Мотиви към присъда по НОХД №491 по описа за 2020г.
на ШРС, по реда на чл. 269 ал.3 т.3 от НПК.
На
02.03.2020г., от Шуменска Районна прокуратура, е внесен в РС -гр.Шумен
обвинителен акт по ПД 25/20г.
по описа на ШРС и досъдебно производство № 749/2017г. по описа на РУ – Шумен, по който е образувано
производство пред първа инстанция срещу С.Н.Е., ЕГН**********, родена на ***г***, местоживеене ***, български
гражданин, със средно образование, работеща, разведена, реабилитирана.
В диспозитивната част на
обвинителния акт е посочено, че подсъдимата е виновна за това, че в гр. Шумен,
в периода от 01.11.2016г. до 02.01.2020г. включително, след като била осъдена с
Решение №1906/15.12.2015г. по гр.д. № 1944/15г. по описа на ШРС /влязло в законна сила на 27.01.2016г./
да издържа свой низходящ –син М. Р.М., роден на ***г., съзнателно не изпълнила
задължението си за повече от две месечни вноски - а именно, 39 месечни вноски
по 120 лв., общо за сумата 4680 лв. - престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
За провеждането на разпоредително заседание в
отсъствие на подсъдимата, й бе назначен служебен защитник-адв. М.П. при ШАК. Съдебно заседание по общия ред и по реда на чл.
269, ал.3, т.3 от НПК, бе проведено в
присъствие на упълномощен защитник- адв. К.Д. от ШАК. Представителят на ШРП
поддържа възведеното с обвинителния акт обвинение и предлага на съда да осъди
подсъдимата на 6 месеца „лишаване от свобода“, с 3 - годишен изпитателен срок.
Защитникът на подсъдимия- адв.Д. при ШАК,
пледира за наказание пробация, със задължителните пробационни мерки.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата
и св. М. Р. М. живели на семейни начала от 2007г. до 2014г. От съжителството си
имат син М., роден на ***г.
С Решение по гр.д. № 1944/15г.
по описа на ШРС /влязло в законна сила на
27.01.2016г./, подсъдимата била осъдена да заплаща месечна издръжка
за дъщеря си - по 120лв.
Подсъдимата
не плащала задължението си за периода от 01.11.2016г. до 02.01.2020г. включително - повече от 2 месечни вноски, а
именно 39 месечни вноски по 120 лв. всяка или общо 4680лв. Въпреки поисканата от
упълномощения защитник и дадената от съда възможност, подсъдимата не е
заплатила издръжката за посочения в обвинителният акт период.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа
на показанията на свидетеля М., приобщени по реда на чл. 281, ал.1, т.3 от НПК,
както и от присъединените на основание чл.281 от НПК, писмени доказателства,
материалите по делото-ДП №749/2017г. по описа на РУ - Шумен.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по
делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се, намират се в хармонично
единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във
вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му по следните правни
съображения:
Съдът, като прецени всички доказателства, релевантни за делото,
съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното
деяние подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението от общ характер, наказуемо по чл.183, ал.1 от НК, защото:
* обект на престъплението са
обществените отношения, осигуряващи изпълнение на задълженията на посочени от
закона лица да доставят средства за съществуване на нуждаещите се, които са
нетрудоспособни и не могат да се издържат от собственото си имущество;
* от
обективна страна подсъдимата, чрез своето бездействие, не е изпълнила
задължението си да заплаща издръжка на своя низходящ – син, по силата на влязло
в сила решение, с което е била осъдена да изплаща издръжка на месечни вноски в
определен размер, като неизпълнението на това задължение е в размер на повече
от две месечни вноски, а именно 39
месечни вноски;
* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице, което е било осъдено да издържа свой низходящ;
*от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимата с пряк умисъл – предвиждала е неизбежното неплащане
на издръжките в размер на повече от две
месечни вноски и пряко ги е целяла.
В практиката си ВКС приема, че за да е съзнателно
неизпълнението на задължение за заплащане на издръжка е необходимо извършителят
да е изградил представи за наличието на съответното задължение и за това за
какъв период от време не е внесъл дължимите суми, като преследва настъпването
на общественоопасните последици или допуска /примирява се/ с престъпния
резултат /изпадането в забава/. За доказването на субективната страна на
деянието е необходимо установяването на обективната възможност за изпълнение на
задълженията и липса на пречки от непреодолим характер, препятстващи
заплащането на издръжка /Решение №47/12г. на ВКС, III н.о./. В случая подсъдимата е била
наясно със задължението си да заплаща издръжка. Налице е била обективна
възможност за подсъдимата да заплаща издръжка, тъй като същата е в
трудоспособна възраст и няма данни да страда от някакво заболяване. При това
положение и при липсата на данни за наличието на пречки от непреодолим характер
за заплащане на издръжка, следва да се приеме, че същата е изпаднала в забава
съзнателно. В този смисъл съдът приема, че
деянието е извършено с пряк умисъл, при съзнаване от подсъдимата на обществено
опасния характер на деянието.
Като причина за извършване на
престъплението следва да се отбележи незачитане на установения в страната
законов ред, както и финансови затруднения.
В случая, безспорно не са налице основанията за приложението на
благоприятната разпоредба на чл.183, ал.3 от НК, според която деецът не се
наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни
задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия, поради
обстоятелството, че задължението не е изпълнено в хода на производството,
въпреки дадената възможност.
По изложените съображения съдът намери, че подсъдимата
следва да бъде призната за виновна в извършването на престъплението, в което е
обвинена, поради което се произнесе с присъда в посочения смисъл.
Съдът прие, че наказанието следва да бъде определено
по втората алтернатива на чл. 183 ал.1 от НК, като приема, че адекватен размер в случая е минималния, допустим от закона размер на
наказанието пробация, предвид факта, че
подсъдимата е неосъждана. Съдът намира, че налагането на наказание в по-голям
размер, би затруднило осигуряването на средства за издръжка, с което би се
влошило и положението на пострадалото лице.
По изложените съображения съдът определи наказание „пробация“, включващо задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, с периодичност два пъти
седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест
месеца.
Съдът счита, че с така определеното наказание ще
въздейства предупредително върху подсъдимата, а освен това ще въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. По този начин и с това наказание,
съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната
превенция.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: