Номер 372411.11.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 09.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен А. Атанасов
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно частно гражданско
дело № 20203100503211 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД срещу разпореждане
№ 266404/13.10.2020 год. по ч.гр.д. № 12724/2020 год. на ВРС – 47-ми състав
В ЧАСТТА, с която е отхвърлено искане за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за заявени задължения за сумата от 54.28 лв.
административни разноски за извънсъдебно събиране на задължението, за
сумата от 87.54 лв., дължимо възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство от 16.11.2018 год. и 37.84 лева – обезщетение за забава,
дължимо по договор за предоставяне на поръчителство за периода 21.03.2019
год. до 17.09.2020 год.
Твърди се в сезиралата съда жалба неправилност на обжалваното
определение. Сочи, че е основал претендираните в заявлението свои вземания
на валидно възникнали договорни клаузи, а заплатените от него
административни разноски в размер неправилно са квалифицирани като
такса, събрана в нарушение на ЗПК, тъй като не са свързани с дейностите по
усвояване и управление на кредитирането, а са направени в резултат на
некоректно поведение на кредитополучателя, просрочил падежите по
погасителния план. Оспорва квалифицирането като неравноправна клауза на
уговорката за предоставяна на кредита след учредяване на поръчителството
от дъщерното на кредитора предприятие, като твърди, че потребителят по
1
своя лична преценка е упражнил предоставения му избор и договорът е бил
сключен след като е довършено индивидуално договорено с кредитора
финансиране чрез обезпечение с поръчителство с одобрено от кредитора
юридическо лице . По подробни изложени съображения, настоява се за
отмяна на обжалваното разпореждане и произнасяне по същество, с което се
уважи подаденото заявление и в тази част.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази
приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира
частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:
Производството пред заповедния съд е образувано по заявление
подадено от заявителя „Ай Тръст“ ЕООД срещу З. Щ. Щ. за за задължения по
договор за кредит, обезпечен чрез договор за поръчителство, сред които и
задължения за сумата от 54.28 лв. административни разноски за
извънсъдебно събиране на задължението, за сумата от 87.54 лв., дължимо
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 16.11.2018
год. и 37.84 лева – обезщетение за забава, дължимо по договор за
предоставяне на поръчителство за периода 21.03.2019 год. до 17.09.2020 год.
Като е приел, че претендираните от заявителя суми противоречат на
ЗПК, заповедният съд е отхвърлил заявлението в тази му част, което е и
предмет на настоящото произнасяне.
Настоящият състав споделя формираните от първостепенния съд
мотиви. С оглед предназначението на заповедното производство да изключи
именно исковия ред за установяване на безспорни вземания съдът приема, че
същото може да има за предмет само съдебно защитими права /арг. от чл. 410
ал.3 и чл. 422 ал.1 ГПК/. Поради горното, разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2
от ГПК предвижда съдът да отказва да издаде заповед за изпълнение, ако
искането е в противоречие със закона или добрите нрави, като съдът следи
служебно за наличието на тази отрицателна процесуална предпоставка. Съдът
още на фаза заповедно производство следва да осъществи защита на по-
слабата страна в договорните правоотношения – потребителя, а чл. 411, ал. 2,
2
т. 2 от ГПК, предвиждайки възможността да се откаже издаване заповед за
изпълнение поради противоречие на клаузи на закона и добрите нрави като по
този начин гарантира в пълна степен правата на потребителя като прехвърля
тежестта на кредитора да докаже съществуване на вземането си в осъдително
исково производство.
В подкрепа на гореизложеното е и разпоредбата на чл.411, ал.2 т.3 ГПК
съгласно която съдът следва да откаже издаване на заповед за изпълнение,
ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Сумата от 87.54 лв. и сумата 37.84 лева, видно от сезиралото съда
заявление, се претендират на основание договор за поръчителство, сключен
от потребителя в изпълнение на условие, поставено в общите условия на
кредитора, като настоящият състав не споделя доводите частния
жалбоподател за индивидуално договаряне на обезпечения кредит.
Действително, в общите си условия финансовата институция е предложила
обезпечено и необезпечено кредитиране, но последиците от избора на
необезпечен кредит съществено се различават характеристиката на
последиците от избора на всяка от двете опции сочи по обема на правата на
потребителя. В тази хипотеза, потребителят би сключил договор след
неговото решение до 14 дни дали заявлението му ще бъде одобрено без да са
оповестени конкретни критерии за обосноваване на това решение като
включително е уговорено е право на кредитора да откаже одобрение без
мотиви и с това да осуети изцяло действието на иначе сключения под
отлагателно условия кредит. За разлика от горното, при обезпеченото
кредитиране кредиторът се задължава да се произнесе до 24 часа от
предоставянето на вече учредената банкова гаранция или предварително
одобрен и посочен от кредитора поръчител-юридическо лице. При горното е
видно, че необезпеченият кредит съставлява класическо потребителско
кредитиране, което налага на доставчика на кредитната услуга да положи
пълен обем от дължимата грижа за установяване на кредитоспособността на
клиента и да поеме сам риска от неправилната си преценка, а вторият продукт
е сходен с рисково „бързо“ кредитиране, при което значително ограничените
възможности за ограничения на риска за кредитора се компенсира с
допълнителна гаранция. Затова и след като веднъж е предпочел именно
3
бързото кредитиране, потребителят съвсем не е бил свободен да избира
индивидуално съдържанието на сделката и не е можел да влияе върху най-
съществения за него елемент, характеризиращ този кредит спрямо други
пазарни предложения – вида на обезпечението. Възможностите, предложени
от доставчика са несъмнено определени изключително от самия него, поради
което не може да се приеме, че с избора си на обезпечен кредит потребителя е
изразил волята си за обвързване с всички уговорки изцяло според личния си
индивидуален интерес. Такъв щеше да бъде случая само ако доставчикът бе
предоставил и право на избор на гаранта, който да предложи допълнителната
си отговорност като обезпечение, за да е свободен потребителя да се договори
с лице, което му има доверие и би поело ангажимент безвъзмездно. Налага се
извод за типично неравноправно договаряне на уговорката за приетото от
кредитора обезпечение и прехвърляне на риска върху потребителя, чрез
пренасянето му върху специализиран търговец срещу допълнително плащане,
увеличаващо значително цената на полученото кредитиране. Последното
позволява на доставчика на финансовата услуга да си спести оценката на
платежоспособността на клиента, като същевременно обявява цена за
ползване, която не включва цената за получаване на тези специални гаранции.
По този начин, потребителят не е в състояния да прецени основния критерий
за ориентирането му в икономическата тежест от сключената сделка при
сравнението й с другите предлагани на пазара продукти, още повече, че
препоръчания от кредитора гарант не събира възнаграждението си
предварително, а го добавя към вноските по бъдещия погасителен план.
Що се касае до претенцията за разходи за извънсъдебно събиране, съдът
съобразява чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която забранява кредиторът да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с управление на
кредита, а извънсъдебното събиране на просрочените вноски е действие по
управление на кредита. Заявителят посочва, че тези такси са възникнали в
резултат на уговорена допълнителна услуга, но самото естество на действията
на кредитора, посочени като съдържание на тази предоставена на
кредитополучателя престация, изключва квалификацията им като
допълнително благо, за което да е обосновано насрещно възнаграждение.
Напротив, касае се са типични действия по управление на лош кредит и
съставляват присъщ за основния предмет на договора, който се компенсира с
4
основното възнаграждение /възнаградителна лихва/ като цена на самото
кредитиране и е типичен ценообразуващ елемент за възнаградителна лихва.
Изключването на разходите за тази дейност от основната цена на кредита
/формираща лихвен процент и ГПР/ би означавало да се допусне, че
възнаграждението на кредитора е чиста печалба, тъй като не включва
присъщи за дейността разходи, заплащани отделно като допълнително
уговорени задължения. Ето защо, клаузите за уговарянето на бъдещите
разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор и
въвеждането на отделна такса за същата дейност, имат неустоечен характер.
Налага се извод за неоснователност на частната жалба, поради което и
обжалваното разпореждане следва да се потвърди.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 266404/13.10.2020 год. по ч.гр.д. №
12724/2020 год. на ВРС – 47-ми състав В ЧАСТТА, с която е отхвърлено
искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за заявени
задължения за сумата от 54.28 лв. административни разноски за
извънсъдебно събиране на задължението, за сумата от 87.54 лв., дължимо
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 16.11.2018
год. и 37.84 лева – обезщетение за забава, дължимо по договор за
предоставяне на поръчителство за периода 21.03.2019 год. до 17.09.2020 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5