№ 29
гр. Варна, 26.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
Сложи за разглеждане докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно
търговско дело № 20213001000592 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 15:15 часа се явиха:
На именното повикване в 15:15 часа сe явиха:
Въззивникът ЗАД „ДаллБогг живот и здраве“ гр. София, редовно
призован- призовката връчена на 17.11.21 г. чрез адв. С., за него се явява адв.
Г., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззивниците СТ. ИВ. ИВ. и К. Ц. ИВ., редовно призовани – призовката
връчена на 24.11.21 г. чрез адв. М., не се явяват, за тях се явява адв. Ц.
редовно преупъномощена от адв. М. и приета от съда от днес.
Вещите лица Т. К. АВР., Д. ИВ. Г. и К. К. Г., редовно призовани, не се
явяват лично.
Постъпила е молба от К.Г..
Адв.Г.: - Да се даде ход на делото.
Адв. Ц.:- Да се даде ход на делото.
Съдът, с оглед редовното призоваване на страните, не намира
процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА И ПИСМЕНИЯ ОТГОВОР
1
в съответствие с определение № 444/10. 11.21 г., постановено по реда
на чл. 267 ГПК.
Адв.Г.: - Поддържам въззивната жалба и поддържам частната жалба
срещу определението, с което съдът се е произнесъл и изменил решението в
частта за разноските. Оспорвам предявената насрещна въззивна жалба.
Подробни съображения, както в едната, така и в другата, сме изложили в
жалбите, съответно в отговора на насрещната въззивна жаба, които
поддържаме пред Вас. Нямам възражение по определението.
Адв.Ц.: - Поддържам насрещната въззивна жалба, поддържам
становището подаденото на осн. чл. 248 ал.2 ГПК. Оспорвам като напълно
неоснователна въззивната жалба на застрахователя, оспорвам като
неоснователна и въззивната частна жалба. По отношение допуснатите
доказателствени искания водим свидетеля за установяване на претърпените
от страна доверителите ми неимуществени вреди. Запозната съм от
електронното дело с молба на вещото лице К.Г., моля да се даде възможност
на вещите лица по допуснатата комплексна съдебно – медицинска и
автотехническа експертиза да изготвят своите становища за следващото
съдебно заседание. Моля съдът да има предвид, че с вещото лице А. съм
провела няколко телефонни разговора и същото ме уведоми, че е била в
болница и поради тази причина не е изготвила експертното заключение. Моля
да се даде възможност на същата да изготви СПЕ за следващото съдебно
заседание.
ДОПУСКА до разпит като свидетел Иванка С.а И., воден от С.И. и
К.И..
ВПИСВА същата в списъка на лицата за призоваване.
Съдът и пристъпва към разпит и снемане самоличността на свидетеля:
Иванка С.а И., 48 г., неосъждана, българка, български гражданин, С.И. и К.И.
са мои родители, предупреден за наказателната отговорност по чл.290 НК.
СВИДЕТЕЛЯТ: Обещавам да говоря истината.
Желая да свидетелствам. Аз като забременях, като родих, баща й на Б.
не дойде в болницата на изписването. Моите родители ме прибраха на село и
там я гледах до две години и половина. Оттам дойдох в гр. Добрич, почнах
работа, дадох я на училище, на детска градина и всяка събота и неделя аз
2
ходих на село. Когато се разболееше Б., я оставих при дядо й и баба й, аз да
работя, да не отсъствам от работа. Тя ходеше на екскурзия с баба си,
навсякъде. Б. уважаваше повече баба си и дядо си от колкото мен, имаше ги
като родители, като по – възрастни, много я обичаха, много и помагаха, учеха
я на много неща. Купиха и лаптоп за училище, даже като се разболя ми
помогнаха с пари за лечение, имаше някаква бактерия в стомаха и се
налагаше лечение. Малка като беше също имаше проблеми, но баща й и съм
го уведомявала почти за всичко, той не вземаше никакво участие в нищо.
Дъщеря ми не го беше виждала, тя не го познаваше. По име съм и говорила,
но не го е виждала въобще, нито той е търсил контакт с нея и сама съм си я
гледала. До смъртта на Б., баба й и дядо й са ми помагали с грижите за нея.
Заради нея баба й купи по -голямо жилище, за да си има тя самостоятелна
стая, защото ние живеехме в гарсониера. Първоначално бяхме на село, след
това дойдох в гр. Добрич да работя и тогава една година бяхме на квартира с
нея и после майка ми и баща ми изтеглиха заем и ми купиха гарсониера.
После като се запознах с мъжа, с който живея в момента и забременях с второ
дете, жилището дойде малко и майка ми реши да купи по – голямо жилище -
двустайно, за да си има Б. с малкото ми дете отделна стая. Баба й много я
обичаше, каквото да каже Б., баба и веднага. Б. помагаше на баба си и дядо си,
като отидеше на село, готвеше, зимнина правиха заедно с баба си, сееха
градината и прибираха. Баба й я учеше на труд, на честност, на трудолюбие и
нямаше навършени години тя като отиде на А. да работи, казах й“ завърши
тогава“, а тя ми каза „искам мамо да работя, да си изкарам мои парички“.
Това беше 2015 г. и 2016 г., тя ходи да работи лятото. Когато беше на А. се
чуваше с баба си и малкия го вземаше с нея понякога. Поддържахме контакт
поС.но. Аз казах за инцидента на С. и К.. Те не можаха да повярват, викат „ да
няма грешка, да не си разбрала, да става дума за някой друг“. Май са викали
лекар да бият инжекции на майка ми, много лошо го е преживяла и на мен
като ми казаха много лошо го преживях, даже не ме допуснаха до нея като
родител. Взеха я от съдебна медицина, аз исках да я видя, но не дадоха, една
стена ни делеше. Майка ми каза, че е вдигнала кръвно от тази новина. Б.
беше здраво дете, напориста. Майка ми като чу, не можа да повярва, че става
въпрос за нейната внучка. След инцидента С. и К. се затвориха, станаха по –
студени, по – раздразнителни, майка ми направи диабет, баща ми има
проблем със здравето, с кръвното, има проблем със стомаха, не са добре. Те
3
казваха „тя ни отваряше вратата, по – често идваше“, аз ходя с втория си мъж,
но се съобразявам с него, защото той е шофьор и не винаги е в България, нито
пък Добрич, а Б. си хващаше кола с цената на билета, шофьорите аз ги
познавах, от мъничка съм я пращала. На село Б. си имаше приятели, събираха
се, имаше много контакти, всички я обичаха. От петгодишна Б. съм я
пращала по колите. Б. ходеше през ваканцията и ако се наложи от училище
някой учебник, нещо по – скъпо, обажда се на баба си по телефона и веднага
хваща марширутката след обед, отива, вечерта се връща и вика „ мамо нося
нещо от село и баба даде парички“, поС.но поддържаха контакти. През
седмицата е ходила по два, три пъти и събота и неделя е ходила. РазС.ието от
гр.Добрич до с.Житница, където живееха баба й и дядо и е 27 км. По
телефона се чуваха, баба й даваше съвети, тя я питаше в кое училище да
отиде след седми клас и баба й каза „където си решиш, стига да се справиш и
да е по силите ти“. Тя се записа в икономиката, приеха я, там учеше. Викаше
на баба си, че и е много трудно, а баба й каза „ ще се справиш, трябва да
бъдеш честна, трябва да бъдеш упорита“. Започна 12 клас и я записах за
курсове за шофьор, почна го, но стана трагедията. Б. приживе споделяше с
мен и с баба си. Баба й по я глезеше, баба й вземаше по – висока заплата,
беше краварка, докато аз вземах 300 лв и гледах да платя сметките, да има за
ядене, да и платя детската градина. Навремето детската градина беше 55 лв.
Б. казваше „мамо само ти идваш да вземаш от тази детска градина, защото и
аз нямам тати“. На мен ми беше много тежко, но така стояха нещата
навремето. Б. приемаше дядо си като баща, обичаше го, ходиха из село, в
гората ходиха, рисуваха, на разходка и на почерпка я водеше, колело и купи.
Обичаха я като тяхна малка дъщеря, като моя сестра, защото аз имах
починало братче на 15 години, пак голяма трагедия и сега като стана така с
нея, родителите ми тотално се сринаха. През това време те ходиха на работа.
Остава ли са я, тя не правеше никакви бели. Аз като бебе съм я оставяла в
къщи, на село, в кушетката и идвам в завод Орлов, в шивашка фирма съм
работила да си вземам майчинството. Запаля и печката, нахраня я, не правеше
никакви бели, много кротко дете беше, апетитно, хапваше, слушаше. Нямах
никакви проблеми. След трагедията родителите ми се затвориха в себе си, не
искат никой да им отива на гости. Майка ми все се надява, тя да и отвори
вратата, чака, вика „не мога да повярвам, въпреки че некролог виждам, не
мога да повярвам да я няма“. Трудно го приемат и не могат да го приемат.
4
Преди инцидента се събирахме със съседите, те й станаха кръстници, поС.но
идваха в нас, весело беше. Дъщеря ми им правеше кафе. Преди инцидента
родителите ми бяха контактни хора, събираха се с много хора, а сега се
затвориха. Баща ми не мога да го улуча да вдигне телефона, казва, че не му се
прави нищо, сега има и проблеми със здравето. Като го питам нещо, ми вика
„остави ме, не ми се живее, защо аз не съм умрял, ами то да умре“. Като
тийнейджър Б. беше в добри отношения с баба си и дядо си, допитваше се
първо до тях като по- улегнали, после се допитва до мен. Ако баба й
позволеше нещо, пита майка си след това, съобразително дете. Питаше баба
си в кое училище да отиде, тя си подаде документите в английската
паралелка, подаде си и в икономиката и баба й каза „където решиш, там си
избери, ти да останеш доволна, да е по силите ти“. Тя завърши с 5,5 в
училище Д. Т. и когато имаше трудности се допитваше да баба си, до мен. Аз
казах „това не е за нас, труден материал, трябва да внимаваш в часовете“.
Внимаваше, ходеше и на народни танци, баба и и дядо й даваха пари за това.
Майка ми е родена 1954 г., а баща ми е роден 1948 г. В гр. Добрич се водиха
много дела и се обжалваха, три години са минаха. Приведоха ми една част от
парите, нищо не е дошло повече. По сметка ми дойдоха едни пари.
Адв.Ц.: - Тъй като е наш клиент, да има дела, получила си е
застрахователно обезщетение.
Свидетелят: - Майка ми преди десет години нямаше здравословни
проблеми. Тя беше много здрава, работеше, 23 години е била краварка.
Докато детето ходеше на училище и живееше в гр. Добрич, родителите ми
живееха на село. Тя ходеше при тях в събота и в неделя и когато се наложеше
за учебник или събират пари в училище, тя отиваше на село да вземе пари от
баба си и дядо си. Беше 10 клас, когато не ми бяха дали заплатата, отиди при
баба си да й даде пари за униформа, за бяла риза да си купи, защото нямах
пари и веднага се върна със същото такси. Преди да се роди моят син, Б. беше
единствена внучка на дядо си и баба си. Моят син е роден на 26.08.2008 г.,
имаха разлика от 8 години със сестра си. Тя много го обичаше.
Съдът намира, че следва да се даде възможност да се изготвят
допуснатите експертизи съгласно определение № 444/10.11.21 г., с оглед на
което
О П Р Е Д Е Л И :
5
ОТЛАГА производството по делото и го НАСРОЧВА за разглеждане
на 23.03.22 г. от 14:00 часа, за която дата и час, страните са уведомени. Да се
призоват вещите лица.
Разглеждането на делото приключи в 15:40 часа.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6