№ 938
гр. Варна , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ в публично заседание на девети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20213110104322 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от Й. Й. Т., ЕГН
**********, адрес: ****, съдебен адрес: гр. ****, чрез адв. П.П. срещу
М.Б.А.Л.В. ЕООД, ЕИК ***, адрес: гр. *****, съединени в условията на
първоначално обективно кумулативно съединяване на осъдителни искове с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в общ размер от 11 615.75 лева, представляваща
дължими и неплатени нетни трудови възнаграждения и допълнителни
трудови възнаграждения за придобит трудов стаж и професионален опит за
периода месец 02.2020г. до 15.03.2021г. вкл., формирана както следва:
7926.75 лв. неплатено нетно трудово възнаграждение за периода от
м.02.2020г. до 15.03.2021г. вкл. и 3689.00 лв. , неплатено нетно допълнително
трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в
размер на 48%-49% върху основната месечна заплата за периода месец
02.2020г. до 15.03.2021г. вкл., както и сумата в общ размер от 520.10 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата от 11 615.75 лева, считано
от 01.04.2020 г. до 15.03.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба - 25.03.2021г. до окончателното изплащане на
задължението.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически
твърдения: по силата на сключен между страните трудов договор в периода
м.03.2015г. - 15.03.2021г. е заемал длъжността „медицинска сестра“ с основно
трудово възнаграждение в брутен размер от 650 лева. Ищецът имал право и
на възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, съгласно чл. 12 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, при
коефициент 1 % върху брутното трудово възнаграждение, съгласно КТД.
Трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от
15.03.2021г. През релевирания период, ищецът е полагал труд при ответника,
който от своя страна не му е заплатил дължимото трудово възнаграждение в
1
исковия размер. В тази връзка обективира искане за осъждане на ответника -
работодател да престира посочените суми.
Въпреки предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът не е
депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил становище по
допустимостта и съществото на предявените искове; по обстоятелствата, на
които се основават същите; не е изложил възражения срещу исковите
претенции, а съответно и обстоятелствата, на които същите се основават,
както и не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще
доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които евентуално
разполага. На основание чл. 133 ГПК и предвид липсата на данни по делото,
че пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на
цитирания текст, съдът приема, че ответникът е загубил възможността да
упражни тези си права в хода на предстоящото разглеждане на спора.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание ищецът, чрез
процесуален представител поддържа предявените искове и моли за
постановяване на неприсъствено решение по делото, с което бъдат уважени.
Въпреки предоставената му възможност, в срока по чл. 131 ГПК,
ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не се е явил, нито е
изпратил представител в първото по делото заседание, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие.
СЪДЪТ, като взе предвид, че на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание, както и че искът е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са
налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239 ГПК. Ето защо решението
по делото следва да бъде основано на положителната преценка за наличие на
предпоставките за постановяване на неприсъствено такова.
По отношение на разноските:
Изходът на спора и релевираното от ищеца искане за присъждане на
реализираните от него разноски, подкрепено с доказателства за действително
реализирани такива, обосновават положителното произнасяне на съдебния
състав по искането за разноски, реализирани в рамките на настоящото
производство в доказаните им параметри, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Съгласно формираната воля на съда по предявените искове и на осн. чл.
78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата в общ размер на 514.63
лева, представляваща дължимата държавна такса върху уважените искове, на
основание чл. 1 от Тарифа № 1 за държавните такси събирани от съдилищата
по ГПК.
На основание чл.242, ал.1 ГПК, решението подлежи на предварително
изпълнение относно присъдените суми за възнаграждения за работа, ведно с
дължимите лихви.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
2
РЕШИ:
ОСЪЖДА М.Б.А.Л.В. ЕООД, ЕИК ***, адрес: гр. ***** ДА ЗАПЛАТИ
на Й. Й. Т., ЕГН **********, адрес: ****, съдебен адрес: гр. **** следните
суми: сумата в общ размер от 11 615.75 лева, представляваща дължими и
неплатени нетни трудови възнаграждения и допълнителни трудови
възнаграждения за придобит трудов стаж и професионален опит за периода
месец 02.2020г. до 15.03.2021г. вкл., формирана както следва: 7926.75 лв.
неплатено нетно трудово възнаграждение за периода от м.02.2020г. до
15.03.2021г. вкл. и 3689.00 лв. , неплатено нетно допълнително трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на
48%-49% върху основната месечна заплата за периода месец 02.2020г. до
15.03.2021г. вкл., както и сумата в общ размер от 520.10 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата от 11 615.75 лева, считано от 01.04.2020 г.
до 15.03.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба - 25.03.2021г. до окончателното изплащане на задължението,
на основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА М.Б.А.Л.В. ЕООД, ЕИК ***, адрес: гр. ***** ДА ЗАПЛАТИ
на Й. Й. Т., ЕГН **********, адрес: ****, съдебен адрес: гр. **** сумата от
950 лева (деветстотин и петдесет лева), представляваща реализирани от
ищеца съдебно деловодни разноски при настоящото разглеждане на спора,
изразяващи се в заплатено възнаграждение за защита и съдействие от един
адвокат, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М.Б.А.Л.В. ЕООД, ЕИК ***, адрес: гр. ***** ДА ЗАПЛАТИ
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 514.63
лева /петстотин и четиринадесет лева и 0.63 ст./ лева, представляваща
държавна такса върху уважените искове, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на предварително изпълнение на основание чл.
242, ал. 1 ГПК, в частта относно присъдените суми за възнаграждения за
работа, ведно с дължимите лихви.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4
ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3