Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 31.12.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на девети
декември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Антоанета Христова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7496
по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът “Теленор
България” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост 4”,
Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от изпълнителните директори Джейсън
Кристос Кинг и Марек Слачик,
твърди, че с ответника на 14.02.2018г. сключили договор за мобилни услуги №
*********, заявление за пренасяне на номер/а в мрежата на Теленор и договор за
лизинг от 14.02.2018г. Съгласно първия договор на ответника е бил предоставен
мобилен телефонен номер **********, пренесен от друга мрежа в Теленор със
стандартна месечна абонаментна такса 44.99 лева с включен ДДС или 37.49 лева
без включен ДДС. По силата на договора за лизинг на ответника ищецът
предоставил мобилен телефонен апарат LG K8 2017 Grey, съгласно който общата
цена на лизинговата вещ е 91.77 лева с включен ДДС, а за ползването й на основание
чл.3, ал.1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължил за извърши 23
месечни лизингови вноски в размер на 3.99 лева с включен ДДС всяка, като било
уговорено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през
отчетните периоди мобилни услуги чрез номера. Ответникът не е изпълнил
задължението си за заплащане на ползваните мобилни услуги и лизингови вноски по
4 броя фактури, както следва: По фактура № **********/20.04.2018г. с падеж
05.05.2018г. за отчетен период 20.03.2018г. до 19.04.2018г. – 37.49 лева
месечна абонаментна такса, 0.75 лева такса за спиране на номер, 1.84 лева
ползвани мобилни услуги, 3.99 лева лизингова вноска или общата сума, начислена
във фактурата е 52.09 лева, като след приспадане на надвнесено плащане на задължение
от предходен отчетен период в размер на 12.85 лева, остава да се дължи 39.24
лева; По фактура № **********/20.05.2018г. с падеж 04.06.2018г. за отчетен
период 20.04.2018г. до 19.05.2018г. – 37.49 лева абонаментна такса, 0.75 лева
такса за спиране на номер, 1.63 лева ползвани мобилни услуги и 3.99 лева
лизингова вноска или общата сума начислена във фактурата е 53.32 лева; По
фактура № **********/20.06.2018г. с падеж 05.07.2018г. за отчетен период
20.05.2018г. до 19.06.2018г. – 37.49 лева абонаментна такса, 1.25 лева ползвани
мобилни услуги и 3.99 лева лизингова вноска или общата сума начислена във
фактурата е 50.48 лева. Поради предсрочното прекратяване на договора за мобилни
услуги по вина на потребителя поради изпадането му в забава, операторът е издал
фактура № **********/20.08.2018г., в която била начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на основание чл.11 от договора в размер на 324.04 лева.
Тази сума представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за
номера без включен ДДС – по 37.49 лева всяка, а именно 112.47 лева и с добавена
разлика в размер на 211.57 лева между стандартната цена на мобилно устройство
LG K8 2017 Grey без отстъпка съгласно актуалната към 14.02.2018г. ценова листа
на оператора и преференциалната му цена, за която е сключен договор за лизинг
от 14.02.2018г., съответстваща на оставащия период до края на първоначално
предвидения срок на договора за мобилни услуги. Обявяването на предсрочната
изискуемост на неначислените лизингови вноски било уредено в чл.12 от Общите
условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за
упражняването на това право е неизпълнение на паричните задължения на
лизингополучателя, в това число свързаните договори за мобилни услуги. За
мобилно устройство LG K8 2017 Grey предсрочно изискуемият остатък от
лизинговите вноски е в общ размер на 71.82 лева с включен ДДС, равняващ се на
18 неначислени лизинтови вноски. Така общата сума начислена в последната
четвърта фактура е 395.86 лева. Изискуемостта на вземанията на ищеца по всяка от
фактурите е настъпила 15 дни след издаването й, но до момента ответникът не е
заплатил дължимите се парични суми по тях. За паричните суми по процесните фактури, ищцовото дружество
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз
основа на което е образувано ч.гр.дело № 5412/2019г. по описа на РРС.
Издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е била
изпратена за връчване на ответника на регистрираните му постоянен и настоящ
адрес, където не е бил открит, поради което същата е счетена за връчена на
основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предяви иск относно
вземането си. Поради това моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 538.90 лева, представляваща сбор от
неплатени използвани мобилни услуги по договор
за мобилни услуги № *********/14.02.2018г.; договорна неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги и незаплатени 18 лизингови вноски по договор за лизинг
на мобилно устройство от 14.02.2018г., за което са издадени фактура № **********/20.04.2018г.;
фактура № **********/20.05.2018г.; фактура № **********/20.06.2018г. и фактура
№ **********/20.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано
от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 09.09.2019г. до
окончателното й изплащане, въз
основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.дело № 5412/2019г. по описа на РРС. Претендира и направените по
настоящото дело разноски, както и тези направени по заповедното производство.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата
молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания
петитум, квалифицира правно предявения положителен установителен иск по чл.422
от ГПК.
Ответникът П.Г.Р. призован по регистрираните му
постоянен и настоящ адрес не е открит. Назначеният му особен представител в
срока за отговор оспорва частично предявения иск. Твърди, че не е настъпила
претендираната предсрочна изискуемост на задълженията по двата договора, тъй
като това е право на кредитора, което следва да бъде упражнено по надлежния
ред, а не задължение и не може да настъпи автоматично. Твърди и че клаузата в
договора за лизинг касаеща начисляването на неустойка за предсрочно
прекратяване на договора в размер на 211.57 лева, представляваща разликата
между стандартната цена на мобилното устройство и преференциалната се явява
неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, тъй като е предвидена в договор
с общи условия, върху чието съдържание потребителят не е имал възможност да
влияе, а от там и нищожна на основание чл.146 от ЗЗП, поради което и ответникът
не дължи на ищеца такава неустойка. Тази клауза не само има неравноправен характер,
но води и до неоснователно обогатяване на ищцовото дружество. Действителната
цена на лизинговото мобилно устройство е 91.77 лева, като тази сума е посочена
и в издадения запис на заповед от 14.02.2018г.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
На 14.02.2018г. страните сключили договор за мобилни услуги №
*********, заявление за пренасяне на номер/а в мрежата на Теленор и договор за
лизинг от 14.02.2018г., като съгласно първия договор на ответника е бил
предоставен мобилен телефонен номер **********, пренесен от друга мрежа в
Теленор със стандартна месечна абонаментна такса 44.99 лева с включен ДДС или
37.49 лева без включен ДДС. По силата на договора за лизинг на ответника ищецът
предоставил мобилен телефонен апарат LG K8 2017 Grey, съгласно който общата
цена на лизинговата вещ е 91.77 лева с включен ДДС, а за ползването й на
основание чл.3, ал.1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължил за
извърши 23 месечни лизингови вноски в размер на 3.99 лева с включен ДДС всяка,
като било уговорено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните
през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера. Липсва спор по делото, че
ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на ползвани мобилни
услуги и лизингови вноски по 4 броя фактури, както следва: По фактура №
**********/20.04.2018г. с падеж 05.05.2018г. за отчетен период 20.03.2018г. до
19.04.2018г. – 37.49 лева месечна абонаментна такса, 0.75 лева такса за спиране
на номер, 1.84 лева ползвани мобилни услуги, 3.99 лева лизингова вноска или
общата сума, начислена във фактурата е 52.09 лева, като след приспадане на
надвнесено плащане на задължение от предходен отчетен период в размер на 12.85
лева, остава да се дължи 39.24 лева; По фактура № **********/20.05.2018г. с
падеж 04.06.2018г. за отчетен период 20.04.2018г. до 19.05.2018г. – 37.49 лева
абонаментна такса, 0.75 лева такса за спиране на номер, 1.63 лева ползвани
мобилни услуги и 3.99 лева лизингова вноска или общата сума начислена във
фактурата е 53.32 лева; По фактура № **********/20.06.2018г. с падеж
05.07.2018г. за отчетен период 20.05.2018г. до 19.06.2018г. – 37.49 лева
абонаментна такса, 1.25 лева ползвани мобилни услуги и 3.99 лева лизингова
вноска или общата сума начислена във фактурата е 50.48 лева, а поради
предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя,
поради изпадането му в забава, операторът е издал фактура №
**********/20.08.2018г., в която била начислена неустойка за предсрочно прекратяване
на основание чл.11 от договора в размер на 324.04 лева, като тази сума
представлявала сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без
включен ДДС – по 37.49 лева всяка, а именно 112.47 лева и с добавена разлика в
размер на 211.57 лева между стандартната цена на мобилно устройство LG K8 2017
Grey без отстъпка съгласно актуалната към 14.02.2018г. ценова листа на
оператора и преференциалната му цена, за която е сключен договор за лизинг от
14.02.2018г., съответстваща на оставащия период до края на първоначално
предвидения срок на договора за мобилни услуги. Обявяването на предсрочната
изискуемост на неначислените лизингови вноски било уредено в чл.12 от Общите
условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за
упражняването на това право е неизпълнение на паричните задължения на
лизингополучателя, в това число свързаните договори за мобилни услуги. За
мобилно устройство LG K8 2017 Grey предсрочно изискуемият остатък от
лизинговите вноски е в общ размер на 71.82 лева с включен ДДС, равняващ се на
18 неначислени лизингови вноски и така общата сума начислена в последната
четвърта фактура е станала 395.86 лева.
На ответника била изпратена покана
за доброволно плащане на задълженията му по издадените фактури /л.55 от
делото/, съгласно която при неплащане на задълженията му в 10-дневен срок от
получаване на поканата, сключените между страните договори ще се считат за
прекратени и ползването на мобилния номер няма да бъде възможно, а всички
оставащи лизингови вноски ще станат предсрочно изискуеми. Съгласно
удостоверение с изх.№ 233/25.11.2020г., издадено от „Тип – Топ Куриер” АД,
същото било доставено на адреса на доставката: гр.Русе, ул.”Никола Й.Вапцаров”
№ 21, вх.4, на 30.07.2018г.
За паричните суми по процесните фактури, ищцовото дружество
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз
основа на което е образувано ч.гр.дело № 5412/2019г. по описа на РРС, като
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е била
изпратена за връчване на ответника на регистрираните му постоянен и настоящ
адрес, където не е бил открит, поради което същата е счетена за връчена на
основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предяви иск относно
вземането си, което той е направил по настоящото дело.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
“Теленор България” ЕАД и
ответникът били в облигационни правоотношения по силата на сключен между тях на 14.02.2018г. договор за мобилни услуги №
*********, заявление за пренасяне на номер/а в мрежата на Теленор и договор за
лизинг от 14.02.2018г., като съгласно първия договор на ответника е бил
предоставен мобилен телефонен номер **********, пренесен от друга мрежа в
Теленор със стандартна месечна абонаментна такса 44.99 лева с включен ДДС или
37.49 лева без включен ДДС. По силата на договора за лизинг на ответника ищецът
предоставил мобилен телефонен апарат LG K8 2017 Grey, съгласно който общата
цена на лизинговата вещ е 91.77 лева с включен ДДС, а за ползването й на
основание чл.3, ал.1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължил за
извърши 23 месечни лизингови вноски в размер на 3.99 лева с включен ДДС всяка,
като било уговорено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните
през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера. Липсва спор по делото, че
ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на ползвани мобилни
услуги и лизингови вноски по 4 броя фактури, както следва: По фактура №
**********/20.04.2018г. с падеж 05.05.2018г. за отчетен период 20.03.2018г. до
19.04.2018г. – 37.49 лева месечна абонаментна такса, 0.75 лева такса за спиране
на номер, 1.84 лева ползвани мобилни услуги, 3.99 лева лизингова вноска или
общата сума, начислена във фактурата е 52.09 лева, като след приспадане на
надвнесено плащане на задължение от предходен отчетен период в размер на 12.85
лева, остава да се дължи 39.24 лева; По фактура № **********/20.05.2018г. с
падеж 04.06.2018г. за отчетен период 20.04.2018г. до 19.05.2018г. – 37.49 лева
абонаментна такса, 0.75 лева такса за спиране на номер, 1.63 лева ползвани
мобилни услуги и 3.99 лева лизингова вноска или общата сума начислена във
фактурата е 53.32 лева; По фактура № **********/20.06.2018г. с падеж
05.07.2018г. за отчетен период 20.05.2018г. до 19.06.2018г. – 37.49 лева
абонаментна такса, 1.25 лева ползвани мобилни услуги и 3.99 лева лизингова
вноска или общата сума начислена във фактурата е 50.48 лева. По делото не е
доказано от страна на ответника, че е заплатил дължимите от него парични суми
по горепосочените 4 фактури за месечните абонаменти такси за ползваните мобилни
услуги на определените и договорени в договора падежи. Съдът намира за
неоснователно възражението на назначения особен представител на ответника, че
не е била настъпила претендираната предсрочна изискуемост на задълженията по
двата договора. Съгласно чл.19б, б.в/ от Общите условия на „Теленор България”
ЕАД, операторът има право едностранно да прекрати индивидуален срочен договор,
в случай, че потребителят не е платил дължими суми след изтичане срока за
плащането им. Виновното неизпълнение на ликвидни и изискуеми договорни
задължения, начислени в издадените фактури, представлява основание за
едностранното неизпълнение на задълженията на длъжника за заплащане на
потребените услуги и дължимите лизингови вноски, поради което операторът е
спрял достъпа на клиента до мобилната си наземна мрежа, т.нар. двустранно
спиране на 10.07.2018г. П.Г. е бил уведомен от ищеца за възможността доброволно
да заплати дължимите суми чрез изпратената му на посочения адрес последна
покана за доброволно плащане на 21.07.2018г., съгласно която при неплащане на
задълженията му в 10-дневен срок от получаване на поканата, сключените между
страните договори ще се считат за прекратени и ползването на мобилния номер
няма да бъде възможно, а всички оставащи лизингови вноски ще станат предсрочно
изискуеми. Съгласно удостоверение с изх.№ 233/25.11.2020г., издадено от „Тип –
Топ Куриер” АД, същото било доставено на адреса на доставката: гр.Русе,
ул.”Никола Й.Вапцаров” № 21, вх.4, на 30.07.2018г. След като обаче той не
изпълнил задълженията си в дадения му доброволен срок, ответникът е изпаднал в
забава по отношение на дължимите плащания, бил е надлежно уведомен за
прекратяването на договорите и последиците от неизпълнението на задълженията му
към момеблния оператор, в т.число настъпване на предсрочна изискуемост на
лизинговите вноски. Поради предсрочното прекратяване на договора за мобилни
услуги по вина на потребителя, поради изпадането му в забава, операторът е
издал фактура № **********/20.08.2018г., в която била начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на основание чл.11 от договора в размер на 324.04 лева,
като тази сума представлявала сбор от три стандартни месечни абонаментни такси
за номера без включен ДДС – по 37.49 лева всяка, а именно 112.47 лева и с
добавена разлика в размер на 211.57 лева между стандартната цена на мобилно
устройство LG K8 2017 Grey без отстъпка съгласно актуалната към 14.02.2018г.
ценова листа на оператора и преференциалната му цена, за която е сключен
договор за лизинг от 14.02.2018г., съответстваща на оставащия период до края на
първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги. Обявяването на
предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в чл.12 от
Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за
упражняването на това право е неизпълнение на паричните задължения на
лизингополучателя, в това число свързаните договори за мобилни услуги. За
мобилно устройство LG K8 2017 Grey предсрочно изискуемият остатък от
лизинговите вноски е в общ размер на 71.82 лева с включен ДДС, равняващ се на
18 неначислени лизингови вноски и така общата сума начислена в последната
четвърта фактура е станала 395.86 лева.
Основателен е и искът в
частта за претендираната неустойка. В договорите за мобилни услуги изрично е
предвидено, че в случай на прекратяване на договора през първоначалния срок за
която и да е СИМ карта/номер, посочена в него, по вина или инициатива на
потребителя, последният дължи неустойка. Разпоредбата на чл.229а, ал.1, изр.
трето ЗЕС предвижда, че абонатът има право да прекрати безсрочния
договор с едномесечно предизвестие, без да дължи неустойки за това. По аргумент
от противното, при прекратяване на срочен договор преди изтичането на неговия
срок, както е в настоящия случай, е допустимо уговарянето на такава неустойка.
Известно е, че освен обезщетителна, неустойката има и санкционна функция. В
този смисъл от гледна точка на кредитора тя съставлява не само обезщетение за
вредите от неизпълнението, каквито безспорно съставляват месечните такси и
лизинговите вноски, от които последният се е лишил и е щял да
получи, ако договорите с ответника не бяха предсрочно прекратени, но и санкция
за неизправния длъжник за неговото неизпълнение. Тази санкция, разбира се, не
следва да бъде прекомерна. При извършената служебна проверка за валидност
/чл.146, ал.1 вр.чл.143, т.5 от ЗЗП/ съдът не констатира прекомерност на
уговорената сума на неустойката, съпоставена със стойността на договорите, която
да обуславя нищожност на клаузата, поради което възражението на особения
представител на ответника в тази насока се явява неоснователно.
Неоснователно е и възражението на особения
представител на ответника, че клаузата
в договора за лизинг касаеща начисляването на неустойка за предсрочно
прекратяване на договора в размер на 211.57 лева, представляваща разликата
между стандартната цена на мобилното устройство и преференциалната се явява
неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, тъй като е предвидена в договор
с общи условия, върху чието съдържание потребителят не е имал възможност да
влияе, а от там и нищожна на основание чл.146 от ЗЗП, поради което и ответникът
не дължи на ищеца такава неустойка, както и че тази клауза не само имала
неравноправен характер, но водела и до неоснователно обогатяване на ищцовото
дружество, като твърди и че действителната цена на лизинговото мобилно
устройство е 91.77 лева, като тази сума е посочена и в издадения запис на
заповед от 14.02.2018г. Действително такъв запис на заповед е бил издаден от
ответника в полза на ищеца за тази парична сума, която е представлявала
преференциалната цена на мобилното устройство. При сключването на договорите за
мобилни услуги, мобилното устройство е било предложено на преференциална цена,
поради желанието на П.Р. да ползва мобилните услуги на ищцовото дружество.
Стандартната цена на устройството се удостоверява от изявленията на страните в
подписания от тях договор за мобилни услуги – чл.7. Съгласно чл.21 от Общите
условия на „Теленор България“ ЕАД за
взаимоотношенията с потребителите на мобилни/фиксирани услуги, Теленор има право да определя отстъпки на база технология,
кредитна оценка на потребителя, обем на ползване на услугата, съвместно
доброволно ползване на две или повече избрани от потребителя допълващи се
услуги, очакван трафик, както и на други основания, определени с индивидуалния
договор с потребителя. Поради неизпълнение на задълженията от страна на
потребителя същият не може да се възползва занапред от преференцията да заплаща
стойността на мобилното устройство в намаления размер, поради което и клаузата,
с която се предвижда, че се дължи част от стойността на отстъпките за
предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края
на договора за мобилни услуги, в случай, че такива устройства са били
предоставени на лизинг срещу заплащане в брой, не се явява неравноправна Към
момента на сключване на договора за мобилни услуги, П.Р. е имал възможност да
се запознае със съдържанието на неустоечните клаузи и
с начина на формиране на неустойките в случай на предсрочно прекратяване на
договорите по вина на потребителя. Последният е разполагал с информация за
отстъпката, която се прави от оператора за закупуване на процесното мобилно
устройство. В т.8 от договора за мобилни услуги от 14.02.2018г. е посочена
стандартната цена на устройството без абонамент – 399.90 лева, както и
отстъпката от стандартната цена на устройството – 304.14 лева. Тези факти
доказват, че ответникът е бил информиран за начина на формиране на неустойката,
включително, че същата включва част от стойността на отстъпката на
предоставените устройства и я е приел чрез подписването на договора при
условията на оператора Размерът на тази неустойка е формиран в съответствие с
договореното между страните и не нарушава правата на потребителя. По
гореизложените съображения клаузата в договора за лизинг касаеща начисляването
на неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 211.57 лева,
представляваща разликата между стандартната цена на мобилното устройство и
преференциалната не се явява неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП и
ответникът дължи същата в такъв размер.
Предвид гореизложеното съдът намира,
че предявения иск се явява изцяло основателен, поради което следва да се уважи
изцяло, като се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца сумата от 538.90 лева, представляваща сбор от
неплатени използвани мобилни услуги по договор
за мобилни услуги № *********/14.02.2018г.; договорна неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги и незаплатени 18 лизингови вноски по договор за
лизинг на мобилно устройство от 14.02.2018г., за което са издадени фактура № **********/20.04.2018г.;
фактура № **********/20.05.2018г.; фактура № **********/20.06.2018г. и фактура
№ **********/20.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано
от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 09.09.2019г. до
окончателното й изплащане, въз
основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.дело № 5412/2019г. по описа на РРС.
Съгласно дадените задължителни
указания на съдилищата с Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по заповедното
производство – ч.гр.дело № 5412/2019г. по описа на РРС, разноски в размер на
25.00 лева – заплатена държавна такса за производството по делото и 360.00 лева
– заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и
предвид уважаването на предявения иск, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в размер на 25.00 лева
– заплатена държавна такса за производството по делото, 300.00 лева – заплатено
възнаграждение на назначения му особен представител и 360.00 лева - заплатено
възнаграждение на редовно упълномощения адвокат.
Мотивиран така и на основание чл.422
от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
П.Г.Р., с ЕГН: ********** и регистрирани постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***,
че дължи на “Теленор
България” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост 4”,
Бизнес Парк София, сграда 6, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните
директори Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, сумата от 538.90 лева /петстотин тридесет и осем лева
и деветдесет стотинки/, представляваща сбор от неплатени използвани мобилни
услуги по договор за
мобилни услуги № *********/14.02.2018г.;
договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги и
незаплатени 18 лизингови вноски по договор за лизинг на мобилно устройство от
14.02.2018г., за което са издадени фактура
№ **********/20.04.2018г.; фактура № **********/20.05.2018г.; фактура №
**********/20.06.2018г. и фактура № **********/20.08.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от 09.09.2019г. до окончателното й
изплащане, въз основа на
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по
ч.гр.дело № 5412/2019г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА П.Г.Р., с ЕГН: ********** и
регистрирани постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, да заплати на “Теленор България” ЕАД със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София,
сграда 6, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Джейсън
Кристос Кинг и Марек Слачик, сумата от 385.00
/триста осемдесет и пет/ лева – направени по заповедното производство –
ч.гр.дело № 5412/2019г. по описа на РРС, разноски.
ОСЪЖДА П.Г.Р., с ЕГН: ********** и регистрирани постоянен
адрес:*** и настоящ адрес:***, да заплати на “Теленор България” ЕАД със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителните директори Джейсън Кристос Кинг и
Марек Слачик, сумата от 685.00 /шестстотин осемдесет и пет/ лева - направени по
настоящото дело разноски за заплатени държавна такса, възнаграждения за особен
представител и редовно упълномощения адвокат.
Съобщението за изготвеното решение и
препис от същото да се изпратят на ответника чрез назначения му особен
представител.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: