Решение по дело №354/2023 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: 200
Дата: 10 ноември 2023 г. (в сила от 10 ноември 2023 г.)
Съдия: Велемира Димитрова
Дело: 20234200500354
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 септември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 200
гр. Габрово, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова

Велемира Димитрова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Велемира Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20234200500354 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от адвокат Н. Д., в качеството му на
особен представител на А. А. А. от с. Я., общ. Г., против Решение №
133/19.07.2023 г., постановено по гр.д. № 997/2022 г. по описа на Районен съд
Севлиево, В ЧАСТТА с която е уважен предявения иск по чл. 422 от ГПК над
размер от 59.00 лева до размер на 293.68 лева.
Според жалбоподателя решението в обжалваната част е неправилно
като прави искане въззивният съд да го отмени и да постанови ново, с което
да отхвърли предявения иск над размер на 59.00 лева.
В законния срок е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата
„Юробанк България” АД, като правоприемник на ищеца „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А., чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон
България , с който последната се оспорва и се излагат аргументи относно
нейната неоснователност. Прави се искане за потвърждаване на обжалваното
решение и за присъждане юрисконсултско възнаграждение.
Въззивната жаба срещу решението е подадена от надлежна страна
1
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК,
поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е признал за
установено по предявените положителни установителни искове от „Юробанк
България“ АД, ЕИК ********* в качеството му на правоприемник на "БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А" чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А
клон България, ЕИК *********, че А. А. А., ЕГН ********** дължи на ищеца
сумата от 293,68 лв. /двеста деветдесет и три лева и шестдесет и осем ст./
незаплатена главница по договор за кредит, издаване и ползване на кредитна
карта № CARD17522820 от 13.12.2019 г. сключен с БНП Париба Пърсънъл
Файненс С. А., клон България, ведно със законна лихва от 29.04.2022 г.
/датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/ до изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 621/2022 г. на РС Севлиево, като е
отхвърлил предявения иск за главницата за разликата над сумата от 293,68 лв.
до пълния предявен размер от 311,22 лв./, като и е отхвърлил изцяло иска за
сумата 23,59 лева възнаградителна лихва за периода от 01.06.2021 г. до
07.10.2021 г. и иска за сумата 16,75 лева мораторна лихва за периода от
05.10.2021 г. до 16.04.2022 г.
Прието е, че от събраните по делото доказателства може да се направи
обоснован извод, че между страните е възникнало валидно кредитно
правоотношение по силата на договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD –
17522820 от 13.12.2019 г. Последният притежава необходимите и съществени
елементи на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК и
валидно обвързва страните по него. Спазени са изисквания на ЗПК относно
съдържанието на договора и неговите елементи. Ищецът е изправна страна по
договора, тъй като е предоставил на ответника кредитен лимит в размер на
1500 лв., за ползването на който му е издал кредитна карта "Мастъркард".
От събраните по делото доказателства и от заключението на ССчЕ е
прието за установено, че кредитополучателят е усвоил част от предоставения
му кредитен лимит като е закупил стока на изплащане на стойност 1 069.00
лева и застраховка "сигурност на плащанията" на стойност 153.94 лева или
усвоената част от лимита на кредита възлиза на обща стойност 1 222,94 лв., за
2
което в съответствие с изискванията на чл. 4 от договора за револвиращ
кредит е подписано приложение CREX – 17522792/13.12.2019 г. Използването
на тази сума е породило задължението на кредитополучателя да я върне,
ведно с уговорената договорна лихва по погасителния план, обективиран в
приложението.
С оглед приетото заключение на счетоводната експертиза е прието за
установено, че преди образуване на делото длъжникът е извършил плащания
в общ размер на 1010.00 лева за погасяване на задълженията си по кредита.
След отчитането му кредиторът е начислил като дължими по револвиращия
кредит главница в размер на 311,22 лв., възнаградителна лихва в размер на
23,59 лв. и мораторна лихва в размер на 16,75 лв. В посочения размер на
вземането за главница, освен усвоените суми, е включена застрахователна
премия по застраховка в размер на 5,54 лв., както и месечна такса в размер на
12 лв. От погасителния план към договора е установено, че падежът на
всички задължения по договора е настъпил преди датата на предявяване на
заявлението по чл. 410 от ГПК, т.е. кредитът е станал изискуем поради
изтичане на срока на договора.
Доколкото процесният договор за кредит попада в приложното поле на
ЗПК, първоинстанционният съд е извършил преценка за съответствието му с
императивните разпоредби на закона. Прието е, че договорът не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради това, че в него липсва
действителният ГПР, тъй като посоченият в договора процент не е съобразен
с всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за
потребителя относно неговия размер. Последицата от това е уредена в
нормата на чл. 22 ЗПК и е недействителност на договора.
При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23
ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи
в производството по чл. 422 ГПК, съдът следва да установи с решението си
дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски
кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в
цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на
потребителя за връщане на чистата сума по кредита.
С оглед на това съдът е приел, че предявеният иск по чл. 422, ал. 1 вр.
3
чл. 415 ГПК за установяване дължимостта на сумата от 311,22 лв. –
непогасена главница по договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD – 17522820 от
13.12.2019 г. и приложение CREX – 17522792/13.12.2019 г. към него се явява
частично основателен до размер на 293,68 лв. – остатък от чистата стойност
на кредита и следва да се отхвърли за горницата над тази сума до пълния
предявен размер.
Въззивният съд като извърши проверка на първоинстанционното
решение намира, че последното е валидно и допустимо, като в обжалваната
част е неправилно.
В производството пред първата инстанция са изяснени всички
фактически обстоятелства от значение за решаването на спора, при което
съдът е достигнал до правилен извод за недействителност на сключения
договор поради нарушение на императивната разпоредба на чл. 11 ал.1 т.10 от
ЗПК, но неправилно е изчислил дължимата от ответника част от чистата
стойност на кредита, като не е взел предвид изплатените суми преди
предявяване на иска.
Видно от приложените писмени доказателства и заключението на
съдебно – счетоводната експертиза, чистият размер на усвоения кредит
представлява стойността на закупената стока – 1 069.00 лева. От тази сума
следва да бъдат приспаднати заплатените от кредитополучателя 1 010.00 лева,
представляващи общ размер на заплатените погасителни вноски, при което
дължимата част от чистия размер на кредита е на стойност 59.00 лева.
Именно до този размер е основателен предявеният иск.
По изложените съображения първоинстанционното решение следва да
бъде отменено в обжалваната част, с която предявеният иск е уважен за
сумата над 59.00 лева до размер на 293,68 лева като искът за разликата над
59.00 лева до 293.68 лева бъде отхвърлен. Решението следва да бъде отменено
и в частта за разноските.
В останалата част решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати на ищеца
разноски в първоинстанционното производство в размер на 100.69 лева и
разноски в заповедното производство в размер на 12.59 лева.
Жалбоподателят не е направил разноски във въззивното производство, а
4
предвид уважаването на жалбата разноски на ответника в това производство
не се следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 133/19.07.2023 г., постановено по гр.д. №
997/2022 г. по описа на Районен съд Севлиево, В ЧАСТТА, с която е уважен
предявения иск по чл. 422 от ГПК от „Юробанк България“ АД, ЕИК
********* в качеството му на правоприемник на "БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А" чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А клон България,
ЕИК ********* против А. А. А., ЕГН ********** с адрес с. Я., общ. Г., ул.
„В.” *** за сумата над размер на 59.00 лева до размер на 293.68 лева и В
ЧАСТТА за разноските, като вместо това ПОСТАНОВИ :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с основание чл. 422 от ГПК от
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260 в
качеството му на правоприемник на "БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А"
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А клон България, ЕИК *********
против А. А. А., ЕГН ********** с адрес с. Я., общ. Г., ул. „В.” *** за сумата
над размер на 59.00 лева до размер на 293.68 лева.
ОСЪЖДА А. А. А., ЕГН ********** с адрес с. Я., общ. Г., ул. „В.” ***,
представляван по делото от особения представител адвокат Н. Д., ГАК, ДА
ЗАПЛАТИ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260
в качеството му на правоприемник на "БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А"
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А клон България, ЕИК *********
сумата 100.69 лева / сто лева и шестдесет и девет стотинки/ разноски в
първоинстанционното производство и сумата 74.29 лева /седемдесет и четири
лева и двадесет и девет стотинки/ разноски въззивното производство, както и
направените в заповедното производство разноски в размер на 12.59 лева /
дванадесет лева и петдесет и девет стотинки/, пропорционално на уважената
част на иска.
ПОТВЪРЖДАВА решението В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
5
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6