Р Е Ш Е Н И Е
Номер
260142 29.12.2020г. град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска
колегия, първи въззивен граждански състав, на девети декември две хиляди и
двадесета година в открито заседание, в следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при
участието на секретаря Константина Рядкова като разгледа докладваното от
съдията Маратилов въззивно гр.д.№768 по описа за 2020г. и за да се произнесе,
взе в предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.
С решение на Велинградски
районен съд №142 от 22.07.2020г. постановено по гр.д.№13/2020г. по описа на
същия съд, е отхвърлен предявения от
"ПРОФИ КРЕДИТ Б." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление- гр. С., бул. Б. № **, бл. **, вх. В, против М.С.Б., ЕГН ********** ***,
иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че М.Б. дължи на ищеца следните суми по Договор за потребителски
кредит №********от 22.12.2018г., задълженията по който да са предсрочно
изискуеми, а именно: сумата в общ размер на 6917.81 лева, включваща 2917.47
лева – главница; 568.05 лева- договорно възнаграждение и 3432.29 лева -
възнаграждение за избран и закупен пакет от допълнителни услуги, ведно със
законната лихва считано от 22.11. 2019г., за което е издадена ЗИ по чл.410 ГПК
по ч.гр.д. № 1226/2019г. на ВлРС.
Решението
се обжалва с въззивна жалба подадена от ищеца в производството пред първата
инстанция „Профи Кредит Б.“ ЕООД в
частта с която са отхвърлени претенциите за претендираната главница и договорно
възнаграждение. Твърди се, че решението в тези части е неправилно и
незаконосъобразно. Оспорват се изводите на районния съд за ненастъпила
предсрочна изискуемост на вземането на кредитора като се поддържа, че в случая
не намират приложение постановките на ТР
№4 от 18.06.2014г. по тълк.д.№4 от 2013г. на ОСГТК. Повтарят се доводите
развити и поддържани и в производството пред първоинстанционния съд, че
кредиторът е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 ал.1
от ЗКИ; че стопанската активност на финансовите институции не е подчинена на
ЗКИ поради което се явява неприложима разпоредбата му в чл.60 ал.2 и
доколкото небанковите финансови институции не фигурират след лимитативно предвидените в чл.417, т.2
от ГПК субекти; че ТР №4/2013г. следва да се прилага единствено само за
вземания произтичащи от договори за банкови кредити, без да засяга заемните
съглашения с кредитодатели небанкови субекти, каквото е и дружеството
жалбоподател. Коментирани са разпоредбите от ОУ към ДПК за настъпване на
предсрочната изискуемост на вземането, като се акцентира на липсата на необходимост от изрично уведомяване на потребителя за
настъпването й като задължителна предпоставка за превръщането на кредита в предсрочно
изискуем. От жалбоподателя се отчита и противоречивата съдебна практика по този
въпрос като се поддържа тази, че единствено в хипотеза на договор за банков
кредит автоматичното прекратяване и предсрочната изискуемост следва да бъде
обявена на длъжника за да породи правно действие, каквато хипотеза в случая не
била налице. При условията на евентуалност се поддържа, че ако съдът приеме,
че предсрочната изискуемост по процесния
договор не е надлежно обявена на ответника, то в полза на кредитора да бъде
присъден сбора от непогасените вноски с настъпил падеж до момента на приключване
на устните състезания. Цитира се съдебна практика в тази връзка според която не
може да се отрече съществуването на вземане за неизплатената част на
задължението, съставляващо сбора на непогасените вноски с настъпил падеж до
момента на приключване на устните състезания във въззивната инстанция по
аргумент на разпоредбата на чл.235 ал.3 от ГПК. Поддържат се и доводите
изложени в производството пред първата инстанция. С жалбата е направено
възражение и за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на
насрещната страна.
В
срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната
страна-ответницата по исковете М.Б., в
който въззивната жалба се квалифицира
като неоснователна и се моли да не бъде уважавана. Поддържат се доводи за
правилност и обоснованост на обжалваното решение и за неустановеност на настъпила предсрочна
изискуемост на вземането на кредитора по процесния ДПК и че ако същата е
настъпила с подаването на исковата молба, то това е станало след иницииране на заповедното
производство, което не може да намери приложение в настоящото исково
установително производство поради свързаността на двете производства. Като
неоснователно се определя искането направено при условията на евентуалност и че
с него в същност се променя първоначално заявената петитум на исковата молба
кореспондиращ със заявлението по чл.410 от ГПК. Моли да се потвърди решението
Страните
не сочат нови доказателства по реда на чл.266 от ГПК.
Пазарджишкият
окръжен съд при условията на чл.269 от
ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата
правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на ищеца „Профи Кредит Б.“
ЕООД, както и отговора на въззивната жалба от насрещната по спора страна и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявен
е иск правно основание в чл.422 във връзка с чл.410 от ГПК, чл.79 във връзка с
чл.240 от Закона за задълженията и договорите и по чл.86 от ЗЗД.
В исковата си
молба против М.С.Б. ***, ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ Б.“ ЕООД,, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.С., бул.“Б.“ №**, бл.53 Е, вх.“В“ твърди,
че предявява установителен иск с правно основание в чл.422 ал.1 във връзка с
чл.415 ал.1 от ГПК относно вземанията му
като заявител в заповедно производство по ч.гр.д.№1226/2019г. по описа на
Велинградски районен съд срещу М.С. Б. в размер на 6917.81лв включващо главница
от 2917.47лв; договорно възнаграждение в размер на 568.05лв и възнаграждение за
избран и закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 3432.29лв, представляващо неизплатено парично
задължение по договор за потребителски кредит/ДПК/ №**********.Твърди се, че
вземането на кредитора произтича от сключен на 22.12.2018г. ДПК между дружеството и ответницата М.С.Б. като
длъжник при параметри-сума на кредита-3000лв; срок на кредита 24месеца; размер
на вноската от 185.46лв; годишен процент на разходите/ГПР/ -**.89%; годишен
лихвен процент от 41.17% ; лихвен процент на ден -0.11% и общо задължение по
кредита от 4451.04лв;по избран и закупен
пакет от допълнителни услуги -възнаграждение от 3601.44лв и размер на вноската по закупения пакет от
150.06лв, или общо задължение по кредита и по пакета от 8052.48лв,общ размер на
вноската от 335.52лв с дата на
погасяване-26-ти ден от месеца. Твърди, че длъжницата съгласно декларации т.А към ДПК и
неразделната част от него Общите условия /ОУ/ предадени на длъжника при подписване на договора, внимателно се е
запознала с тези документи, приема ги и
няма забележки и се задължава да ги спазва, за което полага подпис под ДПК и
ОУ. Твърди се, че на длъжницата е била представена безвъзмездно и на хартиен
носител информация под формата на Стандартен европейски формуляр/СЕФ/ в ясна и
разбираема форма на български език въз основа на която клиентът да прецени
доколко предлагания му ДПК съответства на неговите възможности и финансово
състояние, като са направени разяснения и по допълнителния пакет услуги, като
при желание от клиента се подписва споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги /СППДУ/. Твърди се, че кредиторът е изпълнил точно и в срок
задълженията си по договора, като на 27.12.2018г. превежда парична сума от
3000лв на посочената от длъжника М.Б. банкова сметка /*** № 067029970075334 от
същата дата/. Твърди се, че от своя страна
длъжникът поема задължение по ДПК
като го сключва за срок от 24месеца, с месечна вноска по погасителния план в
размер на 335.52лв и падежна дата -всяко 26-то число на месеца. Поддържа,
че длъжникът Б. съгласно чл.4 от ОУ към ДПК дължи
на дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит, предварително
определено в погасителния план, като
задължението възниква за клиента към деня на отпускане на заема и да бъде
разсрочено във времето и да се погасява
в рамките на този погасителен план. Твърди се, че неизпълненото договорно
възнаграждение е в размер на 568.05лв,
начислено до датата на обявяване на
предсрочната изискуемост на задължението по ДПК на 31.07.2019г. По отношение на
сключеното от страните СППДУ се поддържа, че длъжникът дължи
възнаграждение от 3601.44лв и от него
остават да бъдат заплатени 3432.29лв. Предвид на обстоятелството, че по отношение
на претенцията за възнаграждение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги /ПДУ/ е постановен отхвърлителен
диспозитив от първоинстанционния съд и в тази част няма подадена въззивна жалба
от ищеца, то решението на първата инстанция по отношение на тази претенция е
влязло в законна сила, поради което въззивният съд не намира за необходимо с
оглед нуждите на въззивното производство да коментира фактите и обстоятелствата
подробно изложени в исковата молба и касаещи именно тази претенция, след като същата не е предмет на
въззивен контрол. Твърди се още, че при входиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, в същото е посочено с грешна основание, като дружеството
претендира неизпълненото задължение от страна на М.Б. на основание обявена
предсрочна изискуемост на задължението по кредита, като в условията на
евентуалност и в случай че не е настъпила такава, на ищеца да бъдат присъдени
падежиралите вноски до края на устните
състезания. Твърди се, че длъжникът не е
изпълнявал точно поетите с договора
задължения и е направил само една пълна
погасителна вноска и една непълна, последната от които е на дата
28.01.2019г.Твърди се ,че съгласно уговореното и приетото от страните в т.12.3 от ОУ, в случай ,че
кредитополучателят просрочи две или повече последователни месечни вноски в пълен
размер, кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление и
че на 31.07.2019г. ДПК е обявен за предсрочно изискуем от страна на кредитора
„ПРОФИ КРЕДИТ Б.“ ЕООД, като на М.Б. е изпратено уведомително писмо за неговата предсрочна изискуемост.
Твърди се ,че към момента размерът на погасеното
от М.Б. задължение по процесния ДПК е в
общ размер на 437лв, с която сума е
погасила част от номинала по заема от 354.61лв, а сумата от 52.39лв е отнесена
за погасяване на лихвите за забава по кредита по т.12.1 от ОУ. Предвид
изложеното ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ Б.“ ЕООД
поддържа, че М.С. дължи на дружеството кредитор сумата от
6917.81лв, включваща главница от 2917.47лв, договорно възнаграждение в размер
на 568.05лв и възнаграждение за избран и закупен пакет от допълнителни услуги в
размер на 3432.29лв, представляващо
неизплатено парично задължение по договор за потребителски кредит/ДПК/
№**********. Твърди се, че ответникът не
се отказал при желание от негова страна от договора в срок от 14дни без да
посочва причина за това и да дължи обезщетение
съгласно т.7.1.1 от ОУ, а е усвоил кредита, направил е плащания по
заема, като израз на неговото съгласие за
получаване на заема по одобрените параметри, че се е съгласил с цената
на кредита и със сключването на
договора, бил е наясно с общата сума,
която трябва да се върне както и с правото си
да се откаже от договора и от погасяването на кредита. Твърди се, че
поради неизпълнението на договорното
задължение „ПРОФИ КРЕДИТ Б.“ ЕООД е инициирало заповедно производство подавайки
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК пред Велинградски районен съд, по което е образувано ч.гр.д.№1226/ 2019г. като на дружеството е указано
да предяви иск за установяване на вземането си, получено на 10.12.2019г. като
исковата молба е подадена по пощата с дата на пощенското клеймо на 10.01.2020г.
Моли ищецът да се приеме за установено
съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ Б.“ ЕООД срещу длъжника М.С. Б.,
в размер на 6917.81лв, включващо главница от 2917.47лв, договорно
възнаграждение в размер на 568.05лв и възнаграждение за избран и закупен пакет
от допълнителни услуги в размер на
3432.29лв, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението. Претендира присъждане и на разноските.
В срока по
чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата М.С.Б., с вх.№1270 от
09.03.2020г. в който на първо място се поддържа, че исковата претенция е
процесуално недопустима защото е подадена преждевременно и преди да е настъпила
предсрочна изискуемост на кредита, като в случая за същата следва да се прилага
разпоредбата на чл.60 ал.2 от ЗКИ важащ и за небанковите кредитни институции. Позовава
се на съдебна практика и на ТР №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№4/2013г. На
второ място, исковата молба била недопустима поради липса на идентитет между
заповедното и настоящото исково производство, поради което не е налице правен
интерес за ищеца и защото се касаело за различни вземания на ищеца по основание
и по размер. По съществото на спора се излагат доводи за неоснователност на
претенциите по основание и по размер, като предвид характера и естеството на
настоящата въззивната проверка, въззивният съд
разглежда и съобразява фактите и обстоятелствата, относими към ДПК и
конкретно претенциите за главница и договорна лихва тъй като по отношение на
третата претенция е налице влязъл в сила съдебен акт на първоинстанционния съд,
който не е обжалван от заинтересованата страна-ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ Б.“ ЕООД. Счита
ответницата, че не дължи заплащане на договорната лихва от датата за забавяне
понеже не е настъпил падежа на заплащане защото не е налице изрична покана от
ищеца за плащане на сумите като извънпроцесуална предпоставка, поради което
лихвата се дължи от датата на връчване на препис от исковата молба имаща ролята
на покана. На следващо място, договорната лихва била прекалено завишена и е
налице нарушение на чл.9 от ЗЗД и е в противоречие с добрите нрави, с
които в интерес на обществения интерес е
ограничена договорната автономия,
доколкото е налице неморално висок размер на лихвата уговорен в самия
договор и на това основание същата е
нищожна съгласно чл.26 ал.1 от ЗЗД. На следващо място приложения към
исковата молба ДПК и ОУ нямали изискуемото ес съдържание по чл.9, чл.10 и чл.11 от ЗПК като се акцентира на недействителност на договора
поради неспазване на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК поради посочени само абсолютни
стойности на лихвения процент по заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на
заема при липса на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита-кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР
от **.89% в съответствие с чл.19 ал.1
във връзка с §1 т.1 от ДР на ЗПК, като следвало по ясен и разбираем за
потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи и
пряко свързани с кредитното правоотношение, каквото в случая не било налице. По
отношение на посочения фиксиран лихвен
процент по заема както и годишното оскъпяване по заема, не се изяснявало как
тези стойности се съотнасят към ГПР по договора, доколкото ГПР бил величина,
чиито алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика налагаща
изчисляването на разходите по кредита по
начин, различен от законовия било недопустимо. Затова счита, че кредитното правоотношение между страните е
недействително на основание чл.22 във връзка с чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК и не е в състояние да породи присъщите на правна сделка правни последици. Предвид
изложеното, съгласно чл.23 от ЗПК при недействителност длъжникът дължал да възстанови на кредитора чистата
стойност на предоставения финансов ресурс, което водело до неоснователност на
претенцията за възнаграждение по СППДУ. На следващо място се поддържа, че при
отпуснат кредит от 3000лв, длъжникът връщал
4451.04лв или горница от 1451.04лв представляваща 48.37% от отпускания
заем, които норми били завишени и противоречащи на чл.26 от ЗЗД и се
квалифицират като заобикалящи и противоречащи на закона. На следващо място,
годишният лихвен процент от 41.17% бил прекалено висок в сравнение с годишния
лихвен процент приет от БНБ за 2018г.-10.03% към 01.12.2018г., което не
отговаряло на основната функция която
има и се превръща във вид на санкция към заемополучателя. На следващо място е направено
възражение за недействителност на договора като противоречащ на чл.22 от ЗПК и
неотговарящ на чл.11 ал.1 т.6; т.9; т.10; т.11; т.12; т.13; т.15;т.16;
т.20,като се акцентира, че информацията в Раздел VI относно броя и размера на погасителните
вноски, ГПР и ГЛП е най-обща и не отговаря на изискването да е разбираема и
недвусмислена и с нея не се конкретизира какво точно се включва в размера на месечната вноска като части от главницата
и лихвата; че липсва посочване на лихвен
процент, дължим при просрочие ;липсва предупреждение за последиците при
просрочие на вноските; липсва отбелязване на наличие или липса на право на
отказ на потребителя от договора, поради което договорът бил недействителен по чл.22
от ЗПК. На девето място, ответницата излага доводи за наличие на неравноправни
клаузи в ДПК по отношение на договорната лихва и на клаузата за закупен пакет
допълнителни услуги и като такива били нищожни
по чл.146 ал.1 от ЗЗП тъй като не са уговорени индивидуално, особено в
случаите на договор при общи условия и че в ДПК не се конкретизира какво точно
се включва в размера на „двуседмичната“ вноска/вероятно се има в предвид
месечната погасителна вноска, съгласно съдържанието на ДПК и погасителния план/
като части от главница и лихвата, липсва погасителен план, подписан от
заемополучателя; липсва информация за възможностите за промяна на лихвения
процент и начина на определянето му и че такава информация липсва и в ОУ. Навежда
в тази връзка извода, че липсва
индивидуално договаряне на процесните договорни клаузи и че определените условия
в договора са индивидуално уговорени, което доказване било в тежест на
търговеца. Позовавайки се на разпоредбата на чл.143 ал.1 от ЗЗП относно
неравноправния характер на клауза в договора, на чл.4, §1 от Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори и чл.9 от ЗЗД, се поддържа, че към датата на сключване
на договора за заем липсват императивни разпоредби на закона по отношение на
размера на договорната лихва, като предвид по-слабата икономически в правоотношението
страна-потребителят, следвало да се приеме , че максималния размер на лихва
било възнаградителна или за забава е ограничен и че при преценката на съответствието
на спорната договорна клауза с добрите нрави, следвало да се вземе в предвид
съотношението между уговорения в нея размер на възнаградителната лихва, договорната
и законната лихва, като размерът на последната към датата на сключване на
договора е от 10.02%, тоест твърди се, че уговорената с ДПК възнаградителна и
договорна лихва е повече от трикратно по-висок размер на законната лихва.
Изложени са подробни доводи и за неравноправна клауза по отношение клаузата за
заплащане на допълнителен пакет услуги, които не се обсъждат тъй като не са предмет на въззивната проверка. На
следващо място /пункт 11/ ответникът поддържа, че съдът е длъжен служебно да
следи за нищожност на договорите, попадащи под регламентацията на ЗПК, като се
повтарят разпоредбите относими към императивното съдържание на което следва да
отговаря ДПК-чл.10, чл.11 ал.1-ал.2, като се поддържа, че в случая изискването за форма по чл.10 ал.1 от ЗПК не
е налице тъй като е със шрифт по-малък от 12;
по чл.11, ал.1 т.9 посочен фиксиран лихвен процент без посочени
условията за прилагане на лихвения процент; по т.10 – посочени ГПР и обща
дължима сума от потребителя без посочени взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на ГПР по определения в
Приложение №1 от ЗПК начин. На 12 място е направено възражение за прекомерност на разноските. На следващо място
се твърди за липса на настъпила
предсрочна изискуемост на кредита в съответствие с постановките на ТР №4 от
18.06.2014г. на ВКС по т.д.№4/2013г. на ВКС поради недовеждането му до знанието
на длъжника по предвидения за това ред, и че в случая е направен само неуспешен
опит да се уведоми длъжника. В тази връзка са коментирани и разпоредби от
Закона за пощенските услуги във връзка с доставката на пощенските пратки и
пощенски колети и доколкото длъжникът не е бил уведомен с писма с обратни
разписки гарантиращи личното връчване на получателя или на неговия пълномощник
и че няма как с оглед разпоредбите на ЗПУ препоръчано писмо с известие за
доставка да бъде върнато като непотърсено. На последно място се оспорва размера на дължимата сума по
исковата молба, като се признава ,че по кредита е извършено от ответника само
посоченото в исковата молба плащане от 437лв ,но че същото неправилно е
разпределено по отделните дължими пера
по кредита. Моли да се прогласи договора за нищожен или да се прогласят за
такива негови отделни клаузи.
Пазарджишкият
окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:
Установява
се от доказателствата по делото ,че въз основа на отправено до кредитора „Профи
Кредит Б.“ ЕООД писмено искане за отпускане на потребителски кредит „Профи
Кредит Стандарт“ №********от
ответницата М.С.Б. ***, и
подписано от последната, с параметри на кредита-сума на кредита -3000лв;срок на
кредита 24месеца; размер на месечна вноска от 335.542лв и дата на погасяване
26-то число на месеца, и цел на
кредита-разноски по дома/ремонт и изплащане на стоки и попълнен Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, съдържащ основните и съществени параметри на искания
кредит като размер на кредита-3000лв; условия за усвояване-по банкова сметка ***;
срок на договора-24месеца; указания за размера, броя, периодичността и датите
на погасителните вноски-24 месечни вноски, всяка от 185.46лв, при разсрочени лихви по кредита; общата
дължима сума по кредита, която следва да
се заплати-4451.04лв, като кредита се предоставя без обезпечение, при разходи- фиксиран ГПР-**.89; лихвен процент на кредита от
41.17%; с разходи, дължими при просрочени плащания-лихва за забава върху
просрочената вноска в размер на законната лихва и други такси по Тарифа,
държавни такси , адвокатски хонорари, възнаграждения за съдебен изпълнител и
други, както и други важни условия по договора за кредит-право на отказ от сключения
договор в срок от 14 календарни дни; право на предсрочно погасяване на кредита;
обезщетение при предсрочно погасяване на кредита в размер на 1% при предсрочно
погасена сума от кредита за оставащ период от договора, по-голям от 1г. и 0.5%
при оставащ период по-малък от 1г.;извършване на справки за оценка на
кредитоспособността на потребителя в ЦКР и други база данни и право на
екземпляр по образеца на договора за кредит от 22.12.2018г., е сключен на
същата дата 22.12.2018г. ДПК „Профи Кредит Стандарт“, с номер съвпадащ с номера
на искането за кредит, при същите параметри- сума по кредита-3000лв, срок на
кредита 24 месеца; размер на вноската по кредита-185.46лв, ГПР-**.89%,
ГЛП-41.17%, лихвен процент на ден-0.11%; дължима сума по кредита 4451.04лв; възнаграждение
по избран и закупен пакет от допълнителни услуги /ПДУ/-3601.44лв; размер на
вноската по закупения пакет- 150.06лв; общо задължение по кредита и по
ПДУ-8052.48лв; общ размер на вноска-335.52лв; дата на погасяване-26 число на
месеца. Към ДПК са приложени и Общите условия на „ПРОФИ КРЕДИТ Б.“ ЕООД към
ДПК, в които подробно е описана процедурата по сключване и отпускане на
кредита- представяне на потребителя на образец на искане за отпускане на
потребителски кредит, попълването му от потребителя с право на избор да
избере дата на погасителните си вноски; въз
основа на подадено и подписано искане и изпълнени условията съгласно вътрешни
правила на кредитора, същият отпуска на потребителя парични средства и предоставя
на потребителя за подпис ДПК, ОУ и
приложенията като погасителен план, СППДУ и други. В ОУ е посочено, че
кредиторът има право на договорно
възнаграждение /годишен лихвен процент / за ползвания кредит, определен в ДПК,
а общия му размер е предварително определен в погасителния план на база
лихвения процент по ДПК, като лихвата по кредита се изчислява върху усвоената и
непогасена главница за периода за ползване
на кредита и започва да тече от датата на усвояване на кредита/т.4.1-т.4.2/.
За ГПР /т.5.2/ е посочено, че при първоначалното изчисляване на ГПР по ДПК се
отчитат общите положения по Приложение №1 от ЗПК както и следните
допълнителни допускания съгласно ЗПК-/т.5.2.1/-
ДПК е валиден за срока за който е сключен, и кредиторът и кредитополучателят са
задължени да изпълняват своите задължения в съответствие с условията и
сроковете в него, и т.5.2.2-първоначалното изчисление на ГПР се прави като
се приеме, че лихвата и другите разходи
са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичането
на срока на ДПК, тоест приема се между страните, че ГПР и разходите са
константна и непроменяща се за срока на действие на договора величина. По
отношение на погасяване на ДПК /т.6/ е посочено ,че предоставените парични
средства плюс дължимото възнаграждение по закупения ПДУ се връщат на равни месечни
вноски съобразно разпоредбите на ДПК и
на погасителния план, неразделна част от него, по избран от потребителя
начин-по банкова сметка ***, в брой или директен дебит; че при постъпване на сума /т.6.4/ от потребителя
недостатъчна за погасяване на текущото задължение се погасяват в поредността
писмено заявена от потребителя, а
при липса на такава, се погасяват задълженията за разноски и такси; лихва за
забава, неустойки, обезщетения по ДПК и ОУ, възнаграждение за закупен ПДУ, които
се погасяват преди главницата. В т.7 на
ОУ е предвидено право на отказ от ДПК от страна на потребителя в срок от 14 дни
от датата на сключването му без да дължи обезщетение или неустойка и без да
посочва причина, като върне по сметката на кредитора сумата, която е получил и
да заплати лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на средствата
по ДПК до датата на връщане на главницата, като плащанията следва да се
извършат в срок от 30дни от изпращането на писмено уведомление/известие/ до
кредитора за упражняване на правото си на отказ. В т.7.2 е предвидено право на
потребителя предсрочно да погаси кредита като погаси остатъка от непогасената главница и всички
задължения по погасителния план с настъпил падеж, включително и
възнаграждението по ПДУ и всички дължими към момента на предсрочното погасяване
лихви, такси и неустойки . Предвидено е, че при предсрочно погасяване на
кредита, кредиторът има право извън случаите на чл.32 ал.3 от ЗПК на
обезщетение за евентуалните разходи пряко свързани с предсрочното погасяване на
кредита, като обезщетението е в размер на
1% от предсрочно погасената сума по кредита при оставащ период по-голям
от 1 г. и 0.5%-когато е по-малък от 1г.,като кредиторът има право и на по-голямо
обезщетени при претърпяна загуба от
предсрочно погасяване на кредита. В т.12 .Санкции . Предсрочна изискуемост от
ОУ, е предвидено, че при просрочени от потребителя плащане на месечна вноска, кредиторът има право да
начислява лихва за забава в размер на ОЛП +10% годишно, начислена за всеки ден
забава върху размера на просроченото плащане, като лихвата за забава става
изискуема към датата на начисляването й.
По отношение на настъпването на предсрочната изискуемост е предвидено
кредиторът да я обявява с писмено
уведомление при настъпване на някое от следните обстоятелства, между които и в хипотеза когато -потребителят просрочи
две или повече последователни месечни
вноски в пълен размер при възможност в тази хипотеза за постигане на
допълнителна договореност и различен начин на уреждане на отношенията /т.12.3.1/.
По отношение известяването и връчването
на кореспонденция на потребителя е предвидено,
че единствено адресът за кореспонденция на
потребителя, посочен в ДПК в т.III да се използва за изпращане
на договора и другата документация както и различните известия, уведомления,
инструкции и други ,като изпращането може да е по факс, електронна поща, телефон. Предвидени са в ОУ и клаузи по изменение
на ОУ за което кредиторът поема задължение да уведоми потребителя в седемдневен срок с възможност
потребителят да се откаже от договора като заплати на кредитора остатъчната
непогасена главница и останалите към този момент задължения с настъпил падеж,
както и клаузи за плащане от потребителя
на такси за извършени от кредитора услуги по Тарифа с право на кредитора на
обезщетение за всички разноски, свързани
с действията по извънсъдебно или съдебно събиране на просрочен дълг. Предвидено
е и съгласие на потребителя за правото на кредитора да цедира вземането си на трети лица. Към ДПК е приложена като неразделна част и
погасителен план, също подписан от потребителя М.Б., съгласно който същата дължи общо 24 месечни погасителни
вноски по кредита и по закупени пакет допълнителни услуги, всяка дължима на
26-то число на месеца, като първата погасителна вноска е на дата 26.01.2019г.,
а последната -24 вноска на 26.12.2020г. , като общият месечен размер на
вноската е еднакъв-по 335.52лв, като в табличен вид са посочени отделните пера
от които е формирана месечната вноска, а именно
размер на главницата, размер на договорната лихва и размер на вноската но закупен пакет от
допълнителни услуги. От тези три компонента постоянен по размер е компонента
вноска по закупен пакет от допълнителни услуги който е с еднаква величина-от по
150.06лв месечно, като по отношение на главница и на лихвата е характерно
трайни и постоянно повишаване на размера на погасяваната месечна главница ,
включена в отделните месечни вноски, която започва от 82.53лв /за първата вноска/ и достига 179.44лв при
последната вноска, като при договорната лихва тенденцията е обратна- в първата
вноска е от 102.93лв, а последната е от 6.02лв. Следва да се отбележи, че
всички страници от документите по ДПК и приложенията по него, както и ОУ, и СЕФ са двустранно подписани както от
кредитора така и от потребителя М.Б..
Установява се, че до
потребителя е изпратено уведомително писмо
от дата 07.08.2019г., с което потребителя се уведомява от кредитора , че
поради неизпълнение на задълженията от страна на потребителя кредиторът обявява
кредита за предсрочно изискуем, като
общо дължимата от потребителя сума по договора е от 7458.95лв, формирана от 6917.81лв задължение
по договора, такси по тарифата от 500лв и лихви за забава от 41.14лв, като потребителят
се кани за изплати изцяло сумата или
евентуално уреждане на отношенията чрез други способи, като липсват каквито и
да било данни писмото да е надлежно изпратено и връчено на потребителя преди
иницииране на заповедното производство пред Велинградски районен съд на
22.11.2019г. по някой от способите и начините посочени в Общите условия към
ДПК. Установява се, че отпуснатия кредит е усвоен от потребителя на дата 27.12.2018г.
чрез банковата си сметка в „Банка ДСК“.
По
делото е допуснато и изслушано заключение по назначена съдебно-счетоводна експертиза,
изготвено от експерта Димитър Т., което въззвиният съд възприема изцяло като
обективно, обосновано ,компетентно изготвено и неоспорено от страните и от
което се установява ,че общото задължение по кредита и по пакета допълнителни
услуги, е в размер на 8052.41лв, формиран от сума по кредита от 3000лв, годишен
лихвен процент от **.89%, сума на договорната лихва от 1451.04лв; месечна
погасителна вноска по кредита от 185.46лв, закупен ПДУ-3601.44лв, месечна
погасителна вноска от 150.06лв и обща месечна вноска по погасителния план от
335.52лв. Установено е още, че
потребителят М.Б. е направила две погасителни вноски в размер на 437лв,
от които сумата от 337лв на дата 28.01.2019г. и
още 100лв на 18.06.2019г., с които са погасени /с първата вноска/-главница
от 82.53лв и платена договорна лихва от 102.93лв, платена вноска по ПДУ-150.06лв, и остатък от вноската
от 1.48лв, а с втората вноска от 18.06.2019г.
от 100лв и остатъка от 1.48лв е
погасена лихва за просрочие до 18.06.-частично
52.39лв от общо начислени 93.53лв, такси по тарифата за услуги-30лв и
платена вноска ПДУ от 19.09лв. Експертът
е установил, че погасяването на кредита е преустановено на 28.02.2019г., като е настъпила предсрочна изискуемост на кредита на
31.07.2019г., като размерът на непогасената част от главница след плащането от 28.01.2019г. е от 2927.47лв, а размера на непогасената част от договорната лихва
след извършеното погасяване от
28.01.2019г. е от 568.05лв, а възнаграждението по ПДУ е в размер на 3432.29лв.
Установява се още, че на 25.11.2019г. ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ Б.“ ЕООД в качеството си на заявител е инициирал
заповедно производство пред Велинградски районен съд /ч.гр.д.№1226/2019г./ с
искане да бъде издадена заповед за изпълнение за парично задължение по чл.410
от ГПК срещу длъжника М.С.Б. ***, за парично вземане от 6958.95лв, включващо
неплатена главница в размер на
2917.47лв; неплатено договорно възнаграждение в размер на 568.05лв, дължимо за
периода от 26.02.2019г. до 31.07.2019г.,
неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на
3432.29лв, лихва за забава от 41.14лв от 27.01.2019г. до 08.05.2019г. ведно със законната
лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането. Посочено е в заявлението, че вземането
произтича от неизпълнено задължение по ДПК №********от 22.12.2018г., а като
обстоятелства, от което произтича вземането, в т.12 от заявлението дружеството
заявител е посочило направено искане от страна кредитополучателя М.Б. до „ПРОФИ
КРЕДИТ Б.“ ЕООД за отпускане на кредит със зададени параметри, при
предварително предоставена на длъжника преддоговорна информация под формата на
СЕФ и допълнително направени разяснения, за да прецени доколко предлаганите
продукти съответстват на възможностите му и на неговото финансово състояние; че
след одобряване отпускането на кредита от страна на заявителя по така заявените
параметри от потребителя, между страните
е сключен ДПК, подписан при общи
условия, неразделна част от договора, приети от клиента с декларация, че е
запознат със съдържанието им, няма забележки, приема ги и се задължава да ги
спазва; че след сключването на договора кредиторът изпълнява задължението си като
превежда в срок заемната сума по посочената от длъжника банкова сметка; ***рне
договорената като общо задължение сума за срок от 24месеца,/посочен е в
заявлението срок от 8 месеца, което е техническа грешка/, с месечна вноска по погасителен план от 335.52лв с
падежна дата -всяко 26 число на месеца. Допълнено е още, че съгласно Общите условия към ДПК длъжникът
дължи на дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит,
предварително определено в договора, възникнало към деня на отпускане на
кредита, разсрочено във времето и погасявано в рамките на погасителния план, в
размер на 568.05лв. Изложени са обстоятелства и за сключено между страните СППДУ, които са неотносими към предмета на
спора предвид обхвата на въззивната проверка ограничена от изложеното във
въззивната жалба на кредитора. На последно място е посочено, че М.Б. не е изпълнила задължението си по ДПК, като е направила 1 погасителна вноска и е изпаднала в забава
съгласно погасителния план на 27.01.2019г. и за периода до 08.05.2019г. дължи
мораторна лихва в остатъчен размер от
41.14лв при изтекъл погасителен план на дата 31.07.2019г. .Допълва, че кредитът
е изискуем в пълен размер при настъпила
последна погасителна вноска на
31.07.2019г., като е останало
задължението на клиента да заплати всички дължими суми както следва- неплатена
главница от 2917.47лв; неплатено договорно задължение от 568.05лв, дължимо за периода 26.02.2019г. до
31.07. 2019г.; неплатено възнаграждение за закупен ПДУ от 3432лв и лихва за
забава от 41.14лв за периода от 27.01.2019г./дата на изпадане в забава/ до
08.05.2019г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението, както и
разноски в заповедното производство-139.18лв -държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение от 150лв. Искането на заявителя е уважено в пълен размер от заповедният
съд, който е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№630 от 26.11.2019г., като единствено е редуциран размера на юрисконсулското
възнаграждение и е уважен за сумата от 50лв. Заповедта е връчена на длъжника на
дата 28.11.2019г., и от последния по
реда на чл.414 от ГПК и в срок е подадено възражение, че не дължи
изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение на 02.12.2019г.-
с вх.№6242; заявителят е уведомен за подаденото възражение на 10.12.2019г. и на
10.01.2020г. по пощата е депозирана в съда искова молба по чл.422 ал.1 от ГПК
за установяване на вземането си за което ищецът е уведомил и заповедния съд.
Тази
фактическа обстановка възприе съдът.
Обжалваното
решение е изцяло валидно и допустимо в обжалваната му част.
Постановено е
от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност,
по предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес за ищеца
за установи, че в негова полза съществува парично вземане по процесния ДПК
формирано от непогасена главница и договорна лихва от страна кредитополучателя /потребителя/
в посочените в исковата молба размери, предвид постъпилото в срок възражение от
длъжника М.Б. по чл.414 от ГПК. Неоснователно е възражението, че с исковата
молба се претендира друго вземане на кредитора различно от заявеното в
заповедното производство. Налице е пълен идентитет между основните и съществени
факти и обстоятелства въз основа на които се основава исковата претенция. Касае
се за неизпълнение на сключен договор за
потребителски кредит от страна на потребителя да възстанови на кредитора
уговорените в договора и дължими суми по основание и по размер. Въпросът дали е
изтекъл крайния срок на договора или се касае за настъпила предсрочна
изискуемост е фактически и в зависимост от това което от двете обстоятелства е
налице, се преценява основателността респективно неоснователността на
претенцията, доколкото законът допуска при твърдяна от кредитора, но реално
ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита, на признаване от съда и
уважаване подлежат всички падежирали
месечни погасителни вноски, формирани от главница и от лихва към момента на
приключване на устните състезания. Съгласно тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по т. д. №
8/2017 г., ОСГТК допустимо е предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск
за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит, приложим и за
ДПК с небанкова финансова институция, поради предсрочна изискуемост да бъде
уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е
била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ, защото предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск за
установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на
формиране на силата на присъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не
е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, приложимо на общо
основание и в производството по чл.410 от ГПК /т.1/. Освен това съгласно т.2 от
същото ТР разграничението
на вноските с настъпил и ненастъпил падеж в заявлението за издаване на заповед
за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, респективно
чл.410 от ГПК и в исковата молба по чл.422 ал.1 от ГП, не е условие за
редовност на исковата молба и за уважаване на иска по реда на чл.422 ал.1
от ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит
поради предсрочна изискуемост, когато тя не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението.Приложимостта на разпоредбите относно предсрочната
изискуемост и по кредити отпуснати от небанкова кредитна институция се обяснява и с факта ,че кредитополучатели
по договорите са потребителите, които са икономически по-слабата страна в
отношенията с кредиторите и спрямо тях е налице засилена законова защита,
предвидена по ЗПК и ЗЗП и в ЗКИ за да
гарантира в пълен обем правата им като потребители по тези договори.
Следователно няма основание
за приемане, че предявеният иск е недопустим поради липса на интерес или като
преждевременно предявен поради ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита, което
да води до обезсилване на постановеното обжалвано решение и до прекратяване на
производството съгласно чл.270 ал.3 изречение Първо от ГПК.
По същество
първоинстанционното решение в обжалваната му част е неправилно.
Въззивната инстанция
споделя мотивите на исковия Велинградски районен съд изложени към решението за
ненастъпила предсрочна изискуемост на вземането на кредитора поради липса на
надлежно уведомяване на потребителя за нейното обявяване и настъпване от страна
на кредитора чрез изпращане и получаване от потребителя на писмено уведомление
в тази връзка преди да се инициира заповедно производство. В тази връзка
съдебната практика е еднозначна и същата приема, че задължение за уведомяване на
потребителя за настъпването на предсрочна изискуемост на кредита съществува за всички кредитни институции,
независимо дали са банки или не, в хипотезите когато се касае за отпускане на
кредит за потребител от финансова институция съгласно чл.3 ал.1 т.3 от Закона
за кредитните институции който определя, че
финансова институция е лице, различно от кредитна институция и
инвестиционен посредник, чиято основна дейност е извършване на една или повече
от дейностите-отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства, тоест този ред
за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита е универсален и важим за всички финансови кредитни
институции по договори, по които кредитополучател е физическо лице, имащо
качеството на потребител по смисъла на §13 т.1 от Допълнителните разпоредби на
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, според който „потребител“ е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна
по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност. Нещо повече, липсата на настъпила предсрочна изискуемост
не е основание за отхвърляне на иска по чл.422 от ГПК доколкото предмет на
претенцията следва да бъде и да се разгледат онези незаплатени погасителни
вноски с настъпил падеж към момента на приключване на производството в
съответната съдебна инстанция.
В
конкретния случай и в съответствие с
чл.235 ал.3 от ГПК съдът е длъжен да
вземе предвид и фактите, настъпили след
предявяване на иска, които са от значение за спорното право, тоест ,че към
момента на постановяване на съдебното решение е налице изтекъл краен срок на
действие на договора за потребителски кредит №********от 22.12.2018г., като
предвид срока на действие на договора от 24месеца и приложения и подписан от
потребителя погасителен план, последната погасителна вноска е платима на дата
26.12.2020г., тоест и тази последна дължима месечна вноска е с настъпил падеж
за плащане. Следователно за ищеца е налице правен интерес да иска присъждане и
на всички непогасени месечни погасителни
вноски до края на срока на действие на договора предвид настъпилата за всички
тях съответна падежна дата по погасителния план. В този смисъл исковата
претенция за непогасената и незаплатена
главница от 2917.47лв и за дължимата
незаплатена възнаградителна лихва от 568.05.лв
претендирана само за част от
действието на срока на договора, а именно за периода 26.02.2019г. до 31.07.2019г. , са
основателни в съответен размер.
Неоснователни
са доводите на потребителя-ответницата М.Б. изложени в отговора на въззивната жалба
относно недължимост на заявените искови претенции от кредитора „ПРОФИ КРЕДИТ Б.“ ЕООД поради
ненастъпила предсрочна изискуемост и
евентуално по отношение на падежираните и неплатени месечни вноски. Както се
посочи и в двата случая се касае за
неизпълнение от
потребител-кредитополучател на сключен ДПК изразяващо се в незаплатени месечни
погасителни вноски. Дали тези неплатени месечни вноски се претендират на
основание настъпила предсрочна изискуемост или на основание изтекъл краен срок
на действие на договора, има единствено
значение относно определяне размера на задължението, но не и че поради ненастъпила предсрочна изискуемост до датата
на подаване на заявлението в заповедния
съд, потребителя се освобождава от отговорност да заплати тези суми. И в двата
случая се касае за неизпълнение на договорни задължения от потребителя, което е
и основанието на претенцията на кредитора-ищец. Претенциите са основателни в
съответен размер в зависимост от съществуването на задължението такова какво е
към момента на постановяване на настоящото въззивно решение.
При извършената служебна проверка по действителността на ДПК и на
приложенията към него и на ОУ съдът не констатира наличие на неравноправни
клаузи или на клаузи, водещи до недействителност на договора, нито такива които
да противоречат на добрите нрави или да са в противоречие със закона или да го
заобикалят.
Независимо, че договора е сключен при общи условия, от приетите по делото
доказателства се установява по несъмнен начин, че всички клаузи на договора са
индивидуално уговорени, като потребителят е имал възможност непосредствено да
влияе върху тях още от началния етап на процедурата по сключване на ДПК, като
именно потребителят е този който е определил и задал параметрите, при които да му бъде отпуснат
кредит като размер, срок на кредита,
размер на всяка месечна погасителна вноска, определил е и датата от месеца
за погасяване на вноската. Въз
основа на така отправеното искане, кредиторът е изготвил СЕФ, в който е
въпроизведена цялата изискуема преддоговорна информация за кредита, който
предстои да се сключи, съдържаща
основните параметри -размер на кредита, размера на ГПР, размер на възнаградителната
лихва, право на предсрочно погасяване на кредита , право на отказ от кредита,
общо дължима сума по кредита и други. Потребителят надлежно се е запознал със
СЕФ за което е положил и подпис под него, израз и
на съгласието му да сключи ДПК при така посочените условия. Подписан е коректно
от потребителя и самиа ДПК, в който напълно са възпроизведени параметрите на кредита, определени от
потребителя в писменото му искане и
възпроизведени след това и в СЕФ. Като неразделна част от договора са и подписаните
от потребителя и ОУ както е погасителен план. В този смисъл следва да се
приеме, че е налице индивидуално договаряне на параметрите на ДПК и на другите
условия по него между кредитодателя „ПРОФИ КРЕДИТ Б.“ ЕООД и потребителя по
договора М.Б..
Съдържанието
на ДПК напълно съответства на разпоредбите на ЗЗПК и на ЗЗП. В договора по ясен и разбираем начин са посочени всички
негови клаузи, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка
от страните по договора /чл.10 ал.1 от ЗПК/. Датата и мястото на
сключването му са посочени в договора-гр.С., на 22.12.2018г. ,съгласно
изложеното по-горе-чл.11 ал.1 т.1. от ЗПК; вида на предоставения кредит
е потребителски кредит с кредитен продукт „Профи Кредит Стандарт“ /т.2/;
лични данни на потребителя и данни за кредитора търговец по т.3 и т.4; т.6-срока
на договора за кредит-24месеца или до 26.12.2020г. /виж и погасителния план/; общ размер на
кредита -3000лв и условия за усвояването му /т.7/-т.3.5 от ОУ-с превод
по банкова сметка ***; т.8 от ал.1 на чл.11 от ЗПК е неприложима тъй
като с конкретния ДПК не се предлагат
стоки или услуги; лихвен процент по кредита /т.9/-41.17%, /виж
ДПК/;условията за прилагането му /т.4 на ОУ/-за ползването на кредита кредитополучателят дължи на кредитора годишна лихва, чийто процент е определен
в точка VI ДПК-годишен лихвен процент -41.17% и лихвен процент на ден-0.11%; Няма предвидени в договора индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако
при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти, доколкото в
случая се касае за анюитетни /постоянни
по размер/ месечни погасителни вноски с равен /еднакъв/ общ размер на всяка,
при непроменящ се /фиксиран/ лихвен процент по кредита от 41.17% за целия срок на договора; т.9а -методиката за изчисляване на референтния лихвен
процент съгласно чл.33а, е неприложима тъй като годишния лихвен
процент не е уговорен в ДПК като референтен, а е постоянен и непроменен до края
на действие на договора; т.10-Годишен процент на разходите-**.89% и
общата сума, дължима от потребителя по ДПК/4451.04лв без ПДУ и 8052.48лв с ПДУ-виж
т. VI- към ДПК-т.10 на
чл.11 от ЗПК/, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в т.5
от ОУ начин -т.5.2.1 и т.5.2.2; т.11- условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването/т.6 от ОУ-Погасяване на кредита -на равни
месечни вноски в размер и срокове съгласно погасителния план, неразделна част
от ДПК по посочената банкова сметка ***,
възможност за предсрочно погасяване на кредита -т.7.2 от ОУ, право на отказ от
договора и предвидена предсрочна
изискуемост-т.7.1 и т.12.3 от ОУ; погасителен план, съдържащ изцяло
изискуемата се по закон информация по т.11, включително и размер/185.46лв
само за вноската по кредита/, брой-24, периодичност-ежемесечно /24месеца/ и дата
на плащане- 26-то число на съответния месец, като по отношение на
последователност на разпределение на вноските, между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването тази
разпоредба е неприложима тъй като няма предвидени в ДПК и в ОУ различни лихвени
проценти по погасяването; чл.11
ал.1 т.12 от ЗПК-информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно,
във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания- т.7.3.1 от
ОУ; Погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи. Законово
предвидената информация за потребителя по т.12 е включена и съответства на клаузите в т.4 и т.5, т.6 и т.7 на ОУ, които
условия и разпоредби са възпроизведени в
ОУ, като Приложеният погасителен план включва 24месечни погасителни анюитетни
вноски, с падеж-26-то число на месеца, всяка една от които е формирана от
конкретен размер от главницата и конкретен размер от договорната лихва, като е
посочена и сумарната месечна сума по вноската подлежаща на плащане от кредитополучателя, която е непроменена
за целия срок на договора. Характерно е за погасителния план, че ежемесечния
размер на погасяваната главницата
прогресивно нараства за сметка на прогресивното намаляване размера на вноската
за лихвата, като в резултат на тези данни без затруднения всеки потребител би
могъл да изчисли какви биха били остатъчните стойности от непогасената главница,
цялата от 3000лв и от договорната лихва, цялата от 1451.04лв, след всяко
поредно месечно погашение/плащане/. Погасителният план както и договора не
съдържат други месечни плащания за други разходи по кредита,/ освен
възнаграждението по пакета допълнителни услуги/, както и условия когато лихвеният процент не е фиксиран или когато
допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в
погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е
валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните
разходи съгласно договора за кредит, тъй като такива не са предвидени; т.13
е неприложима за този вид договори ДПК; т.15.-лихвеният
процент, който се прилага при просрочени плащания, изчислен към момента на
сключване на договора за кредит-посочено в т.12 на ОУ-Санкции.Предсрочна
изискуемост-лихва за забава равна на ОЛП
плюс 10% годишно, изчислена за всеки ден забава върху размера на просроченото плащане, съответстващо на
чл.33 ал.2 във връзка с ал.1 от ЗПК, която разпоредба е императивна и
изключение от нея няма предвидено; т.16-предупреждение за последиците за
потребителя при просрочие на вноските-т.12.1-т.12.5 от ОУ; т.20.
-наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в
който това право може да бъде упражнено, съответства на т.7.1 от ОУ -отказ от
договора в срок от 14дни от датата на сключване на договора, за което не дължи
обезщетение или неустойка и без да посочва причина за това,/т.7.1.1./; другите
условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на
потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29 ал.4 и ал.6 от ЗПК, както и за размера на
лихвения процент на ден /връща главницата и лихвата, начислена за
периода от датата на усвояване на главницата по договора до датата на връщане на главницата на база лихвата в уговорения в договора годишен
лихвен процент-в случая 41.17%-т.7.1.3 от ОУ и т.6 от ДПК/; чл.11 ал.2 от ЗПК-Общите условия са неразделна част от
договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по
договора, като тази разпоредба също е спазена предвид сключването на договора и
двустранно подписаните и от потребителя ОУ и приложения, включително и
погасителния план.
Неприложими са за този
вид договори разпоредбите на чл.12 от ЗПК, които касаят сключване на Договор
за потребителски кредит, при който кредитът се предоставя под формата на
овърдрафт, каквато характеристика настоящия ДПК няма.
Следва
да се отбележи още, че на потребителя е
била предоставена коректно и това не се оспорва от последния цялата необходима
по закон преддоговорна информация под формата на СЕФ, който съдържа основните
клаузи, условия и характеристики на ДПК,
с посочване на вида на кредита /потребителски кредит/, общ размер на
кредита /3000лв/, условия за усвояване;
срок на договора 24месеца; указания за размера, броя, периодичност и дати на
погасителните вноски, общата сума, която
следва да се заплати, договорен лихвен процент и ГПР като са възпроизведени
всички данни в ДПК и погасителния план, ведно
с посочване на дължимо обезщетение за забава
при просрочване на вноски, измеримо със законната лихва, право на
предсрочно погасяване, право на екземпляр от договора; право на отказ от
договора и реда за упражняването му, приложими закони във връзка със
сключването на ДПК; приложимо право и
език, право на жалби; че така попълнения СЕФ е предоставен на потребителя
заедно с ОУ преди сключването на ДПК като липсват данни тази информация да е
била ревизирана от потребителя, да са били променени условията на договора,
респективно ревизирани общите условия, приложими за конкретния договор. В
същност потребителят М.Б. без възражения и оспорвания е приела изцяло предоставената му информация, съгласила се е
с посочените в договора параметри и е подписала договора както и ОУ и
погасителния план, в резултат на което от кредитора му е била преведена и
усвоена от последната процесната кредитна сума от 3000лв, съгласно условията на
договора. Твърдения за обратното няма ангажирани и заявени от потребителя и
поддържани в хода на исковото
производство, както и пред въззивната инстанция.
Освен
доводите на въззивната инстанция изложени по-горе при обсъждане на съдържанието на ДПК и съответствието
му със ЗЗП, ЗПК и ЗЗД, както и частичното
възприемане на доводите развити от първоинстанционния съд към обжалваното
решение при условията на чл.272 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд намира за
нужно да допълни и следното:
Погасителният
план който е неразделна част от Приложение №1 към процесния ДПК има изискуемото
се по закон съдържание, с посочени брой на погасителни вноски, размер на всяка
една от тях, от какви компоненти е съставена -части от главницата и от
договорната лихва, но дори да нямаше изготвен и приложен погасителен план, това
не води до недействителност на договора
на основание чл.22 във връзка с чл.11 ал.1 т.11 и 12 от ЗПК. По въпроса за погасителния план следва да се отбележи и
това, че той не представлява задължителен атрибут от договора за потребителски
кредит и неговото наличие не е задължително в каквато връзка са и постановките
по решение на СЕС /Съда на Европейския съюз от 09.11.2016г. по отправено
преюдициално запитване по дело С-42/15 ,
Home Credit Slovakia a. s. срещу Klara Biroova, съгласно което чл.10,
параграф 2,букви „з“ и „и“ от Директива 2008/48 на Европейския парламент и
на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87 /102/ ЕИО на
Съвета, следва да се тълкува в смисъл, че срочният договор за кредит,
предвиждащ погасяването на главницата чрез последователни вноски, не трябва да
се уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната
вноска е предназначена за погасяването на тази главница и че тези разпоредби
тълкувани във връзка с чл. 22 параграф 1 от тази Директива, не допускат
държавата членка да предвижда такова изискване в националната си правна уредба.
На още по-голямо основание не следва да има изискване за уточняване каква част
от съответната вноска е предназначена за погасяване на възнаградителната лихва
и на другите разходи. Още повече, че се касае за фиксиран лихвен процент важим
за целия период на действие на договора и се касае за постоянна и непроменлива
компонента. Както се посочи размерът на възнаградителната лихва и главницата е лесно
установим чрез елементарни математически пресмятания, доколкото месечната
погасителна вноска се състои само и единствено от два параметъра-
главница и договорна лихва. Други разходи няма включени и такива нито се сочат
от кредитора, нито се твърдят от потребителя по същество. Договореният лихвен
процент се прилага по един и същ начин по време на действие на договора
доколкото се касае както се посочи за фиксиран /непроменяем/ лихвен процент от 41.17%
за разлика от случаите на референтния лихвен процент, за който са относими
останалите условия и изисквания по чл.11 ал.1 ,т.9 и т.9а от ЗПК. Няма
допуснато нарушение по т.11 от същия член и алинея, доколкото изискването
за погасителен план не е задължително според Директивата и посоченото
съдебно решение на СЕС по отправеното преюдициално запитване, като е без
значение от какви компоненти е съставен този погасителен план. В случая
тези компоненти са и известни на потребителя по основание и по размер. В тази връзка
пряко приложение намира Директивата и тълкуването на нормите, свързани с
погасителния план, дадени в цитираното решение на СЕС /трети състав/
от 09.11.2016г. по дело №С-42/15. Липсата на такава информация за погасителния
план и компонентите му не е основание за обявяване на ДПК за
недействителен. Следователно не е налице нарушение както се посочи и по
т.11 от ал.1 на чл.11 от ЗПК.
Договорът не противоречи на добрите нрави поради
нееквивалентност между представената услуга и
уговорената цена. Цената на кредита е съобразена с императивни
материалноправни норми, предвидени в Закона за потребителския кредит. Така
годишният процент на разходите се
доближава до максималния предвиден в
закона размер от 50% , но не го
надвишава /чл.19 ал.2 от ЗПК/, която норма е приета с изменението на закона
през 2014г. /ДВ,бр.35, в сила от 23.07.2014г./. В случая ГПР е формиран само от
две пера-възнаградителна лихва и от главницата. Други разходи не са включени в
ГПР. От друга страна, размерът на възнаградителната лихва също съответства на
закона. Като част от общите разходи по кредита, същата се включва в ГПР.В
хипотеза на допустим по закон размер на
ГПР от 50%, хипотетично няма пречка процентът на самата договорна лихва
също да расте до такъв размер, стига общия размер на разходите, посочени в
чл.19 ал.1 от ЗПК да не надвиша пет път размера на законната лихва. Следователно не съществува законова пречка
лихвеният процент по кредита представляващ договорената печалба за кредитора да надвишава три пъти законната лихва.
Формираната съдебна практика до 2014г. приемаща, че размерът на договорната
лихва не може да надвишава три пъти законната лихва, не е съобразена с
последващите промени във формирането на ГПР и неговия установен по закон максимален размер от до пет пъти размера
на законната лихва. Освен това при преценка дали лихвеният процент по кредита
нарушава добрите нрави следва да се отчитат и още няколко съществени обективни
фактори и показатели, свързани с кредитирането, извършвано от небанкова
финансова институция, каквато в случая е „ПРОФИ КРЕДИТ Б.“ ЕООД. От една страна, тъй като не е банка
дружеството не може да привлича свободен финансов ресурс под формата на парични
влогове, чрез които да извършва кредитиране, което означава, че за него
определено съществуват затруднения при намирането и формирането на такъв
финансов ресурс. От друга страна ДПК е сключен без обезпечение, тоест рискът за
кредитора при едно евентуално неизпълнение на договора от потребителя, да не
може да събере вземането си е значително по-голям. На следващо място, рискът е
по-голям и поради факта, че финансовият ресурс е предоставен за срок от
24месеца, което представлява значителен
период от време и това обосновава уговарянето на по-голям размер на лихвата по
кредита, за покриване на евентуални други
разходи. Не без значение за големината на риска е и кредитоспособността на потребителя, която в
хипотеза, че е достатъчно надеждна, то рискът за кредитора е по-нисък, в
сравнение с хипотеза при ниска кредитоспособност на потребителя, в който случай
рискът за кредитора е по-голям, като фактът, че предвидения лихвен процент от 41.17 % тангира по-скоро към максималния
такъв, предвиден за ГПР от 50%, то явно рискът за кредитора е значителен.
Всички тези фактори, оценени и съобразени по отделно и в съвкупност от една
страна и при отчитане на възможно най-големия допустим, съгласно закона размер
на лихвата по кредита /договорната лихва, печалбата, възнаграждението за кредитора/ съотнесен като необходим и задължителен
елемент от разходите по кредита, с предвиден максимален размер -до пет пъти
размера на законната лихва /чл.19 ал.4/ от ЗПК, означава, че както по размер
така и по отношение на добрите нрави, не е налице нищожна клауза нито е налице
противоречие с добрите нрави, доколкото този размер е в рамките на законово
допустимия предел на ГПР. Нарушаване на добрите нрави ще е налице в хипотеза
когато съответната клауза излиза извън
обсега за законово регламентираната рамка
и то по начин, че да представлява основание за несъмнено нарушаване на даден
правен принцип или неписано правило по начин, водещ до пълна несъвместимост
между клаузата и принципа/правилото/. В случая такива обстоятелства не се сочат
от потребителя М.С.Б., като единствено се коментира размера на ГЛП и на ГПР,
който фактор в случая и предвид данните по делото не води до недействителност
на договора или евентуално до нищожност на самата клауза. Не се установяват и
неравноправни клаузи в ДПК, в ОУ и в другите приложения към ДПК. При служебната проверка въззивната инстанция
не констатира клауза от договора, от ОУ
и в другите документи, която да е уговорена във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и да води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. От една
страна не е налице установена несъразмерност или нееквивалентност между
предоставената парична сума и договорената цена за нея, предвид на параметрите
на договорите, според които предоставеният кредит се връща разсрочено за не
малък срок от 24месечни погасителни вноски, всяка в размер на 185.46лв-само по
ДПК/ съотношението на размера на главницата към размера печалбата за 2г. срок е
1:0.48 или 1:0.24 за 1 година/, за разлика от хипотезите когато кредитите се
уговарят, да бъдат върнати примерно в рамките на от 3 до 6 месеца и ако за
същия кратък срок се предвижда също такова оскъпяване би могло да се коментира
въпроса за евентуална нееквивалентност с оглед и на размера на риска за
кредитора. Освен това кредитът реално е
усвоен от потребителя, поради което подлежи на връщане заедно с
възнаграждението за кредитора за това, че му е предоставил кредит. Или за две
пълни години общо възнаграждението /печалбата/ на кредитора е по-малка от 50%
от стойността на кредита. Нещо повече, потребителят има възможност и сам може
да инициира предсрочно погасяване на кредита, в който случай би заплатил много по-малък
размер печалба на кредитора, тоест съществува възможност дори да има някаква
нееквивалентност за потребителя, тя да бъде компенсирана от самия потребител с
предсрочно погасяване на кредита, съгласно т.7.2.1-7.2.4 от Общите условия чрез
намаляване на разходите за оставаща част от срока на договора или при пълно
предсрочно погасяване на кредита, дължи само 1 на сто от предсрочно погасената
сума или максимум 30лв върху цялата главница, за оставащ период от по-голям от
1г. или 0.5% от сумата на предсрочно погасения кредит за оставащ период
по-малък от 1г., както и да получи отстъпка от кредитора при пълно предсрочно
погасяване ако е напълно изправен до момента на погасяването /т.4.3.3/.
Не са
налице и неравноправни клаузи в ДПК по
смисъла на ЗЗП. Както се посочи, потребителят е имал възможност да влияе върху
всяка една от клаузите в ДПК, ОУ и по отношение на погасителния план и да иска
същите да бъдат променени, тоест следва да се приеме, че клаузите са
индивидуално уговорени и потребителят е бил наясно с тях преди да бъде сключен
и подписан от него ДПК, защото същите са се съдържали в СЕФ, в проекта на ДПК и
в предоставените предварително ОУ. Фактът на безусловното и без възражения
приемане и на Общите условия за предоставяне на кредити /чл.146 ал.2 от ЗЗП/,
означава, че се прилага презумпцията на чл.147а ал.1 и ал.2 от ЗЗП, според която
при сключване на договор
при общи условия с потребител общите условия обвързват потребителя само ако са
му били предоставени и той се е съгласил с тях, като съгласието на потребителя
с общите условия се удостоверява с неговия подпис. В случая, под всички
документи и на всички страници са положени подписи от кредитополучателя М.Б. и
същите не са оспорени в производството като неистински или неизхождащи от
сочения в документа автор на същите. Ищцата Б. не твърди, че не е получила екземпляр
от договора при общи условия, нито че не е искала да го сключи, като в същност е
декларирала съгласието си да бъде обвързана от договора за кредит и дори е
започнала да го изпълнява чрез частично погасени месечни вноски, което се
установява от заключението на експерта Т..
Не
се установява допуснато с ДПК и с ОУ накърняване на правен принцип, на
добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както и на
принципа на справедливостта, за
предотвратяване несправедливо облагодетелстване на едната страна за сметка на
другата. Напротив, поведението на потребителя е несъответно на тези принципи,
доколкото същият изобщо не изпълнява до момента договорните си задължения,
доколкото дори ДПК хипотетично за бъде прогласен за нищожен като недействителен
или като заобикалящ закона или нарушаващ добрите нрави или прогласени за
нищожни неравноправни клаузи в него, задължението на потребителя към кредитора
не отпада изобщо, а само се редуцира, като явно в случая потребителят цели да
отложи във времето плащанията, които дължи по договора, което не е добър
атестат за тази страна, доброволно обвързала се по договорното правоотношение с
кредитора „ПРОФИ
КРЕДИТ Б.“ ЕООД.
Предвид
извършените макар и частични погашения по кредита, същите следва да бъдат взети
в предвид при определяне размера на задължението на потребителя Б.. Фактът, че
исковата претенция за присъждане на възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги е изцяло отхвърлена от първоинстанционния съд като
недължима поради неравноправна клауза по смисъла на чл.143 ал.1 от ЗЗП, то погашенията спрямо същото не следва да се
зачетат, като сумите се трансформират и отнесат към друго дължимо перо
главницата по делото и договорната лихва /само тези две претенции са предмет на
въззивното производство/. От внесената общо сума 437лв са погасени главницата и
възнаградителната лихва изцяло за първите два месеца от плащанията по
погасителния план-януари и февруари
2019г., като за м.март 2019 г. е погасен частично размера на договорната лихва/
от 66.80лв или за месец март 2019г. потребителят дължи главница от 88.30лв и
възнаградителна лихва от 30.36лв. или за периода 26.03.2019г. до 26.12.2020г.
се дължи главница от 2796.98лв , а за претендирания исков период съобразен и с
подаденото заявление до заповедния съд се дължи договорна лихва от 401.16лв за
периода 26.02.2019г. до 31.07.2019г.
За
разликата до претендираните 2917.47лв или за сумата от 120.**лв и за разликата
до претендираната договорна лихва от 568.05лв или за сумата от 166.89лв исковите
претенции следва да се отхвърлят като неоснователни. При изчисленията не е
взето перото лихва за забава тъй като
такава не се претендира от ищеца, който погрешно счита, че същата е
погасена с извършените плащания,
доколкото същите касаят други с преимущество дължими пера. Още повече, че
първата внесена сума от 337лв на
28.01.2019г. покрива цялата месечна вноска по кредита плюс изцяло предсрочно
дължимите суми по следващата вноска за м.февруари и частично предсрочно покрива
договорната лихва за м. март 2019г. от 66.80лв при дължими 97.16лв, с което се компенсира лихвата за
забава за следващия период до 31.07.2019г. /виж и т.7.2 от ОУ за предсрочно
погасяване на кредита/.
При
този изход на спора, в полза на въззиваемото дружество „Профи Кредит Б.“ ЕООД ще
следва да се присъдят разноски за заповедното и исковото и въззивното
производства, съобразно приложения
списък по чл.80 от ГПК за първата инстанция, като се отчете, че базата за
определяне на размера на юрисконсулското възнаграждение предвид защитавания
интерес е от 50лв, поради липса на фактическа и правна сложност на спора,
съгласно чл.25 ал.1 от НЗПП към ЗПП и чл.78 ал.8 от ГПК. Разноските следва да
бъдат присъдени съобразно уважената част от претенцията, като за заповедното
производство същите са в общ размер на 87лв, от които 64лв за заплатената
държавна такса и 23лв за юрисконсулско възнаграждение; за производството пред
първата инстанция разноските са в общ размер на 163.45лв, от които 77лв за
държавна такса, 63.34лв разноски за вещо лице и 23.11лв за юрисконсултско
възнаграждение, а за пред въззивната инстанция
- сумата от 122.34лв от които 76.47лв за държавна такса и 45.87лв за
юрисконсултско възнаграждение.
Водим
от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
Р
Е Ш И
ОТМЕНЯ решение на Велинградски районен съд №142 от 22.07.2020г.
постановено по гр.д.№13/2020г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА С КОЯТО е отхвърлен предявения от "ПРОФИ КРЕДИТ Б." ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление- гр. С., бул. Б. № **, бл. **, вх. В, против М.С.Б.,
ЕГН ********** ***, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че М.Б. дължи на ищеца следните суми по Договор за
потребителски кредит №********от 22.12.2018г., задълженията по който да са
предсрочно изискуеми, а именно: сумата до размера на 3198.14лв , включваща главница
до размера на 2796.98 лева и договорно
възнаграждение до размера на 401.16лв,
ведно със законната лихва считано от 22.11.2019г., за което е издадена ЗИ по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1226/2019г. на ВлРС.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че
в полза на „ПРОФИ
КРЕДИТ Б." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. С.,
бул. Б. № **, бл. **, вх. В, и против ответника М.С.Б., ЕГН ********** ***, СЪЩЕСТВУВА ПАРИЧНО ВЗЕМАНЕ, ДЪЛЖИМО от М.С.Б. в
полза на ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ Б." ЕООД по Договор за
потребителски кредит № ********от 22.12.2018г., за следните суми- сумата до размера на
3198.14лв /три хиляди сто деветдесет и осем лева и четиринадесет стотинки/,
включваща главница в размер на 2796.98 лева /две хиляди седемстотин деветдесет
и шест лева и деветдесет и осем стотинки/ и
договорно възнаграждение в размер на
401.16лв /четиристотин и един лева и шестнадесет стотинки/, ведно със законната
лихва върху главницата от 2796.98лв, считано
от 22.11.2019г., до окончателното изплащане на сумите, за което е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК №630 от 26.11.2019г. по
ч.гр.д. № 1226/2019г. по описа на Велинградски районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА решение на Велинградски районен съд №142 от
22.07.2020г. постановено по гр.д.№13/2020г. по описа на същия съд, В ОСТАНАЛИТЕ
ОБЖАЛВАНИ ОТХВЪРЛИТЕЛНИ ЧАСТИ за главницата за разликата над 2796.98лв и до
претендираните 2917.47лв и за договорната лихва за разликата над 401.16лв и до
претендираните 568.05лв.
ОСЪЖДА
М.С.Б., ЕГН **********
***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ Б." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление- гр. С., бул. Б. № **, бл. **, вх. В, разноски за производствата,
изчислени съразмерно с уважената част от претенциите, както следва - за
заповедното производство общо сумата от 87лв/осемдесет и седем лева/; за производството пред първата
инстанция-общо сумата от 163.45лв, /сто шестдесет и три лева и четиридесет и
пет стотинки/, а за въззивната инстанция -разноски в общ размер от 122.34лв
/сто двадесет и два лева и тридесет и четири стотинки/.
На
основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове:1. 2.