Решение по дело №230/2021 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер260131/24.03.                           Година 2021                                                Град Перник

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишки районен съд                                                                   Втори наказателен състав

На седемнадесети март                                                                                          Година 2021

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                                        Председател: Петя  Котева

Секретар: Даниела Благоева

като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 00230  по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К № 2096685 на ОД на МВР-Перник, с който на Н.О.Г., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от  Закона за движението по пътищата (ЗДвП)  за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от същия закон, извършено на 01.06.2018 г. в гр. Перник, ПП І-6, км 83+400 при управление на лек автомобил „Ауди А 4” с рег. № *******.

 Жалбоподателят Н.О.Г., по изложени в жалбата бланкетни доводи, моли ЕФ да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен. В хода на съдебното производство се представлява от адв. Я. С.от ПАК, която  твърди, че в обжалвания фиш нарушението е описано непълно, тъй като не е посочено дали се намира в населено или в извън населено място, каква е била посоката на насоченост на  заснемащото средство, както и дали е бил приспаднат толеранса от допустимата техническа грешка при установената стойност на скоростта, за която е наложено административното наказание, което е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Лансира тезата, че не е доказано по безспорен начин наличието на пътен знак В26. Претендира за заплащане на направени  от жалбоподателя разноски.

Въззиваемата страна ОД на МВР-Перник– редовно призована, не изпраща представител за участие в съдебното производство. В придружителното писмо е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес и в срок, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна:

На 01.06.2018 г. в района на км 83+400 на път І-6, намиращ се в рамките на населено място -   гр. Перник, на движещите се в посока към гр. Радомир моторни превозни средства бил извършван контрол на скоростния режим, който се осъществявал с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение „TFR1-М”, с радар № 632, монтирана в полицейски автомобил, в стационарен режим. Мястото се намирало след пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 60 км/ч и променящ общото ограничение от 50 км/ч. В 07:09 часа през обсега на автоматизираното средство преминал лек автомобил „Ауди А 4” с рег. № *******, като същото фиксирало скорост на движение 84 км/ч.

След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се моторни превозни средства на посочената дата и място, полицейският служител Р. А.изготвил протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., който бил регистриран на 04.06.2018г. с рег. № 1158р-3433. В същия било удостоверено използването на споменатото автоматизирано техническо средство на процесната дата и в посоченото населено място, периода от време, през който същото е работело - от 06:15 часа до 07:30 часа, посоката на движение на контролираните моторни превозни средства (от гр. София към гр. Радомир), ограничението на скоростта в пътния участък от 60 км/ч, предвид наличието на монтиран пътен знак В 26, променящ общо разрешената скорост за населено място от 50 км/ч.

При направена справка в централна база данни по регистрация на пътни превозни средства било установено, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение е отчетена, е собственост на Н.О.Г., ЕГН **********. В отсъствие на последната, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е издаден срещу нея процесния ЕФ. Във фиша, след приспадане на толеранса от минус 3 км/ч, релевантен към максимално допустимата грешка при измерване на скорост до 100 км/ч, отчетената скорост била редуцирана на 81 км/ч, т. е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение било с 21 км/ч, поради което и за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП й е наложено на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 100 лв. Жалбоподателят не се възползвал по надлежния ред от правото си на възражения по чл. 189, ал. 5 и ал. 6 от НПК, тъй като не подал писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, нито предоставил данни последното да е обявено за издирване или да е със специален режим на движението, като обжалвал фиша с процесната жалба.

По доказателствата:

Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно: справка от централна база данни по регистрация на пътни превозни средства доказва, че лек автомобил „Ауди А 4” с рег. № *******  е собственост на Н.О.Г., което не се и оспорва от жалбоподателя. Същата кореспондира с разпечатката от показанията на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение „TFR1-М”, с радар № 632 - кадри от клип № 2023 от 01.06.2018 г., протокол с рег. № 1158р-3433 от 04.06.2018 г. за използване на автоматизираното техническо средство съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., протокол от проверка № 17-ФМИ/28.01.2013 г. на Български институт по метрология, протокол № 3-29-17 от 25.10.2017 г. за последваща проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR1-М”, писмо изх. № 11-00-91 от 22.02.2021 г. на Областно пътно управление Перник, ведно с приложена към същото извадка за организация на движението на път І-6 в посока към гр. Радомир, в участъка на км 83+400.

От правна страна:

Не е спорно, че лек автомобил „Ауди А 4” с рег. № ******* е собственост на Н.О.Г., поради което и правилно в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.5, вр. чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е била ангажирана нейната административнонаказателна отговорност. От страна на жалбоподателя не се навеждат и възражения, че друго лице е извършило нарушението, както и не са налице доказателства за евентуално упражняване, в законовия 14-дневен срок от получаване на фиша, на правото по чл. 189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП. Съдът прие като довод, че не са налице последно посочените хипотези, и самия факт, че подадената жалба е именно срещу процесния ЕФ.

Настоящият състав прие, че оспореният ЕФ е издаден за нарушение, установено със система от одобрен тип, тъй като мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение „TFR 1-M” е вписана под  № 4835 в публичния регистър на Българския институт по метрология на одобрените за използване типове средства за измерване, като с оглед  цитираните по-горе  и приети като писмени доказателства протокол от проверка № 17-ФМИ/28.01.2013 г. на Български институт по метрология, протокол № 3-29-17 от 25.10.2017 г. за последваща проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR1-М” и писмо с изх. № 20-00-10 от 14.02.2013 г. на Български институт по метрология тя е преминала периодична проверка на 25.10.2017 г. и съответства на одобрения тип. При този доказателствен материал съдебният състав прие за доказана по безспорен начин нейната годност като средство за измерване да отчете релевантната скорост на движение на процесния автомобил. Същевременно възпроизвеждането на данните в клип № 2023 от 01.06.2018 г. (снимка) изключва намесата на субективния фактор, тъй като за констатирането и заснемането, присъствието или отсъствието на контролен орган на мястото на позициониране на средството за видеоконтрол е без значение за правомерността на прилагането му, защото изображенията се създават автоматично от използваното техническо средство, което има капацитета да заснеме автоматично нарушението, записвайки мястото, датата, точния час на извършването му и регистрационния номер на моторното превозно средство, както е предвидено в чл. 189, ал.4 от ЗДвП. Ето защо прие, че са  налице визираните в тази разпоредба условия, за да се издаде процесния ЕФ, а именно: нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, което е било предварително стационарно позиционирано, същото работи на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган, поради което и не се касае за нарушение, констатирано с техническо средство, за което е приложим общият ред за съставяне на акт за установяване на административно нарушение и издаване на наказателно постановление.

От съдържанието на приложения по делото протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е видно, че той е изготвен надлежно, по утвърдения образец и в него са попълнени всички необходими реквизити, а именно: посочен е номерът и видът на автоматизираното техническо средство - „TFR1-M” с № 632, датата на използване на същото – 01.06.2018 г.,  мястото за контрол – гр. Перник, ПП І-6, км 83+400, посоката на движение на контролираните моторни превозни средства – от гр. София към гр. Радомир, както и наличието на пътен знак В26 и въведеното с него ограничение на скоростта от 60 км/ч, променящо общо валидното такова за населено място от 50 км/ч, отразен е режимът на измерване – стационарен и посоката на задействане на АТСС – приближаващ. В документа  са посочени номерът на първото статично изображение - 2011, и номерът на последното – 2023, както и е вписан броя на установените нарушения. Видно е, че този протокол е изготвен от Р.А., който го е подписал. Не е спорно, че полицейският служител е преминал обучение за работа със системата за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение „TFR1-М”, с която именно е извършено заснемането на автомобила на жалбоподателя, поради което и е включен в списъка на служителите от ОД на МВР Перник, които са определени с приетата като писмено доказателство по делото заповед № 313з-461/12.08.2018 г. на директора на ОД на МВР Перник да осъществяват дейност по заснемане на нарушения с процесната система, последващ преглед, валидизиране и генериране на ЕФ в АИС „АНД”, поради което и не може да бъде поставено под каквото и да е съмнение, че е бил осъществен контрол по отношение на установеното нарушение съгласно нормативните предписания и при посочените в протокола обстоятелства.

Предвид изложеното съдът намира, че посочените в протокола данни могат да се ползват с доказателственото значение, тъй като се касае  за редовно съставен документ. В този смисъл следва да се отбележи, че в процесния прототокол полицейския служител Р.М.е удостоверил свалянето на установените 13 броя статични изображения от системата с посочване на мястото на съхраняване на тази информация. Попълнена е и частта на протокола, отнасяща се до проверката, извършена от съответното структурно звено, в конкретния случай от инсп. В. Б.. При това положение са спазени изискванията на чл. 5, ал. 2 и чл. 9, ал. 4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.

Вярно е отбелязаното от процесуалния представител на жалбоподателя, че в представения протокол, удостоверяващ използването на автоматизираното техническо средство за установяване на извършеното на 01.06.2018 г. в 07:09 часа нарушение по ЗДвП, предмет на обжалвания ЕФ, не е отразена посоката на насоченост на АТСС, но факта, че в него е описано, че са били контролирани  движещите се пътни провозни средста от гр. София към гр. Радомир, като посоката на задействане е била на приближаващия трафик, е достатъчен, за да се направи извод, че заснетия на клипа автомобил се е движил в контролирания поток.

Съдът намира за безспорно установено, че посочената в клип № 2023 (който представлява веществено доказателствено средство от категорията на визираните в чл. 189, ал.15 от ЗДвП) скорост от 84 км/ч, с която се е движел автомобилът на жалбоподателя към момента на констатиране на нарушението, е точно измерената от автоматизираното техническо средство. В ЕФ коректно е приспаднат в полза на нарушителя толеранса от допустимата техническа грешка при измерването на скоростта, като същата е редуцирана на 81 км/ч, като е конкретизирана и разликата между установената и разрешената скорост - 21 км/ч.  Следва да се отбележи, че във фиша изрично е посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а установената стойност на скоростта, поради което и не е налице несъответствие или неяснота при определянето на наказуемата скорост, предвид на което и липсата на изрично отбелязване дали е приспаднат или не този толеранс, не съставяла нарушение на процесуалните правила, доколкото не ограничава правото на защита на санкционираното лице каквато теза лансира процесуалния му представител в хода на съдебните прения.

Данните в протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г, ведно с приобщения снимков материал от записа, съответстват на  посочена нарушената разпоредба – чл. 21, ал.2 от ЗДвП, предвид констатацията за наличие на пътен знак В26, установяващ съответното ограничение на скоростта от 60 км/ч в контролирания с АТСС участък, тъй като е обстоятелство относимо именно към състава на посочената разпоредба на чл. 21, ал.2 от ЗДвП, която променя общовалидната скорост за населено място, визирана в чл. 21, ал.1 от същия закон.

За пълнота на решението съдът отбелязва, че при квалифициране на деянието не е следвало да бъде направена привръзка на нарушената разпоредба на чл. 21, ал.2 от ЗДвП с тази на чл.21, ал.1 от същия закон, но това не е довело до нарушение от категорията на съществените, тъй като не е поставило жалбоподателят в невъзможност да разбере какво нарушение е извършил и ефективно да организира защитата си, предвид изложените в обжалвания фиш достатъчно ясни и убедителни обстоятелства, че се касае за нарушение на въведена забрана да се превиши стойността от 60 км/ч, с изрично вписания пътен знак В 26, променящ общото ограничение за дадения участък, който попада в границите на  гр. Перник, който безспорно е населено място.

Съдът констатира, че атакувания ЕФ съдържа надлежно описание на нарушението, каквото изискване съдържа разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП. Видно е от съдържанието на обжалвания акт, че в него ясно и недвусмислено е посочено, че местоизвършването на нарушението е в населено място – км 83+400 на път І-6, намиращ се в гр. Перник, в посоката на движение към гр. Радомир, което е напълно достатъчно да се индивидуализира и конкретизира този реквизит, поради което не може да се сподели като основателно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за липса на  яснота относно мястото на което е установено нарушението, водещо до съществено процесуално нарушение при издаването му. За да е съществено едно нарушение, то следва да се изразява в неизпълнение или нарушение на императивна законова норма или да е от такова естество, че да е накърнило правото на защита на визираното като нарушител лице. В преценката на тези обстоятелства следва да се изхожда от спецификите на всеки конкретен случай. В настоящият случай е доказана идентичността между мястото на нарушението, посочено в приложения по административнонаказателната преписка клип № 2023 и мястото, отразено в издадения ЕФ – км 83+400 на път І-6, намиращ се в гр. Перник, предвид данни, които се съдържат в съставения на същата дата протокол по чл. 10, ал.1 от горепосочената Наредба. Последният удостоверява използването на споменатата автоматизирана система на процесната дата и място и при ограничение на скоростта в пътния участък от 60 км/ч, въведено с пътен знак В26. Този документ е доказателство, че именно на това място, в посока на движение към гр. Радомир са били контролирани моторни превозни средства за посочения времеви интервал, като през същия е бил заснет процесния видеозапис с № 2023. Така отразените обстоятелства са достатъчни, за да се извърши преценка  за законосъобразност на издадения ЕФ относно мястото за контрол, респективно на извършване на нарушението. В конкретния случай и от приетото по делото писмо изх. № 11-00-91 от 22.02.2021 г. на Областно пътно управление Перник се установява, че процесния км 83+400 на път І-6 попадата в рамките на населено място – гр. Перник, като ограничението на скоростта  в посока на движение към гр. Радомир е със знак В26 с цифрово ограничене 60 км/ч, монтиран преди контролирания участък. При това положение съдът намира, че описанието на нарушението в ЕФ напълно отговаря на изискването на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и дава възможност на жалбодателя да разбере административнонаказателното обвинение и да организира в пълен обем защитата си по него, защото по ясен и разбираем начин изрично е вписано, че нарушението е в гр. Перник, което е населено място, при визираното ограничение на скоростта, като именно  срещу така предявените с ЕФ факти Г. се е защитавала.

Съдът не споделя възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя за непълно описание на нарушението в ЕФ, свързани с неотразяване на посоката на движение на автомобила, тъй като това не е задължителен реквизит съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, поради което непосочването на това обстоятелство не води до незаконосъобразност.

По вида и размера на наказанието:

Съдът прие, че предвид безспорно установеното, че 01.06.2018 г.  в 07:09 часа, лек автомобил „Ауди А 4” с рег. № ******* се е движил в гр. Перник, по път І-6, км 83+400 с превишена скорост – 81 км/ч, отчетена от техническо средство, при максимално разрешена такава от 60 км/ч за населено място, въведена с пътен знак В26, наказващият орган правилно е приложил разпоредбата на  чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП, която предвижда точно фиксирано по вид и размер наказание - глоба от 100 лева, каквато е и наложена на Н.Г.. Посочената разпоредба обвързва наказващия орган при реализиране отговорността на нарушителя и изключва  възможността му за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН.

С оглед горното съдът намира, че при издаването на обжалвания ЕФ не е допуснато съществено нарушение на процесуалния и материалния закон, поради което прие, че е законосъобразен, което води до неговото потвърждаване.

Предвид изхода на делото – потвърждаване на ЕФ, претендираните от страна на процесуалния представител на жалбоподателя разноски за възнаграждение са неоснователни.

Мотивиран от гореизложеното горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 2096685 на ОД на МВР-Перник, с който на Н.О.Г., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от  Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от същия закон, извършено на 01.06.2018 г. в гр. Перник, ПП І-6, км 83+400 при управление на лек автомобил „Ауди А 4” с рег. № *******.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на сторени разноски  в настоящото производство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Перник  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК. 

 

Председател:/п/

 

 

Вярно с оригинала,

  ИЕ