РЕШЕНИЕ
№ 1792
гр. Пловдив, 19.10.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на деветнадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 1188 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и исканията на
страните:
1.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/ във връзка с чл. 54 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/.
2. Образувано е по жалба от Г.Т.Г., ЕГН ********** и М.П.Г.,
ЕГН **********, двамата с адрес: ***, срещу заповед №
18-2302/02.03.2022г. на началник на Служба по геодезия, картография и кадастър
/СГКК/ – Пловдив при Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с която
е одобрено изменение в Кадастралната карата и кадастралните регистри на с.
Ягодово, община Родопи.
В
жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед и се иска отмяна й от съда. Поддържа се, че в
случая е налице спор за материално право. Сочи се, че исканото изменение е в противоречие
с документите за собственост на заинтересованите страни. Твърди се, че проектът за изменение на
кадастралната карта не е съобразен с трайно материализираната граница между
имотите – масивна ограда, за която има
издаден протокол за строителна линия. Претендира са присъждане на съдебни
разноски.
3. Ответникът – началник на СГКК – Пловдив, чрез
процесуалния си представител - адвокат И., поддържа становище за неоснователност
на жалбата. Сочи, че по отношение на заявените за изменение обекти не е налице
спор за собственост. Претендира са присъждане на съдебни разноски и се оспорва
размер на заявените от жалбоподателите разноски.
4. Заинтересованата страна – Т.Т.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалния си представител – адвокат Н., поддържа становище
за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Твърди, че оспорената
заповед законосъобразно привежда имотните граници по кадастралната карата в
съответствие с действащия регулационен план. Сочи, че жалбоподателите не доказват
приложена регулация по отношение на предвиденото им придаваемо място, поради
което трайно материализираните граници между имотите се явяват без правно
значение. Претендира се присъждане на съдебни разноски.
5. Заинтересованата страна – Д.Б.А.,
адрес: ***, не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.
6. Заинтересованата страна – община
Родопи, не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.
7. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
взема участие.
ІІ. По
допустимостта:
8. Жалбата е
подадена в предвидения процесуален срок при наличието на правен интерес срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите
по делото:
9. Съгласно нотариален акт № 113/04.12.2015г., т. 3, рег.
4951, н.д. 478/2015г. Г.Т.Г. и М.П.Г. са придобили дворно място от 1450 кв.м,
представляващо УПИ XVII – 677, кв. 73, с площ 460 кв.м., с неприложена улична
регулация по Регулационния план на с. Ягодово, одобрен със заповед № 212/1977г.
и заповед № 376/1998г., ведно с построената в имота жилищна сграда и гараж.
10. Според нотариален акт №
179/30.10.2019г., т. 2, рег. 5155, н.д. 478/2019г. Т.Т.Б. е придобила
собственост върху дворно място от 440 кв.м, представляващо имот № 678, за който
е отредено УПИ XVIII – 678, кв. 73, с площ 460 кв.м., с неприложена улична
регулация по Регулационния план на с. Ягодово, одобрен със заповед № 212/1977г.
и заповед № 376/1998г.
11. Със заповед № 96/29.01.2020 г. на
кмета на община Родопи е одобрен проект за изменение на Подробен устройствен план – ПУП –
ПРЗ на УПИ XVIII – 678, кв. 73 по плана на с. Ягодово, като отпада УПИ XVIII –
678 и се образува нов УПИ XVIII – 678 за
жилищно застрояване, по имотната граница спрямо уличната регулация.
12. Т.Т.Б. е подала заявление вх. №
0l-240116-05.05.2021 г. до СГКК – Пловдив ведно с проект за изменение на КККР
на с. Ягодово, касаещо ПИ 87240.501.677, 87240.501.677, 87240.501.1472 и 87240.501.1470. В
обяснителната записка към проекта е посочено, че изменение на кадастралната
карта е на основание чл. 51, ал. 3 от ЗКИР по искане на собственика на УПИ XVIII-678,
кв.73 по плана на с. Ягодово съгласно одобрен ПУП-ПРЗ с цел нанасяне на верните
граници на имота, който е част от ПИ 87240.501.678. Към проекта са приложени: Нотариален
акт № 15 том 90 рег, 31674 дело 18328 от 30.10.2019 г. на Служба по вписванията
гр. Пловдив; заповед № 96/29.01.2020 г. на кмета на община Родопи; извадка от
действащия регулационен план на с. Ягодово, както и геодезическо заснемане.
Предмет на
проект за изменение на КККР на с. Ягодово е разделяне на ПИ 87240,501.678 на
два нови ПИ с идентификатори 87240.501.900 и 87240.501.901, съответстващи на
УПИ XVIII-678 и УПИ XIX-678, като се променят и границите със съседните ПИ
87240.501.677 (собственост на Г.Т.Г. и М.П.Г.)***.501.1472 (улица).
Заинтересованите
страни са уведомени по реда на чл. 26 от АПК за инициирането на производството,
както и на основание чл. 61 от АПК за издадената заповед № 18-2302/02.03.2022г.
за изменение на КККР на с. Ягодово, община Родопи.
13. По делото бе допусната съдебно –
техническа експертиза с вещо лице – инж. В.Г., чието заключение се прие без
възражения от страните и се кредитира с доверие от съда. Експертизата установява, че за процесната
територия са налице регулационни планове от 1944г. и 1977г. и Кадастрална
карата от 2020г. Видно от представената към експертиза комбинирана скица, в
плана от 1944 г. за имот пл. 300 (сега 678) е отреден парцел VII – СНС, а за
имот 299 (сега 677) – парцел VI-299, кв. 50. Имотната и регулационната граница
между тези имоти не съвпада, като е отредено придаваемо дворно място от имот 300,
за което не се установяват документи за завземането му. От друга страна е
налице протокол за строителна линия и определено ниво от 1975 г. (л. 8) за
изграждане на ограда по границата между имот 300 и имот 299. Тази ограда,
според вещото лице към настоящия момент е съществуваща и съвпада с
регулационната граница между имотите по плана от 1944г. и имотната граница по
действащата Кадастрална карта. В плана от 1977г. тази ограда е заснета с
топографски знак като съществуваща, но по местоположение, съвпадащо с имотната
граница по плана от 1944г. Тоест в плана от 1977г. е прието, че регулацията не
е приложена по отношение на придаваемото място от имот 300. По Кадастрално –
регулационния план, одобрен със заповед № 212/1977г., имот пл. 300 е заснет с
нов номер 678, за който е отредено УПИ XVIII-678, кв. 73, а имот 299 – с нов
номер 677, за който е отредено УПИ XVII-677, кв. 73.
Предмет на
РП, одобрен със заповед № 96/29.01.2020г. на кмета на община Родопи е изменение
на уличната регулация по южната имотна граница на имот № 677.
При тези
изходни данни вещото лице констатира, че към датата на одобряване на КК е
заснета имотна граница между процесните имоти, съвпадаща с материализирана по
същата граница масивна ограда. Тоест тази ограда по разположение съвпада с регулационната
граница по плана от 1944 г. Или според
кадастралната карта е налице приложена регулация по плана от 1944г.
В резултат
на одобреното със заповед № 18-2302/02.03.2022г. изменение на КК се установява
промяна в границите на имот 678 и 677, като площта на последния се намалява от
1508 на 1465 кв. м, тоест с площта от 43 кв. м. Заличават се обекти на
кадастъра и се нанасят нови обекти, заличават се данни за собственост и се нанасят
нови данни за собственост. Спорната площ 43 кв. м попада в придаваема площ от
имот № 300 в плана от 1944 г. към УПИ VI-290, за която не са налице документи
за приложена регулация. Представените от страните документи за собственост
индивидуализират имоти по плана от 1977г.
Регулационната граница между УПИ XVII – 677 и УПИ XVIII – 678 не съвпада
с установената в КК граница, поради което се установява конкуренция на права
върху частта от имот 677 с площ 43 кв.м.
Вещото лице
в съдебно заседание пояснява, че вероятно в регулационния план от 1977 г. е
допусната грешка като съществуващата на място трайно материализирана граница,
за която е издаден протокол за строителна линия от 1975 г., неправилно е
пренесена върху имотната граница, а не съобразно регулационната граница по
плана от 1944г.
IV. От правна
страна:
14. Съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗКИР
кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние,
като се изменят при установяване на: 1. изменения в данните за обектите на
кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и
кадастралните регистри; 2. непълноти или грешки; 3. явна фактическа грешка. Измененията
се извършват от службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение
на имота, по заявление от собственик, друго лице, когато това е предвидено в
закон, или въз основа на служебно постъпила информация от ведомство или община
/ чл. 51, ал.
2 вр. ал. 3 от ЗКИР/.
Според чл.
54, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗКИР, непълнотата или грешката в кадастралната
карта и кадастралния регистър се допълва или поправя от службите по геодезия,
картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за
изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти.
Когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се
отстранява след решаване на спора по съдебен ред. Измененията в кадастралната
карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти при отстраняване на
непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника на службата по
геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота. Заповедта се
придружава от скица-проект. Заповедта за одобряване на изменението се съобщава по
реда на Административнопроцесуалния кодекс на заинтересованите лица, чиито
права са засегнати от изменението.
Според
легалната дефиниция, дадена в §1, т.16 от ДР на ЗКИР, „непълноти или грешки” са
несъответствия в данните за недвижимите имоти в КККР спрямо действителното им
състояние към момента на одобряване на КККР.
Според чл.27,
ал.1, т. 1 от ЗКИР, основни кадастрални данни за поземлен имот са
идентификатор; граници и площ, определени с геодезическите координати на
определящите ги точки.
По аргумент
от чл. 14, ал.1, т. 4 Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието,
създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри
/обн., ДВ, бр. 4 от 13.01.2017 г./ при създаването на КК границите на
поземлените имоти в урбанизираните територии се установяват освен от
геодезически измервания на означените на място граници в съответствие с правото
на собственост и от регулационните планове, одобрени по реда на ЗУТ или на
отменените ЗТСУ и Закона за планово изграждане на населените места (ЗПИНМ) – за
имотите с приложена регулация, границите на които не са материализирани.
По правилото
на чл. 30, ал. 2, т. 2 от ЗКИР
кадастралният регистър на недвижимите имоти - обект на кадастъра
съдържа: данните по чл. 61, ал. 1, т. 1 - 11 за собственика на недвижимия имот
и за акта, от който собственикът черпи правото си.
Според §8, ал. 1 вр. ал. 2
от ПР на ЗУТ, след
изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 (6 месеца от месечен срок от деня на
влизането в сила на закона - 31.03.2001 г.) отчуждителното действие на влезлите
в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в
образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени
поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява, като собствениците
на поземлени имоти могат да: 1. приложат влезлите в сила неприложени
дворищнорегулационни планове с договор за прехвърляне на собственост в
нотариална форма; 2. поискат изменение на дворищнорегулационните планове при
условията и по реда на този закон; 3. поискат вътрешните регулационни линии на
техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на
поземлените имоти.
При тази
фактическа и правна обстановка съдът намира, че оспореният административен акт
е издадена от материално и териториално компетентен орган, в предписаната от
закона форма, при спазване на процесуалните правила, но в противоречие с материалноправните
норми и целта на закона.
Заявлението,
дало ход на административната процедура, в случая кореспондира с основанията за
изменение на КК по чл. 51, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗКИР. Обективираното със
заповед № 96/29.01.2020 г. на кмета на община Родопи изменение на ПУП – ПРЗ на УПИ XVIII – 678, кв. 73 по плана
на с. Ягодово, третира уличната регулация, поради което няма отношение към
предмета на спора, а именно - налице ли е по отношение на дворищната регулация
на процесните имоти непълнота или грешката в кадастралната карта и кадастралния
регистър, съпоставена с данните от регулационния план от 1977г.
В случая не
се спори по обстоятелството, че между имот 678 и 677 е налице трайно
материализирана граница, която правилно е отразена като местоположение в
одобрената през 2020г. Кадастрална карата на с. Ягодово, община Родопи. Тази
граница съвпада и с предвидената в РП от 1944 г. регулационна линия. Каза се,
предмет на изменението на КК е отразяване на имотната граница между имот 678 и
677, но не по трайно материализирана
граница, а по имотната и регулационна граница по КРП от 1977г. Така
процедираното изменение се явява в противоречие с въведеното от нормата на чл.
14, ал.1, т. 4 Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. степенуване на източниците
на данни за кадастралната основа, доколкото при създаването на КК границите на
поземлените имоти в урбанизираните територии се установяват от регулационните
планове, одобрени по реда на ЗУТ или на отменените ЗТСУ и Закона за планово
изграждане на населените места (ЗПИНМ), но само за имотите с приложена
регулация, границите на които не са материализирани. При наличието на
материализирани граници и конкуриращи се титули за собственост, в случая се
установява наличие на спор за материално право, разрешаването на който се явява
абсолютна предпоставка за законосъобразното изменение на кадастралната карта. Тоест
в случая не е налице „непълнота или грешка“ по смисъла на §1, т.16 от ДР на
ЗКИР, която да даде основание за изменение на данни за обекти на кадастъра. Промяната
в имотните граници на поземлените имоти, каквато е целта на поисканото
изменение, и произтичащата от това промяна в данните за площта на засегнатите
имоти, е свързано винаги с изменение на основни кадастрални данни, което може
да се извърши само на основание чл. 53, ал. 1, т. 1 във връзка с т. 2 от ЗКИР и
при спазване на правилата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. При установеното дублиране
на претенции за собственост относно спорната част от имот 677, която се
предвижда да бъде присъединена към имот 678, и при съответна промяната в
границите и площта на обектите на кадастъра, се явява незаконосъобразен изводът
на административния орган за липсата на спор за собственост. Това е така, тъй
като при изменение в хипотезата на непълнота и грешка се преценява само
действителното положение, а наведеното от заявителя твърдение за отпаднало
отчуждително действие на регулационния план е възражение по собствеността, което
е меродавно в рамките на спора за собственост, който следва да се разреши по
общия исков ред.
Мотивиран от горното при проверката
по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт като
незаконосъобразен следва да бъде отменен.
V. По съдебните разноски:
15. Предвид изхода на делото на жалбоподателите следва да се присъдят сторените съдебни разноски, които се доказват в размер на 1560 лева, от които 900 лева за адвокатска защита, 640 лева за възнаграждение на вещо лице и 20 лева за държавна такса. Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на претенцията за адвокатския хонорар. Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.8, ал.2, т. 1 от Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес по Закона за устройство на територията и Закона за кадастъра и имотния регистър минималното възнаграждение е в размер на 900 лв. Претенцията на жалбоподателя е за присъждане на разноски за адвокатска защита именно в посочения минимален размер. При това положение възражението на ответника се явява неоснователно и разноските следва да бъдат присъдени в пълен размер.
На основание чл. 143, ал. 1 във вр. § 1, т. 6 от ПЗР на АПК разноските следва да бъдат поставени в тежест на юридическото лице, в структурата на което е ответният административен орган.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед №
18-2302/02.03.2022г. на началник на Служба по геодезия, картография и кадастър
– Пловдив при Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
ОСЪЖДА Агенцията по геодезия, картография и кадастър да
заплати на Г.Т.Г., ЕГН ********** и М.П.Г., ЕГН **********, двамата с адрес: ***,
сумата от 1560 (хиляда петстотин и шестдесет) лева, представляваща направени по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: