№ 538
гр. Варна, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело №
20243100502231 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 262594/11.06.2024г., подадена от
В. Д. М., ЕГН **********, срещу решение № 260022/29.04.2024г.,
постановено по гр.д. № 5264/2020г. по описа на РС-Варна, 8 състав, в частите
му, с които:
- е намалено на основание чл.30 от ЗН дарственото разпореждане,
извършено от наследодателя Д.В. М., починал на 03.04.2020г., направено с
договор за дарение от 15.01.20215г, обективирано в нотариален акт № 3, том I,
рег. № 167, дело № 3 от 2015г. на нотариус Стелиана Костадинова, рег. № 446
в НК, с който е прехвърлено правото на собственост върху апартамент № 1,
находящ се в гр. Варна, ул. „С.К.“ № ***, представляващ самостоятелен обект
в сграда с идентификатор ***.1.1 съгласно Заповед за одобрение на КККР №
РД-18-98/10.11.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК и Заповед за
изменение на КККР № КД-14-03-1933/07.12.2010г. на Началника на СГКК-
Варна, с административен адрес: област Варна, община Варна, гр. Варна,
район „Одесос“, п.к. 9000, ул. „С.К.“ № ***, който се намира в сграда № 1,
разположена в ПИ с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, бр. нива на обекта:1, площ по документ за
собственост: 80,45 кв.м., ведно с изба, таван, без площ по документ за
собственост, както и 6,86 % ид.ч. от общите части на сградата и по правото на
строеж, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***.1.16,
под обекта: няма, над обекта: ***.1.4, в полза на В. Д. М., ЕГН **********,
1
като е възстановена запазената част на Д. Д. П., ЕГН **********, от
наследството на Д.В. М., починал на 03.04.2020г., в размер на 1/3;
- отхвърлен е предявения от В. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ж.к. „Ч.“, бл.2, вх.А, ет.4, ап.49 срещу Д. Д. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, кв. „С.И.Р.“, бл.***, с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН за
намаляване на завещателно разпореждане от 08.07.2014г., извършено от
общия наследодател на страните Д.В. М., починал на 03.04.2020г., и
възстановяване на накърнената му запазена част от наследството на баща му,
обективирано в саморъчно завещание от 08.07.2014г. и протокол за обявяване
на саморъчно завещание от 05.06.20202г. на нотариус Илияна Маджунова, с
рег. № 195 в НК, относно завещаната ½ ид.ч. от сграда с идентификатор №
******.2, съгласно Заповед за одобрение на КККР № 18-92/14.10.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находяща се в гр. Варна, р-н „Приморски“,
с.о. „А.м.“, с предназначение – вилна сграда – еднофамилна, брой етажи 1, със
застроена площ от 35 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор №
******, до размера, необходим за допълване на запазената му част от
наследството на Д.В. М., а именно 1/3;
- допуснато е извършване на съдебна делба между Д. Д. П., ЕГН
********** и В. Д. М., ЕГН ********** на следния недвижим имот:
апартамент № 1, находящ се в гр. Варна, ул. „С.К.“ № ***, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.1.1 съгласно Заповед за
одобрение на КККР № РД-18-98/10.11.2008г. на Изпълнителния директор на
АГКК и Заповед за изменение на КККР № КД-14-03-1933/07.12.2010г. на
Началника на СГКК-Варна, с административен адрес: област Варна, община
Варна, гр. Варна, район „Одесос“, п.к. 9000, ул. „С.К.“ № ***, който се намира
в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор ***, предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, бр. нива на обекта:1, площ по
документ за собственост: 80,45 кв.м., ведно с изба, таван, без площ по
документ за собственост, както и 6,86 % ид.ч. от общите части на сградата и
по правото на строеж, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: ***.1.16, под обекта: няма, над обекта: ***.1.4, при квоти между
съделителите: 1/3 ид.ч. за Д. Д. П., ЕГН ********** и 2/3 ид.ч. за В. Д. М.,
ЕГН **********;
- е отхвърлен предявения от В. Д. М., ЕГН ********** срещу Л. М. Г.,
ЕГН ********** иск с правно основание чл.34 от ЗС за делба на следния
недвижим имот: ½ ид.ч. от сграда с идентификатор № ******.2, съгласно
Заповед за одобрение на КККР № 18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК, находяща се в гр. Варна, р-н „Приморски“, с.о. „А.м.“, с
предназначение – вилна сграда – еднофамилна, брой етажи 1, със застроена
площ от 35 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор № ******.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания, че решението е
постановеното в разрез с материалния и процесуалния закон, събраните по
делото доказателства и задължителната съдебна практика. Въззивникът сочи,
че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила като
не се е произнесъл в диспозитива на решението по искането по чл.36 от ЗН, а в
мотивите не е изложил по какви причини счита, че чл.36 от ЗН не намира
приложение. Излага, че съдът неправилно е приел, че завещателното
разпореждане в полза на Д. П. не попада в наследствената маса, защото
2
еднофамилната вилна сграда няма самостоятелен характер. Сочи, че съдът не
е разпределил доказателствена тежест и не е дал указания на страните да
установят обстоятелството излязъл ли актът строежът на сградата извън обема
на правото на строеж. Счита, че е налице сграда, построена по време на брака
на наследодателя и попадаща в режим на СИО, предвид което следва да бъде
включена в делбата, за което свидетелстват както писмените, така и гласните
доказателства по делото. Сочи, че по делбата на тази сграда ответницата Л. Г.
не е релевирала своевременно в срока за отговор по чл.131 от ГПК никакви
възражения. Излага съображения, че показанията на водените от последната
свидетели не следва да се кредитират на основание чл.172 от ГПК.
Въззивникът счита, че имотът, представляващ апартамент № 1, находящ се в
гр. Варна, ул. „С.К.“ № *** не изчерпва наследството и би могъл да бъде
поставен в негов дял, а в дял на ответницата Д. П. да бъде поставена ½ ид.ч. от
вилната сграда, като разликата между дяловете бъде уравнена в пари. Моли
решението да бъде отменено в обжалваните му части и вместо него да бъде
постановено друго, с което на основание чл.36 от ЗН процесният имот,
представляващ апартамент № 1, находящ се в гр. Варна, ул. „С.К.“ № *** да
остане в собственост на въззивника В. М., а накърнената запазена част на Д.
П. да бъде възстановена в пари; да бъде уважен искът му по чл.30 от ЗН срещу
Д. П. за възстановяване на запазена част от наследството и да бъде намалено
направеното в нейна полза завещателно разпореждане; в дял на В. М. да бъде
поставен апартамента, а в дял на Д. П. ½ ид.ч. от вилната сграда, а разликата
да бъде уравнена в пари, а в условията на евентуалност в случай, че се приеме,
че е налице накърнена запазен част на наследниците и след установяване на
нейния размер и прихващане на извършените в полза на наследниците
завещание/дарение, да се допусне делба между съделителите Д. П., В. М. и Л.
М..
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна Л. М. Г., ЕГН **********, с който жалбата се оспорва
като неоснователна. Сочи, че решението е правилно и законосъобразно.
Счита, че от събраните по делото доказателства е установено по категоричен
начин, че към датата на откриване на наследството на наследодателя Д.В. М.,
същият не е бил собственик на 1/2 ид.ч. от процесната вилна сградата, като
цялата е притежавана от въззиваемата Л. Г., поради което заветът е
недействителен. В този смисъл правилно съдът е приел, че процесният имот
не представлява част от наследствената маса. Моли жалбата да бъде оставена
без уважение, както и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор и от въззиваемата страна
Д. Д. П., ЕГН **********, с който жалбата също се оспорва като
неоснователна. Въззиваемата счита, че решението е правилно,
законосъобразно и постановено в съответствие със събраните по делото
доказателства. Сочи, че съдът в мотивите си изрично е обсъдил защо
направеното искане по чл.36 от ЗН не следва да бъде приложено, а именно
поради приложимостта му по отношение на завет или дарение на отделни
наследствени имоти, като е отчел, че в процесния случай е налице
разпореждане с цялото наследство. Излага, че съдът също така е обсъдил в
пълнота и взаимовръзка всички събрани по делото доказателства, касаещи
процесната еднофамилна вилна сграда. Сочи се, че в процесния случай липсва
3
учредяване на право на строеж от собственика на земята, предвид което не е
необходимо да се изследва съответствието на строежа с него. Счита за
правилен извода на съда, че построената сграда има спомагателно
предназначение към основната сграда, поради което не е придобита в режим
на СИО, с оглед на което заветът на сградата не е прехвърлил правото на
собственост върху същата. Поддържа становището си за нищожност на
саморъчното завещание поради нарушение на формата във връзка с
индивидуализацията на сградата, подписа на завещателя и датата. Моли
решението да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от надлежна страна,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на Д. Д.
П., ЕГН ********** срещу В. Д. М., ЕГН **********, с която са предявени
обективно съединени искове, както следва: иск по чл.30 от ЗН за намаляване
на дарствено разпореждане от 15.01.2015 г., извършено от общия наследодател
на страните Д.В. М., починал на 03.04.2020 г., и възстановяване на
накърнената запазена част на ищцата от наследството на баща ,
обективирано в Нотариален акт № 3, т. I, рег. № 167, д. № 3 от 2015 г. на
Нотариус Стелиана Костадинова, рег. № 446 в НК до размера, необходим за
допълване на запазената част на ищцата от наследството на Д.В. М., а именно
1/3, както и иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на апартамент № 1,
находящ се в гр. Варна, ул. „С.К.“ № *** представляващ самостоятелен обект
в сграда с идентификатор ***.1.1, съгласно Заповед за одобрение на КККР №
РД-18-98/10.11.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК и Заповед за
изменение на КККР № КД-14-03-1933/07.12.2010 г. на Началника на СГКК -
Варна, с административен адрес: област Варна, община Варна, гр. Варна,
район Одесос, п.к. 9000, ул. „С.К.“ № *** aп. 1, който се намира в сграда № 1
разположена в ПИ с идентификатор***, предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, бр. нива на обекта: 1, с площ от 80.45 кв. м, ведно
с изба и таван, без площ по документ за собственост, както и 6,86 % и.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: ***.1.16; под обекта: няма; над обекта:
***.1.4.
4
В исковата молба са изложени твърдения, че на 04.04.2020 г. ищцата
узнала от телефонно обаждане от ответника, който е неин брат, че баща им е
починал предния ден. При тяхна среща по повод закриването на банкова
сметка на наследодателя им, ответникът я уведомил, че всички техни
наследствени отношения вече са уредени, което озадачило ищцата, понеже
знаела, че баща притежавал недвижим имот, в който живеел до последно.
Извършила справка в Агенция по вписванията и установила, че на 15.01.2015
г. баща е дарил на ответника процесния имот. Излага, че това е
единственото имущество, притежавано от покойния баща, поради което
счита, че с извършеното в полза на ответника дарение е накърнена запазената
част от наследството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника В. Д. М., с
който оспорва предявените искове като неоснователни. Поддържа, че
запазената част на ищцата не е накърнена, тъй като следва да се прихване
направеното в нейна полза завещателно разпореждане от 08.07.2014 г.,
извършено от общия наследодател на страните Д.В. М., починал на 03.04.2020
г., относно завещаната ½ ид.ч. от сграда с идентификатор № ******.2,
съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-92/14.10.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК находяща се в гр. Варна, р-н „Приморски“,
с.о. „А.м.“, с предназначение – вилна сграда – еднофамилна, брой етажи 1, със
застроена площ от 35 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор №
******. Навежда се довод, че със същото се накърнява запазената част от
наследството на ответника, тъй като завещаното имущество е на по-голяма
стойност или поне на същата като тази на дарения имот в полза на ответника.
Излага се, че волята на общия наследодател е била да разпредели
имуществото между наследниците като е предвидил такова на еднаква
стойност за всеки от тях. Счита, че практически баща им е извършил приживе
делба на притежаваното от него имущество. Отправя искане по чл. 36 ЗН в
случай, че бъде прието, че е накърнена запазената част на ищцата, процесният
имот да остане в патримониума на ответника, а запазената част на ищцата да
се уравни с пари. С оглед тези съображения счита, че искът за делба на този
имот следва да бъде отхвърлен.
В срока за отговор от ответника В. Д. М. е предявен насрещен иск срещу
Д. Д. П. по чл. 30, ал. 1 от ЗН за намаляване на завещателно разпореждане от
08.07.2014 г., извършено от общия наследодател на страните Д.В. М., починал
на 03.04.2020 г., и възстановяване на накърнената му запазена част от
наследството на баща му, обективирано в саморъчно завещание от 08.07.2014
г. и протокол за обявяване на саморъчно завещание от 05.06.2020 г. на
Нотариус Илияна Маджунова, рег. № 195 в НК, относно завещаната ½ ид.ч. от
сграда с идентификатор № ******.2, съгласно Заповед за одобрение на КККР
№ РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК находяща се в
гр. Варна, р-н „Приморски“, с.о. „А.м.“, с предназначение – вилна сграда –
еднофамилна, брой етажи 1, със застроена площ от 35 кв.м., разположена в
поземлен имот с идентификатор № ******, до размера, необходим за
допълване на запазената му част от наследството на Д.В. М., а именно 1/3.
В насрещната искова молба се поддържа, че в наследствената маса
следва да бъде включен и този имот, който да бъде допуснат до делба между
него и Д. Д. П. и Л. М. Г. при определени от съда квоти, съобразно размера на
5
ид.ч., с които е накърнена запазената част на всеки от наследниците. Сочи, че
последната притежава ½ ид.ч. от имота, в качеството на наследник на Т.И.
М.а, съпруга на общия наследодател Д.М. М.. В този смисъл насочва иска за
делба и срещу Л. М. Г..
В срока по чл. 131 ГПК Д. Д. П. е подала отговор на предявения
насрещен иск, с който излага оспорва същия като недопустим и
неоснователен. Поддържа, че завещанието е нищожно, поради нарушение на
формата, както и поради невъзможен/недопустим предмет - завещателят не е
бил собственик на вещта. В евентуалност се твърди унищожемост на
процесното завещание, поради грешка в предмета на завещанието в частта в
полза на ответницата по насрещния иск. Навежда се довод, че поземленият
имот в местност „Л.п.“, за който се представят документи за индивидуална
собственост на Л. М. Г., е различен от имота, в който се твърди, че се намира
завещаната вила. Излага се, че представените документи доказват
съществуването само на сезонна постройка, представляваща приращение към
земята. Сочи се, че дори и да е построена сезонната постройка в собствения на
Л. М. имот, придобит чрез дарение от нейната майка, съпруга на общия
наследодател, то тя не е възникнала като СИО. При условията на евентуалност
се поддържа, че вилната сграда е придобита по давност от Л. М., поради което
не е била собственост на наследодателя и не следва да се включва в
наследствената маса.
В законоустановения срок ответницата Л. М. Г. не е депозирала отговор
по предявения срещу нея иск за делба. В първото по делото заявява
становище, с което оспорва иска. Твърди, че вилната сграда в гр. Варна, р-н
„Приморски“, с.о. „А.м.“ е нейна еднолична собственост, придобита от
покойната й майка. Построена е върху личен имот на майка й от нея и сестра й
през периода 1993 г. – 1994 г. и през 1995 г. вече е била готова. Първоначално
сградата е била една, а впоследствие била разделена между майка й и нейната
баба, която впоследствие прехвърлила сградата, заедно с половината дворно
място на сестра й Б.. Навежда се довод, че наследодателят на Д. Д. П. и В. Д.
М. няма никакво участие в изграждането на сградата, няма собственост и
върху земята, като се оспорват заявените от ответника права върху тази
сграда. Поддържа, че същата е построена със средства, които нямат семеен
произход с наследодателя на страните, върху имот, който е индивидуална
собственост на нейната наследодателка и нейна праводателка, съобразно
извършеното впоследствие дарение. Счита, че този имот не е част от
наследствената маса на Д.В. М.. Навежда се твърдение, че Д.В. М., доколкото
е бил съпруг на наследодателката на ответницата, в един период действително
е ползвал заедно с нея сградата, но след нейната смърт дори не е бил
ползвател, така че те са владели тази сграда през цялото време от нейното
построяване – първо бабата на ответницата, след това майка и накрая тя.
Допълва се, че по време на строителството Т.И. М.а и Д.В. М. са били извън
България, а именно в Либия, където М.а е работила, а съпругът й е бил военен
пенсионер и повече от година и половина е бил при нея в Либия.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 3, том I, рег. №
6
167, дело№ 3 от 2015 г. е, че на 15.01.2015 г. Д.В. М. е дарил на сина си В. Д. М.
следния свой собствен недвижим имот: апартамент № 1, находящ се в гр. Варна, ул.
„С.К.“ № *** представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
***.1.1 по КККР на гр. Варна, с площ от 80,45 кв. м, ведно с изба, таван, както и
6,86 % и.ч. от общи части сграда и от право на строеж.
Съгласно удостоверение за наследници от 15.04.2020 г., Д.В. М., е починал
на 03.04.2020 г., като е оставил за наследници Д. Д. П. /дъщеря/ и В. Д. М. /син/.
Според представената справка от Агенция по вписванията, наследодателят
на страните Д.В. М. към датата на смъртта си не е притежавал друго недвижимо
имущество.
От приложения по делото Протокол за обявяване на саморъчно завещание
оставено на съхранение в нотариата от 05.06.2020 г. се установява, че пред
Нотариус Илияна Маджунова, с рег. № 195 на НК, по искане на В. Д. М. е обявено
приложеното в нотариално дело № 8/2014 г. саморъчно завещание на починалия на
03.04.2020 г. Д.В. М. от 08.07.2014 г. и подписано. В същото е обективирана волята
на Д.В. М. да завещае на сина си единственото си жилище: апартамент на ул.
„С.К.“ 1, ап.1 гр. Варна, с площ от 80,45 кв.м., а на дъщеря си Д. Д. М.а ½ от вилата
върху земята на съпругата му, дадена от майка й.
Установява се от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 50, т. X,
дело 3903/1979 г., че на 30.11.1979 г. М.К.Ч. е дарила на дъщеря си Т.И. М.а
следния свой недвижим имот: ½ ид.ч. от лозе, находящо се в землището на гр.
Варна, м. „Л.п.“, цялото с пространство от 1000 кв.м. при граници: път, Е.Б.а, Ж.С.,
М.К., чийто терен е отреден за курортно-здравни нужди.
От представения протокол от 30.11.1983 г. за съдебна делба по гр.д. №
4059/1983 г. на Районен съд – Варна е видно, че между Т.И. М.а и М.К.Ч. е
сключена съдебна спогодба, по силата на която Т.И. М.а получава в собственост
лозе от 600 кв.м., находящо се в местността „Л.п.“, Варненско землище, попадащо в
район за здравни и курортни нужди, с граници: път, В.М., Ж.С. и М.Ч., заедно с
насажденията и подобренията в имота, а М.К.Ч. получава в собственост лозе с
пространство от 600 кв.м., находящо се в местността „Л.к.“ по плана за гр. Варна,
ведно с построената в него сезонна постройка, при граници Т.М., Ж.С., М.К. и
В.М., заедно с подобренията и насажденията в него.
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 162,
том VII, дело № 2176/1992 г. на 02.04.1992 г. М.К.Ч. е продала на дъщеря си Б.И.И.
и съпруга й Х.М.И. собствения си недвижим имот, а именно лозе с пространство от
600 кв.м., находящо се в местността „Л.к.“ по плана за гр. Варна, ведно с
построената в него сезонна постройка, при граници Т.М., Ж.С., М.К. и В.М..
Установява се от представения нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 78, том XII, дело № 3055/1993 г., че Т.И. М.а е дарила на дъщеря си Л. М. Г. на
13.04.1993 г. собствения си недвижим имот, придобит чрез дарение и делба, а
именно лозе с пространство от 600 кв.м., находящо се в местността „Л.п.“,
отредена в зона за земеделско ползуване по плана на гр. Варна, при съседи: път,
В.М., Ж.С. и М.Ч..
Представен по делото е Акт за узаконяване № 34 от 29.05.1991 г., издаден от
Общински народен съвет гр. Варна, управление „Архитектура и благоустройство“,
според който се узаконява изградена сезонна постройка в м-ст „Л.к.“ (старо име
„Л.п.“) с площ от 22 кв.м. на Т.И. М.а.
Видно от представената скица на сграда от 31.12.2020 г., издадена от СГКК –
гр. Варна, еднофамилната вилна сграда с идентификатор № ******.2, разположена
7
в поземлен имот с идентификатор № ******, находящ се в гр. Варна, р-н
Приморски, с.о. „А.м.“, е долепена до други две сгради с идентификатори №
******.1 и идентификатор № ******.3.
От представеното по делото удостоверение за граждански брак се
установява, че Д.В. М. и Т.И. Г. са сключили граждански брак на 19.12.1977 г.
Според предоставеното писмо от Община Варна, Дирекция „Местни
данъци“ от 07.04.2022 г., с декларация от 15.11.2017 г., подадена от Д.М. М.,
същият е декларирал собствеността на ¾ ид.ч. от сградата в м-ст „Л.к.“ с площ от
35 кв.м. на основание наследяване, а в предходна декларация от 30.04.1998 г.
неговата съпруга Т.И. М.а го е декларирала като собственик на ½ ид.ч. от същата.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит
на двама свидетели на страната на ищеца – Р. С. и Милчо С. и двама свидетели
на страната на ответницата Л. Г. – Б.И. (леля на отвтеницата) и К.Л..
Съгласно показанията на свидетелите на ищеца след като Т. и Д. М.и се
върнали от Либия /около 1985/ започнали да посещават имота в местност
„Л.к.“. Тогава вече била построена сградата в него с две стаи и площадка
отпред, като Д. М. и съпругът на свидетелката решили да направят стая
отдолу. Св. С. споделя, че е помагал на М. за изкопаването на маза, като
средствата за това били от баба Д. – майката на Д. М., а според св. С. – от Д.
М., за което знае от него и съпругата му. Д. М. и св. С. изнасяли пръст,
направили ниша, работели всяка седмица, докато съпругите им
домакинствали и ходили на плаж. Прокарал електричество и вода.
Първоначалното строителството в имота било започнато заедно от Т. М.а и
сестра й. Л. Г. нямала интерес към имота. Не може да каже кога е започнало
строителството, а помни само, че Т. М.а се е върнала от Либия през 1985 г. Св.
С. споделя, че е помахал на Д. М. за изкопаването на маза в имота в местност
„Л.к.“, като. Свидетелят не е виждал Л. Г. в имота.
Съгласно показанията на вв. И. строежът на вилата на с.о. „А.м.“
започнал през 1982 г. и завършил през 1985-1986 г., като през това време
сестра й Т. М.а била в Либия. Твърди, че вилата е построена от нея, съпруга й
и майка й. Сочи, че не е виждала Д. М. да носи материали за строежа, но е
възможно да е имал някакви отношения със съпруга й, който бил ангажиран
със строителството. Пояснява, че парцелът е разделен на две части по 600
кв.м. за нея и сестра й. Св. И. излага, че прокарването на електричество е
осигурено от нейния съпруг.
Св. Либертинов, който е бил съсед на вилния имот в с.о. „А.м.“, заявява,
че познава Т. и Д. М.и от 1980 г. Сочи, че последните по време на
строителството на вилата през 80-те години са били в Либия, като същата е
строена със средствата на майката на Т. и Б. М.и – баба М., за което свидетелят
има информация от нея. Физически да извършва строителна дейност е виждал
съпругът на Б. – Х.И.. Д. М. започнал да посещава имота по-често след като
била построена сградата, като е извършвал само дребни довършителни
работи.
Пред първата инстанция са допуснати и приети по делото единична,
повторна единична и тройна съдебно-оценителни експертизи за стойността на
процесните недвижим имоти.
От въззивната инстанция е прието заключение по допусната съдебно-
8
техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено. От същото се установява, че сграда с
идентификатор ******.2 предствлява изба – битовка от чертежа –
разпределение изби. Светлите размери на помещението са 5.04/2.85, или
полезна площ от 14.36 кв.м Към нея принадлежи още едно преходно
помещение със светли размери 2.67/1.97 м. и площ от 5.62 кв.м., което попада
в обема на сграда 1. Покрив на сградата е откритата тераса пред сграда 1.
Достъпът до сградата е през изградения от южната им част английски двор. Тя
е неразделна част от сграда 1. Правилно е да се определи, че в имота има две
сгради, а именно сграда с идентификатор ******.1 и сграда с идентификатор
******.3. избите-битовки са получили отделен идентификатор (******.2) по
старите правила за отразяване на сгради в имотите, тъй като те са с различни
покриви от този на сграда 1, въпреки че конструктивно и функционално са
обвързани с нея. В кадастралната карта не е отразено разделяне на сградите в
ПИ ******, като южната и северната част да има различни собственици.
Сграда 1 е определена в КК като двуетажна поради наличието на английски
двор, но в действителност се състои от един жилищен и един полуподземен
етаж. На жилищния етаж са разположени две самостоятелни стаи, едната от
които е със санитарен възел, който попада в обема на сграда 3 и открита тераса
пред тях, явяваща се покрив на изба-битовка от сутерена. В сутерена освен
избата-битовка е разположено и едно избено помещение с ниша с полезна
площ от 7.99 кв.м, което също разполага със самостоятелен вход от
разположения в южната част на сградите английски двор. Така описаната
сграда 1 е масивна с едноскатен покрив. Южната част на сграда 3
представлява масивна постройка към сграда 1. Състои се от два санитарни
възела. Единият от тях е с вход и принадлежност към едната стая на южната
част на сграда 1, а другият е със самостоятелен вход от двора и представлява
допълнителна пристройка с площ от 6.19 кв.м. към описаното санитарно
помещение. То е с плитки бетонни основи, тухлени стени и плосък покрив. За
имота са издавани следните документи – разрешително за строеж №
664/20.12.1978г., с което се позволява на М.К.Ч. да построи дървена или
тухлена барака за сезонно ползване в м. Л.п., квадратура 20 кв.м., кубатура –
57 куб.м; разрешително за строеж № 273/25.03.1983г., с което се разрешава на
Т.И. М.а да построи 20 кв.м. сезонна постройка в м. „Л.п.“, като в забележка е
записано, че се забранява монолитно строителство без избено помещение; акт
за узаконяване № 34/29.05.1991г. на гл. арх. на ОНС-Варна, с който се
узаконява на лицето Т.И. М.а сезонна постройка в м. „Л.к.“ със застроена
площ от 22 кв.м. При съпоставка между данните от КК и цитираните
документи се вижда, че застрояването в имота значително надвишава
позволеното. При изслушването си в съдебно заседание вещото лице е
разяснило, че сграда 2 е описаната в заключението изба-битовка, която е на
сутеренния етаж. Заявява, че тя не съставлява самостоятелна сграда, като
сграда 1 и 2 общо представляват една сграда.
При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания,
съдът намира следното от правна страна:
Предявените искове са с правно основание чл.30 и чл.34 от ЗН
По исковете по чл.30 от ЗН
Съгласно чл.30 от ЗН наследник с право на запазена част, който не може
9
да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да
иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена
част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с
изключение на обичайните дарове.
Съгласно правилото на чл.154 от ГПК за разпределението на
доказателствената тежест ищецът следва да докаже правото си на запазена
част от наследството, сключването на договора за дарение, съответно валидно
завещателно разпореждане, както и обстоятелството, че това дарение/този
завет накърнява запазената му част.
Видно от удостоверенията за наследници Д. Д. П. е дъщеря на
починалия на 03.04.2020г. Д.В. М., а В. Д. М. е негов син, предвид което
запазената част на децата е в размер на 2/3 от имущественото на
наследодателя /или по 1/3 за всеки от тях/, съгласно правилото на чл.29, ал.3
от ЗН.
Не е спорно по делото, че наследодателят приживе е бил собственик на
процесния недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда
/апартамент/ с идентификатор ***.1.1, с площ от 80,45 кв.м., находящ се гр.
Варна, ул. „С.К.“ № ***, както и че се е разпоредил със същия в полза на сина
си В. Д. М. по силата на договор за дарение от 15.01.2015г., обективиран в
нотариален акт № 3, том I, рег. № 167, дело № 3 от 2015г. на нотариус
Стелиана Костадинова, рег. № 446 в НК.
Установи се от приложеното по делото саморъчно завещание и протокол
за обявяването му, че Д.В. М. на 08.07.2014г. е завещал в полза на сина си В.
Д. М. апартамента, находящ се гр. Варна, ул. „С.К.“ № ***, с площ от 80,45
кв.м., а на дъщеря си Д. Д. М.а ½ от вилата върху земята на съпругата му,
дарена от майка й. Видно от идентификационните белези на имотите по
дарението и завещанието, описаният апартамент, предмет на
разпоредителните актове е един същ. Не е спорно между страните пред
въззивната инстанция, че описаната в завещанието вилна сграда представлява
процесната сграда с идентификатор № ******.2, находяща се в гр. Варна, р-н
„Приморски“, с.о. „А.м.“, със застроена площ от 35 кв.м.
Спорен между страните е въпросът, включително пред настоящата
инстанция, дали завещаните ½ ид.ч. от описаната вилна сграда са били
собственост на наследодателя към откриване на наследството.
От представените по делото доказателства се установява, че процесната
сграда с идентификатор № ******.2 се намира в поземлен имот с
идентификатор № ******. При проследяване на собствеността на имота във
времето става ясно, че същият е придобит от Т.И. М.а /съпруга на Д.В. М./ по
силата на договор за дарение от 1979г. (1/2 ид.ч. от лозе в м. „Л.п.“, с площ от
1000 кв.м.), и съдебна спогодба по делба през 1983г. (600 кв.м. лозе в м.
„Л.п.“). Съгласно разрешително за строеж № 273/25.03.1983г., на Т.И. М.а е
разрешено да построи 20 кв.м. сезонна постройка в м. „Л.п.“, а с акт за
узаконяване № 34/29.05.1991г. на гл. арх. на ОНС-Варна, е узаконена сезонна
постройка на Т.И. М.а в м. „Л.к.“ със застроена площ от 22 кв.м. С договор за
дарение от 1993г. Т.И. М.а е дарила на дъщеря си Л. М. Г. придобития от нея
имот, а именно лозе с площ от 600 кв.м., находящо се в м. „Л.п.“.
От гореизложеното се налага извода, че постройката в имота е
10
възникнала преди дарението от 1993г. Същият извод се налага и от
свидетелските показания по делото. В практиката на ВКС се приема, че при
прехвърляне на земята купувачът придобива и подобренията, и сградите върху
нея, щом същите не са изключени изрично като предмет на сделката; за да
бъде запазена собствеността върху сградата, отделно от земята, това трябва да
е изрично уговорено в нотариалния акт, за да се смята оборена презумпцията
по чл.92 от ЗС – в този смисъл решение № 292 от 08.07.2010г. по по гр. д. №
931/2009 г. на I г. о., решение № 120 от 22.10.2014г. по гр. д. № 2928/2014 г. на
ІІ г. о., решение № 125 от 29.10.2019г. по гр. д. № 616/2019 г. на II г. о.,
решение № 60088 от 6.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3876/2020 г., II г. о., ГК и
др. Следователно в конкретния случай с договора за дарение Л. М. Г. е
придобила освен недвижимия имот и построените в него сгради, включително
процесната.
Основният спорен въпрос е дали процесната постройка в имота е била
еднолична собственост на Т.И. М.а към датата на дарението на дъщеря й или е
била съпружеска имуществена общност за Т.И. М.а и съпруга й Д.В. М..
Съгласно т. 4 от ППВС № 5/1972г. в съпружеската имуществена
общност се включва сградата, построена през време на брака върху земя,
индивидуална собственост на единия съпруг, макар да не е било учредено
право на строеж в полза на другия съпруг. Разяснения в тази връзка са дадени
с Тълкувателно решение № 44 от 18.04.1971г. на ОГТК на ВС, а именно че,
когато върху имот изключителна собственост на единия съпруг по време на
брака от двамата съпрузи бъдат построени постройки, предназначени да
обслужват намираща се в имота сграда или самия имот и не могат да бъдат
обект на самостоятелна собственост, тези постройки не стават обща
собственост на двамата съпрузи.
В настоящия случай от допуснатата пред въззивната инстанция съдебно-
техническа експертиза категорично се установява, че процесната сграда с
идентификатор № ******.2 не представлява самостоятелна такава, а е
конструктивно и функционална свързана със сграда идентификатор №
******.1, като има обслужващо предназначение на изба по отношение на
същата. Следователно процесната сграда с идентификатор № ******.2 е
собственост на собственика на сграда с идентификатор № ******.1,
независимо от кого е построена. Нито се твърди, нито се доказва от страна на
В. М., че сграда 1 /или ид.ч. част от нея/ е принадлежала на наследодателя Д.
М.. Видно и от показанията на свидетелите на св. Р. С. и М. С., когато Т. и Д.
М.и се върнали от Либия, сградата в имота с две стаи и площадка отпред вече
била построена, като Д. М. е участвал в построяването на стая отдолу според
св. С., а според св. Стойносвски в изкопаването на маза – очевидно
въпросното избено помещение, което е получило кадастрален идентификатор
№ ******.2.
По гореизложените съображения се налага извода, че наследодателят
Д.В. М. не е бил собственик на процесната сграда с идентификатор №
******.2 към откриване на наследството. Следователно заветът в саморъчното
завещание се явява недействителен по смисъла на чл.19 от ЗН.
Така наследството на Д.В. М. се изчерпва само с имота, представляващ
апартамент, находящ се гр. Варна, ул. „С.К.“ № ***, с площ от 80,45 кв.м.,
11
предмет на дарението в полза на сина му В. Д. М.. В този случай, както и при
универсалното завещание намалението се извършва в идеална част от имота,
съответна на запазената, без да се формира наследствена маса, а
възстановяването се извършва в дробна част от наследството – в този смисъл
решение № 229/05.12.2013 г. по гр.д. № 3663/2013 г. на ВКС, II г.о., решение
№ 187 от 20.04.2011г. по гр.д. № 1780 от 2009г. на ВКС, I г. о., решение № 25
от 12.02.2016г. по гр.д. № 4119 от 2015г. на ВКС и др.
С прехвърлянето на целия имот по силата на договора за дарение е
накърнена запазената част от наследството на ищцата Д. Д. П., с оглед на
което дарението следва да бъде намалено до размера на 1/3 ид.ч. от същото и
да бъде възстановена запазената 1/3 част от наследството на ищцата.
Искането на В. Д. М. за прилагане на чл.36 от ЗН, поддържано и във
въззивната му жалба, се явява неоснователно, предвид че тази разпоредба е
неприложима в настоящата хипотеза. Правилата на чл.36 от ЗН се отнасят до
завет и дарение на отделни наследствени имоти, а не до разпореждане с
цялото наследство (също решение № 229/05.12.2013 г. по гр.д. № 3663/2013 г.
на ВКС, II г.о.). Този извод произтича и от самите разпоредби на чл.36, ал.1 и
ал.2 от ЗН, с които се предвижда възможност да се задържи целия имот само,
ако стойността му не надвишава ¼ от разполагаемата част (по ал.1) или сбора
от разполагаемата и запазената част на наследника (ал.2), което означава, че
наследството в тази хипотеза не се изчерпва само от имота, предмет на
завет/дарение.
Предвид изложеното предявеният от Д. Д. П. иск по чл.30 от ЗН се явява
основателен, а предявеният от В. Д. М. – неоснователен.
По исковете по чл.34 от ЗН
В първата фаза на производството по съдебна делба следва да се
установи дали е налице съсобственост, между кои лица и при какви квоти.
Всяка от страните следва да докаже правата си в съсобствеността.
Установено по делото е, че недвижим имот апартамент № 1, находящ се
в гр. Варна, ул. „С.К.“ № ***, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***.1.1 по КККР на гр. Варна, е бил собственост на починалия
Д.В. М.. Приживе наследодателят се е разпоредил чрез дарение в полза на
сина си В. Д. М. с целия недвижим имот, но с оглед основателността на
предявения от Д. Д. П. иск по чл.30 от ЗН за намаляване на дарението и
възстановяване на запазената й част от 1/3, следва извода, че В. Д. М. е
собственик на 2/3 ид.ч. от, а Д. Д. П. – на 1/3 ид.ч.
По отношение на другия имот - ½ ид.ч. от сграда с идентификатор №
******.2, находяща се в гр. Варна, р-н „Приморски“, с.о. „А.м.“, се установи,
че същият е собственост на въззиваемата Л. М. Г., поради което искът за
делба, предявен от В. Д. М., се явява неоснователен.
Поради съвпадане правните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане и
представените доказателства, и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК въззивникът следва
да бъде осъден да заплати на въззиваемите направените в настоящото
12
производство разноски. Въззиваемата страна Л. Г. е направила разноски за
платено адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева, а въззиваемата Д.
П. е направила разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на
5000 лева, както и 170 лева за депозит за вещо лице. По отношение на
платения от последната адвокатски хонорар е направено възражение за
прекомерност от страна на въззивника, което съдът намира за основателно.
Искът по чл.30 от ЗН е неоценяем, предвид което минималният хонорар
съгласно чл. 7, ал.1, т.3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /НМРАВ/, който може да служи като ориентир,
е 1000 лева, а по иска за делба съгласно чл.7, ал.4 от същата наредба /в
актуалната му редакция към датата на сключване на договора за правна помощ
и съдействие/ възнаграждението се определя съобразно интереса на
представляваната страна според правилата на ал. 2 за всяка фаза от
производството. Според интереса на въззиваемата Д. П. (1/3 ид.ч. от
процесния апартамент) минималният хонорар за делбата е в размер на 1864,43
лева. Следователно по двата иска по чл.30 от ЗН и по иска за делба общо
минималният хонорар е в размер на 3864,43 лева. С оглед по-ограничения
предмет на спорните въпроси пред въззивната инстанция и конкретните
извършени процесуални действия пред нея, съдът намира, че следва да
присъди именно посочената сума.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260022/29.04.2024г., постановено по гр.д.
№ 5264/2020г. по описа на РС-Варна, 8 състав.
ОСЪЖДА В. Д. М.а, ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ж.к. „Ч.“, бл.
*****, да заплати на Д. Д. П., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, кв. „С.И.Р.“,
бл. 24, вх. В, ет. 1, ап. 44 сумата от 4034,43 лева, представляваща направени
във въззивната инстанция разноски.
ОСЪЖДА В. Д. М.а, ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ж.к. „Ч.“, бл.
*****, да заплати на Л. М. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „С.“ №
***** сумата от 2000 лева, представляваща направени във въззивната
инстанция разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните, при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13