№ 3
гр. София, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Ивайло П. Георгиев
Членове:Ваня Н. И.
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Ваня Н. И. Въззивно гражданско дело №
20211800500562 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 39 от 18.05.2021 г., постановено по гр.д. № 422/2020 г. на Районен съд
– Пирдоп, е развален на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД договора за гледане и издръжка
между А. М. Г. /починал на 09.03.2020 г./ и Г. П. ЦВ., сключен с нотариален акт № 17, т. І,
рег. № 145, дело № 8/04.02.2009 г. на нотариус Донка А.а, рег. № 275 на НК, поправен с
нотариален акт № 34, т. І, рег. № 278, дело № 18/23.02.2009 г., с който А. М. Г. е прехвърлил
на Г. П. ЦВ. недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № 38558.4.199
по КККР на гр. К., с площ 586 кв.м., с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, със стар идентификатор имот
№ 398 в кв. 21, парцел ХІХ, заедно с построените в този имот сгради: двуетажна сграда с
идентификатор № 38558.4.199.1 със застроена площ 76 кв.м., едноетажна сграда с
идентификатор № 38558.4.199.2 със застроена площ 22 кв.м., едноетажна сграда с
идентификатор № 38558.4.199.3 със застроена площ 27 кв.м., срещу заплащане на сумата
10550 лв. и срещу задължението на Г. П. ЦВ. да гледа и издържа А. М. Г., до размера на
наследствените части на ищците от наследството на А. М. Г. – 6/8 ид. части, както следва: Д.
АНД. Г. – 2/8 ид. части, Д. П. АРБ. – 1/8 ид. ч., М. П. Г. – 1/8 ид.ч. Д. М. Г. – 2/8 ид. части.
1
Със същото решение Г. П. ЦВ. е осъден на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД да върне
даденото по горепосочения договор за прехвърляне на недвижими имот срещу задължение
за издръжка и гледане, като предаде владението върху гореописаните недвижимите имоти,
предмет на договора, а именно: на Д. АНД. Г. – 2/8 ид.ч., на Д. П. АРБ. – 1/8 ид.ч., на М. П.
Г. – 1/8 ид.ч.и на Д. М. Г. – 2/8 ид. части.
Ответникът е осъден да заплати на всеки от ищците направените разноски по делото.
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство като
необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила, с искане същото да
бъде отменено и постановено друго, с което се отхвърлят предявените искове. В жалбата се
излагат пространни възражения срещу фактическите изводи на районния съд за пълно
неизпълнение от страна на ответника на поетото с договора задължение за гледане и
издръжка на прехвърлителя, обусловили извода за основателност на предявения иск по чл.
87, ал. 3 от ЗЗД. Поддържа се, че съдът е изградил изводите си въз основа на едностранчиво
тълкуване и преценка на свидетелските показания, като не е взел предвид представени от
ответника писмени доказателства. Изложени са и възражения за допуснати от
първоинстанционния съд нарушения във връзка с доклада по делото.
Ответниците по въззивната жалба в писмения си отговор оспорват жалбата и
настояват за потвърждаване на обжалваното решение. В отговора са изложени подробни
аргументи срещу направените с жалбата конкретни възражения.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощниците си адв. А.а и адв.
Спасова, подържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира разноски.
Ответниците по жалба, чрез пълномощника си адв. Пушкаров, настояват за
потвържадване на обжалваното решение по събраженията, изложени в отговора.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
Д. АНД. Г., Д. П. АРБ., М. П. Г. и Д. М. Г. са предявили срещу Г. П. ЦВ. искове за
разваляне сключения между наследодателя на ищците А. М. Г. и ответника договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, с нотариален акт
№ 17, т. І, рег. № 145, дело № 8/04.02.2009 г. на нотариус Донка А.а, рег. № 275 в НК,
поправен с нотариален акт № 34, т. І, рег. № 278, дело № 18/23.02.2009 г. на нотариус Донка
А.а, до размера на наследствените части на ищците от наследството на А. М. Г. в размер на
6/8 идеални части, както и за осъждане на ответника да върне на ищците даденото по
горепосочения договор като им предаде на всеки от тях владението върху съответните на
наследствените им квоти идеални части от имотите, предмет на договора за издръжка и
гледане.
В исковата молба ищците твърдят, че са наследници на А. М. Г., починал на
09.03.2020 г., и притежават общо 6/8 идеали части от наследството му. Твърдят, че с
горепосочения нотариален акт № 17, т. І, рег. № 145, дело № 8/04.02.2009 г., поправен с
нотариален акт № 34, т. І, рег. № 278, дело № 18/23.02.2009 г. на нотариус Д. А.а,
наследодателят им А. М. Г. е прехвърлил на ответника описаните в него недвижими имоти
2
срещу заплащане от приемателя в полза на прехвърлителя на определена парична сума –
10550 лв., както и срещу задължение на приемателя за гледане и издръжка на
прехвърлителя, като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил досега, до края
на живота му. Твърдят, че тъй като от 2010 г. ответникът престанал да изпълнява
задълженията си по договора да гледа и издържа прехвърлителя, последният предявил през
2013 г. иск за разваляне на договора, като образуваното по този иск гр.д. № 205/2013 г. на
РС-Пирдоп било прекратено на основание чл. 231, ал. 1 от ГПК. Ищците твърдят, че от този
момент до смъртта на наследодателят им ответникът изобщо не е изпълнявал задълженията
си по договора да гледа и издържа прехвърлителя, осигурявайки му спокоен и нормален
живот, какъвто е водил до момента на сключването на договора. Ответникът изобщо не
посещавал наследодателя на ищците, избягвал го, не се интересувал от него, не се отзовавал
на искането му за изпълнение, което наложило последният да потърси помощ от други хора,
като си осигурил полагането на тези грижи от човек, на когото предоставил подслон и
храна, който го гледал до края на живота му. С оглед възрастта и влошеното здравословно
състояние на наследодателя, същият се нуждаел от грижи, каквито не му били предоставени
от ответника, както и не получавал от него необходимата му издръжка.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва така предявените искове. Не
оспорва, че между него и наследодателя на ищците е бил сключен договор за прехвърляне
на недвижим имот срещу определена парична сума и задължение за издръжка и гледане,
както и обстоятелството, че прехвърлителят е страдал от множество заболявания,
включително прекаран през 2008 г. инфаркт. Оспорва всички останали твърдения в исковата
молба. Ответникът твърди, че до момента на смъртта на прехвърлителя с най-добра грижа е
изпълнявал задължението си да издържа и да се грижи за него. Ответникът твърди, че е
полагал грижи и е влагал собствени средства за нуждите на прехвърлителя от всякакво
естество – храна, отопление, заплащане на сметките за ток, вода, телефон, социален
патронаж, здравни вноски, съпровождане до лечебно заведение, организиране и заплащане
на медицински прегледи и процедури, лечение, закупуване на лекарства и наблюдение за
редовното им приемане, грижи за котките, които е приютявал в дома си и пр. Ответникът се
отзовавал на нуждите на прехвърлителя от комуникация, разговори и внимание, като се
съобразявал с неговите навици, желания и разбирания, между тях имало изградена връзка на
разбирателство и подкрепа. В отговор на твърдението в исковата молба, че грижите за
прехвърлителя били осигурени от друг човек, на когото той бил предоставил подслон,
ответникът сочи, че прехвърлителят е приютил в дома си жена на име А., която се е
нуждаела от подслон, като желанието на прехвърлителя да има около себе си женско
присъствие е било обсъдено в разговор между него и ответника. Твърди се, че ответникът е
съдействал за регистрирането на А. на адреса на прехвърлителя и е поел и нейната
издръжка, тъй като тя не е имала възможността да се грижи за прехвърлителя. Твърди се, че
А. не е била в дома му през цялото време, изчезвала е за определени периоди, без те да знаят
къде е. Ответникът организирал и финансирал погребението на прехвърлителя.
След преценка на събраните доказателства и доводите на страните, съдът намира
3
следното от фактическа страна:
С нотариален акт № 17, т. І, рег. № 145, дело № 8/2009 г. на нотариус Донка А.а с
район на действие РС-Пирдоп А. М. Г. продава на Г. П. ЦВ. недвижим имот, находящ се в
гр. К., съставляващ поземлен с идентификатор № 38558.4.199 по кадастралната карта на
града, одобрена със заповед № РД-18-17/14.05.2007 г. на ИД на АК, заедно с построените в
имота сграда с идентификатор № 38558.4.199.1, сграда с идентификатор № 3855.4.199.2 и
сграда с идентификатор № 38558.4.199.3, за сумата 10550 лв.
С нотариален акт за поправка № 34, т. 1, рег. № 278, дело № 18/2009 г. на нотариус
Донка А.а е поправен горепосочения нотариален акт в следния смисъл: на стр. 1 вместо
заглавието „Нотариален акт за продажба на недвижим имот” да се чете „Нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за определена парична сума, както и
срещу задължение за издръжка и гледане”; на стр. 1, ред 12 вмесо думата „продава” да се
чете „прехвърля”; на стр. 1, ред 32 вместо думата „за сумата” да се чете „срещу заплащане
на сумата”; на стр. 1, ред 34 след думата „акт” да се чете „както и срещу поемане на
задължение от страна на Г. П. ЦВ. да поеме гледането и издръжката на А. М. Г., като му
осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил досега, до края на живота му”; на стр. 2,
ред 7 след думата „акт” да се чете „както и че е съгласен да поеме гледането и издръжката на
прехвърлителя до края на живота му”.
От представеното удостоверение за наследници е видно, че А. М. Г. е починал на
09.03.2020 г. и негови законни наследници са брат му Д. М. Г. и децата на починалите преди
него негови братя - Д. АНД. Г., М. И. Г., М. И. Г., Д. П. АРБ. и М. П. Г..
От представеното експертно решение на ТЕЛК от 24.12.2012 г. се установява, че А.
М. Г. е с определена пожизнено 100 % трайна намалена работоспособност с чужда помощ, с
начална дата на инвалидност от 18.12.2008 г., с водеща диагноза „Кардиомиопатия”.
Според показанията на св. А. И., А. Г. я пуснал да живее в къщата си да го гледа и да
му помага, като тя живяла там 12-13 г. и гледала А. до 2009 г. – готвела, перяла, чистела,
садяла градина в двора, пазарувала по негова поръчка с пари, които той й давал. Когато
отишла да живее при него, А. не бил в добро здраве, първо бил с две бастунчета, а после
около една година преди смъртта си бил инвалидна количка. А. ползвал услугите на
социалния патронаж към общината, от където идвали хора да му помагат по един-два часа
на ден и му носели храна. През останалото време свидетелката му помагала. Г. живеел
наблизо през улицата. Той идвал при А. по времето, в което тя е била в къщата.
Свидетелката твърди, че е виждала Г. да реже дърва на А.. Тя не е виждала Г. да дава пари
на А. за издръжка, нито да му носи нещо и да му помага. Твърди, че прибирайки се от
болница, тя е заварила А. починал в дома му и първо отишла при Г. за помощ.
Съгласно показанията на св. Е.С., от 2013 г. сезонно тя посещавала къщата на А.,
който давал под наем лятната си кухня на цигани, за да взима оттам работници за събиране
на картофи и сено. Когато ходела в къщата, заварвала там А. /разпитаната преди нея
свидетелка/, която шетала в къщата и готвела. Веднъж свидетелката заварила в къщата
асистентка. А. имал проблеми с ходенето. Когато минавала покрай къщата, свидетелката
4
виждала А. да отваря портата. В края на 2013 г. А. поискал от свидетелката 20000 лв.
назаем, които той споделил, че му трябвали за дело, което било спряно. Свидетелката
твърди, че не е заварвала Г. в къщата на А..
Според показанията на св. В.Д., почти всяко лято тя ходела в бащината си къща в К.,
която била на около 200 м. от къщата на А.. През последните 7-8 години А. бил много зле
физически – подпухнал, напълнял, трудно подвижен. Свидетелката е виждала А. да стои
вечер пред портата. Свидетелката няма преки наблюдения кой е полагал грижи за А.. А. й се
оплаквал, че имал финансови проблеми и е очаквал финансова помощ от хора, на които е
прехвърлил имота, но бил излъган. Тя му давала няколко пъти суми назаем.
Съгласно показанията на св. Д.В., той е бил личен лекар на Г. и баща му дълги
години, за кратко е бил личен лекар и на А.. По молба на Г. е оказвал медицинска помощ на
А.. Г. и баща му водели А. на прегледи в кабинета на свидетеля в гр. Пирдоп, като те го
викали да преглежда А. и дома му в К.. През 2019 г. последно свидетелят е преглеждал А..
Последният имал сърдечно заболяване, изкривяване на крака и бил трудно подвижен.
Близките на А. не са се обаждали на свидетеля, не са го водили на преглед и не са се
интересували от здравословното му състояние. Свидетелят е бил няколко пъти на гости у Г.,
когато А. също и бил там. Впечатленията на свидетеля са, че А. и Г. са в близки отношения.
Съгласно показанията на св. Е.К. /съсед на А./, къщите на А. били близо една до
друга, без обща ограда. В началото А. се грижел сам за себе си, а впоследствие за него се
грижели Г. и майка му. Те пазарували по списък, който им давал А.. Г. режел и прибирал
дърва за А., помагал му в обслужването. Напоследък при него живеела жена на име А.. А.
ползвал услугите на социалния патронаж. Свидетелката е виждала А. през лятото отвън да
отваря портата. Той бил в количка последните години, а преди това ходел с бастуни.
Според показанията на св. Д.К. /съсед на А./, от много години Г. се грижел за него.
Свидетелката е виждала как А. пише бележки за пазаруване и Г. пазарувал. Той и майка му
приготвяли храна за А.. Г. и баща му водели А. по болници и при д-р В.. Те ходели при него
редовно, свиделката е виждала Г. в къщата на А.. Според свидетелката, Г. и родителите му
гледали А. „като дете”, били много близки. Пред нея А. е споделял „Добре, че са те, да ме
гледат”. Виждала е А. в къщата на Г.. Свидетелката е виждала при А. една нисичка жена, но
не знае какво е правила там.
Представени са квитанции за заплатен местен данък за процесния имот за 2020 г.,
касови бонове за закупени стоки, амбулаторен лист за проведен медицински преглед на А. Г.
през 2017 г., договор с Погребална агенция „ЛЕТА” за погребение на А. Г..
Приложено е гр.д. № 205/2013 г. на РС-Пирдоп, образувано по искова молба на А. М.
Г. срещу Г. П. ЦВ. по чл. 87, ал. 3 т ЗЗД за разваляне на процесния договор за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължени за издръжка и гледане. Производството по това дело е
прекратено на основание чл. 231, ал. 1 от ГПК с определение от 21.07.2014 г.
Въз основа на горните факти, съдът намира следното от правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД – за разваляне на договор
5
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен между
наследодателя на ищците и ответника, до размера на наследствените на ищците идеални
части от имотите, предмет на договора, и искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от
ЗЗД – за връщане от ответника на недвижимия имот на ищците съобразно развалената част
от договора. Искът по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за реституция на даденото по процесния договор
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е обусловен от
основателността на иска за разваляне на този договор.
Ищците са активно легитимирани да предявят исковете в качеството им наследници
на прехвърлителя по процесния договор, за който се твърди, че не е изпълнен от ответника-
приобретател. В наследството, останало от прехвърлителя, се включва и правото на иск за
разваляне на договора поради неизпълнение, респ. и правото на реституция на даденото по
този договор, но само в обема на притежаваните от наследника права.
Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗЗД, всяка от страните по договора трябва да изпълнява
задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не
пречи на другата страна да изпълнява и тя своите задължения по същия начин.
В производството по иска по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договора поради
неизпълнение ищецът следва да докаже сключването на договора, а в тежест на
приобретателя – ответник е да докаже пълното и точно изпълнение, в случай че твърди
такова.
Сключването между наследодателя на ищците и ответника на договор за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е безспорно установено от
представените нотариален акт № 17/2009 г. и нотариален акт за поправка на този нотариален
акт № 34/2009 Фактът, че процесният договор включва уговорка за насрещната престация
на приобратателя за предоставяне на конкретна парична сума наред с останалия обем от
алеаторното задължение за бъдещо осигуряване на грижи за гледане и ежедневна издръжка,
не променя алеаторния характер на договора.
Видът и обемът на дължимата от приобретателя престация се определят от
уговореното в договора. Ако в договора не са уговорени ограничения в обема на дължимите
грижи и издръжка, приобретателят следва да осигури цялостни грижи по гледане и пълна
издръжка на прехвърлителя с оглед конкретните му нужди. Използваната в процесния
договор бланкетна формулировка /”като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е
водил досега” и при липсата на уговорени ограничения в обема на дължимите грижа и
издръжка, следва да се приеме, че страните са се съгласили да се осигурява цялата
необходима на прехвърлителя издръжка и да бъдат полагани всички необходими за него
грижи, на база на действителните му конкретни нужди във всеки едни момент.
От събраните по делото доказателства се налага извод, че от сключването на договора
до смъртта на прехвърлителя ответникът е изпълнявал точно договорните си задължения,
като е осигурявал всички необходимо за спокойния и нормален живот на прехвърлителя и
му е доставял необходимата издръжка. Това се доказва по категоричен начин от показанията
на свидетелите Е. К., Д. К. и Д. В., които са непротиворечиви, логични и съдържат техни
6
непосредствени възприятия относно поведението на ответника спрямо наследодателя на
ищците и отношенията между тях. Свидетелките К. и К. живеят постоянно в гр. К. в
съседство с прехвърлителя и ответника, и имат непрекъснати непосредствени наблюдения
относно живота на прехвърлителя, като няма основания за съмнение в тяхната обективност.
От показанията им се установява, че ответникът пазарувал всичко необходимо по поръчка
на прехвърлителя, режел и прибирал дърва за огрев, доставял му домашно приготвена храна,
водел го на медицински прегледи, посещавал го често и му помагал в обслужването.
Заинтересоваността на ответника от здравословното състояние на прехвърлителя и
полаганите от същия фактически грижи в тази насока се установява от показанията на
свидетеля д-р Д. В.. Същият сочи, че ответникът многократно е водил прехвърлителя на
прегледи в кабинета му в гр. Пирдоп, както и че по молба на ответника е посещавал А. в
дома му в К.. Установява се показанията на горепосочените свидетели, че прехвърлителят
често посещавал ответника и двамата били в много добри отношения. Пред св. К.
прехвърлителят е споделил „добре, че са те, да ме гледат”, което е индиция, че същият е бил
доволен от полаганите за него от ответника и родителите му грижи и че същите са
поддържали близки отношения. Безспорно е, че прехвърлителят и ответникът са живеели
отделно, но в непосредствено съседство. В договора не е уговорено съвместно съжителство
на прехвърлителя и приобретателя. Установено е, че прехвърлителят е бил с влошено
здравословно състояние /заболяванията му датират от преди сключването на договора/ - бил
е трудно подвижен, като през последните години се е движел с помощни средства. Няма
данни по делото същият да е бил в такова безпомощно състояние, изискващо непрекъсната
чужда физическа помощ, което обективно да налага съвместно съжителство с ответника в
изпълнение на договорните му задължения. Конкретните нужди на прехвърлителя с оглед
възрастта и здравословното му състояние са били удовлетворени от ответника, извод за
което следва от посочените по-горе свидетелски показания. Фактът, че на ответника са били
предоставяни социални услуги /същият е имал социален асистент, ползвал е кухня/, не води
до извод за липса на грижи от страна на ответника. Предоставяните от специализирани
институции социални услуги имат само помощен характер на реално осъществяваните от
ответника грижи за прехвърлителя. По делото няма данни за отрицателна промяна в
стандарта на живот и състоянието на прехвърлителя в битов план след сключването на
договора.
Показанията на посочените по-горе свидетели относно полаганите от ответника
грижи за прехвърлителя не са опровергават от показанията на водените от ищците свидетели
А. И., Е. С. и В. Д.. Последните две свидетелки не са живели в К., а са ходели там
епизодично /”сезонно”/, поради което те не могат да имат постоянни непосредствени
възприятия относно ежедневния бит на прехвърлителя и отношенията му с ответника, за
разлика от показанията на свидетелите К. и К.. Изложеното от св. С., че при посещенията си
в къщата на прехвърлителя тя заварвала там жена, която шетала и готвела /св. А. И./, и че не
е заварвала там ответника Г., не може да обуслови сам по себе си извод, че последният не е
полагал необходимите грижи за прехвърлителя. Както бе посочено, св. С. не е имала
непрекъснат контакт с прехвърлителя. Както самата свидетелка сочи в показанията си, тя
7
ходела в къщата на А. в летния сезон, за да наеме работници за селскостопанска работа,
които са живеели под наем в лятната му кухня, следователно, посещенията й в дома на
прехвърлителя са били инцидентни и възприятията й не могат да бъдат доказателствен
източник за относимия за спора факт на полагането на грижи за прехвърлителя. Показанията
на св. В. Д. не съдържат такива факти – същата няма преки наблюдения за това кой е
полагал грижи за наследодателя на ищеца.
Ответникът не оспорва, че прехвърлителят е приел в къщата си свидетелката А. И.,
която е живяла в едно домакинство с него, като това обстоятелство се установява от всички
събрани гласни доказателства. Изложените от св. А. И. твърдения, че тя е помагала на
прехвърлителя и се е грижела за домакинството, не могат да обусловят извод, че ответникът
не е изпълнявал договорните си задължения да гледа и издържа наследодателя на ищците.
След като прехвърлителят е предоставил на свидетелката жилище, от което се е нуждаела, и
то безвъзмездно, съвсем естествено е тя да се грижи за общото домакинството и да му
оказва помощ от битово естество. Няма доказателства по делото, които да водят до извод, че
настаняването на свидетелката в дома на прехвърлителя е било иницирано от прехвърлителя
поради неоказване от страна на ответника на дължимите грижи за него и изпадането му в
нужда от предоставяне на такива грижи от трети лица. Няма и данни ответникът да е
преустановил контактите и грижите си за прехвърлителя след настаняването на свидетелката
в жилището на последния. Самата свидетелка твърди, че ответникът Г. е идвал в дома на А.
във времето, в което тя е живяла там, както и че виждала Г. да реже дърва на А.. Същата
твърди, че когато е намерила А. починал в дома му, първо е повикала ответника за помощ,
което показва, че именно ответникът е бил този, който е оказвал подкрепа на прехвърлителя
приживе и е бил най-близкият му човек. Фактът на полагане от св. А. И. на фактически
грижи за домакинството и обслужването на прехвърлителя като израз на взаимопомощ и
подкрепа, основани на лични отнишения с него, не е от естество да обуслови неизпълнение
на договорните задължения на ответника. Както бе посочено, ответникът е продължил да се
грижи за прехвърлителя и след като св. А. И. се е настанила в дома му.
С оглед на горното, предявените искове с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД са
неоснователни.
Поради неоснователността на исковете за разваляне на процесния договор са
неоснователни и обусловените искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за
връщане на даденото по договора.
Поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което се отхвърлят предявените искове.
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция и направеното от ответника по
жалба искане за разноски, ответниците по жалба следва да бъдат осъдени да му заплатят
сторените разноски в двете съдебни инстанции в общ размер 2808,24 лв. / 1500 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение в първата инстанция, 1000 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция и 308,24 лв. внесена държавна такса за въззивната
8
жалба/.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 39 от 18.05.2021 г. по гр.д. № 422/2020 г. на РС- Пирдоп, И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. АНД. Г., Д. П. АРБ., М. П. Г. и Д. М. Г. срещу Г. П.
ЦВ. искове с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне до размера на 6/8 идеални
части на сключения с нотариален акт № 17, т. 1, рег. № 145, дело № 8/2009 г. на нотариус
Донка А.а, с рег. № 275 на НК, поправен с нотариален акт № 34, т. 1, рег. № 278, дело №
18/2009 г. на нотариус Донка А.а, между А. М. Г. като прехвърлител и Г. П. ЦВ. като
приобретател договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане, а именно поземлен с идентификатор № 38558.4.199 по кадастралната карта на гр.
К., одобрена със заповед № РД-18-17/14.05.2007 г. на ИД на АК, заедно с построените в
имота сграда с идентификатор № 38558.4.199.1, сграда с идентификатор № 3855.4.199.2 и
сграда с идентификатор № 38558.4.199.3.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. АНД. Г., Д. П. АРБ., М. П. Г. и Д. М. Г. срещу Г. П.
ЦВ. искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за осъждане на ответника да
върне на ищците 6/8 идеални части от гореописаните недвижими имоти, които А. М. Г. е
прехвърлил на Г. П. ЦВ. с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане.
ОСЪЖДА Д. АНД. Г., Д. П. АРБ., М. П. Г. и Д. М. Г. да заплатят на Г. П. ЦВ. сумата
2808,24 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9