РЕШЕНИЕ
№
гр. П., 17.07.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и втори юни през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Петя Иванова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2472 по описа
за 2017 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по повод на предявена искова молба от „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“, със седалище и адрес на управление ***,
представляван от Б.И.М.- изпълнителен директор и председател на УС, чрез
пълномощника адв. Б.К. от ПАК, срещу
А.П.К., ЕГН **********,***, в която се твърди, че на основание чл.288, ал.1,
т.2, б.“а“ от КЗ /отм./, сегашен чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ, Гаранционен
фонд е изплатил по щета №110378/04.04.2012 г. обезщетение за имуществени вреди
в размер на 2993,87 лева за увреден при ПТП, настъпило на 26.03.2012 г. в гр.П.,
***, собственост на „Ливеда Мед 2000“ ООД гр.София.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че
виновен за ПТП е ответникът, който, управлявайки ***, собственост на П.Х.от гр.
Р., при движение в кв. „Дружба” предприема маневра - изпреварване на движещия
се пред него тролейбус №5, навлизайки в лентата за насрещно движение, като удря
правомерно движещия се там срещуположно участник № 2 - ***, като така причинява
ПТП. Сочи се, че в нарушение на чл.249, вр. чл.259 от КЗ /отм./ - сега чл.461,
вр. чл.483 от КЗ ответникът управлява увреждащия автомобил без сключена
задължителна застраховка ГО. Твърди се, че с регресна покана №809/13.11.2014 г.
поканили ответника да възстанови заплатеното от Гаранционен фонд обезщетение,
но плащане не е последвало. В заключение моли съда да постанови решение, с
което на основание чл.45 от ЗЗД вр.чл.288, т.12 от КЗ /отм./ - сега чл.558,
ал.7 от КЗ ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2993,87
лева, представляваща изплатеното от Гаранционен фонд по щета №110378/04.04.2012
г. обезщетение, ведно със законната
лихва от ИМ до окончателното изплащане на сумата. Претендира и направените
деловодни разноски.
В проведеното по делото о.с.з. ищецът не се явява и не се
представлява. С нарочна писмена защита процесуалният представител на ищеца моли
съда да уважи предявения иск, тъй като счита същият за доказан. Твърди, че за
настъпилото ПТП виновен е бил ответникът, за което е и санкциониран с влезли в
сила НП. Сочи, че направените доказателствени искания от страна на ответника са
неотносими към предмета на доказване. Твърди и, че по отношение на
претендираните суми не е изтекла погасителната давност, на която се позовава
ответника. Излага, че същият е бил поканен да възстанови платеното от
гаранционния фонд, но че същият отказал. Поради изложеното моли съда да уважи
исковата претенция.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК,
ответникът е депозирал отговор на исковата молба и моли същата да бъде оставена
без уважение. Твърди, че от представените към исковата молба писмени
доказателства не потвърждават тезата на фонда, че е дал процесната сума на
пострадалата или, че същата ако ги е получила е вложила същите за ремонт на
МПС. Излага, че от представените по делото снимки на пострадалото МПС е видно,
че предното и дясното му стъкло са здрави и не се нуждаят от подмяна. Сочи се,
не може ищецът да изплаща суми по застрахователно събитие по 23 бр. нови пера,
след като по делото няма приложени фактури от магазините, от които те са
закупени и от фирмата направила ремонт. Прави възражение за изтекла давност по
реда на чл.110 ЗЗД. Поради изложеното моли съда да отхвърли предявения иск.
В проведеното по делото о.с.з.
ответникът не се явява и не се представлява.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна:
Установява се от приложения по
делото протокол за настъпило ПТП №13333810 от 26.03.2012 г., че е констатирано, че ответникът при предприета
маневра за изпреварване на тролейбус №5 е навлязъл в лентата за насрещно
движение и е ударил правилно движещия се по пътя участник №2.
Видно е от представеното по делото
писмо от ОД на МВР П., Отдел „Охранителна полиция”, изпратена до ответника по
делото е, че последният е уведомен, че по отношение на ответника са изданети:
НП №133/2012 г. на осн. Чл.197, ал.2, вр. Чл.179, ал.1, т.5, пр.7 от ЗДвП,
връчено на 04.04.2012 г., влязло в сила на 12.04.2012 г., необжалвано, със
заплатена глоба; НП $1332/2012 г. на осн. Чл.315, ал.1, т.1 от КТЗ, връчено на
04.04.2012 г., влязло в сила на 12.04.2012 г., необжалвано, със заплатена
глоба.
Установява се от приобщената
справка от базата данни на Информационен център към ГФ, на база на подадени
данни от застрахователни компании за застраховка ГО на автомобилистите, че
застрахователната полица на управлявания от ответника автомобил е прекратена на
05.01.2012 г.
По делото е представена и
декларация от собственика на пострадалото от ПТП МПС, чу няма застраховка
„Каско” и не е получавал пари от виновния водач, като е декларирал желание да
получи обезщетение по експертна оценка.
Установява се от представения по
делото доклад по щета за имуществени вреди №110378/04.04.2012 г. е, че е
прието, че случаят се обхваща от разпоредбата на чл.288, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ.
По делото е представен опис на
щетите, както и, изготвена Техническа
експертиза по щета №020/26.03.2012 г., с които са описани щетите, а в
последнота същите са и оценени на 2943,87 лева.
Видно е от представената по
делото заключителна техническа експертиза по щета №11-0378/04.04.2012 г. е, че
сумата, която следва да се изплати на увреденото лице е в размер на 2993,87
лева.
Установява се от приложената по
делото регресна покана с изх. № ГФ-РП-809/13.11.2014 г., връчена на ответника е, че същият е уведомен,
че следва да заплати сумата от 3008,37 лева, представляващи обезщетение за
виновно причинени имуществени вреди с
л.а., управляван от него без валидно сключена застраховка ГО.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
По делото не се спори, а и се установява от приложените
доказателства,че към датата на причиняване на ПТП водачът /ответник в
настоящото производство/ не е имал валидно сключена застраховка “Гражданска
отговорност”. При това положение обезщетение се изплаща на увреденото лице от
Гаранционния фонд, което е сторено видно от приложеното по делото преводно
нареждане. Представените доказателства в тази насока не са оспорени по
надлежния ред, доколкото ответникът не е конкретизирал направените от него
възражения, поради което съдът ги приема като годно доказателство.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.288,
ал.12 от Кодекса за застраховането /отм./, а именно: изплатено е
застрахователно обезщетение във връзка с настъпването на определено
застрахователно събитие, причинено от водач, който не е имал сключена
застраховка “Гражданска отговорност и Гаранционния фонд има регресен иск срещу
лицето, причинило вредата. В този смисъл предявеният регресен осъдителен иск за
сумата от 2993,87 лева, представляваща изплатено обезщетение за вреди по щета №
11-0378/04.04.2012 г. на Гаранционен фонд, се явява основателен и следва да се
осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 2993,87 лева, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
Съдът счита, че направеното възражение от страна на
ответника за изтекла давност е неоснователно. Съгласно
константната съдебна практика, вземанията по регресните искове, в това число и
суброгационните искове, които произтичат от самия закон, а не от договора за застраховка
/каквото е и вземането на Гаранционен фонд/, се погасяват с 5 - годишен срок и
този срок започва да тече от момента на
изплащането на обезщетението. В конкретния случай, видно от приложеното
преводно нареждане за кредитен превод, ищецът е изплатил обезщетението по
щетата на 11.06.2012 г. Исковата молба, въз основа на която е образувано
настоящото производство, е подадена на 04.04.2017 г., тоест в рамките на
предвидения в закона петгодишен срок, от което следва изводът, че вземането на
ищеца не е погасено по давност.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни
разноски в размер на 119,75 лева за държавна такса.
Воден от горното, П.ският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА А.П.К., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд - гр.София, със седалище и адрес на
управление ***, представляван от Б.И.М.- изпълнителен директор, сумата от 2993,87 лева, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по щет № 11-0378/04.04.2012 г. на
Гаранционен фонд, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 01.08.2016 г. до окончателното изплащане на сумата на основание чл.288, ал.12 от КЗ /отм./.
ОСЪЖДА А.П.К., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд
гр.София, със седалище и адрес на управление ***, представляван от Б.И.М.-
изпълнителен директор, направените деловодни
разноски в размер на 119,75 лева за държавна такса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: