Решение по дело №1306/2024 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 683
Дата: 30 май 2025 г. (в сила от 30 май 2025 г.)
Съдия: Мария Емилова Антова
Дело: 20241520101306
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 май 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 683
гр. Кюстендил, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Ем. Антова
при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова
като разгледа докладваното от Мария Ем. Антова Гражданско дело №
20241520101306 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по „Кюстендилска вода“ ЕООД срещу Р. Б. С..
Ищецът сочи, че по силата на облигационно правоотношение между
страните, дружеството е извършило услуги по водоснабдяване, канализация и
пречистване на водите, за имот на ответника, находящ се в гр. ***. За отчетен
период от 01.03.2022г. до 01.09.2022г. дружеството издало фактури, седем от
които останали непогасени, на обща стойност 157,51 лв. Към 16.08.2023г. била
начислена законна лихва за забава върху всички неплатени фактури в размер
на 19,99 лв., с оглед на което общият размер на задължението се равнявал на
177,50 лв., формирано както следва: фактура № **********/01.03.2022г. общо
за сумата от 31,41 лв., от които 27,29 лв. – главница и 4,12 лв. – лихва,
начислена за период с начална дата 31.03.2022г. и крайна дата 16.08.2023 г.;
фактура № **********/01.04.2022г. общо за сумата от 26,13 лв., от които 22,88
лв. – главница и 3,25 лв. – лихва, начислена за период с начална дата
01.05.2022г. и крайна дата 16.08.2023г.; фактура № **********/04.05.2022г.
общо за сумата от 26,08 лв., от които 23,02 лв. – главница и 3,06 лв. – лихва,
начислена за период с начална дата 03.06.2022г. и крайна дата 16.08.2023г.;
фактура № **********/01.06.2022г. общо за сумата от 25,57 лв., от които 22,72
лв. – главница и 2,85 лв. – лихва, начислена за период с начална дата
01.07.2022г. и крайна дата 16.08.2023г.; фактура № **********/01.07.2022г.
общо за сумата от 26,33 лв., от които 23,57 лв. – главница и 2,76 лв. – лихва,
начислена за период с начална дата 31.07.2022г. и крайна дата 16.08.2023г.;
фактура № **********/01.08.2022г. общо за сумата от 20,16 лв., от които 18,19
лв. – главница и 1,97 лв. – лихва, начислена за период с начална дата
1
31.08.2022г. и крайна дата 16.08.2023г.; фактура № **********/01.09.2022г.
общо за сумата от 21,82 лв., от които 19,84 лв. – главница и 1,98 лв. – лихва,
начислена за период с начална дата 01.10.2022г. и крайна дата 16.08.2023г. Тъй
като ответникът трайно не изпълнявал задълженията си, ищецът подал
заявление по чл.410 ГПК, във връзка с което било образувано ч.гр.д. №
1797/2023г. по описа на РС – Кюстендил и била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение. Поради постъпило възражение от
ответната страна, за ищеца се породил интерес от установяване на вземанията
си по реда на чл.422 ГПК, като предявява претенция за сумата от 177,50 лева,
от които: 157,51 лева, представляващи главница за стойността на
предоставени и потребени услуги по доставяне, отвеждане и пречистване на
вода по фактури, издадени в периода от 01.03.2022г. до 01.09.2022г.; лихва за
забава върху главницата в размер на 19,99 лева за периода от 31.03.2022г. до
16.08.2023г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на главницата.
Претендират се разноските в двете производства. В изпълнение на дадени от
съда указания, от ищцовото дружество с молба вх. № 7609/24.06.2024г.
уточняват, че периодът, през който са доставени В и К услугите, за които са
издадени описаните в исковата молба фактури е от 28.01.2022г. до 26.08.2022г.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника чрез назначения му особен представител, с който не се оспорва
допустимостта на исковете, а същите се оспорват по основание и размер.
Твърди се, че няма никакви доказателства Р. С. да притежава качеството
„потребител“ на В и К услуги като собственик или ползвател на имота,
находящ се в гр. ***.
В хода на процеса е изслушана ССчЕ.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от копие на справка от електронен карнет за отчет на абонат:
1043066 се установява, че за процесния имот е направено отчитане за период
от 25.02.2022г. до 26.09.2022г.
Представени са копия на фактури, както следва: фактура №
**********/01.03.2022г.; фактура № **********/01.04.2022г.; фактура №
**********/04.05.2022г.; фактура № **********/01.06.2022г.; фактура №
**********/01.07.2022г.; фактура № **********/01.08.2022г.; фактура №
**********/01.09.2022г.
Видно от представената справка – извлечение за отчетен период от
25.02.2022г. до 26.09.2022г. е дължима главница в размер на 157,51 лева –
главница, и 19,99 лева – лихва.
Видно от отбелязване на Покана за доброволно плащане № 24501 –
11.05.2023г., изпратена до ответника, същата е била непотърсена.
Представено е копие на Общи условия за предоставяне на В и К услуги
на потребителите от В и К оператор.
От заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че в Счетоводството на ищцовото дружество има разкрита
партида за процесния имот, с титуляр – ответника; няма данни за извършено
плащане по процесните фактури; данните за количествата вода, отразени във
2
фактурите, отговарят на количествата, отразени в електронния карнет;
единичната цена за куб.м. във фактурите съответства на единичните цени,
публикувани на сайта на ищцовото дружество.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Исковата молба е подадена, след като на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК
съдът е дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на
съществуването на вземането по издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1797/2023г. в законоустановения за
това срок, с оглед на това същият се явява процесуално допустим.
За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва да докаже
кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки:
наличието на облигационно правоотношение по договор за доставка на В и К
услуги между страните през исковия период и за процесния имот,
количеството на реално доставените от него по договора В и К услуги за
процесния период и тяхната стойност; а също така изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си за погасяване на
процесните вземания чрез плащане.
Относно наличието на облигационно правоотношение, съдът намира
следното. Съгласно пар.1, ал.1, т.2, б.а“ ДР на ЗРВКУ потребители са
юридически или физически лица – собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги, а според чл.3, ал.1,
т.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г., потребители на услугите В и К са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна
собственост. Тоест, страни по неформалния договор за доставка на В и К
услуги при общи условия са конкретно така посочените лица – собственици,
вещни ползватели или суперфициарни собственици на присъединените
обекти в сградата. В настоящия случай съдът счита, че не бяха ангажирани
доказателства, от които да е видно, че ответникът е имал качеството на
собственик или вещен ползвател на процесния имот за процесния период. В
тази връзка съдът е дал указания на ищеца с доклада си по делото да ангажира
доказателства в посочения смисъл, което не беше сторено от негова страна.
Това е така, доколкото в случая следва да бъде установено наличието на право
на собственост или право на ползване, учредено в полза на ответника за
процесния имот. Това не беше установено в хода на производството, доколкото
не бяха представени писмени документи, от които да се установи правото на
собственост/ползване на ответника. Този извод на съда не се променя от
евентуалното представяне на данъчна декларация за процесния имот,
доколкото по естеството си същата може да съдържа извънсъдебно признание
на факт, но не представлява акт, от който да произтичат права за ответника.
Съответно, като извънсъдебно признание за факт, декларацията би могла да
бъде ценена само ако е подкрепена и от останалия доказателствен материал, от
който може да се съди за наличието на облигационна връзка между страните,
а такъв не бе представен – електронният карнет касае отчитане на водомерите
в случай на отсъствие на потребителя – чл.23, ал.4 ОУ, а поканата за
доброволно плащане, адресирана до ответника, е останала непотърсена.
3
При това положение съдът намира, че ищецът, който носи
доказателствената тежест да установи наличието на оспорваното
облигационно правоотношение, не е ангажирал преки доказателства за това и
не е провел дължимото пълно и главно доказване на този факт.
Предвид гореизложеното, при липсата на облигационно
правоотношение между страните по договор за доставка на ВиК услуги за
процесния имот и период, предявените искове за установяване вземания за
тяхната стойност и мораторна лихва върху нея са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени изцяло.

По разноските:
При този изход от спора, право на разноски има само ответникът.
Същият не е сторил такива, доколкото е представляван от особен
представител.

Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените установителни искове по реда на чл.422 ГПК
с правно основание чл.79, ал.1 предл.1 ЗЗД и по чл.86, ал.1, изр.1 ЗЗД от
„Кюстендилска вода“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ № 15, срещу Р. Б. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата в общ размер на 177,50 лева, от които: 157,51 лева,
представляващи главница за стойността на предоставени и потребени услуги
по доставяне, отвеждане и пречистване на вода по фактури, издадени в
периода от 01.03.2022г. до 01.09.2022г., както и лихва за забава върху
главницата в размер на 19,99 лева за периода от 31.03.2022г. до 16.08.2023г.,
ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на главницата за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 1797/2023г. по описа на РС – Кюстендил.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчването пред Окръжен съд – Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________

4