Определение по дело №92/2020 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 143
Дата: 11 февруари 2020 г. (в сила от 7 юли 2020 г.)
Съдия: Кристиан Божидаров Петров
Дело: 20201700500092
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

143

 

гр. Перник, 11.02.2020 г.

 

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 11.02.2020 г., ІІІ-ти въззивен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова

 ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров

Роман Николов

 

като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр. д. № 00092 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 32086/18.12.2019г. от длъжника Р.К. против постановление от 11.10.2019 г. по чл. 521, ал. 2 от ГПК по изпълнително дело № 2019753041260 по описа на ЧСИ С.Б. за пристъпване към събирането на паричната равностойност на зърнокомбайн, марка Rostselmash, модел Acros 560, шаси/двигател № ***. В жалбата са развити възражения относно липсата на надлежно уведомяване на длъжника за изпълнението, както и за липсата на предпоставки по чл. 521, ал.2 от ГПК за събиране на равностойността на процесната вещ. Твърди, че движимата вещ, предмет на принудителното изпълнение, се намирала у жалбоподателя, поради което не била налице първата предпоставка за събиране на равностойността й по чл. 521, ал. 2 от ГПК - тази вещ да не се намира у длъжника. Иска се от съда да отмени атакуваното постановление на ЧСИ. На осн. чл. 438 ГПК се иска съдът да постанови спиране на действията по изп.дело.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, взискателят по изпълнението „Ири Трейд“ е подал възражение, в което оспорва жалбата като недопустима, доколкото обжалваното действие не попадало в изчерпателно изброените в чл. 435, ал. 2 от ГПК – действия на съдебния изпълнител подлежащи на обжалване, алтернативно излага доводи за нейната неоснователност. Моли съда да остави без разглеждане жалбата, евентуално да я отхвърли.

Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е представил мотиви, в които излага своите действия в хронологичен ред. Заявява, че с постановление от 07.01.2020г. производството по изпълнителното дело е спряно на основание представена обезпечителна заповед, издадена на 27.12.2019г. по т.д. № 104/2019г. от Окръжен съд - Перник.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правно релевантни факти, съгласно ТР № 6/15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС, приема следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал.1 ГПК /длъжникът е уведомен за постановлението на 11.12.2019 г./ и от длъжник по изп. дело, но въпреки това е недопустима. Съображенията за това са следните:

В нормите на чл. 435, ал. 2 и ал. 3, чл. 462, ал. 2, чл. 527, ал. 4 и  чл. 521, ал. 3 от ГПК изчерпателно са посочени подлежащите на обжалване от длъжника актове и действия на съдебния изпълнител и основанията, на които те могат да бъдат атакувани по реда на обжалването, съставляващи и предпоставки за допустимостта на жалбата, съответно не е предвидена възможност за общо обжалване на всички актове и извършени действия от съдебния изпълнител.

На първо място длъжникът обжалва постановлението от 11.10.2019 г. по чл. 521, ал. 2 от ГПК с оплаквания, че не е бил редовно уведомен за предаването на движимата вещ. При лимитативното изброяване на подлежащите на обжалване действия и основанията за това в разпоредбите на чл. 435 ГПК, само отнемането на движимата вещ от длъжника подлежи на обжалване от него поради ненадлежното му уведомяване – чл. 435, ал. 2, т. 3, пр. първо от ГПК. Защитата по реда на чл. 435, ал. 2, т. 3, пр. първо от ГПК се отнася за изпълнителни действия, свързани с чл. 521, ал. 1 от ГПК – принудително отнемане и предаване на движима вещ, което се състои в лишаване на длъжника от държане на вещта /фактическо господство върху нея и учредяване на държане върху вещта в полза на взискателя/– все хипотези, които съобразно твърденията в обстоятелствената част и петитума на депозираната от длъжника жалба срещу обжалвания акт на ЧСИ, не са релевирани от жалбоподателя по делото. В случая нито се твърди, нито пък в обжалваното постановление от 11.10.2019 г. има удостоверено подобно изпълнително действие - отнемане на присъдената движима вещ. Напротив – длъжникът-жалбоподател твърди, че движимата вещ, предмет на принудителното изпълнение, се намирала у него.

На второ място постановлението от 11.10.2019 г. по чл. 521, ал. 2 от ГПК се обжалва с оплаквания за липсата на първата предпоставка за събиране на равностойността на присъдената в изп. лист дв. вещ по чл. 521, ал. 2 от ГПК - тази вещ да не се намира у длъжника. Според чл.521 ал.3 от ГПК, на съдебен контрол подлежи единствено постановлението на съдебния изпълнител, с което той сам определя в рамките на дадената му от закона компетентност паричната равностойност на повредената /липсващата/ вещ, т.е. на обжалване подлежи размерът на определената от съдебния изпълнител оценка на дв. вещ, предмет на изпълнението, в частност към кой момент и по какви цени следва да се изчисли равностойността на липсващата или повредена вещ.

Несъмнено обжалваното действие е пристъпване към събирането на паричната равностойност на липсващата или повредена вещ, а не определяне на равностойността й (определяне от СИ на паричната равностойност на повредената /липсващата/ вещ). Обжалваното постановление на съдебния изпълнител за пристъпване към събирането на паричната равностойност на липсващата или повредена вещ, не попада в предметния обхват на съдебната проверка с оглед цитираните разпоредби на чл. 435, ал. 2 и ал. 3, чл. 462, ал. 2, чл. 527, ал. 4 и в частност чл. 521, ал. 3 от ГПК. Обжалваемо е действието по определяне на равностойността на вещта при неспазване на изискванията на чл. 521, ал. 2, изр. последно ГПК, каквито твърдени и доводи не се сочат в жалбата. Освен това обжалваното постановление от 11.10.2019 г. не съдържа определяне равностойността на дв. вещ, чието предаване длъжникът дължи на взискателя и каквито действия не се установяват да са извършени до момента по изп. дело, нито постановява други действия, които длъжникът има правен интерес, съобразно с цитираната норма на чл. 521, ал. 3 ГПК да обжалва самостоятелно пред съда, поради което и тази хипотеза по делото остава неосъществена. В жалбата са изтъкнати други доводи и възражения, които не са предвидени от законодателя като основание за отмяна на атакуваното постановление и затова тя се явява недопустима.

Изложените в жалбата възражения за липсата на първата предпоставка за събиране на равностойността на присъдената в изп. лист дв. вещ по чл. 521, ал. 2 от ГПК, следва да бъдат отнесени към съдебния изпълнител- чл. 443 от ГПК. В случай и, че бъдат отнесени, неговото произнасяне по тези възражения не подлежи на самостоятелно обжалване, т. к. не е сред лимитативно изброените в закона действия на СИ, които длъжникът разполага с правото да обжалва. Евентуалната неправилност на това произнасяне чрез отказ да се преустанови събирането на паричната равностойност на липсващата или повредена вещ чрез принудителното изпълнение към други вещи, ако е довела до вреди за длъжника, се преценява на плоскостта на чл. 441 от ГПК.

С оглед гореизложеното жалбата се явява недопустима като подадена против неподлежащ на самостоятелно обжалване акт на съдебен изпълнител, което изключва възможността за разглеждане на жалбата по същество, съответно образуваното по нея производство подлежи на прекратяване.

Констатираната недопустимост на жалбата изключва произнасянето на съда по същество и оттук следва да се остави без уважение и искането по чл. 438 от ГПК за спиране на изпълнението.

По разноските

Съгласно чл. 81 ГПК съдът дължи произнасяне и по отношение разпределяне между страните на отговорността за разноските, поискани и направени в настоящото производство.

С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя-длъжник не се дължат разноски.

Взискателят не претендира и не доказва направени в настоящото производство разноски, поради което такива не му се дължат.

По изложените съображения, съдът

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 32086/18.12.2019г. /по описа на ЧСИ/ от длъжника Р.С.К., ЕГН **********, съдебен адрес: *** /чрез адв. М.К./ против постановление от 11.10.2019 г. по чл. 521, ал. 2 от ГПК по изпълнително дело № 2019753041260 по описа на ЧСИ С.Б., с рег. № *** в КЧСИ с район на действие ОС - Перник за пристъпване към събирането на паричната равностойност на зърнокомбайн, марка Rostselmash, модел Acros 560, шаси/двигател № ***.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на длъжника Р.С.К., ЕГН **********, съдебен адрес: *** /чрез адв. М.К./ - за спиране изпълнението по изпълнително дело № 2019753041260 по описа на ЧСИ С.Б., с рег. № *** в КЧСИ с район на действие ОС - Перник, на осн. чл. 438 ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 00092/2020 г. по описа на Окръжен съд – Перник.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в 1-седмичен срок от връчването на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.