№ 566
гр. София, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000502339 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 263954 от 15 юни 2021г. по гр. д. № 3917/2020г.,
Софийски градски съд, І ГО, 19 състав е осъдил Прокуратурата на Република
България да заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди да заплати на И. К. С.
сумата от 5 000 /пет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на водено срещу нея
наказателно производство по нохд № 2061/2017 г. по описа на СГС, НО, 10
състав, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.06.2019 год. до
окончателното й изплащане, като отхвърлил иска за горницата до пълния
предявен размер от 100 000 лв. като неоснователен и недоказан, осъдил
ответника и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК да заплати на ищцата сумата от
10 /десет/ лв. – разноски; осъдил ответника на основание чл.38 ал.1 т. 2 от ЗА
да заплати на адв. И. Ю. сумата от 176, 50 лв. – адвокатско възнаграждение.
Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на
ищцата И. К. С. срещу решението по гр. д. № 3917/2020г. на СГС, ГО, 19
състав в неговата отхвърлителна част. С доводи за нарушение като резултат
1
на чл. 52 ЗЗД, иска отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на
иска в пълния предявен размер, като концентрира защитата си върху
причиняването на вреди извън обичайните такива и необсъждането на част от
тях от първоинстанционния съд.
Ответникът Прокуратурата на РБ е оспорил жалбата на ищцата и също
е подал жалба срещу първоинстанционното решение. С доводи за
необсъждане на негови възражения от защитата по същество срещу иска и за
нарушение на чл. 52 ЗЗД, иска отмяна на решението в осъдителната му част и
отхвърляне на иска. Евентуално иска присъденото обезщетение да се намали.
В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на прокуратурата
сочи, че справедливият размер на обезщетението възлиза на 3 000 лв.
И. К. С. е оспорила жалбата на ответника.
За да постанови решението си, с което е присъдил обезщетение за
неимуществени вреди от незаконното обвинение в размер на 5 000 лв.,
първоинстанционният съд е приел, че от образуваното срещу ищцата
наказателно производство за престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 2 НК,
приключило с оправдателна присъда, ищцата е претърпяла обичайните при
несправедливо обвинение неимуществени вреди, като е посочил, че те засягат
здравословния статус, психическото и емоционално равновесие, промяна в
ежедневния стереотип на поведение и начин на живот – съгласно гласните
доказателства и заключението на съдебно-психологическата експертиза, а за
да определи присъдения размер на обезщетението е взел предвид и възрастта,
интензитета на страданието, периода от време, в който по отношение на
ищцата е била приложена наказателна репресия от около 4 години и
половина в досъдебна и съдебна фаза, предприетата спрямо нея мярка на
неотклонение – „гаранция в пари”, тежестта на повдигнатото обвинение – за
извършване на престъпление, представляващо „тежко престъпление“ по
смисъла на чл. 93, т.7 НК, както и стандарта на живот в страната.
Въззивният съд, в упражнение на правомощията си, уредени в чл. 269
ГПК, разяснени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на
ВКС, намира, че решението на първоинстанционния съд, предмет на
обжалване, е валидно и допустимо, а като косвен резултат от рещаващата си
дейност счита същото за правилно като резултат.
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.
2
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ срещу ПРБ. Ищцата претендира заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, за което е била оправдана с влязла
в сила присъда, до която се стигнало, след многократно прекратяване на
съдебното наказателно производство и връщане на делото на прокуратурата,
след 4 години и половина висящо наказателно производство. Поддържа, че
обвинението в извършването на тежко престъпление – причиняване на смърт
по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена средна телесна
повреда, - й причинило тревоги, притеснения, страх от осъждане, депресирало
я, докато участвала в много съдебни заседания на нея се гледало като на
убийца, сънят й се влошил, загубила апетит и отслабнала, затворила се,
загубила и концентрация, била потисната и сприхава, обвинението я
унижавало пред обществото, близки и познати, като отношението на близките
й се променило, от нея се отдръпнали и приятели, а за преодоляване на
състоянието си потърсила психиатрична помощ, били й предписани
медикаменти за прием около година с множество странични ефекти, измежду
които гадене, главоболие, включително върху мисловния процес.
В срока за отговор на исковата молба ответникът ПРБ е оспорил иска с
правоизключващи спорното право възражения, не са настъпили твърдените от
ищцата неимуществени вреди. Евентуално е оспорил иска по размер с
възражения, че търсената като обезщетение сума е завишена с оглед
критериите, по които се определя обезщетението. Направил е и възражения,
че са търпени вреди не само от действия на прокуратурата, доколкото в по-
голямата си част производството е било в съдебна фаза, а висящността на
производството след постановяване на оправдателната присъда е поддържана
от частните обвинители и граждански ищци, като от своя страна ищцата е
допринесла за вредите от обвинението, повдигнато срещу нея, с оглед
установеното нанасяне на лека телесна повреда от нейна страна на починалата
– възражения, по които поддържа във въззивната си жалба, че съдът не се е
произнесъл.
По хода на наказателното производство, приключило с оправдателна
присъда по НОХД № 2061/2017г. на СГС, НО, 10 състав, влязла в сила на
11.06.2019г. след потвърждаването й с решение от 18.03.2019г. от въззивната
инстанция, сезирана с жалба от частните обвинители и граждански ищци, не е
формиран спор в първоинстанционното производство. Ищцата е привлечена
3
като обвиняема за първи път на 29.01.2015г. (когато е предявено обвинението)
за престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 2 НК - причиняване на смърт по
непредпазливост на 29.08.2011г. вследствие на умишлено нанесена средна
телесна повреда на 15.08.2011г. на Ц. С. Г.. Мярката за неотклонение, която й
е определена, е „гаранция в пари“ в размер на 500 лв.,отменена на
04.08.2016г. След многократно прекратяване на съдебното производство, а
първоначално и на наказателното производство, на 05.05.2017г. е внесен
обвинителен акт срещу ищцата, въз основа който е било образувано НОХД №
2061/2017г. По това НОХД на 19.06.2018г. е постановена оправдателната
присъда по отношение на подсъдимата, за която е прието, че на 15.08.2011г.
се е намирала в жилището на пострадалата, стая от което обитавала, и за
която се грижила денонощно (ангажирана за грижите чрез агенция), като
подсъдимата е открита в състояние на средна степен на алкохолно опиване, а
пострадалата е намерена на легло, напълно неконтактна с кръвонасядания по
лицето, като жилището било в безпорядък. Оправдателната присъда,
съобразно установените фактически положения от въззивния съд, е
постановена поради неосъществяване от страна на подсъдимата с деянието й
(нанасяне на удари с ръка по лицето на пострадалата) на деянието, за което е
предадена на съд, от обективна и субективна страна – липсва причинна
връзка между поведението на подсъдимата и настъпилата смърт.
От представените рецептурни бланки, фискални бонове и фактури е
установено, че в периода от м.08.2018г. до м.08.2019г. на ищцата е предписан
прием и тя е закупувала лекарствата Деанксит, Неолексан и Ксанакс.
Съгласно заключението на съдебно-психологическата експертиза,
изслушана по делото, по време на наказателното производство ищцата,
разказала своята версия на вещото лице за развитието на събитията от
15.08.2011г., е изпитвала силен страх за изхода на процеса и след това също
преживява случилото се от повдигнатото обвинение; налице е състояние на
тревожност, като нейна устойчива характеристика, на стрес, преминал в
дистрес, за преодоляването на който е необходима психологическа помощ,
като психологическият дискомфорт е задълбочен от последвалата
наказателното производство ампутация на крака й, довела до ограничения в
придвижването и промяна на начина на живот.
От гласните доказателства, събрани чрез разпита на св. М. – дъщеря на
4
ищцата, преценени по правилото на чл. 172 ГПК, е установено по делото, че
след повдигане на обвинението срещу майка й тя се изнервила, имала
проблеми със съня, плачела, станала асоциална, променили се и отношенията
вътре в семейството, спряла да работи като болногледач; и към момента на
провеждане на разпита (м.06.2021г.) се разстройвала при споменаване на
делото. Показанията на свидетелката, че по нейна препоръка майка й
потърсила лекарска помощ и й предписали лекарства за „успокоение на
нервите“, могат да се свържат с обсъдените по-горе документи, касаещи
предписване на определен тип лекарства, но необходимостта от
предписването им от м.08.2018г. нататък за период от около година не може
да се свърже несъмнено с висящото наказателно производство, доколкото
причинната връзка не може да се установи посредством мнение на свидетел.
Съгласно нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 във вр. с чл. 7 и чл. 4
ЗОДОВ, държавата – в лицето на съответните органи на дознанието,
следствието, прокуратурата, съда, - отговаря и дължи обезщетение за всички
причинени имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от образувано наказателно производство от
следния незаконен акт – обвинение в извършване на престъпление, ако ако
лицето бъде оправдано, - независимо от това дали вредите са причинени
виновно от съответните длъжностни лица, намиращи се в трудово или
служебно правоотношение със съответния правозащитен орган (вж. и
разясненията, дадени в тълкувателно решение № 3/22.04.2005г. по тълк. гр. д.
№ 3/2004 г. на ОСГК на ВКС на РБ, задължителни за съда). Следователно
едно от основанията за ангажиране на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2
ЗОДОВ е обективният факт, че лицето е било обвинено в извършване на
престъпление по Наказателния кодекс и е било оправдано. Без значение е
дали конкретните действия, предприети от органите на предварителното
производство, са били в съответствие с процесуалния закон; не е релевантно и
наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на
вредите, съотв. какво е било вътрешното му убеждение (субективното
отношение е от значение само за приложението на чл. 9, ал. 2 от закона). Тези
обстоятелства не са предвидени от закона като част от фактическия състав на
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за разлика от предвидените в чл. 5 ЗОДОВ основания
за отпадане или намаляване на отговорността. Обвинението в престъпление
се явява незаконно винаги, щом има акт, от който се установява, че
5
предприетите срещу съответно лице действия са били неоснователни и се
констатира незаконосъобразността на обвинението на посочените в чл. 2, ал.
1, т. 3 основания. В този смисъл без значение за обективната отговорност е
това дали на определен етап от производството действията на прокуратурата
са били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент
доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени
процесуални правила. Въз основа на нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ не
може да се признаят определени действия на прокуратурата за основателни и
да изключи нейната отговорност за тях. Законът не е предвидил като
изискване за възникване на отговорността освен оправдаването и самото
обвинение да е било незаконосъобразно при повдигането му. Затова и
отговорността е налице дори и от страна на ответника да са спазени всички
законови изисквания и повдигнатото обвинение да е отговаряло на събраните
до този момент доказателства и на вътрешното убеждение на служителя.
Отнася се до специално установена от закона гаранционна отговорност за
вреди от непозволено увреждане, поради което същата възниква при
наличието само на посочените в законовата разпоредба предпоставки – в
случая повдигане на обвинение на лице за извършване на престъпление и
оправдаването му.
Във връзка с изложеното и въззивният съд приема за установено по
делото, че е налице незаконен акт на правозащитен орган - обвинение в
извършване на престъпление, по което ищцата е бил оправдана. Този
незаконен акт не се оспорва от ответника. Въпреки формулираното му главно
искане във въззивната жалба осъдителното решение да се отмени и вместо
това искът да се отхвърли, това искане е основано на доводи за неправилност
на обжалваното решение, основани на възраженията, че прокуратурата не
следва да носи отговорност за целия период на висящност на наказателното
производство.
Отговорността на осъдения от първоинстанционния съд ответник ПРБ
се извлича от упражнените правомощия по осъществяването на ръководство и
надзор върху разследването, вкл. съставянето на обвинителен акт за
предаване на обвиняемата на съд и от задължението на прокуратурата да
доказва виновността на привлечените към наказателна отговорност лица,
съотв. от постановяването на акт на съда, с който е установена
незаконосъобразността на обвинението. Както се посочи, в съдебно заседание
6
пред въззивния съд ответникът - жалбоподател поддържа, че евентуално
справедливото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 3 000 лв.,
поради което, след като прие, че искът, предмет на разглеждане, е установен
по основание откъм повдигнато незаконно обвинение, въззивният съд, във
връзка с доводите във двете въззивни жалби, следва да разгледа и въпроса
какъв е размерът на дължимото обезщетение над сумата от 3 000 лв. до
пълния предявен размер на иска от 100 000 лв. ПРБ като жалбоподател
изтъква, че присъденият размер на обезщетението е завишен. Размерът на
дължимото обезщетение, определен от първоинстанционния съд, се оспорва и
от ищцата – жалбоподател, която от своя страна го счита за занижен.
Въззивният съд приема при съвкупния анализ на доказателствата, в това
число на гласните доказателства - основен източник на информация за
неблагоприятните последици, за които ищцата търси компенсация чрез
парично обезщетение, и които последици имат обективно проявление, както и
от заключението на СПсЕ - че в резултат на незаконното обвинение
емоционалното състояние на ищцата е било засегнато, в т. ч., с оглед
обичайните вреди, търпени от процесния незаконен акт, тя е изпитвала
притеснение и страх, че ще бъде несправедливо осъдена, била е в състояние
на постоянно напрежение и безпокойство с нарушен сън, изолирала се е от
близки и познати, сама е преустановила работа в активна работоспособна
възраст на 52 години. За да определи размера на търсеното обезщетение за
неимуществени вреди, съдът съобрази и определената по-лека мярка за
неотклонение за част от периода на висящност на наказателното
производство(, но и, че за престъплението, за което на ищцата е било
повдигнато обвинение, се предвижда наказание лишаване от свобода от две
до осем години (т.е. касае се за тежко престъпление – чл. 93, т. 7 НК).
Поначало при незаконно повдигане на обвинение се засяга по един
недопустим начин правната сфера на привлеченото към наказателна
отговорност лице. Това води до увреждане и настъпване на вреди -
неблагоприятно отражение върху психиката на човек от положението на
несигурност в течение на наказателното производство, - които са пряка и
непосредствена последица от това увреждане, без да е в тежест на лицето да
доказва всяко свое негативно изживяване и страдание, независимо от
конкретната преценка, която се дължи за размера на дължимото обезщетение
за неимуществени вреди (чл. 52 ЗЗД). За да определи по справедливост
7
размера на обезщетението за неимуществени вреди, дължимо на ищеца (чл.
52 ЗЗД), въззивният съд съобрази в случая и, че ищцата е привлечена като
обвиняема през м.01.2015г., а наказателното производство е приключило през
м.06.2019г., т. е. неправомерното наказателно преследване е продължило
общо в двете му фази, след първоначално многократното му прекратяване и
връщане на прокуратурата, приблизително 4 години и половина. За
доказаните неблагоприятни последици от процесния незаконен акт
дължимият размер на обезщетението за неимуществени вреди на ищцата,
която е с чисто съдебно минало, а е обвинена в извършването на тежко
престъпление, характeризиращо се с умисъл по отношение на причинената
телесна повреда и непредпазливост спрямо вредоносния резултат -
настъпването на смъртта, въззивният съд също определя на 5 000 лв.,
определен по критериите на чл. 52 ЗЗД, при съобразяване и на социално-
икономическите условия в страната към датата на настъпване на вредите. За
определянето на това обезщетение въззивният съд също отчете, че
повдигането на конкретното обвинение е причинило обичайните вреди от
такъв незаконен акт. В тази връзка въззивният съд взе предвид, че по делото
не е доказано главно и пълно, като се изходи от приетите за установени
факти, настъпването на трайни тежки последици за здравето на ищцата от
повдигането на конкретното обвинение, в предмета на делото и от
процесуалните действия, извършени с нейно участие (няма данни тя да е
възпрепятствала хода на наказателното производство, като е участвала и
лично в съдебната му фаза). Не е доказано при условията на пълно доказване,
за което са нужни специални знания, че необходимостта от прием на
обсъдените лекарства, макар и предписани по време на висящото все още
висящо наказателно производство (когато вече е постановена оправдателната
присъда), е свързана с това производство, съответно не са установени
страничните ефекти от приема на такива лекарства, нито установеното ниво
на тревожност към момента на изготвяне на заключението на СПсЕ
(м.05.2021г.) може да се свърже само с незаконното обвинение (с оглед
установената ампутация на крайник на ищцата), като типична закономерна
последица от образуването на което съдът отчете нервното и емоционално
напрежение, съпътствало живота на ищцата. Въпреки че деянието, за което е
повдигнато обвинението, е свързано с обичайното престиране на труд от
ищцата като болногледач, по делото не се твърди и не е доказано, че
8
претърпените от нея неимуществени вреди са по-значителни поради
злепоставяне на професионалния й авторитет - съгласно показанията на
разпитаната свидетелка самата ищца се е отказала от полагане на такъв труд.
Не се твърди и доказва, че на образуването на наказателното производството
и привличането на ищцата като обвиняема е дадена гласност, която да даде
негативно отражение на отношението на обществото към нея. Във връзка с
приетата продължителност на наказателното производството, за която следва
да се ангажира отговорността на ответника, следва да се подчертае, че
доколкото отговорността на държавата е обективна, ответникът носи риска от
продължителността на цялото производството, а не само за онази му част, в
която прокурорът е поддържал висящността на обвинението (вж. решение по
чл. 290 ГПК № 206/03.10.2018г. по гр. д. № 694/2018г. на ВКС, IV ГО).
Възраженията на ответника, с които цели намаляване на отговорността си, са
неоснователни. Съгласно ТР № 5 от 15.06.2015г. по тълк. дело № 5/2013г.,
ОСГК на ВКС съдът не е легитимиран да представлява държавата по искове
за обезщетения за вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, а при неоснователно
държавно обвинение държавата се представлява от прокуратурата. Съгласно
нормата на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, обезщетението за вреди от деликтите по този
закон се намалява, когато пострадалият виновно е допринесъл за
увреждането. Съгласно задължителните указания по приложението на тази
норма, дадени с т. 3 от ТР № 3/22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС, съдът трябва да
изследва доколко поведението на пострадалия е в причинно-следствена
връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконното действие на
държавния орган и ако той е допринесъл за този резултат обезщетението се
намалява с оглед особеностите на всеки конкретен случай. В постановените
по реда на чл. 290 ГПК решения е прието, че съпричиняване по смисъла на
чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ е налице, когато настъпилият вредоносен резултат е в
причинно-следствена връзка с поведение на пострадалия - когато с действията
си по време на наказателното преследване той недобросъвестно е създал
предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение (напр. при
недобросъвестно направени неистински признания; при въвеждане на
органите на разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени
обстоятелства, да се забави или опорочи разследването на престъпление).
Действията, по повод на които е образувано наказателното производство и
във връзка с които е повдигнато обвинението, признато за незаконно, не
9
съставляват такива действия по време на висящността на самото
производство и не могат да бъдат квалифицирани като принос по смисъла на
чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ. Ето защо, установеното в случая от въззивния
наказателен съд, на което се позовава ответникът в защитата си срещу иска, -
че ищцата е нанасяла удари с ръка по лицето на пострадалата, не може да се
квалифицира като съпричиняване по смисъла на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ и да
доведе до намаляване на определеното обезщетение.
По изложените по-горе съображения и въззивният съд прие, че искът
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен до
посочения размер, а доводите на страните за нарушение като резултат на чл.
52 ЗЗД са неоснователни. При този извод относно размера, до който е
основателен искът, след обсъждане на доводите за неправилност на
обжалвания акт, на възраженията на ответника от защитата му по същество
срещу иска и в приложение на императивните норми на материалния закон,
регулиращи спорното правоотношение, решението на първоинстанционния
съд като правилно като резултат следва да се потвърди. На основание чл. 10,
ал. 3, изр. 2 ЗОДОВ вр. чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
представителя по пълномощие на ищцата, при този изход на спора, се
присъжда, съразмерно на материалния интерес по въззивната жалба на
ответника, адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ в размер
на 176, 50 лв.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 263954 от 15 юни 2021г. по гр. д. №
3917/2020г. на Софийски градски съд, І ГО, 19 състав.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на основание чл. 10, ал. 3,
изр. 2 ЗОДОВ вр. чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 78, ал. 1 ГПК на адв. И. К. П.
възнаграждение за безплатна правна помощ за въззивното производство в
размер на 176, 50 лв.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му пред Върховния касационен съд на РБ.
Председател: _______________________
10
Членове:
1._______________________
2._______________________
11