Р Е Ш Е
Н И Е
№ 493
град Велико Търново, 18.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на
четвърти декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело № 342/2019 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Същото е с предмет искане на И.С.Б., с адрес *** за
прогласяване на нищожността на Заповед № РД 22-1328/04.10.2010 г. на кмета на
община Велико Търново /навсякъде неточно посочена от страните като издадена на
07.10.2017 г./, с която на основание чл. 62, ал. 2 от АПК е поправена явна
фактическа грешка в негова предходна Заповед № 609/12.08.1996 г. Според жалбоподателката тази заповед е
нищожна, като издадена при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, като административният орган не бил
изяснил защо и по каква причина било поискано от М.и П.С.поправка поради явна
фактическа грешка на Заповед № 609/12.08.1996 г. 14 години след допускането й.
Твърди, че отстъпеното право на строеж върху държавна земя по Договор от
13.08.1996 година било погасено съгласно чл. 67 от ЗС. Сочи, че към момента на
издаване на заповедта жалбоподателката била собственик на изба № 81. Излага
съображения, че заповедта е материално незаконосъобразна, тъй като с Наредба №
5 от 17.05.1995 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство се
предвиждало, че всички жилища следвало да имат складово помещение /изби/, а в
случая кметът не бил установил дали има други обособени изби към апартаменти №№
14/52 и 15/53 след преустройството на изби № № 81 и 82 и включването им към
друг самостоятелен обект – магазин. Предвид това
било налице превратно упражняване на власт от страна на административния орган,
поради което било налице неспазване на целта на закона. По тези съображения,
доразвити в хода на устните състезания и в писмена защита иска обжалваната
заповед да бъде обявена за нищожна, като й се присъдят направените в
производството разноски.
Ответникът
по жалбата, кмета на
община Велико Търново, чрез пълномощника си оспорва жалбата като неоснователна
по съображения, развити в представено писмено становище.
Счита, че оспорваната заповед е правилен и обоснован административен акт,
постановен при съблюдаване правилата на процесуалния и материалния закон.
Излага доводи, че процесната заповед не променя първоначално създаденото
положение, а с нея се преодолява фактическа неточност, допусната при текстовото
й изписване.
Заинтересованата страна Д.П.В.
***, чрез пълномощника си взема становище за неоснователност на жалбата, като
излага съображения в писмена защита. Претендира направените по делото разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна страна:
Със Заповед №
1502/22.06.1992 г. на кмета на община Велико Търново П.Б.С.е обезщетен с
апартамент № 15 /53/ намиращ се в гр. Велико Търново, ***, със застроена площ
100,23 кв. м., изба № 82 и таван № 61. Със заповед № 1502/22.06.1992 г. на
кмета на община Велико Търново М.В.С.е обезщетена с апартамент № 14 /52/
намиращ се в гр. Велико Търново, ***, със застроена площ 44,52 кв. м., изба №
81 и таван № 60.
С молба вх. №
94-П-185/18.07.1996 г. до кмета на община Велико Търново П.С.и М.С.са поискали
да им бъде преотстъпено право на строеж за преустройство и пристройка на
магазин за пакетирани стоки в жил. блок № 11, жк Бузлуджа, кв. 360, ул. „Д.
Рашев“ 11, вх. В. Със Заповед № 609/12.08.1996 г. на кмета на община Велико
Търново на основание чл. 37 от Закона за общинската собственост и одобрен
проект на 18.07.1996 г. на П.Б.С.и М.В.С.е отстъпено възмездно право на строеж
върху общинска земя за промяна предназначението на две избени помещения № 80 и
83 и пристройка към тях в магазин за хранителни стоки от 28 кв. м. за сумата
общо 3697 лв.
Въз основа на Заповед №
609/12.08.1996 г., между С.и кмета на община Велико Търново на 13.08.1996 г. е
сключен договор за отстъпване на право на строеж, според който общината отстъпва
на строителя право на строеж за построяване на пристройка и промяна
предназначението на изби 80 и 83 с квадратура от 28 м.
От главния архитект на
общината е издадено разрешение за строеж № 245/01.09.1996 г., с който на П.С.и М.С.е
разрешено да извършат преустройство и пристройка на съществуващи изби № 80 и 83
в магазин за промишлени стоки, съгласно съгласуваните проекти.
С постановление за
възлагане на недвижим имот от 03.05.2010 г., влязло в сила на 08.06.2010 г.,
частен съдебен изпълнител на основание чл. 496, ал. 1 от ГПК е възложил на И.С.Б.
апартамент № 14/52 на пети етаж, вх. В от жилищен блок ППП-1 „А“, ул***, със
застроена площ от 44,45 кв. м., заедно с принадлежащите му изба № 81 и таван №
60.
С молба вх. №
94-ПП-1383/01.10.2010 г. П.С.и М.С.са поискали да бъде поправена явна
фактическа грешка, допусната в Заповед № 609/12.08.1996 г., в договор от 13
август 1996 г., както и в разрешение за строеж № 245/01.09.1996 г., като
номерата на избите бъдат променени на № 81 и 82 съгласно приложените документи.
Със Заповед № РД 22-1328/04.10.2010 г. на кмета на община Велико Търново на
основание чл. 62, ал. 2 от АПК, подадената молба и извършена проверка в архивна
документация е поправена явна фактическа грешка, допусната в Заповед №
609/12.08.1996 г., като на ред девети вместо „избени помещения № 80 и 83“
следва да се чете „избени помещения № 81 и 82“. Според отразеното в заповедта,
същата е получена на ръка от неизвестно лице на 06.10.2019 г. /л. 83/.
С писмо от 11.11.2010 г.
кметът на община Велико Търново е уведомил частния съдебен изпълнител в отговор
на негово запитване, че в преписката не се намират документи за завършване на
строежа /горепосочения магазин/ и въвеждане на обекта в експлоатация, както и
протокол по чл. 181, ал. 2 от ЗУТ за завършване на обекта в груб строеж.
С нотариален акт от
28.12.2010 г. на основание чл. 587 от ГПК П.Б.С.и М.В.С.са признати за
собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.515.212.3.18,
с предназначение за търговска дейност и площ 28 кв.м. Чрез наследяване и
прехвърлителна сделка собствеността върху този обект впоследствие е преминала
върху Д.П.В..
С определение №
14206/23.10.2019 г. на ВАС по адм. дело № 10882/2019 г. е отменено определение № 234 от 10.07.2019 г., постановено по адм. д. №
342/2019 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново в частта му, с
която жалбата на И. Б., с искане за прогласяване на нищожността на заповед № РД
22-1328/07.10.2010 г. на кмета на Община Велико Търново, е оставена без
разглеждане и производството по делото в тази му част е прекратено, като делото
е върнато на същия съд и състав за продължаване на процесуалните действия в
тази му част, и е оставено в сила определението в останалата му част, в
която е оставено без разглеждане искането на жалбоподателката за прогласяване
нищожността на Заповед № 609/12.08.1996 г. на кмета на община Велико Търново.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Искането
на жалбоподателката е единствено за обявяване нищожността на Заповед № РД
22-1328/04.10.2010 г. на кмета на Община Велико Търново, с която на основание
чл. 62, ал. 2 от АПК е извършена поправка на явна фактическа грешка, допусната
в Заповед № 609/12.08.1996 г. на същия административен орган. Същото е
допустимо предвид горепосоченото определение на ВАС.
Разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от АПК
гласи, че очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, се
поправят от органа, който го е издал. В АПК няма легална дефиниция на понятието
„очевидна фактическа грешка“, но от анализа на теорията и съществуващата
съдебна практика може да се направи извода, че поправка на фактическа грешка по
реда на чл. 62, ал. 2 от АПК се извършва, когато действителната воля на
административния орган е вече разкрита в издаден акт, но има допусната
неточност при нейното изразяване /а не формиране/, която не води до изменение
на волята на органа. Като „очевидна /явна/ фактическа грешка“ може да се приеме
неправилното изписване на страните - адресати на административния акт, върху
които той простира правното си действие; грешки в изчисленията; грешно посочено
правно основание за издаване на акта; грешно посочване на идентификационните
номера или граници на имоти и др. Т.е. очевидната фактическа грешка се определя
като техническа грешка, като пропуск, който може да бъде установен от всички
останали доказателства в преписката и по отношение, на който органът е формирал
действителна воля. Административният акт, който се коригира, и актът, чрез
който се извършва поправката, образуват едно цяло, като поправеният акт важи с
поправеното съдържание от деня, когато е бил постановен, а не от деня на
поправката, която само премахва несъответствието между волята на органа и
нейния външен израз. Двата акта не могат да си противоречат и да пораждат
различни по своето съдържание правни последици. Отделно от горното, съдът
съобрази и това, че законово основание за прилагане на извънредната процедура
на чл. 62, ал. 2 от АПК, не може да бъде всяка грешка в административния акт, а
само такава, която касае валидната воля на административния орган в производства,
за които той, безспорно, разполага с нужната компетентност.
В
действащото законодателство няма легална дефиниция на понятието нищожен
административен акт. Регламентирани са критериите, които обуславят
незаконосъобразност на административния акт, а именно: липса на компетентност,
неспазване на определената форма, съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, противоречие с материално-правни
разпоредби и несъответствие с целта на закона /чл. 146 от АПК/. Нищожността
означава, че административният акт страда от такъв важен, силен, тежък или
съществен порок, който прави акта напълно недействителен, непроизвеждащ правни
последици, а само създава привидност за настъпването им. В правната теория са
установени критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият води до
унищожаемост. На първо място - липсата на компетентност винаги е основание за
нищожност на акта, без значение дали тя е материална, териториална или лична.
На следващо място неспазване на определената в закона форма е порок на акта
водещ до нищожността му само тогава, когато е толкова сериозен, че практически
се приравнява на липса на форма. Нарушаването на
административнопроизводствените правила обикновено води до унищожаемост, освен
ако нарушаването на тези правила е довело до липса на волеизявление и на това
основание – до нищожност. Нарушенията на материалния закон касаят правилността
на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен на
посоченото основание би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова
опора, т. е. не е издаден на основание нито една правна норма. Само пълната
липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата
материалноправна норма, и липсата на каквото и да е основание и изобщо на
възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до
нищожност. Несъответствието с целта на закона или
т.нар. превратно упражнение на власт също е порок, водещ само до
незаконосъобразност като правило. Налице ще е нищожен административен акт, ако
неправомерната цел, която се преследва с него не може да бъде постигната по
никакъв друг начин и от никой орган или се преследва някаква престъпна цел.
В настоящия казус е безспорно, че
процесната заповед, както и поправената Заповед № 609/12.08.1996 г. са издадени
от един и същ орган – кмета на община Велико Търново. Компетентен да издаде
първоначалната заповед за учредяване на право на строеж върху общинска земя е бил
именно кмета на общината, съгласно чл. 37 от Закона за общинската собственост
/Обн., ДВ, бр. 44 от 21.05.1996 г., в сила от 1.06.1996 г./, а съгласно чл. 62, ал. 2 от АПК поправката на очевидна
фактическа грешка в административния акт се извършва от органа, който го е
издал. Предвид
това Заповед № РД 22-1328/04.10.2010 г. е издадена от компетентен орган.
Процесната заповед е издадена и в предвидената от закона писмена форма, като евентуалното нарушаване на
формата на акта по чл.59, ал.2,
т. 4 от АПК, част от която е изискването той да съдържа фактическите
и правните основания за издаването си е основание за неговата унищожаемост, а
не за нищожността му. Издаването на
заповедта не само не е лишено от законова опора и не се
установява липса на правна норма за това, а
напротив – такава правна норма е предвидена в действащото законодателство – чл.
62, ал. 2 от АПК, като
същата изрично е посочена и
в мотивите на заповедта
като основание за издаването й. Не е налице и невъзможност предписаното с
оспорената заповед да не може да бъде изпълнено, или да е налице такава
неяснота на изявлението на издателя на акта, че да не може изобщо да бъде
разбрано волеизявлението му. Предвид
изложеното дотук не се установяват и драстични пороци, представляващи
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и
несъответствие с целта на закона, които да водят до нищожност на процесната
заповед.
Изхождайки от тези принципни постановки съдът счита, че атакуваният
акт не страда от толкова тежки пороци, които да обуславят неговата нищожност. Както бе посочено по-горе,
в Заповед № 609/12.08.1996 г. на кмета на община Велико Търново, с която е
учредено правото на строеж на П.Б.С.и М.В.С., изрично е препратено към
одобрения архитектурен проект. От приложената по делото обяснителна записка на
проектанта е видно, че преустройството касае съществуващи изби № 81 и 82, които
при строителството били изпълнени като общо помещение със застроена площ от
15,37 кв.м. и проектът предвижда пристрояване на 12,31 кв. м. от сглобяема
метална конструкция. Същевременно не се спори, а и от приложените към
преписката по издаване на тази заповед се установява, че през 1996 г. П.и М.С.са
били собственици именно на мази №№ 81 и 82, а не на 80 и 83. Очевидно волята на
административния орган е била да отстъпи на заявителите право на строеж върху
общинска земя за промяна на предназначението на собствените им мази, а не за
тези, посочени в диспозитива на заповедта. С поправящата заповед от 2010 г. не
се изменя волеизявлението на органа /като се има предвид, че предмет на
заповедта по чл. 37 от ЗОС е учредяване на вещно право върху общинска земя, а
не разрешаване на преустройство/, а се отстранява явното несъответствие между
формираната воля на административния орган, коментирана в мотивите за издаване
на акта, и нейното външно изразяване в диспозитива му, като първоначалната
заповед от 1996 г. следва да се счита за съставена именно с поправеното
съдържание още от момента на нейното издаване.
Съдът намира за
неоснователни възраженията на жалбоподателката, преповторени в хода по същество
и в писмената й защита. След като административният орган може служебно, без да
е сезиран, да извърши поправка на очевидна фактическа грешка в издадения от
него акт, вкл. след влизането му в сила, то е изцяло ирелевантно дали някой,
кога и поради какви причини е поискал такава поправка, и това по никакъв начин
не може да обуслови нищожност на заповедта. Относимо е дали органът е установил
наличието на очевидна фактическа грешка в първоначално издадената заповед от
1996 г., както е сторил в случая, като за валидността на поправката на ОФГ няма
абсолютно никакво отношение евентуалната последвала промяна в собствеността на
някоя от посочените мази. Обстоятелството дали учреденото с поправената заповед
право на строеж е било реализирано в срока по чл. 67 от ЗС също е неотносимо
към валидността на заповедта за поправка на ОФГ, като това се отнася и за
оплакването, че процесната заповед не била връчена на Б.. Възражението, че
заповедта противоречала на изискването за наличието на складово помещение към
всяко жилище съгласно чл. 83, ал. 1 от Наредба № 5 от 17.05.1995 г.
за правила и норми по териториално и селищно устройство /отм. ДВ, бр. 51 от 5
юни 2001 г., в сила от 5 юни 2001 г./ всъщност касае материалната
законосъобразност на Заповед № 609/12.08.1996 г. на кмета на община Велико
Търново, по отношение на която оспорването на жалбоподателката е прекратено с
влязло в сила определение. Дори и обаче да е налице соченото нарушение на
материалния закон, то не може да доведе до нищожност на процесната заповед, а
само до евентуалната отмяна като унищожаема, тъй като не е налице толкова
радикален порок, че разпоредените правни последици с акта да се явяват
нетърпими от гледна точка на правния ред. Следва обаче да се има предвид, че в
настоящия случай съдът е сезиран единствено с искане за обявяване на
нищожността на акта, а не и искане за отмяната му като незаконосъобразен.
По тези съображения жалбата е
неоснователна, а оспорването следва да бъде отхвърлено. При този изход на спора
основателна е претенцията на заинтересованата страна за присъждане на
направените по делото разноски на основание чл. 143, ал. 4 от АПК,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТХВЪРЛЯ
искането на И.С.Б.,
с адрес *** за прогласяване на нищожността на Заповед № РД 22-1328/04.10.2010
г. на кмета на Община Велико Търново. ОСЪЖДА И.С.Б., ЕГН **********, с адрес ***
да заплати на Д.П.В., ЕГН ********** с
адрес *** разноски по делото в размер на 200 лв. /двеста лева/. |
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: