Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ІІІ-80                         16.07.2019 година                              град Бургас

 

 

            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаски Окръжен съд                                                                    Трети състав

На двадесет и пети юни                                                                   година 2019

 

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1. Калина Пенeва

                                                                                             2. Кремена Лазарова

                   

                                                               Съдебни заседатели:

 

Секретар  Жанета Граматикова

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова

в.гр.дело номер 762 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 13153/22.03.19г. на БРС от И.Д.Г., ЕГН: **********, с адрес: гр.Б., ул.“П. м.“, Трети стопански двор, чрез адв.Ал.Кръстанов, съдебен адрес: гр.Бургас, бул.“Захари Стоянов“ № 89, против решение № 418/22.02.19г. по гр.д.№ 8692/2018г. на БРС, в частта, с която е уважен предявеният от Д.Д.Г., ЕГН: **********, с пост.адрес: гр.Б., ж.к.“М. р.“, бл.***, ет.*, ап.**, в качеството й на майка и законна представителка на малолетната Д. И. Г., ЕГН:**********, р.на **.**.****г., чрез адв.Н.Божилова-Арабова, иск с правно основание чл.127а, ал.2 СК – за снабдяване с международен паспорт и даване на разрешение на малолетното дете да пътува до навършване на 10-годишна възраст, придружена от майка си и без съгласието на баща си – въззивника, в изброените в диспозитива на съдебното решение  държави. Твърди, че не е правилно. Излага конкретни доводи. Позовава се на противоречие с ТР № 1/03.07.2017г. по т.д.№ 1/2016г. ВКС, ОСГК. Моли да бъде отменено в обжалваната част и постановено решение, с което искът бъде изцяло отхвърлен. Моли за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна оспорва въззивната жалба. Моли постановеното решение да бъде потвърдено, като правилно и съобразено със закона и интересите на детето. Излага аргументи. Моли за присъждане на разноски.

Д“СП“ Бургас не изразява становище по въззивната жалба. 

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и е допустима.

Предявеният пред районния съд иск, който е висящ пред настоящата инстанция, е с правно основание чл.127а, ал.2 СК.

  Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

  Производството пред БРС е образувано по искова молба от Д.Д.Г., в качеството й на майка и законна представителка на малолетната Д. И. Г., против И.Д.Г.. Въззиваемата е молила съда да даде разрешение за подаване на заявление за издаване на паспорт, за получаване на паспорт и на необходимите документи за  задгранично пътуване на малолетната Д. И. Г., ЕГН:**********, р.на **.**.****г., както и за даване на разрешение по реда на чл.127а, ал.2 СК да пътува извън пределите на Република България, придружавана от майка си, навсякъде в чужбина, неограничен брой пъти до навършване на пълнолетие. Твърди, че между нея и бащата на детето има разногласия, които явно не могат да разрешат. Моли за решение в горния смисъл. Ангажира доказателства. Моли за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.

Искът не е оспорен от И.Д.Г.. По реда и в срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор срещу исковата молба. В съдебно заседание процесуалният представител на бащата е заявил, че е съгласен на спогодба, но противната страна не е изразила желание за споразумение.

Д“СП“ Бургас не ангажира становище.

Безспорно е, че Д. И. Г. е дъщеря на И.Д.Г. и Д.Д.Г.. В тази връзка е приложеното на стр.7 копие от удостоверение за раждане, издадено на основание акт за раждане № 1642/09.10.2014г. на Община Пловдив.

Съгласно разпоредбата на чл.127а, ал.1 и ал.2 СК: „Въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите.

(2) Когато родителите не постигнат съгласие по ал. 1, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето“.

В исковата молба са изложени твърдения за наличие на разногласия между родителите относно пътуванията на детето извън граница. Майката твърди, че първоначално бащата е дал съгласие, изразено в нотариално заверена декларация, детето Д. да пътува извън пределите на Република България, придружено от майка си, но впоследствие, след като е уведомен, че майката организира пътуване до Република Гърция, внезапно и без да предупреди никого, е оттеглил съгласието си.

Така майката и детето са попаднали в неочакваната ситуация да пътуват до ГКПП „Маказа“ и да се принудят да се върнат.

Във връзка с това твърдение са ангажирани доказателства. На стр.9 по делото е приложена декларация с нотариална заверка на подписа от дата 29.01.2018г. В нея бащата е изразил съгласие детето Д. да пътува в чужбина, придружено от майка си до навършване на осемнадесетгодишна възраст.

От писмо изх.№ 328200-2145, екз.2 от 05.02.2019г. на МВР, ГД „ГП“, вх.№ 5843 на БРС се установява, че на 22.10.2018г. съгласието е оттеглено с декларация рег.№ 4614/22.10.2018г.

От разпита на св. К. става ясно, че майката не е уведомена за оттеглянето на съгласието на бащата и е организирала пътуване в Република Гърция. На ГКПП „Маказа“ е станало ясно, че детето не може да напусне страната. Посещението в чужбина е било осуетено. Детето изпитало голямо разочарование и плакало, още повече, че няколко дни преди пътуването се видяло с баща си и той не споменал за действията си.

При така изложено съдът приема, че безспорно са налице разногласия между родителите относно пътуванията на малолетната Д. в чужбина. Установената фактическа обстановка сочи на извод, че родителите на практика не могат да постигнат единодушие по въпроса, а и дори това да стане, при описаното поведение на бащата, съдът намира, че не може да има сигурност в изразеното от него съгласие.

Ето защо и като споделя по реда на чл.272 ГПК мотивите на БРС, приема, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. В контекста на изложеното по-горе без значение се явява приложената на стр.31 по настоящото дело декларация-съгласие с нотариална заверка на подписа на бащата от 25.02.2019г. Както вече стана ясно, тя не гарантира сигурност на декларираното  от него във връзка с повод пътуванията на детето извън граница.

В полза на въззиваемата се следват направените в настоящата инстанция разноски, които възлизат на 390 лв. Съдът приема, че няма основания за намаляване на адвокатския хонорар на процесуалния представител на Д.Г., понеже той не е драстично завишен.

Водим от всичко така изложено, БОС

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 418/22.02.19г. по гр.д.№ 8692/2018г. на БРС, в обжалваната част.

ОСЪЖДА И.Д.Г., ЕГН: **********, с адрес: гр.Б., ул.“П. м.“, Трети стопански двор да заплати на Д.Д.Г., ЕГН: **********, с пост.адрес: гр.Б., ж.к.“М. р.“, бл.***, ет.*, ап.** направените в настоящата инстанция разноски в размер на 390лв.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: