РЕШЕНИЕ
№ 284
гр. Русе, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на деветнадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Магардичиян
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Гражданско дело №
20254500100135 по описа за 2025 година
Искът е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ вр чл.45 и сл. ЗЗД вр
чл.52 ЗЗД .
Ищецът Е. В. К. твърди, че РРП е образувала ДП № 585/15г и от
04.05.2015г по отношение на него започнало експлоатиране на СРС,
включващи подслушване, проследяване и наблюдение. От този момент
нататък започнало сериозно навлизане в личния му живот. На 13.08.2015г в
дома му е извършено претърсване и изземване на вещи- компютърна
конфигурация и запаметяващи устройства, съдържаща лично информация,
множество документи, мобилни телефони и други. От разрешението за
претърсване ставало ясно, че се събират данни за престъпление по чл. 253, ал.
4 вр ал. 3, т. 2 вр ал. 2 вр ал. 1 НК. Станало ясно, че наказателното преследване
срещу него е за тежко умишлено престъпление. Изпаднал в стрес и шок от
факта, че срещу него се работи и се събират данни за престъпление, което не е
извършил. Страхът му нараснал от това, че можел да бъде осъден и наказан с
тежко наказание без да може да се защити. Това променило изцяло живота му,
психическото му състояние и отношението му към околния свят и хората, с
които контактувал. Притеснявал се, че ще повярват на обвиненията и ще
променят отношението си към него. Затова, че срещу него е насочена
наказателна репресия станало достояние на широк кръг от хора и му се
налагало да обяснява, че не е извършил престъпление и е несправедливо
подозиран и обвиняван за пране на пари в немислими размери. Всичко се
задълбочило след като му било повдигнато обвинението, по време на
досъдебното производство и след това при поведеното съдебно производство
в три инстанции. В период от осем години търпял незаслужени притеснения,
психически атаки, страх и неудобства, които променили живота му, потискали
го и не му давали възможност да се развива. Отнетият му компютър и
периферните му устройства създали огромно неудобство и го лишили от
1
възможността да работи, да повишава квалификацията си. Наложило се да си
купи нови устройства като отнетите му и изплащането им му създало големи
трудности и неудобства. Отнетите му вещи изцяло загубили стойността си. На
01.12.2021 му било повдигнато обвинение и след като се запознал с характера
на обвинението, вида на престъпленията и предвидените за това наказания,
изпаднал в ужас. Бил обвинени в немислима престъпна дейност, характерна за
други среди и хора с възможности, които той никога не е имал.
Престъпленията били толкова тежки, че той загубил душевно равновесие. Не
знаел къде се намира, не можел да се храни и спи. Отслабнал десет кг. Рядко
излизал от дома си. Не поддържал контакт с никой от познатите си. Не знаел
дали ще може да се защити и това го карало да се чувства нищожен и уязвим,
захвърлен от живота без всякаква перспектива. Нямал средства и за
преживяване. След като възраженията му срещу обвинителния акт не били
уважени това засилило още повече страховете му, ме истината не се търси. По
образуваното НОХД № 197/22 по описа на РОС изпитвал гняв, страх и
безпомощност от това, което се случвало, независимо, че истината била друга.
Бил осъден на 7 години лишаване от свобода и имуществена санкция на
умопомрачителна сума пари за изплащане на която му трябвали няколко
живота. Бил принуден да прави разходи по обжалване на присъдата и
пътувания до Апелативен съд-.Велико Търново. Тази инстанция отменила
присъдата и го оправдала по всички обвинения и това малко го успокоило, но
след протестиране на присъдата от страна на прокуратурата това отново
възбудило притесненията му и неудобствата, както и страховете му.
Касационната инстанция потвърдила оправдателната присъда, но докато трае
производството пред тази инстанция страховете и чувството му за безсилие
били продължени за още една година. В периода от 13.06.2015 до 31.01.2024г
бил подложена на психически тормоз, страхове и притеснения, които не
заслужавал, затова иска от съда да осъди Прокуратурата на Република
България да му заплати сумата от 60 000лв, представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вред, ведно със законната лихва от
01.12.2021 когато бил привлечен в качеството му на обвиняем до
окончателното плащане на главницата. Претендира разноските по делото.
С молба вх. № 2407/26.02.2025г е допълнил исковата си молба досежно
претърпените от него неимуществени вреди.
Ответникът Прокуратурата на Република България в писмен отговор по
реда и в срока на чл.131 ГП, счита предявения иск за допустим, но
неоснователен по основание и размер. Не са ангажирани доказателства от
ищеца, които да установяват действително търпени неимуществени вреди
като пряк резултат от воденото наказателно производство, по което е бил
оправдан. Наказателното производство не е било образувано срещу ищеца. В
досъдебната фаза наказателното производство спрямо него е продължило
около 3 месеца, поради което същото не е протекло извън рамките на
разумния срок съобразно фактическата и правна сложност на делото. С оглед
продължителността на процеса спрямо ищеца- около 2 години и 2 м. в двете
му фази, следва да се приеме, същият не е претърпял вреди, повече от
допустимите при водене на наказателно производство. С оглед естеството на
разследваното престъпление считат, че разследването е проведено в разумни
срокове и не са нарушени правата на ищеца по чл.6, пар. 1 от ЕКПЧОС и чл.22
НПКИ. Същевременно прокуратурата в качеството на ответник не следва да
носи отговорност за продължителността на делото в съдебната фаза където
друг орган се явява ръководно-решаващия и продължителността и
2
интензитета на процеса зависят от него. Считат, че не са налице
незаконосъобразно актове или действия/бездействия на правозащитните
органи на държавата, предпоставящи ангажиране на нейната отговорност по
ЗОДОВ, а с виновното си поведение ищеца сам е допринесъл за настъпилите
последици, поради което е налице хипотезата на чл.5 ЗОДОВ. Повод за
образуване на наказателното производство е именно неправомерното
поведение на ищеца. Освен това претендираното обезщетение не отговаря на
критерия на чл.52 ЗЗД и е изключително завишено. Прави се възражение за
погасяване на вземането за лихва по давност по чл.111, б.“В“ ЗЗД. Прави
възражение за дължимост на разноските, направени от ищеца, както по
отношение на разноските за платена държавна такса, така и прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства, по отделно и в
тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:
С Постановление от 05.06.2014г на К. К.-прокурор при Окръжна
прокуратура-Русе е образувано досъдебно производство срещу неизвестен
извършител за това, че в периода от 01.10.2011г-м.май 2015г в гр.Русе,
получил, държал и използвал имущество-недвижими имоти, намиращи се в
гр.Русе, ул.“ А.“ ** и ул.“Р. Д.“2, за което знаел, че е придобито чрез тежко
умишлено престъпление-измама като деянието е извършено повече от два
пъти-престъпление по чл.253, ал.4 вр ал.3, т.2 вр ал.2 вр ал.1 от НК. / ДП №
585/15/.
Видно от съдържанието на досъдебното производство още от м.юни 2015г
са извършвани процесуални действия с оглед доказване съпричастността на Е.
К. към ползването и държането на придобитото по престъпен начин
имущество и връзките му с ползвателите на имотите и с К. С. С. В тази
връзка на 12.08.2015г е направено искане до РОС от прокурора по ДП за
разрешение за извършване на претърсване и изземване в помещенията на
жилище, намиращо се в гр.Русе, бул.“ С.“ **, вх.*, ет.*, ап.*, обитавано от Е. В.
К.. С Определение № 372 по НД № 420/15 по описа на РОС от 12.08.2015г е
разрешено да се извърши претърсване на жилище, намиращо се на посочения
адрес и изземване и на предмети, книжа и други вещи, които могат да са от
значение по делото. На 13.08.2015г е извършено претърсване и изземване с
разрешение на съдия, за което е съставен протокол. В този протокол са
описани точно вещите, които Е. К. е предоставил и които са иззети от
обитаваното от него жилище/ л.100-103 от т.1,п.1 от ДП № 1003/15 по описа
на ОД на МВР-Русе/. Видно от приложеното към настоящото дело досъдебно
производство в периода от 2015г до м.декември 2021г са извършвани
процесуални действия, свързани с установяване съпричастността на Е. К. към
повдигнатото срещу неизвестен извършител престъпление- свързани с
разкриване на банкова тайна, ползвани от К. мобилни устройства, използвани
са СРС-та за провеждани от него разговори по мобилни телефони и други.
На 01.12.2021г на Е. В. К. е предявено обвинение в извършени от него
престъпления по чл.253, ал.5 вр ал.4, вр ал.1, пр.2 вр чл.20,ал.4 НК ; чл.253,
ал.5, вр ал.4 вр ал.3, пр.2 вр ал.1, пр.2 НК ; чл.253, ал.5 вр ал.4 пр.1, пр.2 НК и
чл.253, ал.5 вр ал.4 вр ал.3,т.2 вр ал.2, пр.2 и пр.4 НК с Постановление за
привличане на обвиняем от 17.11.2021г по ДП № 1003/15 ОД на МВР-Русе.
На 15.03.2021г Русенска окръжна прокуратура е внесла в Русенски
Окръжен съд обвинителен акт срещу няколко лица, сред които и ищеца по
настоящото дело Е. В. К. за извършени от него престъпления по чл.253, ал.5
3
вр ал.4, вр ал.1, пр.2 вр чл.20,ал.4 НК ; чл.253, ал.5, вр ал.4 вр ал.3, пр.2 вр ал.1,
пр.2 НК ; чл.253, ал.5 вр ал.4 пр.1, пр.2 НК и чл.253, ал.5 вр ал.4 вр ал.3,т.2 вр
ал.2, пр.2 и пр.4 НК
С Присъда № 31 от 06.07.2022г, постановено по НОХД № 197/22 по
описа на РОС съдът постановява следното:
„ ПРИЗНАВА подсъдимия Е. В. К., род. на 24.11.1970 г. , в гр. Русе, с
постоянен и настоящ адрес: гр. Р., бул.“Ген. С.“ № **, вх. *, ет. *, с висше
образование,неженен,работи като ЕТ“И.“,неосъждан, ЕГН **********, за
ВИНОВЕН в това, че през периода 01.11.2012 г. - 15.11.2012 г. , в гр. Русе, в
съучастие с К. С. С. от гр. Р., като помагач, подпомогнал К. С. С. да извърши
сделка с недвижимо имущество - да сключи договор за наем за магазин от
110,21 кв.м., състоящ се от магазинна част и склад, намиращ се в гр. Русе, ул.
„А..” № 61,с идентификатор 63427.2.1503.2.1, на стойност 209 448 лв.,
сключен между К.С.С., ЕГН **********, като наемодател и „С. 01” ЕООД,
ЕИК *********, представлявано от А.П.Ц., като наемател, за което имущество
знаел към момента на получаването му, че е придобито чрез тежко умишлено
престъпление по чл. 211, пр. 1, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20 ал.2, ал. 3 и ал. 4,
вр. чл. 26, ал. 1 /изм./, вр. чл. 2, ал. 2 от НК, извършено от Ю.С.С. и И.Т.М.,
като умишлено улеснил К.С.С. чрез даване на разяснения, представяйки К.С.
за собственик на горния имот и имуществото е в особено големи размери и
случаят е особено тежък, поради което и на основание 253, ал. 5 вр. ал. 4, вр.
ал. 1, пр. 2, вр. чл. 20, ал. 4 НК го ОСЪЖДА на наказания седем години
лишаване от свобода и 10 000 лв. глоба, както и лишаване от правата да заема
материално-отчетническа длъжност и да упражнява посредническа и
пълномощническа дейност за срок от седем години и на основание чл. 253 ал.
6 от НК отнема в полза на държавата равностойността на така определения
предмет на престъплението в размер на 209 448 лв.
ПРИЗНАВА същия подсъдим с горната самоличност за ВИНОВЕН в
това, че през периода неустановена дата след 11.03.2013 г. - неустановена дата
през м. май - м. юни 2013 г., в гр. Русе, извършил сделки с имущество-
магазин,намиращ се в гр. Русе, ул. „А..” № ***,с идентификатор******** , за
което знаел, че е придобито чрез тежко умишлено престъпление по чл.211 пр.1
вр.чл.209 ал.1 вр.чл.20 ал.2, ал.3 и ал.4 вр.чл.26 ал.1/изм/ вр.чл.2 ал.2 от НК от
Ю.С.С. и от И.Т.М., както следва :
2.1. На неустановена дата през периода след 11.03.2013 г. до края на
м.март 2013 г. сключил договор за наем за магазин от 110,21 кв.м., състоящ се
от магазинна част и склад, намиращ се в гр. Русе, ул. „А..” № ***,с
идентификатор **********, на стойност 209 448 лв., сключен между Е. В. К. ,
като наемодател и „С. 01” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от А.П.Ц.,
като наемател,
2.2. На неустановена дата през периода м.май-м.юни 2013г. сключил
договор за наем за магазин от 110,21кв.м., състоящ се от магазинна част и
склад, намиращ се в гр. Русе, ул. „А..” № ***,с идентификатор
63427.2.1503.2.1 ,на стойност 209 448 лв., сключен между Е. В. К., като
наемодател и ЕТ „М.-02-М.К.”, представлявано от М.К.К., като наемател, като
деянието е извършено на два пъти, имуществото е в особено големи размери и
случаят е особено тежък, поради което и на основание чл.253 ал.5 вр.ал.4
вр.ал.3 т.2 вр.ал.1 пр.2 от НК го ОСЪЖДА на наказания седем години
лишаване от свобода и 10 000 лв. глоба, както и лишаване от правата да заема
материално-отчетническа длъжност и да упражнява посредническа и
4
пълномощническа дейност за срок от седем години. На основание чл. 253 ал. 6
от НК отнема в полза на държавата равностойността на така определения
предмет на престъплението в размер на 209 448 лв.
ПРИЗНАВА същия подсъдим с горната самоличност за ВИНОВЕН в
това, че на 01.01.2015г.в гр. Русе, извършил сделка с имущество - магазин от
110,21кв.м., намиращ се в гр. Русе, ул. „А..” № 61Б,с идентификатор
63427.2.1503.2.1 , за което знаел,че е придобито чрез тежко умишлено
престъпление по чл.211 пр.1 вр.чл.209 ал.1, вр.чл.20 ал.2, ал.3 и ал. 4 вр.чл.26
ал.1/изм/ вр.чл.2 ал. 2 от НК от Ю.С.С. и от И.Т.М., като сключил договор за
наем за магазин от 110,21кв.м., състоящ се от магазинна част и склад,
намиращ се в гр. Русе, ул. „А..” № 61Б, с идентификатор *********, на
стойност 209 448 лв., сключен между Е. В. К., като наемодател и ЕТ „М.-02-
М.К.”, представлявано от М.К.К., като наемател, като имуществото е в
особено големи размери и случаят е особено тежък, поради което и на
основание чл. 253 ал. 5 вр. ал. 4 вр. ал. 1 пр. 2 от НК го ОСЪЖДА на наказание
седем години лишаване от свобода и 10 000 лв. глоба, както и лишаване от
правото да заема материално-отчетническа длъжност за срок от седем години
и правото да упражнява посредническа и пълномощническа дейност за срок
от седем години. На основание чл. 253 ал. 6 от НК отнема в полза на
държавата равностойността на така определения предмет на престъплението в
размер на 209 448 лв.
ПРИЗНАВА същия подсъдим с горната самоличност за ВИНОВЕН в
това, че през периода от неустановена дата през м. март 2013 г. след
11.03.2013г. - до неустановена дата в края на месец юли 2016 г., в гр. Русе,
получил имущество - парични суми, получени в брой като наемна цена по
сключени договори за наем на недвижими имоти - магазини в гр. Русе, ул.
„А..” №*** и използвал имущество-същите магазини, за които знаел към
момента на получаването, че са придобити чрез тежко умишлено
престъпление по чл. 211, пр. 1, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал.2, ал. 3 и ал. 4,
вр. чл. 26, ал. 1 /изм./, вр. чл. 2, ал. 2 НК, извършено от Ю.С.С. и И.Т.М., както
следва: 4.1. за периода от неустановена дата през м.март 2013 г. след
11.03.2013 г. до края на месец септември 2013 г., на седем пъти получил в брой
общо 3500лв. като наемна цена по договор за наем за магазин от 110,21 кв.м.,
състоящ се от магазинна част и склад, намиращ се в гр. Русе, ул. „А..” № 61Б,
с идентификатор ***********, на стойност 209 448 лв., сключен между Е. В.
К. , като наемодател и „С. 01” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от
А.П.Ц., като наемател: на неустановена дата през м. март 2013 г. след
11.03.2013 г. получил 500 лева; на неустановена дата през м.април 2013 г.
получил 500 лева; на неустановена дата през м. май 2013 г. получил 500 лева;
на неустановена дата през м. юни 2013 г.получил 500 лева; на неустановена
дата през м. юли 2013г.получил 500 лева; на неустановена дата през м.август
2013 г. получил 500 лева; на неустановена дата през м.септември 2013 г.
получил 500 лева; 4.2. за периода от неустановена дата през м.юни 2013г. до
края на месец юли 2016 год., ежемесечно на неустановени дати, на 38 пъти
получил в брой общо 41 000лв. като наемна цена по договор за наем за
магазин от 110,21 кв.м., състоящ се от магазинна част и склад, намиращ се в
гр. Русе, ул. „А..” № ***, с идентификатор **********, на стойност 209 448
лв., сключен между Е. В. К., като наемодател и ЕТ „М.-02-М.К.” ,
представлявано от М.К.К., като наемател 4.3. за периода от неустановена дата
през м.март 2013 г. след 11.03.2013 г. до края на месец септември 2013
г.,използвал имущество - магазин от 110,21 кв.м., състоящ се от магазинна
5
част и склад, намиращ се в гр. Русе, ул. „А..” № 61Б, с идентификатор
********** , на стойност 209 448 лв., като го отдавал под наем по договор,
сключен между Е. В. К., като наемодател и „С. 01” ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от А.П.Ц., като наемател 4.4. за периода от неустановена дата
през м.юни 2013 г. до края на месец юли 2016 г., използвал имущество-
магазин от 110,21кв.м., състоящ се от магазинна част и склад, намиращ се в гр.
Русе, ул. „А..” № 61Б, с идентификатор 63427.2.1503.2.1, на стойност 209 448
лв., като го отдавал под наем по договор,сключен между Е. В. К. , като
наемодател и ЕТ „М.-02-М.К.” , представлявано от М.К.К., като наемател,
като деянието е извършено на повече от два пъти - на 47 пъти,имуществото е в
особено големи размери на обща стойност 253 948 лв. и случаят е особено
тежък, поради което и на основание чл.253 ал.5 вр.ал.4 вр.ал.3 т.2 вр.ал.2 пр.2
и пр.4 от НК го ОСЪЖДА на седем години лишаване от свобода и сто хиляди
лева глоба. На основание чл. 253 ал. 6 от НК отнема в полза на държавата
равностойността на така определения предмет на престъплението в размер на
253 948 лв.
На основание чл. 23 ал. 1, 2 и 3 определя едно ОБЩО НАКАЗАНИЕ на
този подсъдим ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ, при
първоначален строг режим на изтърпяване, към което присъединява и
наказанията сто хиляди лева глоба и лишаване от правото да заема
материално-отчетническа длъжност за срок от седем години и правото да
упражнява посредническа и пълномощническа дейност за срок от седем
години, както отнемане в полза на държавата на част от горепосочените
равностойности на предмета на престъплението, а именно до размера на
сумата 44500 /четиридесет и четири хиляди и петстотин/ лева, които
подсъдимият следва да заплати на Българската държава.“
С Присъда № 1 от 23.01.2023г по ВНОХД № 255/22 по описа на ВТАС е
отменена изцяло Присъда № 31 от 06.07.2022 на РОС и подсъдимият Е. В. К. е
признат за невинен и оправдан по описаните по-горе престъпления.
С Решение № 84 от 31.01.2024г по НД № 395/23 по описа на ВКС е
потвърдена Присъда № 1 от 23.01.2023г. по ВНОХД № 255/22 по описа на
ВТАС.
Според св.С. И. и св.З. Д. Д.-Р., които са в близки приятелски отношения
с Е. К. той бил контактен човек, забавен, бил „душата на компанията“. Бил
съпричастен към другите и винаги бил готов да се притече на помощ на
приятелите си. От края на лятото на 2015г започнал по-рядко да си вдига
телефона и отказвал да участва в мероприятията, които приятелският кръг
организирал. Това включвало отказ да отиде на събирания, театър, кино. В
началото на есента на същата година се К. се обадил на св.И., за да и поиска
старо захранване от стар нейн компютър, за да си сглоби някакъв компютър /
„щайга“/. След като тя се позаинтересувала за това какво се случва с него, той
и обяснил, че в дома му е имало някакъв обиск и при него са му взели
компютрите. Свидетелката не обърнала внимание на това, защото мислела, че
е някаква дреболия. След това обаче тя забелязала, че К. започнал да слабее,
станал нервен. По време на пандемията се били разбрали да се видят, но те се
били разбрали точно и той я чакал на едно барче, а тя го чакала на барчето
отсреща. Когато се срещнали той бил видимо изнервен, а тя до този момент не
го била виждала в такова състояние. Според същата свидетелка през 2018-
2020г К. започнал да има проблеми със зъбите си - падали, имал много
кариеси. В същото време бил много отслабнал, некомуникативен и отказвал
6
всяко събиране с приятели. Пред свидетелките, може би в началото на
пандемията, говорел за някакво наказателно преследване и за някакви големи
пари, но свидетелките не му обърнали много внимание, тъй като той никога не
е демонстрирал някакво материално състояние. Освен това в периода преди и
около пандемията К. искал многократно пари, основно за лекарства, които
впоследствие и връщал. Познати обаче „подмятали“ на св.И. да не пие кафе с
него, защото той е престъпник. След това част от приятелите им се
отдръпнали от него. Св.И. не знае обаче дали това се дължало на неговото
отдръпване или заради това, че са чули нещо във връзка с наказателното дело.
Пред св. Д.-Р. споделил за образуваното срещу него наказателно дел като
според нея ставало въпрос за някакво финансово престъпление, но не е влизал
в подробности. Казал и, че за да не се говори лошо за нея, ако продължи да
общува с него, е по-добре да спрат да общуват помежду си, още повече, че
според свидетелката много от приятелите им направили именно това. Тя му
казала, че са приятели и затова в такъв момент не може да му обърне гръб, но
въпреки това той намалил контактите си с нея. След 2015-2016г почти не се
виждали в продължение на две години, а след това по нейно настояване се
виждали по два-три пъти годишно като той винаги избягвал разговори във
връзка с наказателното дело. Когато св.Р. казвала на общите им приятели да
викнат К. на срещите им, те отказвали, защото казвали, че не искат да бъдат с
престъпник на едно място. Според свидетелката и понастоящем тази група от
хора не контактували с него. Той тежко възприемал тези неща, защото си
мислели, че са добри приятели. Според тази свидетелка, всички от
приятелския им кръг, освен нея, и след оправдателната присъда не
контактували с Е. К..
Според св. И. той станал некомукативен заради ситуацията с делото
срещу него. Счита така, защото спрял да се занимава с това, което правел
преди, а именно занимавал се с поддръжка на компютри, непрекъснато бил
без пари и почти не излизал от вкъщи. Впоследствие споделил пред св.И., че
са му дали някаква голяма присъда и отново говорел за някакви големи пари,
но свидетелката не си спомня да е конкретизирал. Знае, че е обжалвал
присъдата и ходел в други градове- гр.Велико Търново и гр.София във връзка
с това. През цялото време бил все едно е друг човек - изнервен и „спечен“.
Приятелите му не го чували да се смее, както преди това, и дори си мислели,
че може би е болен, защото слабее и е унил.
На свидетелките К. е казал, че е обвинен за нещо, което не е извършил,
но не знае как ще се развият нещата. Видимо бил притеснен от развоя на
събитията покрай делото. До края на по-миналата или миналата година, св.И.
не си спомня точно, изглеждал по-притеснен, понастоящем бил малко по-
спокоен, вдигал си телефона когато го търси, вече бил усмихнат. Св.И. го
питала за тази промяна и той споделил, че сега нещата са по-добре и че е по-
спокоен. Въпреки това и след като бил оправдан не пожелала да говори със св.
Р. за делото и да каже някакви подробности.
Според св.Р., К. преди 2015г за занимавал с оборудване за охранителна
дейност като монтирал камери по обектите. Впоследствие, според нея, бил
много зле финансово и тя периодично му носела продукти под предлог, че има
в повече, тъй като отглеждала зеленчуци на селото си. Според свидетелката
след 2015г той не продължил да се занимава с фирмата си и си стоял вкъщи.
Свидетелката не знае с какво се е занимавал. И според тази свидетелка К. от
усмихнат и весел приятел, се превърнал в затворен в себе си човек. Според
свидетелката преди делото К. учел в гр.София софтуер и искал да започне
7
работа там, но заради делото това не се е случило.
И двете свидетелки не знаят с какво се занимава понастоящем.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ Държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или
съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление. По този ред държавата дължи обезщетение за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице. / чл.4 от ЗОДОВ/.
В настоящият случай безспорно е установено, че е налице фактическият
състав на цитираната разпоредба досежно ангажиране отговорността на
държавата в лицето на Прокуратурата на РБ, тъй като ищеца Е. В. К. е
привлечен в качеството му на обвиняем по ДП № 1003/15 ОД с на МВР-Русе
Постановление за привличане на обвиняем от 17.11.2021г , предявено му на
01.12.2021г за извършени от него престъпления по чл.253, ал.5 вр ал.4, вр ал.1,
пр.2 вр чл.20, ал.4 НК ; чл.253, ал.5, вр ал.4 вр ал.3, пр.2 вр ал.1, пр.2 НК ;
чл.253, ал.5 вр ал.4 пр.1, пр.2 НК и чл.253, ал.5 вр ал.4 вр ал.3,т.2 вр ал.2, пр.2
и пр.4 НК. С Присъда № 1 от 23.01.2023г по ВНОХД № 255/22 по описа на
ВТАС е отменена изцяло Присъда № 31 от 06.07.2022 на РОС и подсъдимият
Е. В. К. е признат за невинен и оправдан по описаните по-горе престъпления
като с Решение № 84 от 31.01.2024г по НД № 395/23 по описа на ВКС е
потвърдена Присъда № 1 от 23.01.2023г. по ВНОХД № 255/22 по описа на
ВТАС.
За този период от време от повдигане на обвинението до постановяване
на оправдателната присъда от съда извършените следствени действия,
безспорно са засегнали неимуществената му сфера. Съдът намира, че и в
периода преди повдигането на обвинение на Е. К. на 01.10.2021г с
извършените по досъдебното производство следствени действия по
отношение на него още от образуването на досъдебното производство през
2015г, в частност с извършеното на 13.08.2015г претърсване и изземване на
движими вещи от обитаваното от него жилище, както и с използваните спрямо
него СРС-та, всички извършени с оглед установяване на съпричастността на
Е. К. към престъплението срещу неизвестен извършител, заради което е
образувано досъдебното производство, са засегнали неговата неимуществена
сфера.
Нормално е да се приеме / Решение № 480/2013 г. по гр. д. № 85/2012 г.
ВКС /, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в
извършване на престъпление, за което впоследствие с влязла в сила присъда е
признат за невиновен, изпитва неудобства, чувства се унизено, притеснено и
несигурно, накърнени са моралните и нравствените ценности у личността,
както и социалното му общуване. Последното обуславя очертаване на
предмета на спора в рамките на обичайните негативни преживявания за
съответните действия или бездействия на разследващите органи,
прокуратурата или съда.
Съгласно трайно установената практика на ВКС, размера на
8
обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за
справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който
настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали
за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД
не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено
и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна
степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие
В настоящият случай по делото е установено, че след образуване на
досъдебното производство на 13.08.2015г са иззети от дома на К. движими
вещи документи, които са приобщени в наказателното производство като
веществени доказателства, а именно : сива папка с твърди корици,
съдържаща:1. полиетиленова папка, със синя задна корица, съдържаща 8 бр.
полиетиленови плика с документи; 2. папка с тъмно син гръб, съдържаща 18
бр. листи и 4 бр. полиетиленови плика с документи;3. бял, хартиен плик,
съдържащ 54 бр. листи, скрепени посредством телбод;4. полиетиленов плик,
съдържащ 15 листа; 5. полиетиленов плик, съдържащ 13 листа; 6.
полиетиленов плик, съдържащ - 4 листа;7. пластмасова папка с оранжев гръб,
съдържаща 40 листа; 8. полиетиленов плик, съдържащ 1 бр. кочан фактура и 4
листа; 9. полиетиленов плик, съдържащ 7 листа: 10. полиетиленов плик,
съдържащ: 1 бр. Разкъсан куриерски плик, съдържащ автоматичен (затварящ
се) печат и 2 листа;11. полиетиленов плик, съдържащ 2 бр. листа;12.
полиетиленов плик,. съдържащ 13 листа и 2 бр. банкови карти;13.
полиетиленов плик, съдържащ 45 бр. листа;14. полиетиленов плик, съдържащ
46 бр. листа; 15. полиетиленов плик, съдържащ 11 листа;16. полиетиленов
плик, съдържащ 3 бр. секретни ключа от бял метал, скрепени с метална халка
и прикрепен към тях къс хартия с надпис от едната страна „МАГ“ , а от
другата „Ключове МАГ“/ 10; а от жилище в гр. Русе, бул. „Ген. С.” № 16, вх. 1,
ет. 3, ап. 7, обитавано от Е. В. К. са иззети 1 бр. твърд диск, черна кутия, с
надпис „Transcend” с № **********;1 бр.. CD син на цвят с № LH
611KC13173433D0; 1 бр.. CD син на цвят с № LH 6113KC13164944D1; 1 бр.
DVD бял на цвят със син ръкописен текст и № PAPA 25 LK120704516;1 бр.
флаш памет – светло сива на цвят, 4GB;1 бр. флаш памет – черна на цвят,
марка “Verbatum”;1 бр. флаш памет – вишнево-кафява на цвят, марка
“Apacer”;1 бр. флаш памет – черно-бяла на цвят, марка “Apacer”;1 бр. СИМ
карта на „Вивател” с № 89359030010004976004;1 бр. СИМ карта „Прима” с №
990850708018;1 бр. СИМ карта „Bob” с № 8935901077051088240, ведно с
пластики са СИМ карти;1 бр. СИМ карта на Мтел с №
8935901087087464927;1 бр. СИМ карта на Виваком с №
89359032100021968353. Това обаче съдът намира, че само по себе си не
установява, че изземването на тези вещи са попречили на неговата работа и
развитие, според уточнението на исковата молба, тъй като в настоящото
производство ищецът, дори и със събраните по делото гласни доказателства,
не е установи какво точно е било заниманието му преди образуване на
досъдебното производство през 2015г и какви доходи е имал от него,
респективно, че иззетите вещи, в това число твърд диск, няколко броя CD,
флаш памет и СИМ карти са свързани с някакво упражнявано от него занятие
9
и с отнемането им това е попречило на упражняването му, респективно на
преустановяване на доходите му от него. И двете разпитани по делото
свидетелки твърдят, че са от близкия приятелски кръг на Е. К., но и двете не
установиха в процеса с категоричност какво е било неговото занятие към
2015, както и към настоящия момент. Освен това показанията на двете
свидетелки относно занятието на ищеца са различни- според св. И. К. се е
занимавал с поддръжка на компютри или поне тя е ползвала безплатно
услугите му във връзка с това, а според св. Р. се занимавал с оборудване на
охранителна дейност, монтиране на камери по обекти, за което е имал фирма.
Ищецът в процеса по никакъв начин не установи какво е било
професионалното му занимание преди образуване на досъдебното
производство през 2015г, по какъв начин изземването на отнетите от дома му
вещи се е отразило на това му професионално занимание, както и че заради
образуваното досъдебно производство той е загубил доходите си. Според
свидетелските показания, той и преди образуване на досъдебното
производство не е демонстрирал добро материално състояние, поради което не
приели и насериозно обвинението срещу него. Двете свидетелстват обаче, че в
периода от 2015г до приключване на наказателното производство се е
налагало да му дават пари за лекарства, които той после връщал на св.И., а
св.Р. му носела продукти.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че същият
бил притеснен във връзка с повдигнатото му обвинение, тъй като заявявал, че
не е извършвал престъплението, но от същите не се установява тези
притеснения и емоционални ограничения да са били в някакъв по-голям
порядък. По никакъв начин не се установява освен настъпилата затвореност у
К., настъпване на някакви по-съществени нарушения в здравословното му
състояние. Не е доказано, че влошаването на състоянието на зъбите му е
свързано по някакъв начин с образуваното досъдебно производство,
повдигнатото му в последствие през 2021г обвинение и последвалите
наказателни производства. Съдът намира за недоказано и твърденията за
влошаване на здравословното му състояние, тъй като от съдържащите се в
приложени наказателни дела се установя, че същият е получил инфаркт и са
му поставени два стента през м.05.2018г, т.е преди образуване на досъдебното
производство срещу него и преди деянието, за което му е повдигнато
обвинение през 2022г. Не е установено последващо влошаване на
здравословното му състояние, а още по-малко то да е свързано с воденото
срещу него наказателно преследване. От гласните доказателства се установи
единствено, че К. бил притеснен, че се затворил в себе си, че сам се отдръпнал
от приятелския си кръг, както и че не се чувствал добре от факта, че част от
приятелите му не искали вече да общуват с него. От показанията и на двете
свидетелка обаче не може да се направи извода за наличието на някакви
прекомерни болки и страдания, които да е изпитвал ищеца по делото. Съдът
намира, че установените по делото болки и страдания, които ищецът е
претъпял вследствие повдигнатото му обвинение, за което с влязла в сила
същият е признат за невиновен в извършване на престъплението по което е
обвинен, съдът намира че биха били справедливо възмездени с присъждане на
обезщетение в размер на 10 000лв. Съдът намира, че обезщетение в този
размер е адекватно да репарира настъпилите за него и доказани в процеса
неимуществени вреди. Съдът намира, че по делото не се доказаха болки и
страдания, които да мотивират съда да прецени, че адекватното обезщетение
за неимуществени вреди е в по-висок размер в това число в претендираният от
10
ищеца размер от 60 000лв.
Съдът намира за неоснователно възражението на Прокуратурата на
Република България, че ищецът не следва да бъде обезщетяван за претърпени
от него болки и страдания, тъй като са налице предпоставките на чл.5 ЗОДОВ,
тъй като по делото не се събраха никакви доказателства нито в насока ищецът
да има изключителна вина за причиненото му увреждане, нито пък виновно да
е допринесъл за това увреждане.
По тези съображения искът за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е основателен и доказан до размер на 10 000лв и до този
размер следва да се уважи, а над тази сума до сумата от 60 000лв искът за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди като
неоснователен следва да се отхвърли.
Върху присъдената сума по уваженият иск за заплащане на обезщетение
за неимуществени се дължи от ответника и законна лихва, считано от
23.01.2023г когато е постановено оправдателната присъда./ т.4 от
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г.,
ОСГК/, а не от момента на повдигане на обвинението 01.12.2021г поради
което искът за присъждане на лихва за забава за периода от 01.12.2021 до
23.01.2023г е неоснователен и следва да се отхвърли. С оглед изводите на съда
относно началният момент от който следва да се присъди лихва за забава
върху присъденото обезщетение, съдът намира, че не следва да се произнася
по възражението на Прокуратурата на Република България за погасяване по
давност на претенцията за лихва за забава да периода от 01.12.2021 до
28.01.2022г.
На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът Прокуратурата на РБ
дължи на ищеца разноските за производството, представляващи заплатена
държавна такса и платено адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената
част на исковете.
Видно от представеният договор за правна защита и съдействие
договореното и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение е в размер на
5 450лв. Ответникът Прокуратурата на Република България е направила
възражение за неговата прекомерност. Съдът като съобрази нормата на
Наредба № 1/2004 за възнаграждения за адвокатска работа
(Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.) в чл.7, ал.2, т.4 намира, че адвокатското
възнаграждение с оглед цената на иска и правната и фактическа сложност на
делото следва да е в размер на 5 450лв, в какъвто размер е договорен между
ищеца и неговият пълномощник в представеният по делото договор за правна
помощ и съдействие, поради което възражението за прекомерност на
ответника по делото е неоснователен.
С оглед изхода на спора и с оглед нормата на чл.78 ГПК от направените
от ищеца разноски в размер на 5460лв/ 10лв платена държавна такса и 5450лв
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение/, според доказателствата
и представеният списък за разноски по чл.80 ГПК, в полза на ищеца,
респективно тежест на ответника, следва да се присъждат разноски само в
размер на 910лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
11
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да плати на Е. В.
К., ЕГН ********** от гр.Р., ул.“С.“ № **, вх.*, ет.* сумата от 10 000лв / десет
хиляди лв/ , представляваща обезщетение за претърпени от К. неимуществени
вреди, вследствие на повдигнато обвинение по ДП № 1003/15 ОД с на МВР-
Русе с Постановление за привличане на обвиняем от 17.11.2021г , предявено
му на 01.12.2021г за извършени от него престъпления по чл.253, ал.5 вр ал.4,
вр ал.1, пр.2 вр чл.20, ал.4 НК ; чл.253, ал.5, вр ал.4 вр ал.3, пр.2 вр ал.1, пр.2
НК ; чл.253, ал.5 вр ал.4 пр.1, пр.2 НК и чл.253, ал.5 вр ал.4 вр ал.3,т.2 вр ал.2,
пр.2 и пр.4 НК, по което с Присъда № 1 от 23.01.2023г по ВНОХД № 255/22 по
описа на ВТАС е отменена изцяло Присъда № 31 от 06.07.2022 на РОС и
подсъдимият Е. В. К. е признат за невинен и оправдан по описаните по-горе
престъпления, а с Решение № 84 от 31.01.2024г по НД № 395/23 по описа на
ВКС е потвърдена Присъда № 1 от 23.01.2023г. по ВНОХД № 255/22 по описа
на ВТАС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
23.01.2023г до окончателното й плащане, както и 910лв разноски в
настоящото производство, съразмерно с уважената част от предявеният от
него иск.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди над сумата от 10 000лв до 60 000лв, както и
за присъждане на лихва за забава върху обезщетението за неимуществени
вреди за периода от 01.12.2021г до 23.01.2023г като неоснователен и
недоказан.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд-
гр.Велико Търново в 2-седмичен от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
12