 2 - Шестицата,
която е ръководел ищецът, са преминали в Общинско предприятие „ БКС“ – Враца,
съгласно чл.123, ал.1, т.7 от КТ.
С оглед изложеното соченото от ответника основание за прекратяване на
трудовото правоотношение в заповед за прекратяване на трудовото правоотношение
№ 73/29.12.2017г. – чл.328, ал.1, т.1 КТ – закриване на предприятието, не е
налице, тъй като дейността на дружеството е прехвърлена за изпълнение на
новосъздаденото общинско дружество „БКС“ – Враца и трудовото правоотношение с
ищеца е следвало да бъде уредено съобразно чл.123, ал.1, т.7 КТ.
Предявеният
иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен и следва да бъде уважен, като
уволнението се признае за незаконно и бъде отменено.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Основателността на иска се обуславя от
незаконността на уволнението, до какъвто извод достигна съдът. Установи се, че
трудовият договор между страните се смята за сключен за неопределено време,
съгласно допълнително
споразумение №202/18.02.2016г.. Същевременно не се събраха доказателства, от
които да се направи извод, че до устните състезания трудовият договор би бил
прекратен на друго основание. Ето защо искът следва да се уважи като
основателен.
По иска по чл.344
ал.1 т.3 от КТ във връзка с чл.225 ал.1 от КТ:
Основателността
на иска се обуславя от незаконността на уволнението и установяване на
обстоятелството, че лицето е останало без работа през периода, за който се
претендира обезщетението. Доказано е по делото със справка на ТД на НАП за
актуално състояние на трудови договори за ищеца Ч.Ч., констатация за вписванията в трудовата
книжка на ищеца с №940715, както и от събраните
по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетеля Н.Т.,
че ищецът не е започнал работа по трудово правоотношение след прекратяване на
трудовия му договор с процесната заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение № 73/29.12.2017г.
Искът за присъждане
на обезщетение за оставане без работа е основателен за периода от прекратяване
на трудовото правоотношение до приключване на устните състезания – от
02.02.2018г. до 25.04.2018г. В останалата си част той се явява преждевременно
предявен.
Установено е
по делото със справка за отработените дни за м. август 2017г. от Ч.Ч., че
същият е отработил 23 работни дни, като от представения фиш за заплата за м.
август 2017г. се установява, че брутното възнаграждение на ищецът е 570 лева.
Съгласно чл.225, ал.1 КТ размерът на обезщетението за оставане без работа при
незаконно уволнение е размерът на брутното трудово възнаграждение на лицето,
като е спазено изискването на чл.177 КТ това да е последният месец, в който
лицето е отработило най-малко 10 работни дни.
Размерът на
дължимото обезщетение е 1620 лева, съобразно посочения период от 02.02.2018г.
до 25.04.2018г., като за месец април съдът е взел предвид, че работните дни, за
които се дължи обезщетение са 16.
Ответникът е
направил възражение за прихващане с изплатени от него суми, представляващи обезщетения
по чл. 220, ал.1 КТ в размер от 510 лева, по чл. 222, ал.1 КТ в размер от
546,56 лева и по чл. 224, ал. 1 КТ в размер от 187,89 лева, тъй като при отмяна
на уволнението, същите ще се явят недължимо платено.
От събраните
по делото доказателства: от отчет по
сметка №2 от 12.01.2018г. се установява, че на 12.01.2018г. на ищецът е
преведена сумата от 423,57 лева от ответното дружество; от отчет по сметка №
7/16.02.2018г. се установява, че на ответното дружество е изплатило на ищеца
сумата от 431,66 лева на 16.02.2018г., а съгласно отчет по сметка №
9/02.03.2018г. ответното дружество е изплатило на ищеца и сумата от 33,56 лева.
За всички посочени суми като основание е посочено „заплата допълнение“.
За
основателността на възражението за прихващане следва да бъде установено, че
действително сумите са дължими от ищеца. В случая са налице предпоставките за
възникване на вземане на ответника към ищеца за изплатени от него суми за
обезщетение по чл. 220, ал.1 КТ и по чл. 222, ал.1 КТ, тъй като с отмяната на
уволнението, трудовото правоотношение се възстановява и отпада основанието за
тяхното получаване. Съгласно трайната практика на ВКС, изразена и в Решение
№289/19.10.2011 по дело №618/2010 на ВКС, ГК, III г.о, служителят не дължи
връщане на полученото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. В
случая ответникът навежда твърдения, че сумата от 33,56 лева е преведена именно
на това основание, поради което и съдът приема това обстоятелство за
установено. Ответникът е поискал прихващане да бъде направено с брутният размер
на дължимите суми, а не с реално изплатеният нетен размер. Съдът счита, че така
направеното искане е неоснователно. Размерът над реално изплатения на ищеца би
бил дължим от лицето, на което е изплатено и не може да бъде възложено в тежест
на ищеца. Съдът приема, че възражението за прихващане е основателно по
отношение на изплатените суми от 423,57 лева и 431,66 лева, представляващи
изплатени обезщетения по чл. 220, ал.1 КТ и по чл. 222, ал.1 КТ, които след
отмяна на уволнението се явяват получени на отпаднало основание и подлежат на
връщане от ищеца.
След като
бъде извършено прихващане на дължимата от ответника сума, представляваща
обезщетение за оставане без работа, в размер на 1620 лева с дължимата от ищеца
сума от 855,23 лева, представляваща получени на отпаднало основание суми,
дължима от ответника остава сумата от 764,77 лева, като над този размер
предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съгласно
чл.7, ал.1 на Наредба № 1 от 9 юли
С оглед
изхода от делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото в размер на 378,02
лева. Не е посочено по какъв начин е разпределено възнаграждението по всеки от
исковете, поради което съдът приема, че то е равно по всеки от тях и размерът е
определен като е взето предвид, че два от предявените искове са уважени изцяло,
а по оценяемият иск е съобразен уваженият размер. На основание чл.78, ал.3 ГПК
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените от него
разноски, съобразно с отхвърлената част от иска. Съдът като съобрази, че
ответникът не е посочил какво е възнаграждението по всеки от исковете, срещу
които се е защитавал, то същото е равно за всеки от трите иска. Съобразно
отхвърлената част от исковете ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 227,74 лева.
На основание
чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда сумата от 210,00
лв. - 2 х 80 лв. определена държавна
такса по двата предявени неоценяеми иска, както и 50 лева държавна такса по
иска за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без
работа поради незаконното уволнение.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
уволнението на Ч.Н.Ч., ЕГН **********, адрес ***, за което е издадена заповед № 73/29.12.2017г.
на „БКС - Враца” ЕООД – в ликвидация, ЕИК ********, гр. Враца, ул. „***********ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал.
1, т. 2 КТ М.И.И., ЕГН ********** на заеманата до уволнението длъжност „технически
организатор” с код по НКП 41102007 при „БКС - Враца” ЕООД – в ликвидация, ЕИК ********,
гр. Враца, ул. „***********ОСЪЖДА „БКС
- Враца” ЕООД – в ликвидация, ЕИК ********, гр. Враца, ул. ***********да
заплати на Ч.Н.Ч., ЕГН ********** на основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ във връзка с чл.225 ал.1 от КТ сумата
от 764,77 лв. / седемстотин шестдесет и
четири лева и 77ст./, представляваща размера на
брутното трудово възнаграждение за периода 02.02.2018г. до 25.04.2018г., в който ищецът е
останал без работа след уволнението, ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на предявяване на иска - 01.03.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска до пълния предявен размер от 3420 лева и за периода от 26.04.2018г. до
02.07.2018г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „БКС -
Враца” ЕООД – в ликвидация, ЕИК ********, гр. Враца, ул. ***********да заплати на Ч.Н.Ч., ЕГН ********** сумата от 378,02 лева, представляваща направени
разноски в производството съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК Ч.Н.Ч.,
ЕГН ********** *** ЕООД – в
ликвидация, ЕИК ********, гр. Враца,
ул. ***********сумата от 227,74 лева,
представляваща направени разноски в производството съобразно отхвърлената част
от исковете.
ОСЪЖДА „БКС - Враца” ЕООД – в ликвидация, ЕИК ********, гр. Враца, ул. ***********да
заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд гр. Враца сумата от 210,00
лв., представляваща държавна такса.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от 08.05.2018г.
на основание чл.315, ал.2 ГПК .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: