Р Е Ш Е Н И Е
№ …../… гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на десети октомври през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: УЛЯНА САВАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
МИТЕВ
ДИМО ДИМОВ
при секретар: Теодора Иванова
и с участието на прокурор: Женя Енева
Като разгледа докладваното от съдия Димов
ВЧНД №934
по описа за 2019 год.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по протест на прокурор от РП – Девня, срещу
постановеното на 01.07.2019 год. определение
по ЧНД № 158 по описа за две хиляди и деветнадесета година, на ДРС – четвърти състав,
с което съдът на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК групирал наказанията
на осъдения В.Д.Ш., като му наложил едно
общо наказание в размер на най-тежкото от тях, наложени му с присъди по НОХД № 18085/2017 г. на РС - София и по
НОХД № 196/2018 г. на РС - Девня, като му наложил да изтърпи при
първоначален строг режим наказание
“Лишаване от свобода” за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, на основание чл. 25 ал. 1 вр.
чл. 23 ал. 1 и чл. 57 ал. 1 т. 2 б. а от ЗИНЗС.
УВЕЛИЧИЛ така определеното
общо най – тежко наказание с ¼ и постановил осъденият да изтърпи при
първоначален СТРОГ режим наказание
“Лишаване от свобода” за срок от ПЕТ ГОДИНИ, на основание чл. 24 и чл. 57 ал. 1
т. 2 б. а от ЗИНЗС.
Като е
съобразил обществената опасност и броя на деянията извършени от дееца и
включени в съвкупността, както и предходната съдимост на осъдения съдът е
констатирал, че с оглед постигане целите на наказанието визирани в разпоредбата
на чл.36 от НК и най – вече с оглед индивидуалната превенция е необходимо така
определеното общо наказание, на основание чл.24 от НК да бъде увеличено с ¼ лишаване от свобода за срок от ЕДНА
година, като осъденият следва да изтърпи едно общо наказание лишаване от
свобода за срок от ПЕТ ГОДИНИ, което да изтърпи при
първоначален СТРОГ режим на основание чл. 57 ал. 1 т. 2 б. а от ЗИНЗС.
Съдът е
постановил така определеното общо наказание да бъде изтърпяно при строг режим на основание чл. 57 ал. 1 т. 2 б. а от ЗИНЗС в условията на затвор.
Извън предмета на делото по настоящата кумулация съдът е оставил останалите
осъждания на лицето, както следва: по НОХД №73/90 год. на Добрички ОС; НОХД №19/95
г.на ДРС; НОХД №7022/00г. на Соф. РС; НОХД №1536/04 год. на ДРС; НОХД №2919/12
год. на ВРС и НОХД №1345/16 год. на ДРС, които не могат да влязат в цитираната
група, и за които са налице предпоставките за определяне на едно общо
наказание, тъй като се касае за реална съвкупност, но наказанията по тях са
били вече групирани от друг съдебен състав и видно от искането на прокурора
същите са били изтърпени, с изключение на наказанието по НОХД №2919/12 год. на
ВРС и по НОХД № 1345/16 год. на ДРС, което в момента изтърпява.
В съдебно заседание пред състав на ВОС осъденият се явява лично и чрез
процесуалния си представител поддържа жалбата с която моли да не се уважава протеста
на ДРП, както и да не се прилага разпоредбата на чл.24 от НК.
В последната си дума заявява, че няма претенции, като предоставя на съда да
реши.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище, че
поддържа протеста на подробно описаните основания, като моли съда да постанови
друго с което да групира наказанията по начина описан в предложението на ДРП.
След преценка на
доводите на защита и осъденото лице, становището на представителя на ВОП, както
и след цялостна служебна проверка на определението, на основание чл. 313 и 314
от НПК, съставът на Варненският окръжен съд констатира, че протестът е
процесуално допустим, тъй като е подаден в срока за протестиране и от надлежна
страна. Разгледан по същество се преценява като неоснователен, поради следните
съображения:
Осъденият В.Д.Ш. е бил осъждан общо
8 пъти за извършени престъпления от общ характер, като съобразно
представената по първоинстанционното дело справка за съдимост са както следва:
1./ С присъда по НОХД № 73/1990 год. на Добрички ОС на осн. чл. 262, вр.
чл.210 от НК осъден на 3 г. ЛС за деяние извършено на 17.02.84 год., влязла в
сила на 16.05.1991 год., изтърпяно на 24.02.1992 год.
2./ С присъда по НОХД № 19/1995 год. на Добрички РС на осн. чл. 211, вр. чл.210
от НК осъден на 2 год. и 3 м. ЛС за деяние извършено на 11.02.94 год., влязла в
сила на 13.03.2007 год., изтърпяно на 21.12.1996 год.
3./ С присъда по НОХД № 7022/2000 год. на Соф. РС на осн. чл. 263,
вр.чл.261, вр. чл.209 от НК осъден на 4 год. ЛС за деяние извършено на 20.07.1992
год., влязла в сила на 08.05.2002 год., изтърпяно на 05.02.2006 год.
С определение от 08.01.2003 год. Соф. РС е групирал на осн. чл. 25 от НК
наложените наказания по НОХД №7022/2000 год. на Соф. РС с наказанието по НОХД №19/95
г. на ДРС и му наложил да изтърпи най – тежкото от тях в размер на 4 години
лишаване от свобода, което на осн. чл.24 от НК увеличил на 6 години лишаване от
свобода.
На осн. чл. 27 от НК постановил отделно да изтърпи неизтърпяната част от
наказанието по НЖОХД № 73/1990 год. на ДОС, в размер на 1 година, 1 месец и 18
дни.
4./ С присъда по НОХД № 1536/2004 год. на Добрички РС на осн. чл. 211, вр.
чл.209 от НК осъден на 5 години ЛС за деяние извършено на 06.04.1998 год.,
влязла в сила на 15.02.2006 год., изтърпяно на 05.02.2006 год.
5./ С присъда по НОХД № 2919/2012 год. на Варненски РС на осн. чл. 211, вр.
чл.209 от НК осъден на 6 години ЛС за деяние извършено на 13.01.2009 год.,
влязла в сила на 13.02.2013 год.
6./ С присъда по НОХД № 1345/2016 год. на ДРС на осн. чл.209 от НК осъден на
6 години ЛС за деяние извършено на 20.07.2011 год., влязла в сила на 29.12.2016
год.
С определение по ЧНД 7/2007 год. ДРС е групирал на осн. чл. 25 от НК наложените
наказания по НОХД №1345/2016 год. на ДРС с наказанието по НОХД №2919/12 г. на
ВРС и му наложил да изтърпи най – тежкото от тях в размерна 6 години лишаване
от свобода, което наказание изтърпява в момента
7./ С присъда по НОХД № 18085/2017 год. на Соф.РС на осн. чл.211, вр. чл.209
от НК осъден на 4 години ЛС за деяние извършено до м. 04.2016 год., влязла в
сила на 11.03.2019 год.
8./ С присъда по НОХД № 196/2018 год. на ДРС на осн. чл.210, вр. чл.209 от НК осъден на 4 години ЛС за деяние извършено до на 04.02.2015 год., влязла в
сила на 21.03.2019 год.
В съответствие с приложените по делото доказателства във връзка с
осъжданията на молителя, ДРС правилно е достигнал до извода, че не следва да се
произнася /не следва да бъдат предмет на разглеждане в настоящото производство/
по искането на ДРП за групиране на наказанията лишаване от свобода, наложени на
осъденото лице по НОХД №73/90 год. на ДОС; НОХД №19/95 год. на ДРС; НОХД № 7022/2000
год. на Соф. РС и НОХД № 1536/04 год. на ДРС, тъй като същите са изтърпени, видно от доказателствата по делото и от
становището на прокурора от ДРП и в случая не са налице основания за допускане
на групиране на така наложените наказания.
Законосъобразно извън предмета на делото по настоящата кумулация съдът е
оставил другите две осъждания на лицето, а именно по НОХД №2919/2012 год. по
описа на ВРС и по НОХД № 1345/2016 год. по описа на ДРС /по втората група
сочена от ДРП/, които не могат да влязат в останалите групи, сочени от ДРП и за
които са налице предпоставките за определяне на едно общо наказание, тъй като
се касае за реална съвкупност, но наказанията по тях са били вече групирани от
друг съдебен състав и видно от становището на прокурора,това наказание в
момента се изтърпява.
Правилна е преценката, че следва да се групират
наказанията наложени по НОХД № 18085/2017 год. по описа на Соф.РС и по НОХД № 196/2018
год. по описа на РС – Девня, тъй като престъпленията предмет на същите са
извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях и
наложените наказания са от един и същ вид „Лишаване от свобода”, като осъденият
следва да изтърпи най-тежкото от така наложените наказания, а именно ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
Настоящият състав на въззивния съд прецени, че към тази група е възможно по
принцип да бъде групирано и наказанието наложено по НОХД № 1345/2016 год. по
описа на РС – Добрич, тъй като деянието също е извършено преди да е влязла в
сила, която и да е от тях. Налице е реална съвкупност, но крайният резултат за
осъденото лице би бил същият, тъй като тогава следва отделно да бъде
изтърпявано наказанието от 6 години лишаване от свобода, наложено по НОХД №
2919/2012 год. на РС – Варна, тъй като последното не може да влезе в тази съвкупност.
Поради тези съображения съставът на въззивния съд споделя извода на ДРС, че
и така направеното групиране на наказанията е най – благоприятно за осъденото
лице.
ВОС намира съображенията подробно изложени в определението на първата
съдебна инстанция по отношение приложението на чл.24 от НК за правилни.
Видно е, че се касае за лице с изградени трайни престъпни навици.
За периода между 1984 год. и 2016 година същият е осъждан общо 8 пъти за
престъпления от общ характер, като всички са насочени срещу собствеността на
гражданите.
Настоящият състав на въззивния съд споделя изводите на първоинстанционния
съд по отношение приложението на чл.24 от НК и не намира за необходимо да ги
преповтаря.
Поради това приема, че е налице необходимост от по продължителна изолация
на осъденото лице от обществото.
Горното е в подкрепа на извода, че едно общо наказание лишаване от свобода
за четири години би било несправедливо занижено и несъответно на съвкупността
от престъпни деяния, респективно, че разпоредбата чл.24 от НК е била
законосъобразно и обосновано приложена от ДРС, като така определеното му общо
наказание лишаване от свобода в размер на четири години е увеличено с ¼
/една година/, като осъденият В.Д. ШИШКАВ, ЕГН **********, следва да изтърпи
общо за съвкупността наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТ ГОДИНИ, което
наказание следва да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим в условията на
затвор.
Предвид на гореизложеното въззивната инстанция прави изводите си, че
определението на ДРС, постановено по реда на чл. 306 ал. 1 т. 1 от НПК не
страда от пороци по смисъла на чл. 313 от НПК, оплакванията са неоснователни,
не са налице основания за отменяването му или изменяване, поради, което и на
основание чл. 338 от НПК същото следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определението по ЧНД № 158 по описа за две хиляди и
деветнадесета година, на ДРС – четвърти състав, постановено на
01.08.2019 год., по реда на чл. 306, ал.1, т.1 от НК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.