Р Е Ш Е Н И Е
гр. Кюстендил, 29.07.2019 г.
Кюстендилският окръжен съд, в закрито съдебно заседание, проведено на двадесет
и девети юли две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
СИМОНА
НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от съдия
Савова в. гр. д. № 327 по описа за
Производството е
по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано
е по жалба вх.№386/03.04.2019 г. от В.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
действаща чрез пълномощника адв. Р. А., насочена против Разпореждане от 20.03.2019 г. на
ДСИ при РС – гр. Дупница по изпълнително дело №2021/2019 г. по описа на СИС при
РС – гр. Дупница.
По делото е
постъпила и жалба вх.№486/22.04.2019 г., подадена от В.П.С., ЕГН **********, с
адрес: ***, действаща чрез пълномощника адв. Е.
А., насочена против Заключение на оценителна
експертиза по изпълнително дело №2021/2019 г. по описа на СИС при РС – гр.
Дупница.
По жалба
вх.№386/03.04.2019 г. от В.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***, действаща чрез
пълномощника адв. Р. А., насочена против Разпореждане от 20.03.2019 г. на
ДСИ при РС – гр. Дупница по изпълнително дело №2021/2019 г. по описа на СИС при
РС – гр. Дупница, съдът намира следното:
С обжалваното
разпореждане ДСИ при ДнРС е отказал да прекрати изпълнително дело №2021/2019 г.
по описа на СИС при ДнРС в частта за събиране на парично вземане, както и в
частта относно таксите, дължими в съдебното изпълнение. Отказал е също така да
намали адвокатския хонорар по изпълнителното дело, като е приел, че същият не е
прекомерно завишен с оглед характера на изпълнението, а именно публична продан
на недвижим имот.
Обжалваното
разпореждане се приема за неясно, немотивирано и незаконосъобразно. Изложени са
твърдения, че начислената държавна такса по т. 53 от ТДТГПК е недължима, тъй
като длъжникът е извършил плащане на дълга преди получаване на поканата за
доброволно изпълнение. Сочи се, че изготвената покана за доброволно изпълнение
е неясна, доколкото посочените цифром основания, на които се дължи сумата, не
съответстват на фактическата обстановка. В жалбата са изложени и съображения
относно прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение, заплатено от
взискателя за защита от адвокат по изпълнителното дело, като е направено искане за намаляването му до минималния размер
по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Твърди
се, че длъжникът е добросъвестен и е платил в срока за доброволно изпълнение, а
претендираният размер на адвокатско възнаграждение сочи на злоупотреба с право
от страна на взискателя.
По същество се иска да бъде прекратено
изпълнителното производство, поради издължаване от страна на длъжника на
дължимите по същото суми, да бъдат преизчислени таксите, посочени в поканата за
доброволно изпълнение, включвайки единствено тези, по обявяването на публичната
продан, както и да бъде намален размерът на адвокатското възнаграждение.
В срока по
чл.436, ал.3 ГПК не е постъпило
възражение по жалбата от страна на взискателя.
Не са депозирани
и мотиви от съдебния изпълнител.
Кюстендилският окръжен
съд във връзка с така подадената жалба и като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира следното:
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна. Съображенията на съда в тази насока са
следните:
Изпълнително
дело № 2021/2019 г. по описа на СИС при РС - Дупница е образувано на 06.03.2018
г. въз основа на молба на взискателя Д.П.Д. и представен изпълнителен лист от
15.10.2018 г. на РС – гр. Дупница, издаден по гр. д. №2077/2016 г.
С Покана за
доброволно изпълнение, връчена на длъжника В.П.С. на 18.03.2018 г., същата е
уведомена за задължението й по изпълнителното дело, което възлиза на 325.87
лв. неолихвяема сума, 2 240.00 лв.
главница, 378.31 лихви, 150.00 лв. допълнителни разноски, 60.00 лв. разноски по
и.д., такса по чл. 53 от Тарифата за ДТ по ГПК в размер на 378.64 лв., както
идр. Суми, дължими за адв. възнаграждение, възнаграждение за вещо лице, за
пазач и др. в общ размер на 600.00 лв.
По делото е
представен договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ заплатено от
взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лв.
Представено е от
длъжницата и платежно нареждане, за заплатени от нея в полза на взискателя
2950.40 лв., с дата на плащане 15.03.2019 г.
С молба,
адресирана до ДСИ на 19.03.2019 г., В.П.С. е поискала да бъде прекратено
изпълнителното производство, поради издължаване от страна на длъжника на
дължимите по същото суми, да бъдат преизчислени таксите, посочени в поканата за
доброволно изпълнение, включвайки единствено тези, по обявяването на публичната
продан, както и да бъде намален размерът на адвокатското възнаграждение.
ДСИ с
обжалваното в настоящото производство разпореждане е оставил без уважение така
заявените от длъжницата искания, като е приел, че когато изпълнителният лист е
предявен пред държавен съдебен изпълнител и дължникът плати в срока за
доброволно изпълнение от него се събират всички дължими такси и разноски по
изпълнението, с изключение на т.нар. окончателна такса по чл.53 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата. В този случай обаче ДСИ е
приел, че длъжникът отговаря за дължимите от взискателя авансови вноски за
извършените необходими действия по изпълнителното дело и разноските на
визскателя за процесуално представителство. Приел е, че постъпилата сума в
размер на 2 950.40 лв. само частично погасява задължението по
изпълнителното дело, поради което е счел, че не е налице хипотезата на чл.53,
ал.2 от Тарифата. Приел е също така, че заплатеният адвокатски хонорар в размер
на 600.00 лв. съответства на фактическата и правна сложност на изпълнителното
производство, доколкото касае не само събирането на разноски, но и извършването
на публична продан на недвижим имот, като при тези мотиви е отказал да редуцира
същия.
При така
установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:
С разпоредбата
на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК е предвидена възможност за длъжника да обжалва
разноските по изпълнението. С т. 2 от ТР от 10.07.2017 г. по т. д. № 3 /
Жалбата,
насочена срещу Разпореждане от 20.03.2019 г. на ДСИ при РС – гр. Дупница по
изпълнително дело №2021/2019 г. по описа на СИС при РС – гр. Дупница е
депозирана в срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния
изпълнител и подадена от легитимирана лице, с оглед на което същата се явява
допустима.
С оглед предоставената
на длъжника възможност да обжалва актовете на съдебния изпълнител пряко пред
съда, настоящият съд има правомощията да зачете направеното в жалбата
възражение от длъжника по чл. 78, ал. 5 от ГПК относно прекомерност на
заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за процесуална защита по
изпълнителното дело. Съдът обаче намира направеното възражение за прекомерност
за неоснователно, като приема изложените от ДСИ мотиви в тази насока, доколкото
в случая изпълнителното производство не касае само събиране на разноски, но и
извършване на публична продан на недвижим имот при което за всяко действие на
съдебния изпълнител с цел събиране вземането на взискателя на осн. чл. 10 от Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения се начислява
допълнително адвокатско възнаграждение, като на този етап изпълнителното
производство не е приключило, а са предприети действия по реализиране на
публична продан на процесния недвижим имот.
От приложеното
по делото платежно нареждане от 15.03.2019 г. се установява, че длъжницата е
заплатила в полза на взискателя сумата от 2950.40, т.е. преди срока за
доброволно изпълнение, в който случай следва да не се начислява Таксата по
чл.53 от Тарифата. По делото обаче, с оглед представената ПДИ, се установява,
че задължението на длъжника възлиза на сумата от 4132.82 лв., като
разпореждането на ДСИ относно размера на дължимите в изпълнителното
производство такси и разноски не е било своевременно обжалвано от длъжницата с
оглед момента на получаване на уведомление за това, т.е. по делото е останала
незаплатена сума , в т.ч.разноските,визирани по-горе, при което съдебният
изпълнител правилно е приел, че не е заплатен целият дълг и не следва да се
приложи разпоредбата на чл.53, ал.2 от Тарифата, както и да се прекрати
изпълнителното производство.
По изложените
доводи по жалба вх.№386/03.04.2019 г. от В.П.С., чрез пълномощника адв. Р. А., насочена
против Разпореждане от 20.03.2019 г. на ДСИ при РС – гр. Дупница по
изпълнително дело №2021/2019 г. по описа на СИС при РС – гр. Дупница и следва
да бъде оставена без уважение.
По жалба вх.№486/22.04.2019
г., подадена от В.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***, действаща чрез
пълномощника адв. Е. А., насочена против Заключение на оценителна
експертиза по изпълнително дело №2021/2019 г. по описа на СИС при РС – гр.
Дупница, съдът приема следното:
В принципен план
по действащия граждански процесуален закон защитата срещу процесуална незаконосъобразност
на действията на съдебния изпълнител се характеризира с изчерпателно изброяване
на актовете, подлежащи на съдебен контрол. А също така и с лимитативно
посочване на основанията, въз основа на които може да се извърши съдебната
проверка. В тази връзка релевантни са разпоредбите на чл. 435, чл. 462 и чл.
521, ал. 3 ГПК.
В разглежданата
жалба са изложени доводи за неправилност на самото обжалвано заключение, а не на отказ на ДСИ по
чл.435,ал.2,т.4 от ГПК.В случая се твърди, че заключението не е достатъчно
пълно и ясно, както и че е изготвено от лице, нямащо качеството на вещо лице,
тъй като същото не е вписано в публичния регистър на независимите оценители в
Камарата на независимите оценители в България, както и не е включено в списъка
на вещите лице при ОС – гр. Кюстендил. Изложените от жалбоподателката доводи не
подлежат на самостоятелна съдебна проверка относно тяхната законосъобразност.
Така депозираната жалба не може да ангажира съдебна проверка, тъй като в тази
процедура окръжният съд действа в качеството си на инстанция, контролираща само
процесуалната законосъобразност на актовете на органа по принудителното
изпълнение, при наличието на изчерпателно изброените в чл. 435, чл. 462 и чл.
521, ал. 3 ГПК хипотези.
Предвид
гореизложеното, настоящият състав счита, че посочената жалба се явява
процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран от
горното и на осн. чл. 437 от ГПК, Кюстендилският окръжен съд,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалба вх.№386/03.04.2019 г. от В.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
действаща чрез пълномощника адв. Р.А., в частта, в
която е обжалвано Разпореждане от 20.03.2019 г. на ДСИ при РС – гр. Дупница по
изпълнително дело №2021/2019 г. по описа на СИС при РС – гр. Дупница.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№486/22.04.2019 г., насочена против Заключение на
оценителна експертиза по изпълнително дело №2021/2019 г. по описа на СИС при РС
– гр. Дупница.
Решението в
частта, имаща характер на определение – за оставяне без разглеждане на жалба
вх.№486/22.04.2019 г., подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд
– София в едноседмичен срок, считано от
връчването на препис на страните, а в останалата част на основание чл.437, ал.4
от ГПК решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.