№ 52
гр. Бургас, 24.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
при участието на секретаря Д. Михайлова
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно
наказателно дело № 20242120204710 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл.58д - 63д и сл. ЗАНН и е образувано по
повод жалба от ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ***,
представител: Т.С.П., чрез адв. Д. З., с адрес за кореспонденция: гр. Бургас, ***, против
Наказателно постановление № 2496- F618820 от 23.11.2022г. на Заместник - директор на ТД
на НАП - БУРГАС, с което за извършено нарушение по чл.5, ал.4 т.1 от КСО във вр. с чл.2
ал.1 и чл.4 ал.1 т.1 от Наредба Н-13/17.12.2019г. на МФ за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващи се лица, на
основание чл.355 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване е наложена имуществена санкция
в размер на 500 лв.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно.
Процесуалният представител на наказващия орган моли да бъде потвърдено
наказателното постановление.
Съдът намира жалбата за допустима по следните съображения: атакуваното
наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, жалбата е подадена в
срок, съдържа необходимите реквизити и производството по нея е редовно образувано пред
РС-гр.Бургас.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е установено, че жалбоподателят, в качеството си на осигурител не е подал
1
в срок данни с Декларация Образец 1 в ТД на НАП-БУРГАС, за месец март 2021г.
Декларацията Образец 1, съдържаща данни за осигурителния доход, осигурителните вноски
за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното
осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд
"Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия
доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице,
подлежащо на осигуряване се подава до 25 –число на месеца, следващ месеца, за който се
отнасят данните. Декларацията е следвало да бъде подадена в срок до 26.04.2021г.
Декларацията Образец 1 е подадена по интернет с електронен подпис на 07.05.2021г. и е
приета в ТД на НАП –БУРГАС.
До лицето е изпратена покана за явяване в ТД на НАП-БУРГАС за съставяне на акт за
установяване на административно нарушение. В указания срок лицето или негов
представител не се явяват.
На 06.07.2021г. актосъставителят Д. А. – старши инспектор по приходите в дирекция
“Обслужване“ при ТД на НАП - БУРГАС е съставила срещу лицето акт за нарушение, в
отсъствие на жалбоподателя по реда на чл.40 ал.2 ЗАНН. Бил направен опит акта да се
връчи на жалбоподателя, но същия не бил открит.На 17.11.2021г. св. А. спряла
производството. На 28.09.2022г. производството било възобновено и АУАН връчен лично на
жалбоподателя. На 23.11.2022г. било издадено и атакуваното НП.
Съдът намира, че в хода на производството по установяване на твърдяното
нарушение е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като след
задочното съставяне на процесния АУАН е следвало той да бъде надлежно предявен и
връчен на жалбоподателя или на негов представител по предписания в чл. 43, ал. 4 ЗАНН
ред - актът е следвало да се изпрати на съответната служба, а ако няма такава - на
общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване.
Актосъставителят е избрал лично да търси представител на дружеството, за да му връчи
акта, за която цел са били осъществени две посещения на адреса на дружеството на
10.11.2021г. и на 17.11.2021г. Тези посещения очевидно не са довели до връчването на акта, а
в протоколите за посещенията е посочено, че жалбоподателят или упълномощено от него
лице не са били открити. Като видно и от посочените дати, става въпрос за посещения на
адреса през кратък период от време, което по никакъв начин не би могло да се счете за
издирване, още повече за щателно такова. Нещо повече преди да счете, че следва да спре
производството, органът не се е постарал да направи и справка в ТР за адреса на
дружеството. Още в деня на второто посещение – на 17.11.2021г. свид. А. е спряла
производството на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН – тъй като нарушителят след щателно
издирване не е бил открит. Спирането на производството при изложените по-горе
фактически обстоятелства е необосновано и изцяло в разрез с разпоредбата на чл. 43, ал. 6
ЗАНН. В посочената норма законодателят е допуснал възможност производството да бъде
2
спряно с оглед гарантиране правото на защита на нарушителя, но само след проведено
неуспешно щателно издирване на дееца.
Върховният съд последователно в своята практика е посочвал, че щателното
издирване представлява издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни,
систематични и активни действия, насочени към установяване точното местонахождение на
издирваното лице по всички допустими от закона и фактически възможни начини. Тази
активност следва да се осъществява продължителен период от време, издирвателните
мероприятия не следва да се ограничават в определен часови интервал и до един и същи
адрес, след като лицето не бива откривано там, в издирването следва да бъдат ангажирани
органи, имащи отношение към регистрацията и контрола върху лицата, каквито с
положителност са общинските администрации и органите на МВР. Едва при условие, че
описаната по-горе дейност в течение на разумен период от време не доведе до откриване на
лицето, ще е налице посоченото в чл. 43, ал. 6 ЗАНН основание производството да бъде
спряно до откриване на нарушителя. Следователно от всичко дотук изложено се налага
извод, че производството е било спряно без да са налице предпоставките за това, поради
което е допуснато и нарушение на чл. 43, ал. 6 ЗАНН, самият акт на спиране е
незаконосъобразен, поради което е негоден да произведе целения с него резултат – да
преустанови теченето на срока за издаване на обжалваното НП. По тази причина 6-месечния
срок за издаване на НП, който според чл. 34, ал. 3 ЗАНН започва да тече от съставянето на
акта е изтекъл на 06.01.2022г. След тази дата, издаването на обжалваното НП е било
недопустимо, и като е сторил обратното, АНО е постановил незаконосъобразен и подлежащ
на отмяна акт.
Жалбоподателят е направил искане за присъждане на разноски, но по делото липсват
доказателства за сторени такива.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Бургаският районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2496- F618820 от 23.11.2022г. на Заместник -
директор на ТД на НАП - БУРГАС, с което за извършено нарушение по чл.5, ал.4 т.1 от КСО
във вр. с чл.2 ал.1 и чл.4 ал.1 т.1 от Наредба Н-13/17.12.2019г. на МФ за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващи се лица, на
основание чл.355 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване на ***, ЕИК: *** е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.Бургас
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4