Решение по дело №746/2018 на Районен съд - Тетевен

  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

  №

    Град Тетевен, 22.10.2018 година

       

В     ИМЕТО НА   НАРОДА

 

ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в  публично заседание

На първи октомври,

През две хиляди и осемнадесета година,в състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ

При секретаря:  КАТЯ ХРИСТОВА,

Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 746 по описа на Районен съд-Тетевен за 2018 година,със страни:

Ищец: И.С.А. ***,

Ответник: А.М.А. ***,

И за да се произнесе,взе предвид следното:

 

         Предявен е иск за развод с посочено основание чл.49,ал.1 от СК.

            Ищeцът  излага,че c ответницата  сключили граждански брак на 30.03.1976 година,като от брака си имат две пълнолетни деца.Семейното им жилище се намирало в село Г.,в което жилище в момента живее сина им Р.И. С..През 1999 година се разделили,поради семейни недоразумения,като никой от два им не направил опит да ги изяснят и да заживеят отново заедно.Ответницата заминала да живее в село Галата,при родителите си.След раздялата изключително рядко се виждали,не поддържат никакви контакти и винаги когато са се срещали я молил да се разведат,тъй като бракът им съществува само формално,но тя все намирала причини ,да не подават молба за развод.Категоричен е,че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен,като вина за това имат и двамата,тъй като никой не направил опит да запазят брака им.Известно му е,че ответницата пътува и работи често в чужбина и вероятно въобще не я интересува дали има сключен граждански брак или не.

Моли да бъде постановено решение,с което се прекрати брака между съпрузите,като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина и на двамата съпрузи.

Желае след прекратяване на брака ползването на семейното жилище,находящо се в село Г.,Лов.обл.,да бъде предоставено на ищеца,както и ответницата да носи предбрачното си фамилно име-Т.

Позовава се на писмени и гласни доказателства.

            В срока по чл.131 от СК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответницата,в който същата излага,че  ракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен,но вината за това е единствено и само на ищеца,който още преди фактическата им раздяла и досега живее на съпружески начала с друга жена,в нейния дом в село Градежница.В семейното им жилище живее пълнолетния им син Русин със своето семейство,а пълнолетната им дъщеря със семейството си живее в подарения от ответницата имот в село галата.Не е напуснала ищеца,а той я изгонил,за да живее с другата жена.Не държи на брака и същия следва да бъде прекратен.След прекратяване на брака желае да запази брачната си фамилия А..

            Доказателства не сочи.

От представените по делото писмени доказателства и показанията на свидетелката Р.А.Д.,съдът приема за установена следната фактическа обстановка по делото:

            Страните по делото са съпрузи,като са сключили граждански  брак с Акт  хххх година на Кметство село Г.,Лов.обл.

            Като съпрузи страните живели в село Г.,Лов.обл.,в жилище,находящо се на административен адрес-улица „ ххх.На посочения адрес е регистриран и постоянния адрес,по лична карта,на ищеца И.А..

            През 1999 година съпрузите се разделили,като оттогава не поддържат контакти  помежду си.

При така изложената лаконична фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.49,ал.1 от СК всеки от съпрузите може да поиска развод,когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.Както е посочил Върховния съд,дълбокото и непоправимо разстройство на брака предполага липса на взаимност,уважение,доверие и взаимопомощ,а това състояние би било непоправимо,ако не съществува възможност за възстановяване на желаното от правния ред съдържание на брачния съюз-т.2 ППВС №10/71г.Именно защото бракът придава правно значение на една житейски обусловена връзка при посоченото по-горе съдържание,основа за това се явява желанието у брачните партньори.

            От процесуалното поведение на страните/съпрузите/ и от показанията на свидетелката Димитрова съдът прави извода,че в конкретния случай е налице нежелание на съпрузите да поддържат такава връзка,което им поведение обективно допринася за дълбокото разстройство на брака.Настоящият решаващ състав приема,че еднозначно и категорично заявеното и поддържано нежелание както на ищеца,така и на ответницата, да запазят брачния съюз изключва абсолютно необходимата предпоставка за изпълването му със съдържание-партньорство между съпрузите.Този брак понастоящем съществува само формално,не е в интерес нито на съпрузите,нито на обществото,което налага същият да бъде прекратен.

            При така достигнатия извод,налице е процесуалното условие,за да бъдат разгледани и въведените в процеса небрачни искове.

            По заявеното искане за прогласяване разстройството на брака по вина и на двамата съпрузи:

            Законът задължава съда да даде оценка за поведението на съпрузите,довело до изпразване на брачния съюз от придаденото му съдържание,ако и доколкото това е поискано от някой от тях-чл.49,ал.3 от СК.В случая такова искане е направено от ищеца в исковата молба,поради и което съдът следва да се произнесе по този въпрос.Тъй като основа за разстройството на брака е установено в процеса поведение на всеки от съпрузите,следва да бъде установено конкретно обстоятелство от брачния живот на страните,разкриващо несъвместимост с утвърдените принципи на съпружески отношения.Съгласно чл.14 от СК съпрузите си дължат взаимно уважение,основа за което се явява и зачитане личното достойнство на брачния партньор.

            В хода на производството по бракоразводното дело не са установени данни,сочещи за изключителна вина на някой от съпрузите за разстройството на брака.В тази връзка дори да се даде вяра на показанията на свидетелката Р.Д.,същите не описват поведение на ответницата,което да се квалифицира като брачно провинение и което единствено да е допринесло за настъпилото разстройство на брачното правоотношение.Същата в показанията си описва случай през 1978-1979 година,когато съпрузите не са били разделени,като трудно би могло да се приеме,че този случай,респ.описваното провинение от ответницата е довело до раздялата между съпрузите 20 години по-късно.
            Очевидно дългогодишната продължителна раздяла между съпрузите,установяването на ответницата извън пределите на страната,неподдържането за този период на физически и духовен контакт между съпрузите е довело до разривът в техните отношения.Очевидно и двамата съпрузи не са предприели адекватни действия за преодоляване на този разрив,като данните по делото позволяват да се формира извода за известна неглижираност към брачния партньор,проявена и от двамата от съпрузите.

В предвид изложеното,съдът приема,че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи.Съотношението в степента на укоримост на провиненията на съпрузите е без правно значение.

            По иска за възлагане на семейното жилище: Легална дефиниция на понятието „семейно жилище”  дава разпоредбата на §1 от ДР на СК. Нормата установява, че семейно жилище е това, което е обитавано от двамата съпрузи  и техните ненавършили пълнолетие деца, а според разясненията на ППВС №12/71г., което не е изгубило сила и при действието на новия СК, под обитаване на семейното жилище се има предвид това до прекратяването на брака, а при фактическа раздяла /какъвто е настоящия случай/- до деня на раздялата. И доколкото по делото няма спор и е установено, че фактическата раздяла на съпрузите е настъпила докато са живели в с.Градежница,Лов.обл., там е семейното жилище на страните и е в предмета на иска по чл.56 СК. Начинът,по който съдът следва да подходи при решаване на въпроса за ползването на семейното жилище,е посочен в константната практика на ВКС/по този въпрос решение №554 по гр.д. №1774 за 2009г. на ІV г.о. и др./-първо следва да установи кой е собственик на жилището,от колко помещения се състои същото и дали има помещения,които не се обитават от членовете на семейството;на второ място съдът следва да прецени дали е възможно да се определят самостоятелни реални части от семейното жилище,без общо ползване на помещения,а ако това е невъзможно се определя кои помещения от кого ще се ползват,като това се посочва изрично,стига отношенията да са търпими.Едва когато се установи,че жилището не може да се разпредели за ползване между бившите съпрузи,съдът извършва преценка на кого да предостави жилището,като взета предвид жилищната нужда на съпрузите/чл.56,ал.1 от СК/,интересите на ненавършилите пълнолетие деца,вината,здравословното състояние и други обстоятелства/чл.56,ал.5 от СК/.

            Семейното жилище може да се ползва поотделно от двамата съпрузи,ако:жилищните и сервизните помещения могат да се обособят в отделни жилища-в зависимост от броя на жилищните и сервизните помещения към момента на развода,без преустройства,изменения и промяна на предназначението им,т.е. в зависимост от възможността да се обособят самостоятелни жилищни и сервизни помещения за всяка от обособените за живеене части,като разпределението на жилищните помещения между бившите съпрузи при общо ползване на сервизните помещения е допустимо по изключение,само ако отношенията са търпими/по този въпрос Решение №247 от 25.06.2010г на ВКС по гр.д. №239/2009г,ІV г.о. и др./.Отношенията между бившите съпрузи са търпими,когато са основани на взаимна толерантност,изключваща физически или психически тормоз;когато между бившите съпрузи е установена поносимост,умереност,съществува възможност за диалог;когато липсва не само физическа,но и вербална агресия,а поведението им е насочено към избягване на конфликти,прояви на такт и решаване на възникналите проблеми чрез взаимни отстъпки.Така установени отношения на търпимост,въпреки дълбокото и непоправимо разстройство на брака,позволяват съжителство в семейното жилище при общо ползване на сервизни помещения/ППВС №12/87г./.

Съобразно установените по делото факти,съдът приема също,че отношенията между съпрузите не са на такава плоскост/търпимост/,каквато се изисква,за да бъде разпределено семейното жилище за общо ползване между бившите съпрузи.Както вече бе подчертано, доколкото от брака на страните няма ненавършили пълнолетие деца, то следва при определяне кой да ползва жилището приложение да намерят общите правилоопределящи критерии за горното, визирани в разпоредбата на чл.56, ал.1, изр.1 от СК и чл.56, ал.5 от СК, като вина за прекратяване на брака, здравословно състояние, доходи и материално положение на съпрузите, нужда от жилище, както и други обстоятелства.

При тези съображения,съобразно разпоредбата на чл.56,ал.1 от СК и  при съобразяване на обстоятелството,че съпругата се намира извън пределите на страната,като при престоя в страната живее в село Галата,а семейното жилище се обитава от ищеца,съдът намира,че семейното жилище следва да бъде предоставено за ползване именно на ищеца,за което не възразява съпругата.

            По отношение на иска за фамилното име на съпругата:

            Съгласно чл.53 от СК и съдебната практика/в.ж. Решение №245 от 17.05.2012г на ВКС по гр.д. №1058/2011г,ІV г.о./ако съпругът,приел името на другия съпруг при сключване на брака не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име,той запазва брачното си фамилно име.По действащия СК е отпаднала възможността при изменение на обстоятелствата съпругът-титуляр на фамилията да поиска преустановяване на използването на фамилното име,като остава общата възможност за промяна на името по ЗГР,но само по инициатива на съпруга,който е запазил брачното си фамилно име/в.ж.Коментар на новия СК-ИК „Труд и право”,София 2009г.,пф.Цанка Цанова,пф.Методи Марков,доц.Анна Станева,ст.н.с. д-р Велина Тодорова/.В настоящия случай съпругата,която при сключването на брака е приела фамилното име на своя съпруг-А., е заявила желание за запазване на това прието при сключване на брака  фамилно име,поради и което същата  следва да  носи след прекратяване на брака именно това фамилно име-А..

            При този изход на делото,съобразно приетата от съда вина за разстройството на брака сторените разноски, съгласно чл.329,ал.1,изр.второ от ГПК,следва да останат в тежест на всяка от страните,така както са сторени в производството.Страните следва да бъдат осъдени да заплатят допълнителна държавна такса в размерна по 5 лева,всяка от тях,като в случая съдът определя допълнителната държавна такса в размерна 25.00 лева,на основание чл.6,т.2 от ТДТССГПК.

            Мотивиран от изложените съображения,съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

            

ПРЕКРАТЯВА БРАКА между И.С.А.,ЕГН:********** *** А.М.А.,ЕГН:********** ***,сключен с Акт № ххх. на Кметство-с.Г.,Лов.обл.,като дълбоко и непоправимо разстроен и на основание чл.49,ал.1 от СК.

            ВИНА за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат И ДВАМАТА СЪПРУЗИ.

            ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в село Г.,Лов.обл.,на  административен адрес улица „хххххх,на мъжът

СЛЕД прекратяване на брака съпругата  А.М.А. да носи брачното си фамилно име-А..

ОСЪЖДА И.С.А. *** А.М.А. *** заплатят по сметка на Районен съд-Тетевен държавна такса в размер на по 5.00/пет/лева-всеки от тях.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.

            След влизане на решението в сила,препис от същото да се изпрати служебно на Община-Тетевен-Кметство село Г.,Лов.обл. и на ГРАО-Ловеч.

                                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: