Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 20.04.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесет и девети март две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Снежина Чолакова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря В. Русева и с участие на прокурор Д. Димитров от ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 24 по описа за 2021г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
Шумен, депозирана срещу Решение № 260163/08.12.2020г. на Районен съд – Шумен,
постановено по ВНАХД № 909/2020г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е
отменено Наказателно постановление № 27-0001029/03.04.2020г. на директор на
Дирекция „ИТ“, гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във връзка
с чл. 414, ал. 3 от КТ на „Г.Б.” ЕООД, *** е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ във връзка
с чл.1, т.2 от КТ.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага доводи,
че вмененото на дружеството нарушение е установено по категоричен начин, поради
което отправя искане за отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на НП. В
съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не
се представлява. Депозира молба, в която поддържа сочените отменителни
основания и претендира присъждане на съдебни разноски.
Ответната страна, „Г.Б.”
ЕООД, ***, депозира отговор на касационната жалба, в който обективира
становището за неоснователност на оспорването, сочейки, че на са били налице
основания за сключване на трудов договор с лицето М.А.. В съдебно заседание
ответникът се представлява от адвокат Р.Х. от Адвокатска колегия – Шумен.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима и основателна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
С процесното Наказателно
постановление е ангажирана отговорността на „Г.Б.” ЕООД, *** за това, че на
27.02.2020г., при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство
на строеж на „Многофамилна сграда с гараж“ на ул. „Август Попов“ № 17-19 с
възложител „Г.Б.” ЕООД, било установено, че дружеството в качеството си на
работодател при осъществяване на дейността си не е уредил като трудови
правоотношения отношенията при предоставяне на работна сила с лицето М.В.А.,
който бил приет да извършва обща работа на горецитирания строеж, като сключи
договор с него в писмена форма.
При извършената на
27.02.2020г. проверка на строежа, М.А. се намирал в обекта и изпълнявал трудови
функции – почистване на строителни отпадъци. В деня на проверката в обекта, на
основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ
лицето писмено декларирало, че работи в „Гранд Билдстрой“ на обект –
жилищна сграда, от 08.30 до 12.00 часа, като уговорката била да му бъде платена
сумата от 20.00 лева. Метял обекта, за което му били предоставени ботуши.
Резултатите от проверката били обективирани в Протокол № ПР2006257, съставен и
връчен на 05.03.2020г. на упълномощено от представляващия дружеството лице.
За така установеното
нарушение бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №
27-0001029 от 05.03.2020г., в който актосъставителят посочил, че дружеството с
описаното е допуснало нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 1, ал. 2
от КТ. Актът бил връчен на редовно упълномощено лице – Р.Х., която го подписала
с възражение, че лицето не е наемано за престиране на труд. В законоустановения
срок писмени възражения не били представени.
При така установената фактическа
обстановка районният съд приел, че актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи и че
при съставянето им са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН, като не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на НП.
Съдебният състав, съобразявайки приобщените писмени и гласни доказателства,
достигнал до извод за недоказаност на приписаното на дружеството неизпълнение,
поради което отменил оспорения пред него правораздавателен акт.
При така установената фактическа
обстановка касационният състав намира, че районният съд е достигнал до
неправилни и незаконосъобразни изводи, мотивирали го да отмени процесното
наказателно постановление. От доказателствата по делото, включващи и Декларация,
попълнена от самото лице, се установява полагането на труд от негова страна в
обекта на касатора – строеж на „Многофамилна сграда с гараж“, намиращ се в гр.
Шумен на ул. „А. Попов“ № 17-19, на който довършителните работи в деня на
проверката са изпълнявани от служители на санкционирания субект, което е
следвало да бъде уредено чрез съответния писмен трудов договор. В КТ липсва
легална дефиниция на понятието „трудов договор”, за разлика от ЗЗД – чл. 258-269,
където е регламентиран договорът за изработка. Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ
отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения. При трудовия договор работникът предоставя своята работна сила
като цяло, с цел извършване на определена, обикновено повтаряща се по време на
срока на действие на договора работа или дейност, конкретизирана със
съответната длъжността характеристика. При това той е длъжен да се съобразява с
установените от работодателя правила и с поставените изисквания – работно
време, трудова дисциплина и др. Задълбоченият прочит на приобщените
доказателства налага извод, че на посочената в акта и в НП дата на строителния
обект лицето М.А. е полагал труд в полза на касатора. На първо място,
твърдението на жалбоподателя, поддържано с депозираната въззивна жалба, а
именно, че М.А. е поканен от служители на друга фирма, извършваща строителна
дейност, единствено да прибере хартиени чували се опровергано от събрания
доказателствен материал. Противно на това, органите на ДИТ са констатирали, че
в рамките на строителния обект А. е осъществявал трудова функция, изразяваща се
в обща работа в полза на „Г.Б.” ЕООД, като А. е разчиствал строителни отпадъци
по време на проверката. Това е било отразено и в собственоръчно попълнената от
него декларация, в която той е отразил съществени елементи от породено
трудовоправно отношение - характера на
задълженията си, времето, през което следва да ги престира, възнаграждението за
това, както и получаването на съответните ботуши за работа. Свидетелят А.Х., служител
на „Г.Б.” ЕООД, от друга страна сочи, че на лицето са предоставени и
съответните инструменти и количка, необходими му за изкарването на боклука. В
тази връзка, настоящата инстанция не споделя твърдението на санкционираното
лице, обективирано в представената въззивна жалба, че А. е попълнил
декларацията под диктовката на служители на Дирекцията, доколкото това не
съответства на събрания доказателствен материал. Разпитаният по делото свидетел
Х.заявява, че той, а не А. е попълнил декларацията, тъй като А. не можел да
пише, като това се е случило под диктовката на контролните органи. Прочитът на
показанията на свидетеля А. налага противен извод, а именно, че той
собственоръчно е попълнил коментирания по-горе документ, което съответства и на
показанията на служителите на Дирекцията. В контекста на изложеното, с оглед
наличието на съществени несъответствия между изложеното от свидетеля Х.и
останалия доказателствен материал, както и предвид заинтересоваността му от
изхода на спора, доколкото същият се явява служител на санкционираното лице,
показанията му не следва да бъдат кредитирани в тяхната цялост и по-конкретно в
частта им, че лицето М.А. не е полагал труд в полза на привлеченото към
отговорност лице.
В обобщение на изложеното, в разрез
със застъпената от въззивния съд теза, касационната съдебна инстанция приема,
че деятелността на ответника в настоящото производство съставлява неизпълнение
на административно задължение по приложения от наказващия орган
административнонаказателен състав, като в хода на проведеното
административнонаказателно производство са установени всички релевантни за
отговорността на дружеството факти и правилно е издирен субектът на
нарушението. В чл. 414, ал. 3 от КТ е регламентирана отговорност за
работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 от КТ. В случая приложимият законов текст е обвързан с императивната разпоредба на
чл. 1, ал. 2 от КТ, която определя отношенията при предоставяне на работна сила
само като трудови правоотношения. Конкретно разпореденото задължение на
работодателя в областта на обществените отношения, регулирани с Кодекса на
труда, релевантно към предмета на повдигнатия административнонаказателен спор,
се съдържа в чл. 62, ал. 1 от КТ, който
предписва, че трудовият договор се сключва в писмена форма. Така посочената
нормативна уредба еднозначно и императивно задължава всеки работодател, каквото
качеството несъмнено притежава „Г.Б.” ЕООД, ***, да допуска на работа само тези
лица, с които е сключил писмен трудов договор, което свое задължение ответникът
в случая не е изпълнил. договор. В конкретния случай е установено по безспорен
начин престиране на работна сила от страна на лицето М.А. при липса на сключен
писмен трудов договор, като от естеството на изпълняваните от лицето функции
става ясно, че същият е престирал работна сила като общ работник с фиксирани
задължения съобразно работната му роля. С оглед изложеното, настоящият съдебен
състав приема, че на инкриминираната дата лицето е престирало труд в ползва на
работодателя „Г.Б.” ЕООД, ***. Осъществяваната от него дейност носи всички
елементи на трудовото правоотношение - престиране на труд в рамките на определено
работно време и на определено работно място, при уговорено възнаграждение.
Липсата на самостоятелност и независимост на А. при изпълнение на работата,
изразяваща се в почистване на строителния обект, обосновават по несъмнен начин
крайния извод, че в случая се касае до трудовото правоотношение, което е
следвало да бъде уредено под формата на писмен трудов договор.
Изложените съображения обосновават
извода, че наказателното постановление е издадено при липса на съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и при съблюдаване на
приложимите материалноправни разпоредби. С оглед на това, като го е отменил,
районният съд е постановил своя съдебен акт в противоречие с материалния закон,
поради което същият следва да бъде отменен и доколкото делото е изяснено от
фактическа страна, следва да бъде постановен съдебен акт, потвърждаващ
законосъобразното наказателно постановление.
При този изход на делото претенцията
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на касатора е основателна и следва
да бъде уважена в хипотезата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в размер на 100 лв. на
основание чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 260163/08.12.2020г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 909/2020г. по описа на съда и
вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 27-0001029/03.04.2020г.
на директор на Дирекция „ИТ“, гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ на „Г.Б.” ЕООД, *** е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.
62, ал. 1 от КТ във връзка с чл.1, т.2 от КТ.
ОСЪЖДА
„Г.Б.” ЕООД, *** да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Шумен разноски в размер на 100 /сто/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 20.04.2021 г.